Р Е Ш Е Н И Е
Номер 18.03.2022 година
град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен
съд Търговско
отделение
На 25.01. 2022 година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Б.
СЕКРЕТАР: ДИАНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от
съдията Б.
т.дело № 197 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени
са искове с правно основание чл.415, ал.3 във вр. с чл.415, ал.1, т.3 във вр.с
чл.430 ТЗ.
Ищецът „Б.“ АД сочи в исковата си
молба, че със Заявление вх.№ 6898/23.06.2020г. е инициирал заповедно
производство против длъжника А.И.З., ЕГН **********, в резултат на което е
образувано частно гражданско дело № 1220/2020г. по описа на Районен съд - К.. С
разпореждане №3444/25.06.2020г., постановено по цитираното по-горе заповедно
производство, съдебният състав е отхвърлил заявлението, като е указал на
заявителя „Б.“ АД да предяви в едномесечен срок, считано от датата на влизане в
сила на разпореждането, осъдителен иск за вземанията си на основание чл.415,
ал.1, т.3 и ал.3 от ГПК. С оглед на това „Б.“ АД е предявила срещу А.И.З., ЕГН **********
осъдителни искове, за вземания в общ размер на 35 200,94 лева, от които: главница в размер на 32016,58 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
изпълнителен лист - 23.06.2020г., в условията на евентуалност от датата на
завеждане на настоящата искова молба до окончателното погасяване, договорна
/възнаградителна/ лихва в размер на 2588,15 лева - договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 21.04.2019г. до датата на изискуемост - 11.03.2020г., лихва за
забава в размер на 102,68 лева - лихва за забава до датата на настъпване на
изискуемост за периода от 21.05.2019г. до 11.03.2020г., сумата 373,53 лева -
лихва за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода от
11.03.2020г. до 22.06.2020г. и такса изискуемост -120,00 лева.
Посочва, че по
силата и при условията на Договор за кредит за текущо потребление от
11.04.2018г. („Договора за кредит“) Банката е отпуснала на кредитополучателя А.И.З.,
ЕГН **********, кредит за текущо потребление в размер на 35 000 лв. със срок за
погасяване - 120 месеца, считано от датата на усвояването му. Отпуснатият
кредит е предоставен в пълен размер и напълно усвоен на 11.04.2018г., съгласно
условията на договора за кредит. За обезпечаване на вземането на Банката по
Договора за кредит, е сключен Договор за залог върху вземания от 11.04.2018г.
Съгласно чл.430, ал.2 от ТЗ, договорът за банков кредит е лихвоносен. Кредитът
е отпуснат с променлив лихвен процент в размер на 5,95 % годишно или 0,02 % на
ден, формиран от стойността на 6-месечен Софибор 0,163 %, който при отрицателна
стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в
размер на 5,787%, при изпълнение на условията по програма Д. Престиж плюс,
подробно описани в Приложение №2 към договора за кредит. Страните са се
договорили също така, че максималният размер, който може да достигне лихвеният
процент в резултат на неизпълнение на условията, е променлив лихвен процент,
приложим по стандартни потребителски кредити, който към датата на сключване на
договора за кредит е в размер на 6-месечният SOFIBOR към съответната дата и
фиксирана стандартна надбавка 13,287 %. Годишният процент на разходите /ГПР/ по
кредита е 6,53 %, който може да бъде променян при предпоставките, предвидени в
Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на „Б.“ АД
(„Общи условия“), неразделна част от договора за кредит, които А.И.З., е
получил и приел. Наред с това, страните отнапред са определили размера на
обезщетението за забава при неизпълнение на задължението на кредитополучателя
за погасяване на главницата и/или лихвата по кредита. В чл.18.1. и чл.18.2. от
подписаните от кредитополучателя Общи условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление на „Б.“ АД, неразделна част от договора за кредит е
уговорено, че: „18.1. При забава в плащането на месечната вноска от деня,
следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта. Ако
Кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната
дата, надбавката за забава не се прилага. При допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събиране на
вземането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни
пункта, а след тази дата - със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се, че
Банката е изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за
кредит от 11.04.2018г. На кредитополучателя е отпусната парична сума за
възмездно ползване, която е усвоена от него. От страна на кредитора не са
нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения
при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между
страните.
Ищецът заявява,
че основно задължение за заемателя, според чл.430 от ТЗ, е да върне заетата
сума в уговорения срок. Въпреки поетите по договора задължения,
кредитополучателят е спрял плащанията - към датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на което е
образувано ЧГД 1220/2020г. по описа за 2020г. на PC К., не са платени вноски в
общ размер от 4317,38 лева с падежни дати - 21.05.2019г. - 21.02.2020г.
Неплащането представлява неизпълнение от страна на длъжника. Поради неплащането
на вноските по лихвата и/или по главницата в срока на уговорените погашения, с
настоящата искова молба ищецът заявява, че упражнява правото по чл.19.1 във
връзка с чл.19.2 от приложимите към Договора за кредит Общи условия, във връзка
с чл.432 от ТЗ да обяви цялата ползвана и непогасена сума за предсрочно изискуема,
считано от получаване на препис от молбата от ответника. Позовава се на Решение
№ 706/30.12.2010г. на ВКС по гр. дело № 1769/2009г., в което съдът е приел, че
самото предявяване на иска поставя длъжника в забава и то от момента на
връчване на препис от исковата молба, ведно със законната лихва върху всяко
отделно претендирано вземане, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на изпълнителен лист - 23.06.2020г., в условията на евентуалност от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.
Посочва, че
предсрочната изискуемост на кредита е санкция за неизправност на длъжника,
последиците й следва да включват пълно и точно изпълнение на задължението,
каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настъпване на срока (уговорения
падеж) - главница, редовна (възнаградителна) лихва, наказателна лихва (лихва за
забава) и комисионна за изискуем кредит.
Сочи, че
относно редовно падежиралите суми до датата на подаване на настоящата искова
молба е приложим чл.84 от ЗЗД, а именно, че срокът кани вместо кредитора (dies
interpellat pro homine). Поради липса на изпълнение, счита, че в полза на
кредитора са възникнали вземания, посочени в петитума на исковата молба.
Съгласно чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение, заедно
с обезщетение за забава, в случай че длъжникът не изпълни точно задължението
си.
Претендира
присъждане на законна лихва за забава върху всяко отделно претендирано вземане,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист - 23.06.2020г., в условията на
евентуалност от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното
им изплащане. Доколкото възнаградителната (договорна) лихва, неустоечното
съглашение (наказателна лихва) и комисионната за изискуемост на кредита са
предвидени в Договора за кредит (или в приложимите към него Общи условия),
очевидно е, че те съставляват договорно задължение за страната, в чиято тежест
са вменени. Възнаградителният характер на редовната лихва и санкционният
характер на наказателната лихва (неустойка) не препятстват приложимостта на
чл.86 от ЗЗД, тъй като задължението за заплащането им е самостоятелно и
независимо от задължението за обезщетение по чл.86, ап.1 от ЗЗД.
Ищецът счита,
че доказателствата, които сочи, обуславят несъмнения извод, че по силата на
сключеният Договор за кредит за текущо потребление от 11.04.2018г., между
страните по делото са възникнали валидни облигационни отношения. Съгласно
Решение № 175 от 06.06.2011г. по гр. дело № 1242/2010г., III г.о. на ВКС, ако
основанието на вземането е доказано, съдът не може да отхвърли иска като
недоказан, а е длъжен сам да определи размера, като посочва съдебна практика,
както и разпоредбата на чл.162 от ГПК, за което са приложени доказателства и са
ангажирани доказателствени искания.
Сочи, че с
обявяването на предсрочната изискуемост на 11.03.2020 г. на задълженото лице А.И.З.,
ЕГН **********, Банката е предприела действия за снабдяване със Заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Видно от приложеното като
доказателство Заявление вх.№ 6898/23.06.2020г. е образувано частно гражданско
дело №1220/2020г. по описа за 2020г. на Районен съд - К.. С разпореждане
№3444/25.06.2020г., постановено по цитираното по-горе заповедно производство,
съдебният състав е отхвърлил заявлението, като е указал на заявителя - „Б.“ АД
да предяви в едномесечен срок, считано от датата на влизане в сила на
разпореждането, осъдителен иск за вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.3
и ал.3 от ГПК. Съдът е счел, че макар ЧСИ да е извършил три посещения на
адреса, съобразявайки чл.47, ал.1, изр.3 от ГПК, липсва надлежно
удостоверяване, че лицето не живее на адреса и че връчването не може да бъде
извършено на лице по чл.46 от ГПК. Съдът счита още, че не е изпълнена в пълнота
предвидената в чл.47, ал.1 - ал.3 ГПК процедура за връчване на поканата -
уведомление, поради което приема, че не е налице надлежно връчване респ. и
приложение на чл.47, ал.5 от ГПК.
Предвид
изложеното и в изпълнение указанията на Районен съд - К., обективирани в
Разпореждане № 3444/25.06.2020г. по ЧГД №1220/2020г. по описа на същият съд, „Б.“
АД, ЕИК *** предявява настоящият осъдителен иск на основание чл.415, ал.3, вр.
с ал.1, т.3 от ГПК.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника А.И.З., ЕГН **********, с адрес: ***
*** да заплати на Банката следните суми, дължими съгласно Договор за кредит за
текущо потребление от 11.04.2018г. , за които е налице отказ за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист с Разпореждане №
3444/25.06.2020г. по ЧГД № 1220/2020г. по описа за 2020г. на Районен съд - К.,
а именно:
- главница - 32016,58
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на изпълнителен лист - 23.06.2020г., в условията на евентуалност от
датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното погасяване;
- договорна /възнаградителна/
лихва - 2588,15 лева - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
21.04.2019г. до датата на изискуемост -11.03.2020г.;
- лихва за
забава - 102,68 лева - лихва за забава до датата на настъпване на изискуемост
за периода от 21.05.2019г. до 11.03.2020г.;
- 373,53 лева -
лихва за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода от
11.03.2020г. до 22.06.2020г.
- такса
изискуемост -120,00 лева /сто и двадесет лева/.
Претендира
направените в заповедното производство по ч. гр. дело №1220/2020 г. по описа на
Районен съд - гр. К. разноски, както и разноските, направени в настоящото
производство.
В случай, че
исковете бъдат уважени частично, моли за изчисляване на разноските на ищеца по
съразмерност и след компенсация.
По делото е постъпил
писмен отговор от назначения от съда
особен представил на ответника А.И.З., с ЕГН **********, в който заявява, че
счита, че с оглед представените доказателства, предявеният иск е процесуално
допустим.
Сочи, че от
представените с исковата молба писмени доказателства става видно, че
действително между страните има сключен договор за кредит за текущо потребление
от 11.04.2018г., сключен при действащите общи условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление. Кредитът е отпуснат при преференциални условия
по програма „Д. Престиж плюс“ и за обезпечаване на вземането на банката е
сключен договор за залог върху вземания. Заявява, че липсват обаче и не са
представени по делото основни документи, с които да се доказва, че сумата по
сключения договор за кредит е преведена в пълен размер по сметката на
кредитоискателя, не се представят данни за заплатените погасителни вноски от
кредитоискателя, както и за постъпила сума за погасяване на кредита във връзка
със сключения „Договор за залог върху вземания“.
Заявява, че
неясно за ответника остава и разминаването в размера на погасителните вноски в
представените с исковата молба „Извлечение от счетоводни книги“ и „Погасителен
план и ГПР“. Част от описаните в „Извлечение от счетоводни книги“ /6 бр./
непогасени месечни вноски са с размер по-малък от посочените дължими вноски в
погасителния план, а останалите 4 вноски значително надвишават размера им.
Относно
основателността на иска посочва, че делото е образувано по искова молба,
подадена от „Б.“ АД против А.И.З., ЕГН **********, с която са предявени искове
по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл.415, ал. 1, т. 3 от ГПК за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост.
Исковата молба е подадена, след като PC - К. с влязло в сила разпореждане №3444/25.06.2020
г. по ЧГД № 1220/2020г., с което съдът е отхвърлил подаденото от „Б.“ АД
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и за допускане
на нейното незабавно изпълнение, както и издаване на изпълнителен лист срещу
длъжника А.З.. Съобразявайки се със задължителната съдебна практика - т. 18 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на Върховен касационен
съд, ОСГТК /“В хипотезата на предявен иск по чл.422, ал, 1 ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните
институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.“/, съдът е приел следното:
„След като не е изпълнена в пълнота предвидената в чл. 47, ал. 1 - ал. 3 от ГПК
процедура за връчване, то не е налице надлежно връчване....“ Съдът намира че:
„приложените документи не установяват настъпването на предсрочна изискуемост на
кредита, поради което не подлежи на незабавно изпълнение“.
Цитира мотивите
към т.1 на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017г. на
Върховен касационен съд, ОСГТК
Позовава се на тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк. д.
№8/2017г. на Върховен касационен съд, ОСГТК.
Моли съда да
приеме, че не са настъпили последиците от предсрочната изискуемост и вземането не е възникнало в претендирания
размер, а искът следва да бъде уважен до размера, чиято изискуемост е
настъпила.
С допълнителната искова молба ищецът
заявява, че поддържа предявената искова молба против длъжника А.И.З.. Счита
същата за напълно основателна и доказана с оглед представените писмени доказателства.
Изложената фактическа обстановка изцяло кореспондира с приложените документи.
Относно възраженията, изложени в отговора от особеният представител на
ответника, счита, че същите са неоснователни. В договора за кредит и ОУ към
него са посочени отговорностите и санкциите при забава на плащането на
месечните вноски и как се олихвява кредита при забава в плащанията.
Извлечението от счетоводни книги се изготвя, когато вече кредитът е превърнат в
предсрочно изискуем поради неплащане на погасителните вноски, съгласно
погасителен план, неразделна част към договора за кредит. Следователно,
вноските по погасителен план при редовен кредит, не са идентични на вноски със
съответно забавяне в плащането.
В допълнителния отговор ответникът, чрез
особения си представител, заявява, че поддържа подадения отговор на исковата
молба.
Сочи, че
действително в договора за кредит и ОУ към него са посочени отговорностите и
санкциите при забава на плащането на месечните вноски и е редно вноските по
погасителния план при редовен кредит да не са идентични на вноските със
съответното забавяне в плащането, но е логично вноските със забавено плащане да
са по-големи от тези в погасителния план /6 бр. непогасени месечни вноски са с
размер по-малък от посочените дължими вноски в погасителния план, като 5 бр. са
идентични/ и да се различават в зависимост от забавата на плащането.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните намира за установено следното:
Страните по
делото са сключили Договор за кредит за текущо потребление от 11.04.2018г.
(„Договора за кредит“), като Банката е отпуснала на кредитополучателя А.И.З.,
кредит за текущо потребление в размер на 35 000 лв. със срок за погасяване - 120 месеца, считано
от датата на усвояването му. Отпуснатият кредит е предоставен в пълен размер и
напълно усвоен на 11.04.2018г., съгласно условията на договора за кредит. В
чл.18.1. и чл.18.2. от подписаните от кредитополучателя Общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на „Б.“ АД, неразделна част от
договора за кредит е уговорено, че: „18.1. При забава в плащането на месечната
вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора, частта от
вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта. Ако
Кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната
дата, надбавката за забава не се прилага. В чл.18.2. от ОУ е предвидено, че при
допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък
от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на
молбата за събиране на вземането му по съдебен ред остатъкът от кредита се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 /десет/ процентни пункта, а след тази дата - със законната лихва по чл.
86 от ЗЗД.
За обезпечаване
на вземането по банковия кредит страните са сключили Договор за залог върху
вземания от 11.04.2018г. с регламентирани в договора права и задължения.
Кредитът е отпуснат с променлив лихвен процент в размер на 5,95 % годишно или
0,02 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен Софибор 0,163 %, който при
отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална
надбавка в размер на 5,787%, при изпълнение на условията по програма Д. Престиж
плюс, подробно описани в Приложение №2 към договора за кредит. Страните са се
договорили също така, че максималният размер, който може да достигне лихвеният
процент в резултат на неизпълнение на условията, е променлив лихвен процент,
приложим по стандартни потребителски кредити, който към датата на сключване на
договора за кредит е в размер на 6-месечният SOFIBOR към съответната дата и
фиксирана стандартна надбавка 13,287 %. Годишният процент на разходите /ГПР/ по
кредита е 6,53 %, който може да бъде променян при предпоставките, предвидени в
Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на „Б.“ АД
(„Общи условия“), неразделна част от договора за кредит, които А.И.З. е получил
и приел.
Със Заявление
вх.№ 6898/23.06.2020г. банката е инициирала заповедно производство против
длъжника А.И.З., в резултат на което е образувано частно гражданско дело №
1220/2020г. по описа на Районен съд - К.. С разпореждане №3444/25.06.2020г.,
постановено по цитираното по-горе заповедно производство, съдебният състав е
отхвърлил заявлението, като е указал на заявителя „Б.“ АД да предяви в
едномесечен срок, считано от датата на влизане в сила на разпореждането,
осъдителен иск за вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.3 и ал.3 от ГПК.
С покана – уведомление изх. №
12-20-01494/21.11.2019 г. и покана –уведомление изх. № 12-20-01493/21.11.2019
г. банката уведомява длъжника, че обявява предсрочна изискуемост по кредит от 07.06.2017
г. и кредит от 11.04.2018 г., като уведомленията са адресирани на постоянния и
настоящ адрес на длъжника. След посещения на 22.12.2019 г., на 10.01.2020 г. е
залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК.
От заключението на назначената по
делото съдебно –икономическа експертиза се установява, че А.И. З., в качеството си на кредитополучател е
усвоил кредита на 11.04.2018г. в размер на 35 000 лева от сметка
№BG86STSA93000015547254 на 11.04.2018г., съгласно условията на договора за кредит.
Изтеглени суми от отпуснатия
кредит: на 11.04.2018г.-25928,87 лв. и на 12.042018г. 9200.00 лв. На
21.05.2019г. е преустановено редовното погасяване на кредитното задължение по
договор от 11.04.2018г. След тази дата частично са погасени на 11.06.2019г. -
152,14 лв. главница и 21,51лв. лихви и на 23.07.2019г. са погасени - 72.49 лв. главница и 27.51лв.лихви.
От експертизата се установява, че
във връзка с погасяване на кредита ответникът е изплатил следните суми: главница
в размер на 2 788.61лв. и лихви в размер на 2072.52лв.
На 21.05.2019г. е било
преустановено редовното погасяване на кредитното задължение по договора. След
тази дата частично са погасявани суми, както следва: на 11.06.2019г. -152.14лв.
главница и 21.51лв. лихви и на 23.07.2019г. са погасени 72.49лв. главница и
27.51лв. лихви.
От експертизата се установява, че до
датата на подаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК - 23.06.2020 г. са останали непогасени или частично непогасени 10
бр.вноски, както следва: главница в общ размер 1967.22лв. и лихви в размер на
2350.16лв. или общ размер на просрочената сума – 4317.38лв.
От експертизата се установява, че до
датата на подаване на исковата молба в съда
30.07.2020 г. са останали непогасени или частично непогасени 15 бр.вноски, както следва: главница в общ размер
3914.44лв. и лихви в размер на 2943.89лв. или общ размер на просрочената сума –
6858.33лв.
Видно от заключението, към датата
на изготвяне на заключението от
21.05.2019г. до 21.08.2021 г. е 28 бр. непогасени месечни вноски и падежна
дата 21-во число и е в размер на 12 242.61 лева, от които главница в размер на
8169.39лв. и лихви в размер на 4073.22
лв. /л.130 от делото/.
Съдът възприема първоначалното и
допълнително заключение на експертизата. Същите са добросъвестно изготвени и
отговарят на поставените въпроси относими към спора.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 430, ал.1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. Нормата на чл.430, ал.2 от ТЗ предвижда, че заемателят плаща лихва по
кредита, уговорена с банката. По делото е безспорно установено, че ищецът е изпълнил задълженията
си по Договор за кредит за текущо потребление от 11.04.2018г., като е предоставил на кредитополучателя банков кредит в размер на 35
000 лв. със срок за погасяване - 120
месеца, считано от датата на усвояването му. Отпуснатият кредит е предоставен в
пълен размер и напълно усвоен на 11.04.2018г.
От представените по делото
доказателства и заключението на съдебно –икономическата експертиза безспорно е
установено, че кредотополучателят не е изпълнил договорните си задължения за
заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита и е изпаднал в забава
относно погасяването му. Поради това за банката е възникнало правото за обяви
кредита за предсрочно изискуем, съгласно чл. 19.1. от Общите условия към Договор за
кредит за текущо потребление от 11.04.2018г., тъй като
съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
предсрочната изискуемост на вземането трябва да е била обявена в един по-ранен
момент, предшестващ подаването на исковата молба и не може да става със самото
й подаване. Така дадените разяснения се отнасят до предявените по специалния
ред на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителни искове, иницииращи спорно исково
производство като продължение на заповедното производство. Такова е и
настоящото производство, поради което съдът приема, че действително банката
кредитор не е обявила надлежно кредита за предсрочно изискуем.
Видно от приложеното към настоящото
дело ч.гр.д.№1220/20г., представената от заявителя, ищец в настоящото
производство, покана – уведомление до ответника, с което същият е уведомен за обявената
предсрочна изискуемост на кредита, не е надлежно връчено. Видно от същото,
въпреки направените посещения на адреса на ответника, липсва приложеното
уведомление, което съгл. чл.47 ГПК
следва да се приложи към съобщението, за да се удостовери спазване на
процедурата по чл.47 ГПК за връчване на книжа и съобщения. Липсват данни
поканата – уведомление до ответника да е връчена съгласно предвидената в ГПК
процедура чрез последователно връчване на посочение от молителя адрес, след
това на постоянния и настоящ адрес, както и по месторабота съгл. чл.47, ал.1-3 ГПК. В този смисъл са и мотивите на заповедния съд, които и настоящият състав
на ОС възприема.
Поради нередовното връчване на
поканата – уведомление за обявената предсрочна изискуемост на кредита на
ответника заповедният съд е отхвърлил заявлението на „Б.“ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ и му е указал да предяви
осъдителен иск за вземанията си на осн.чл.415, ал.1, т.3 и ал.3 от ГПК, какъвто
иск е предявен в настоящото производство.
Съдът счита, обаче, че в случая са
изискуеми единствено падежиралите вноски по кредита, поради което и исковете са
основателни само относно тези падежирали вноски по главницата и лихвите. Съгл.
т.1 от ТР №8/2017, тълкувателно дело № 8
по описа за 2017 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии, допустимо
е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата
на пресъдено нещо, въпреки, че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 ГПК.
Съдът не споделя изложените от
ищеца доводи, че предсрочната изискуемост на кредита е надлежно обявена на
длъжника с връчване на исковата молба на назначения от съда особен
представител. Последният се назначава, за да се обезпечи надлежното участие на
ответника-длъжник в съдебното производство и за да се упражнят законосъобразно
процесуалните права на страната. Доколкото
ответникът не участва лично или чрез упълномощен лично от него адвокат по
делото, настоящият състав на съда счита, че не следва да се приема, че с
връчване на изявлението за превръщане на кредита в предсрочно изискуем,
съдържащо се в исковата молба, следва да се счете, че предсрочната изискуемост
е стигнала до знанието на длъжника ответник.
Предвид изложеното, съдът намира,
че в настоящата хипотеза на предявен иск по чл.415, ал.1, т.3 във вр. с чл.415,
ал.3 и 5 ГПК за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба,
където е обективирано изявление на банката - ищец, че упражнява правото си да
направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на
предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения
представител не представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник.
Както беше посочено по-горе в
изложението, според заключението на
експертизата, към датата на изготвяне на заключението от 21.05.2019г. до
21.08.2021 г. са налице 28 бр. непогасени месечни вноски с падежна дата 21-во
число и дължимата от ищеца сума е в размер на 12 242.61 лева, от които главница
в размер на 8169.39лв. и лихви в размер на
4073.22 лв. /л.130 от делото/.
Предвид гореизложените съображения,
съдът намира, че следва да уважи исковете в горепосочените размери: главница в
размер на 8169.39лв. и лихви в размер на 4073.22 лв., в които размери исковете
се явяват основателни и доказани. За разликата от 8169.39лв. до предявения
размер от 32 016.58лв. искът относно главницата по кредита следва да се
отхвърли като неоснователен.
Относно претендираната договорна
/възнаградителна/ лихва, искът се явява основателен и доказан за сумата
2588.15лв., т.е. искът следва да се уважи в пълен размер. Съдът счита, че
следва да се уважи и искът за претендираната лихва за забава върху главницата от
102.68лв. за периода 21.05.2019 -11.03.2020г., която ищецът е претендирал като лихва за
забава до датата на настъпване на изискуемостта. Тъй като съдът прие, че
кредитът не е обявен за предсрочно изискуем по надлежния ред, то и исковете за лихви,
претендирани от ищеца за забава след датата на настъпване на изискуемост /за
периода 11.03.2020г.-22.06.2020г./, както и претендираната такса изискуемост в
размер на 120лв. се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
Според експертизата, дължимите лихви за забава са в размер на 4073.22 лв., но тъй като не е направено
изменение на иска, следва да се уважи в предявения размер от 2588.15лв., както
и за сумата 102.68лв, лихва за забава
върху главницата за периода 21.05.2019 -11.03.2020г.
По отношение на исковете за сумата 373,53 лева - лихва за забава след датата на
настъпване на изискуемост за периода от 11.03.2020г. до 22.06.2020г. и такса изискуемост в размер на 120,00 лева,
съдът счита, че следва да отхвърли исковете за посочените суми, тъй като
приема, че не е налице надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита и
тези претендирани суми са недължими.
С оглед изхода на спора, съдът
следва да присъди сумата 870.65лв. разноски, сторени от ищцовата страна в настоящото
производство, както и сумата 279.56лв. разноски, направени в заповедното
производство, т. е. разноските, които заповедният съд не е присъдил с оглед
неиздаване на заповедта по чл. 410 ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.И.З., ЕГН **********, с адрес: ***
*** да заплати на ,,Б.‘‘ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. *** следните суми, дължими съгласно Договор за кредит за текущо потребление
от 11.04.2018г. и за които е налице отказ за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист с разпореждане №3444/25.06.2020 по
ч.гр.д.№1220/20г. по описа на Районен съд –К., както следва: сумата от
8169.39лева (осем хиляди сто
шейсет и девет лева и 39 ст.), представляваща главница по
договора, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба 30.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 2588.15лв. лева (две
хиляди петстотин осемдесет и осем лв. и 15ст.), представляваща дължима договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 21.04.2019 г. до 11.03.2020 г.; сумата от 102,68 лева (сто и два лева и 68 ст.)
обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 21.05.2019 г.
до 11.03.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ,,Б.‘‘ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. *** против А.И.З., ЕГН **********,
с адрес: *** *** искове за заплащане на следните суми: сумата над присъдения размер от 8169.39лева до предявения размер от 32016.58лв., представляваща главница по
договора, ведно със законната лихва; сумата от 373,53 лева (триста седемдесет и три лева и 53
ст.) обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода
от 11.03.2020 г. до 22.06.2020 г., както и сумата
120 лв., представляваща такса изискуемост като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А.И.З., ЕГН **********, с адрес: ***
*** да заплати на ,,Б.‘‘ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. *** сумата от 279.56лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 1220/2020
г. по описа на РС – К..
ОСЪЖДА А.И.З., ЕГН **********, с адрес: ***
*** да заплати на ,,Б.‘‘ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. *** сумата от 870.65лв. лева, представляваща
разноски пред настоящата инстанция, съразмерно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Пловдивския
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: