Р Е Ш Е Н И Е
град София, 16.02.2022 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
С. ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, втори въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИНА Т.
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря Корнелия Лилова и в присъствието на прокурор от СОП Десислава Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Игнатова ВНОХД № 467 по описа за 2020 г. на С. ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда
№ 26004/12.10.2020 г.,
постановена по НОХД № 252/2019 г., състав на РС С. е признал подсъдимия В.Г.П.
за виновен в това, че на 13.03.2019 г. около 11.25 часа в с. Р., общ. С., обл.
Софийска, по път II-16,
км. 66+100 (чешма калината) с посока на движението от гр. С. към гр. М. е
управлявал МПС – т. а. марка „Ф.“, модел „Т. К.“ с рег. № СВ **** КК, с
концентрация на алкохол в кръвта си 1.42 промила, което е над 1.2 промила,
установено по надлежния ред – с техническо средство Дрегер 7510 ARBA № 0099 – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и два месеца. На
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. В от ЗИНЗС с присъдата е постановено
наказанието да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК е
постановено да се изтърпи отделно наказанието лишаване от свобода за срок от
две години, наложено с присъдата по НОХД № 807/2018 г. по описа на СРС, при
първоначален общ режим.
В срока
по чл. 319, ал. 1 от НПК е депозирана въззивна жалба от защитника на подсъдимия
В.П. – адв. Д.П., с твърдения
за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, както и за
постановяването й при съществено нарушение на процесуалните правила и за явна
несправедливост на наложеното наказание – без изрично да се излагат аргументи в
подкрепа на тези твърдения.
От новоупълномощения защитник адв. М.Т. е
постъпило уведомление, че на основание чл. 320, ал. 4 от НПК допълнителни
съображения към подадената въззивна жалба ще бъдат изложени до даване ход на
делото пред СОС. Такива не са постъпили
в писмен вид.
Пред въззивния съд се явява адв. А. А. от
САК, преупълномощена от адв. М.Т.. Депозираната въззивна жалба се поддържа на
изложените в нея основания, като допълнително се изтъква, че от събрания
доказателствен материал – данните от GPS – системата на МПС не се установява наличието на обективния признак
управление на МПС, тъй като данните касаят движение в друг, различен от
инкриминирания момент.
Подсъдимият В.П. се присъединява към
становището на защитника си, а в последната си дума пред въззивния съд прави
искане да бъде признат за невинен.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е депозиран
и протест от прокурор от РП С. срещу присъдата, с искане за изменението й, като
на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК наред с наказанието лишаване от
свобода бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да
управлява МПС за времето, през което подсъдимият ще търпи наказание лишаване от
свобода.
Пред въззивния съд прокурорът от СОП М.
поддържа протеста на изложените в него основания. В допълнение се изтъква, че
подсъдимият П. се е съгласил с показанията на техническото средство за
наличието на алкохол в издишвания въздух, а показанията на GPS системата на автомобила са в кореспонденция
със заявеното от полицейските служители, че той е в бил в процес на потегляне
от мястото, на което е бил паркиран.
От насрещните страни
няма подадени писмени възражения по жалбата и протеста.
С. ОКРЪЖЕН
СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и
съдопроизводствените действия на първоинстационния съд и като служебно провери
изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Срещу подсъдимия В.Г.П. с внесения за разглеждане в РС С. обвинителен акт е повдигнато обвинение в това, че на 13.03.2019 г. около 11.25 часа в с. Р., общ. С., обл. Софийска, по път II-16, км. 66+100 (чешма калината) с посока на движението от гр. С. към гр. М. е управлявал МПС – т. а. марка „Ф.“, модел „Т. К.“ с рег. № СВ **** КК, с концентрация на алкохол в кръвта си 1.42 промила, което е над 1.2 промила, установено по надлежния ред – с техническо средство Дрегер 7510 ARBA № 0099 – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
При собствена преценка на събраните в хода на наказателното производство доказателства, настоящата съдебна инстанция установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В.П. работел на трудов
договор като шофьор и разпределител в „Е. л. и д.“ ЕООД. На 13.03.2019
г. около 02.00 часа той приел товарен
автомобил марка „Ф.“, модел „Т. К.“ с рег. № СВ -**** КК и потеглил с него, за да посети различни
търговски обекти по маршрута С. – С. с
цел доставка на превозваната стока (периодична преса). В 5.31 часа подсъдимият
установил автомобила в района на с. Р., на път II-16, км. 66+100 (чешма калината). На
неустановено място при движението дотам, под автомобила се закачила няколко
метра оградна мрежа, която се влачела след него.
Свидетелите М.И. и С.Ч., и двамата служители на РУ С., на 13.03.2019 г. били
на работа и изпълнявали служебните си задължения с патрулен автомобил. Около
11.25 часа, пътувайки към с. В. Т., в района на с. Р., на път II-16, км. 66+100 (чешма калината) свидетелите
забелязали в момента на потеглянето му товарния автомобил.
Полицейските служители дали знак на
подсъдимия П. да преустанови потеглянето на автомобила и пристъпили към проверка
на неговите и на автомобила документи. По време на проверката свидетелите възприели
силен мирис на алкохол от подсъдимия, а той им споделил, че по-рано през деня е
пил уиски и след това е преспал известно време в автомобила. Поради това
свидетелите уведомили ОДЧ при РУ С. и изчакали на място идването на свидетеля С.
Я. – младши автоконтрольор в управлението. Последният извършил проверка на
подсъдимия с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 ARBA с № 0099, което установило концентрация на алкохол от
1.42 промила в издишвания въздух. На подсъдимия бил съставен АУАН и бил издаден
талон за кръвна проба, като той отказал да даде кръв за химически анализ и
удостоверил това с подпис върху протокола за медицинско изследване за употреба
на алкохол или друго упойващо вещество.
Описаната фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от гласните доказателства – показанията на
свидетелите М.И., С.Ч. и С. Я. пред първата и пред въззивната инстанция, които
последователно и логично установяват действията, извършени от всеки от членовете
на полицейските екипи, взели отношение по случая. Така свидетелите И. и Ч. са
сигурни, че са възприели как управляваният от подсъдимия е бил с работещ
двигател и са го спрели в момента на потеглянето му. Поводът за проверката,
видно от показанията на полицейските служители, е била намотаната под товарния
автомобил и стърчаща встрани от него мрежа, при което те решили, че шофьорът
може да има нужда от помощ. Макар и тримата разпитани по делото свидетели да не
си спомнят със сигурност, дали на подсъдимия е издаден талон за медицинско
изследване и какво е било становището му по отношение вземането на кръвна проба
за изследване, то писмените доказателства – талон за медицинско изследване и
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, подписани и от подсъдимия П.,
и обясненията му пред първоинстанционния съд установяват по несъмнен начин
издаването на талона, отказа на подсъдимия да даде кръвна проба за изследване и
изразеното от него съгласие с показанията на техническото средство.
Заявеното от подсъдимия П. пред полицейските служители, че е употребил
алкохол преди проверката, се потвърждава и от отразеното в протокол за медицинско изследване, че при
прегледа е съобщил за консумирани 300 мл. уиски около 05.00 часа същата сутрин.
За употребата на алкохол признава и самият подсъдим в обясненията си пред съда,
с твърдението, че е сторил това, докато престоявал в автомобила, тъй като бил притеснен
от оплетената мрежа и същевременно му било студено („реших да пийна малко, но
явно щом е отчело е било доста“).
При така изложеното от фактическа страна, на практика липсва противоречие в становищата на страните по делото по въпроса – работел ли е двигателят на процесния автомобил в момента, в който служителите на полицията се насочили към извършване на проверка на подсъдимия П.. Показанията на свидетелите И. и Ч. са синхронни и последователни и от тях се установява, че товарният автомобил е възприет от тях в момента на потеглянето му от място. Поради това, заявеното от тези свидетели не се опровергава от установената посредством данни от GPS системата на автомобила липса на движение, в посочения в обвинителния акт час. В тази връзка, въззивният съд не се съгласява с приетото в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд, че от показанията на GPS системата на автомобила се установява движение на разстояние от 100 метра, тъй като в действителност записът за движение е в 11:25 PM, което е съкращение от латинското post meridiem – „след пладне“ и отговаря на 23:25 часа.
Независимо от приетото от настоящия съдебен състав, че управляваният от подсъдимия П. товарен автомобил е бил спрян от полицейските служители в момента на потеглянето му от място, следва да се отбележи, че дори и доказателствата по делото да установяваха, че автомобилът се е намирал в покой с работещ двигател, то възражението на защитника, че подсъдимият П. по този начин не е извършил съставомерна деятелност, за която следва да носи наказателна отговорност, също би било неоснователно. Съгласно т. 2 на Постановление № 1 от 17.1.1983 г. по н.д. № 8/82 г. на Пленума на Върховния съд на Република Б., в понятието "управление" се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини…независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. В конкретния случай, привеждането в работен режим на двигателя на товарен автомобил със закачена за него и стърчаща встрани оградна мрежа, от употребило алкохол лице, което дори при извършването на проверката на документи е действало хаотично с механизмите на превозното средство (от показанията на свидетеля И. е видно, че докато търсел документите, подсъдимият поне два пъти „палил буса“), несъмнено са действия с механизми на превозно средство, които по съществото си представляват опасност за настъпването на съставомерни последици.
В посочения
смисъл са и Решение № 1166 от 05.11.1976 г. по н. д. № 885/76 г., III н.о. на ВС, Решение № 68 от
25.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 2000/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Е.
А., Решение № 214 от 8.11.2019 г. на ВКС
по н. д. № 902/2019 г., I н. о., НК, докладчик съдията В. Р. и др.
Следователно, установените данни от доказателствените средства мотивират и тази съдебна инстанция да приеме, че е доказано по несъмнен начин осъществяването от подсъдимия П. на състава на престъплението по чл. 343 б, ал. 1 от НК.
Даденият от първоинстанционния съд в мотивите към присъдата отговор на изложените от защитника на подсъдимия доводи за малозначителност на деянието е съобразен с правната теория и съдебната практика за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Съдебната преценка на този въпрос се извършва на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В конкретния случай, както правилно е отбелязал районният съд, подсъдимият П. по собствена воля е поставил себе си в положение на занижен самоконтрол и поведението му е застрашило останалите участници в движението, което сочи на сериозно неглижиране на нормативно определените правила.
Не е налице в случая и крайна необходимост по смисъла на чл. 13, ал. 1 от НК, в какъвто смисъл са изложени твърдения от защитника на подсъдимия пред първия съд. Защитната теза, че с употребата на алкохол и привеждане в работен режим на двигателя на автомобила подсъдимият П. е гарантирал имащи приоритет свои блага, а именно стопляне в студената сутрин, е изцяло несъстоятелна.
Правото на защита на подсъдимия П. не е било нарушено в нито един момент от наказателното производство – подсъдимият е ползвал адвокатска защита по свой избор; имал е възможността да реализира в пълен обем правата си, гарантирани от разпоредбите на НПК и се е възползвал от тази възможност както посредством избраните защитници, така и посредством личното упражняване на правата си в процеса.
В хода на проверката на присъдата въззивната инстанция констатира, че при определяне на вида и обема на наказателната репресия спрямо подсъдимия В.П. районният съд, при приложение на материалния закон, е наложил наказание в близост до минимално предвидените от закона размери на наказанието лишаване от свобода, а именно за срок от една година и два месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. В от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Съдът наложил и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 300 лева.
Първоинстанционният съд законосъобразно е преценил наличието на отегчаващото отговорността на подсъдимия обстоятелство - обременено съдебно минало, и е съобразил факта, че настоящото наказание лишаване от свобода се явява първото, което подсъдимият ще следва да търпи ефективно, при това наред с ЛОС за срок от две години по предходно наказателно производство. Същевременно, развитието на наказателното производство сочи на прекомерност на срока за разглеждане, която не може да бъде отдадена на поведението на подсъдимия П.. Генералната превенция като цел на налагане на наказанието за извършено престъпление се постига не само и не толкова с големи по размер и ефективни наказания, а преди всичко със своевременното наказване на извършителите на престъпления и с неизбежността на наказанието за всяко престъпно посегателство. Преценката за нарушение на принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок следва да се извърши при съобразяване трите критерия, възведени от Европейския съд по правата на човека, а именно - сложност на делото, поведение на страните и действия на държавните органи. Относими към първия от тях са естеството на фактите, които подлежат на установяване в процеса, обема на доказателствения материал, броя на подсъдимите и свидетелите и др. Поведението на страните би могло да възпрепятства нормалното развитие на делото, като става повод за нееднократното му отлагане. В конкретния случай казусът, поставен за разглеждане, не разкрива каквато и да било фактическа и правна сложност, обемът на доказателствения материал е малък, естеството на подлежащите на установяване факти не предполага извършването на множество процесуални действия; към наказателна отговорност е привлечено само едно лице и самоличността му е била ясно в самото начало на производството, а самото лице няма никакъв принос за продължилия три години наказателен процес. Следователно, в конкретния случай нарушаването на принципа за разглеждане на делото в разумен срок е основание подсъдимият П. да се ползва от правото на изключително смекчаващо вината му обстоятелство при индивидуализацията на наказанието му. Установява се освен това от събраните доказателства за личността на подсъдимия, че той има малолетно дете, за което следва да се грижи, както и че преди, и след деянието е полагал общественополезен труд - при което действително може да бъде прието, че към момента той е преосмислил и коригирал поведението си като член на обществото, а процесното управление на МПС под въздействието на алкохол е било инцидентна проява в живота му.
При тези
изводи, съобразявайки целите на наказанието и обстоятелството, че за деянието по чл. 343б, ал. 1 от НК,
извършено от
подсъдимия П. е
предвидено наказание от една до
три години лишаване от свобода и глоба от 200 до 100 лева, въззивният съд приема,
че адекватно в случая се явява наказанието шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 55, ал. 3 от НК
не бъде налагано кумулативно предвиденото наказание глоба. Наказанието
в този размер ще е достатъчно да подейства предупредително-възпиращо на
подсъдимия и той ще се въздържа за вбъдеще от извършване на подобни
несъобразени със запретите на закона действия, и в същото време ще изпълни
целите и на генералната превенция по отношение на останалите членове на
обществото. В посочения смисъл по
отношение наказанието на подсъдимия П. за извършеното престъпление по чл. 343
б, ал. 1 от НК, следва да бъде изменена контролираната присъда. Що се отнася до режима на изтърпяване на
наказанието, районният съд на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. В от ЗИНЗС е
определил строг първоначален такъв. Въззивният съд намира, че съобразно
посочените по-горе данни за личността на подсъдимия, той не е с висока
обществена опасност и по отношение на това наказание следва да бъде определен
първоначален общ режим, в съответствие с дадената за това в чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС възможност.
Тъй като настоящото деяние е извършено в
изпитателния срок на присъдата по НОХД № 807/2018 г. по описа на СРС,
законосъобразно първоинстанционният съд е постановил на основание чл. 68, ал. 1
от НК наложеното с нея наказание лишаване от свобода за срок от две години да
бъде изтърпяно отделно. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС приведеното в
изпълнение наказание лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим на изтърпяване, до какъвто извод е достигнал и
контролираният съд.
Първоинстанционният съд е пропуснал да наложи с присъдата на подсъдимия П. кумулативно предвиденото за престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК наказание лишаване от право да управлява МПС. Тъй като е налице съответен протест от прокурора, присъдата следва да бъде изменена и в тази й част, като подсъдимият П. следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 343 г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр.чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. Това наказание е съобразено с всички обстоятелства по делото и съответно на целите на закона, като е необходимо подсъдимият да бъде напътен към спазване на правилата за движение по пътищата именно чрез неговото временно лишаване от възможността да управлява превозно средство.
Водим от изложеното, СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 26004/12.10.2020 г., постановена по НОХД № 252/2019 г. по описа на РС С., както
следва:
за извършеното престъпление по чл. 343б, ал.
1 от НК определя наказанието при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като
- намалява размера на наказанието лишаване
от свобода на шест месеца и на основание
чл. 57, ал. 3, вр. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. В от ЗИНЗС постановява
изтърпяването на наказанието при първоначален общ режим,
- отменя присъдата в частта, с която е
наложено наказание глоба в размер на 300 лева, като на основание чл. 55, ал. 3
от НК не налага кумулативно предвиденото наказание глоба, и
- лишава на основание чл. чл. 343 г,
вр. чл. 343б, ал. 1, вр.чл. 37, ал. 1, т. 7
от НК подсъдимия В.Г.П., с
установена по делото самоличност, от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Потвърждава присъдата в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
2:………………