Решение по дело №1066/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба на „КРИПТОС 2018“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], к-с „Виктория Рол Гарден“ 8, представлявано от управителя С. С. В., чрез адв. А. Б. Н. против Решение № 40/07.04.2025г. постановено по АНД № 4/2025г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено Наказателно постановление № 02-2400611 от 18.11.2024г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – [населено място], с което за административно нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ и на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, на касатора е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. По същество касаторът отрича извършването на вмененото му нарушение, като сочи, че М. Р. К. се е намирала в обекта на проверка от страна на контролния орган по време на нейното извършване, но не е полагала труд за жалбоподателя. Прави се анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и се иска от съда да отмени оспорения съдебния акт и потвърденото с него наказателно постановление. С последващо депозирана молба се претендират разноски, съгласно представен списък и доказателства за извършването им.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.

Ответникът по касация, редовно призован, се представлява от юрисконсулт И.-Н., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.

Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Несебър е потвърдил наказателно постановление № 02-2400611 от 18.11.2024г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – [населено място], с което за административно нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ и на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, на касатора е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.

За да постанови оспореното съдебно решение, съдът е намерил от фактическа страна, че при извършена проверка на 16.08.2024г. в 11.40 часа на място в обект: хотел „Ларго Бийч“, находящ се в КК Слънчев бряг, общ.Несебър, стопанисван от „Криптос 2018“ ЕООД, инспекторите от ДИТ-Бургас установили непълнолетното лице М. Р. К. с [ЕГН], самостоятелно да предоставя работна сила, извършвайки дейност като „камериерка“ - почиства стая № 213 /бърше бюро/. В собственоръчно попълнената от лицето справка-декларация на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, същата е декларирала, че работи в „Криптос 2018“ ЕООД от 15.08.2024г., с място на работа: посочения обект на контрол, на длъжност „камериерка“, с работно време от 08.00 часа до 17.00 часа, с 1 час почивка в работния ден, един почивен ден седмично и уговорено трудово възнаграждение - 933 лева, без сключен писмен трудов договор. В справката лицето декларирало и конкретната трудова дейност, която е установено да извършва в обекта. При извършена последваща проверка по документи на 26.08.2024г. и 03.09.2024г. в Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място], от страна на дружеството- жалбоподател не били представени документи, касаещи трудовото правоотношение с М. Р. К. /включително писмен трудов договор/ към 16.08.2024г., когато лицето е установено да полага труд в обекта. При извършена справка в информационната система на ИА „ГИТ“, регистър по трудовите договори към НАП по ЕГН на лицето, също не били установени данни за подадено уведомление за сключен трудов договор между страните към 16.08.2024г. За така установеното нарушение, на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН, въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

От правна страна, съдът е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, като не е установил наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. След задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е намерил, че дружеството е било законосъобразно санкционирано за извършеното от него административно нарушение. Съдът е обсъдил и размера на наложеното наказание, намирайки го за правилно определен.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от РС-Несебър фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, както и представените писмени доказателства. Настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице допуснати в първоинстанционното производство процесуални нарушения, като при правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд довели до потвърждаване на издаденото наказателно постановление и препраща към тях, на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.

Съдът намира за неоснователно възражението на санкционираното дружеството, касаещо оценката на доказателствения материал, извършена от РС, като в тази връзка следва да се посочи, че в постановения от РС – Несебър съдебен акт са обсъдени всички доказателствени източници както самостоятелно, така и в съпоставка помежду им, извършена е цялостна преценка на доказателствата и са формирани обосновани изводи по съществото на спора.

От показанията на свид. С. и свид. А. се установява, че по време на проверката М. К. е извършвала фактически действия, сочещи изпълнение на трудова функция, а именно: почистване на стая в хотел „Ларго бийч“. Описаните обстоятелства са възприети от свид.С. и свид. А. лично и непосредствено, и показанията им правилно са кредитирани от съда, като последователни и непротиворечиви. Обосновано не са кредитирани с доверие показанията на свид. Р. Х. М. и свид. М. Р. К. в частта им, относно причината за присъствието на свид.Камил в обекта и нейните действия по време на извършване на проверката. От една страна, служебната ангажираност на водените от жалбоподателя свидетелки обосновава евентуалната им заинтересованост от изхода по делото, а от друга, показанията им в тази част противоречат на събраното по делото писмено доказателство - справка-декларация, попълнена от свид Камил, относно която дори свид. М. заявява, че никой от проверяващите или който и да е друг не е насилвал по никакъв начин свид. К. да попълва предоставената й бланка на справка-декларация. Същата - справката-декларация е изрично регламентирана с чл.402, ал.1, т.3 от КТ и съдържа посочените в нормата данни, поради което и с оглед разпоредбата на чл.405а, ал.1, изр.2 от КТ, съставлява годно доказателствено средство. Обвързващата й доказателствена сила се отнася до факта на даване на обясненията със съдържанието, записано в нея, но не и до тяхната вярност, т.е. съответствието на обясненията с действително осъществените факти. В случая обаче, съдържащите се в попълнената от свид.Камил справка-декларация данни напълно съответстват на установените при проверката на място, поради което следва да се приеме, че чрез съответните доказателствени способи са установени по безспорен начин всички съставомерни елементи на процесното деяние.

Съдът намира за неоснователно възражението на касатора за недоказаност на деянието базирано на факта, че в нито един от работните графици не фигурира името на свид. М. К., тъй като обстоятелството, че свид.К. не е вписана в представените на проверяващите лица графици за работа не изключва съществуването на трудово правоотношение и полагането на труд от същата в обекта на касатора. Неоснователни са също доводите на последния, че е „житейски нелогично да се приеме, че непълнолетно лице е запознато с точния размер на минималната работна заплата за страната“. Размерът на трудовото възнаграждение е един от основните елементи на трудовото правоотношение. Като страна по това правоотношение, свид. К. е запозната с него, а обстоятелството, че той съответства на минималната работна заплата за страната, не променя този извод. Ирелевантно за съставомерността на деянието е и обстоятелството, че не е упражнено от органа правомощието му да приложи ПАМ по реда на чл.404, ал.1, т.5 КТ, като отстрани от работа ненавършилото [възраст] възраст лице.

По изложените съображения и при липса на отменителни основания, се налага извод, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд - Несебър е валидно, правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора и предвид навременно отправената претенция, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Поради изложеното, на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение № 40/07.04.2025г. постановено по АНД № 4/2025г. по описа на Районен съд – Несебър.

ОСЪЖДА на „КРИПТОС 2018“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], к-с „Виктория Рол Гарден“ 8 да заплати на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща юристконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.