Определение по дело №975/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК вр. чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от Ж. Г. К., [ЕГН], против ЗППАМ № 25-0819-000431/17.04.2025г., издадена от Н. Г. при сектор „Пътна полиция“ – ОД на МВР [област], с искане за спиране на предварителното изпълнение на наложената с нея на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Предвид липсата на конкретни доводи в жалбата срещу допуснатото по закон предварително изпълнение, с разпореждане [номер]/05.05.2025г. съдът я е оставил без движение с конкретни указания.

С уточняваща молба № 7507/07.05.2025г. жалбоподателката посочва, че работи като технически сътрудник във фирма за недвижими имоти, като работата й е свързана с придвижване на територията на целия град, както и извън него. Мярката би довела до затруднение или пълна невъзможност за изпълнение на трудовите й задължения, респективно – до намаляване на трудовото й възнаграждение. Допълнително подчертава, че живее в [жк], а офисът й е в центъра на града. Прилага незаверено копие на Трудов договор № 15/28.02.2022г. с „Кантора Инконсулт“ ЕООД.

Съдът намира, че с отправеното искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорваната ЗППАМ е надлежно сезиран от страна, която има правен интерес, при наличие на висящо производство по оспорването й, поради което същото е допустимо.

Съдът, като съобрази доводите и твърденията в жалбата и допълнителната молба, преценява искането за спиране на изпълнението на ЗППАМ № 25-0819-000431/17.04.2025г., като неоснователно по следните съображения:

Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Според чл.166, ал.2 от АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия, съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

От анализа на цитираните разпоредби следва, че за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже липсата на предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл.60, ал.1 АПК, както и вида и вероятността за настъпване на твърдените вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни или трудно поправими, като основание за спирането му. За да допусне предварително изпълнение [Наименование], законодателят е презумирал наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 АПК и тяхното съществуване не следва да се доказва от органа. Жалбоподателят следва да докаже наличието на някоя от посочените в чл.60, ал.1 АПК предпоставки, в резултат на което по отношение на него да е налице защитим по см. на чл.60, ал.1 АПК личен интерес, противопоставим с по-голяма тежест от презумирания от законодателя. Жалбоподателят следва да обоснове твърде вероятното настъпване на значителни или трудно поправими вреди за себе си. За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими – вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на молителя.

В случая жалбоподателката не установява такива обстоятелства, с които да обоснове основателността на искането си по чл. 166, ал. 4 АПК. Представеният от К. трудов договор не съдържа данни за конкретните нейни трудови функции и задължения като технически сътрудник, които биха били пряко и значително засегнати от наложената мярка. Жалбоподателката не е приложила и съпътстващата договора „длъжностна характеристика“, разписваща конкретните й отговорности и задължения, въпреки дадените й указания с разпореждане [номер]/05.05.2025г. относно обстоятелствата, които следва да установи. По никакъв начин не е доказано, че единствената или основната дейност, която К. извършва за работодателя си е свързана с придвижване на територията на целия град и извън него, при това с управляван от самата нея автомобил. Общоизвестната и утвърдена длъжностна характеристика на „технически сътрудник“ в офис включва и редица други задължения към работодателя, чрез които К. би могла равностойно да реализира правото си на труд. Очевидно е, и че превозът на служители със служебен автомобил може да се изпълнява и от друго правоспособно лице, а са налице и редица други алтернативи за придвижване в рамките на града и извън него.

Доводът на жалбоподателката, че би срещнала затруднения, ако се придвижва с градски транспорт, е несподеляем, тъй като не обосновава хипотезите на значителна или трудно поправима вреда. Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателката биха се причинили вреди или неудобства от невъзможността й да управлява служебен или личен автомобил (за което не са представени достатъчно доказателства), то същите не са нито значителни, нито трудно поправими. Наред с това, жалбоподателката не сочи и не обосновава конкретни вреди /по вид и размер/, които биха настъпили в патримониума й от предварителното изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ. Същите не се презумират от закона, а подлежат на посочване и доказване пред съда. Както се сочи в определение № 13409/07.11.2017 г. на ВАС по адм. дело № 12080/2017 г., настъпването на вредата трябва да е достатъчно вероятно, тя трябва да е установена по своя вид и размер, за да се извърши преценка от съда дали е значителна или трудно поправима. Посочените обстоятелства се установяват с доказателства, представени от оспорващия. В случая такива не са представени, не е извършено и позоваване на конкретни вреди, размер и т.н., които биха настъпили от предварителното изпълнение на акта. Изложените в допълнителната молба доводи са общи, декларативни и необезпечени с конкретни доказателства, а възраженията в жалбата касаят единствено и само спора по същество.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че инкорпорираното в жалбата искането по чл. 166, ал. 4 АПК е неоснователно и следва да се отхвърли.

Предвид изложеното, Административен съд-[област], IХ състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Ж. Г. К., [ЕГН], за спиране на допуснатото по силата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП предварително изпълнение на ЗППАМ № 25-0819-000431/17.04.2025г., издадена от Н. Г. при сектор „Пътна полиция“ – ОД на МВР [област].

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, на осн. чл.166, ал.3 АПК.