Р
Е Ш Е
Н И Е
№
103/27.02.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
Председател : МАРИЯ НИЦОВА
Членове: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретар
Петя Видова
и с участието
на прокурора
Галя Александрова разгледа
докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №152/2023г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл.Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с
чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №240 от 24.11.2022г.,
постановено по АНД №20221630200887/2022г., Районен съд Монтана е потвърдил
Наказателно постановление №12-2200131 от 20.07.2022г. на Директор Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Монтана, с което на „Д*** “ ЕООД гр.С*** на основание
чл.416, ал.5 във вр. с 415в, ал.1 от Кодекс на труда (КТ) е наложена
имуществена санкция в размер 300 (триста) лева, като е присъдил в полза на
административнонаказаващият орган разноски по делото в размер на сто и двадесет
лева.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора, чрез пълномощника си адвокат Н., го обжалва и развива
доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като моли да се
отмени, като се постанови решение, с което бъде отменена наложената имуществена
санкция. По същество на жалбата, касатора, с писмено становище поддържа жалбата
си и моли да бъде уважена, като претендира и присъждане на разноски съгласно
представен списък.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт К*** оспорва жалбата и моли да бъде
отхвърлена като неоснователна, като претендира и присъждане на разноски по
делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА при следните доводи.
З*** , Районенсъд Монтана е приел, чекасатора
е извършилустановенотос АУАН №12-2200131/20.06.2022г.ииздаденотовъзосновананегоНаказателно постановление
№12-2200131 от 20.06.2022г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда”
гр.Монтана нарушение на разпоредбата на чл.160 от КТ.
Настоящиятсъдебенсъставсчитакасационнатажалбазанеоснователнаприследнитедоводи:
Не
могат да бъдат споделени развитите от касатора доводи, че въззивното решение е
постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Обосновано и правилно при надлежно събиране и кредитиране на събраните
доказателства за изясняване на спора, в мотивите си въззивният съд е приел, че
по безспорен начин е установено извършеното нарушение на разпоредбата на чл.160
от КТ. Следва да се посочи, че с оглед обстоятелството, че проверения обект е
на територията на Област Монтана, е обоснован извода на въззивният съд, че
административнонаказващият орган е териториално компетентен да наложи
имуществена санкция за установеното нарушение на трудовото законодателство. Настоящият съдебен състав, който е сезиран с
доводи за неправилност на обжалваното решение, не установява наличието на
такива и счита, че делото е попълнено с необходимите доказателства, които са
дали възможност да се постанови едно обосновано и правилно решение. Въззивният
съд е извел точни и обосновани изводи, който са го мотивирали да приеме, че в
случая нарушението, което е дало основание за налагане на имуществената санкция
е безспорно установено. Надлежно са описани датата и място на извършеното
нарушение. Настоящият съдебен състав изцяло споделя задълбочените и обстойни
мотиви на въззивния съд свързани с точната индивидуализация на нарушителя и
фактическата обстановка съпътстваща извършването и установяването на
нарушението, като не счита за необходимо отново да ги повтаря, като на
основание чл.221, ал.2 от АПК ги възприема като мотиви към настоящето съдебно
решение.
Както АУАН, така и наказателното постановление
съдържат необходимите реквизити, респективно в тях изчерпателно са описани
всички релевантни обстоятелства, които са дали възможност на касатора надлежно
да упражни правото си на защита. Това обстоятелство е обсъдено от въззивният
съд, който е мотивирал решението, като изложените в него мотиви са логически
обосновани и в съответствие с фактическите установявания по делото.
Настоящиятсъдебенсъстав,установява в рамкитенаслужебнапроверкапо чл.218 от АПК, чеатакуванотосъдебнорешение е валидно, допустимо
и в съответствие с приложимияматериалензакон, като на
основаниеизложеното, касационнатаинстанциянамерижалбатазанеоснователна.
Обжалваноторешение е законосъобразно и обосновано и следвадаостане в сила.
Предвид заявеното искане от
пълномощника на ответника за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия
изход, касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН,
настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №240 от 24.11.2022г. постановено по АНД №20221630200887/2022г.
по описа на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА „Д*** “ ЕООД гр.С*** , ЕИК * да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ гр.С*** разноски по съдебното производство в размер на 100 (сто) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: