№ 22
гр. А., 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20212110200427 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, против Наказателно постановление (НП) №
112/03.12.2021 г. на Директора на РИОСВ-Б., с което за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ
на осн. чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лв. Счита, че в случая били налице СПН по см. на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН –
деянието не било несъмнено установено, изп.деяние не било индивидуализирано по време,
начин, механизъм, дата и място на извършване. Намира, че към момента на съставяне на НП
били изтекли преклузивните срокове за налагане на санкция на дружеството по см. на чл. 34,
ал.2 ЗАНН. Поддържа, че адресат на санкцията следвало да бъде община А. като собственик
на канализационната система, а не дружеството, чиито действия били зависими от тези на
общината. Сочи, че се касаело за отделни деяния, като АНО следвало да инициира за всяко
деяние отделно производство. Моли за отмяна на НП. Претендира разноски.
Административно-наказващият орган (АНО), чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата, като моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди
обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Установява се, че от експерти на РИОСВ-Б. била извършена планова проверка,
осъществена на 14.09.21 г. в гр. А., на канализационна система на гр. А., във връзка с
утвърден списък на обекти, подлежащи на задължителен контрол през 2021 г. и на осн.
Заповеди № РД-821/30.10.2012г. и № РД-970/07.12.2020 г. на МОСВ. При проверката се
констатирало, че е налице заустване на непречистени отпадъчни води от канализационната
система на гр. А., като от бетонов тръбопровод (колектор) с диаметър Ф800, находящ се в
1
промишлената зона на гр.А., на югоизток от Хлебозавод А., в река „Славеева“ се изтичат
води, с цвят и мирис на битово-фикални, които се заустват в река „Славеева“ (в точка с
посочени географски координати), както и че този канализационен колектор не е включен в
довеждащия колектор на ГПСОВ – гр. А.. Посочено е, че „ВиК“ ЕАД не изпълнило
условия, определени в Разрешително № 23140035/17.09.2014 г. за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води за експлоатация на канализационната система на гр. А.,
продължено с Решение № 30/16.02.2021 г. и изменено с Решение № 61/12.04.2021г., със
собственик и титуляр Община А., стопанисвана и експлоатирана от „ВиК“ ЕАД-Б., с краен
срок на действие: 15.02.2027г., а именно: неспазване на условия по т.2 и т. 3 от раздел в
разрешителното: условие по т.2 „Изисквания към канализационната мрежа и съоръженията
към нея“: „Забранява се заустване във воден обект на непречистени отпадъчни води от
обекта - канализационната система „гр. А.“ след 31.12.2015г.“ и условие по т.3 „Изисквания
към канализационната мрежа и съоръженията към нея“: „Всички канализационна колектори,
да се включат към довеждащ колектор на ГПСОВ – А.“. За проверката бил съставен
Констативен протокол от свид.З.Н. (в присъствието на служител на ВиК, на когото е връчен
препис от протокола, незаявявайки възражения срещу констатациите, т.е. жалбоподателят е
бил запознат с КП). За установеното нарушение бил съставен АУАН (подписан от надлежно
упълномощен представител на ВиК), като последното е депозирало възражения срещу него
в законовия срок, развивайки сходни възражения като тези в жалбата, т.е. нарушителят е бил
редовно поканен за съставянето на акта. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, в
които са отразени същите фактически констатации, описани в КП. Описаната фактическа
обстановка съдът възприема въз основа на писмените доказателства, както и от показанията
на разпитаните свидетели, които съдът кредитира и които я установяват по несъмнен начин
в горепосочения смисъл.
При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срок и съдържа необходимите
реквизити, поради което е допустима. АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени от компетентни органи, съобразно изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и без
допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на наказаното
лице или опорочаващи издадения правораздавателен акт, които да съставляват основания за
отмяна. Съдът с оглед събраните по делото доказателства намира, че обжалваното НП
следва да бъде потвърдено поради следните съображения.
Представено е Разрешително № 23140035/17.09.2014 г. за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води за експлоатация на канализационната система на гр. А.,
продължено с Решение № 30/16.02.2021 г. и изменено с Решение № 61/12.04.2021г., със
собственик и титуляр на Община А., стопанисвана и експлоатирана от „ВиК“ ЕАД-Б., с
краен срок на действие: 15.02.2027г. Видно е, че в т.2 от раздел от разрешителното от 2014г.
"Изисквания към канализационната мрежа и съоръженията към нея" е предвидено, че се
забранява заустване във воден обект на непречистени отпадъчни води от обекта –
канализационна система на гр. А. след 31.12.2015 г.“, а според раздел 3 от същите
2
изисквания (съгл.решение №30/ 16.02.21г.) е въведено условието „Всички канализационна
колектори, да се включват към довеждащ колектор на ГПСОВ – А.“, т.е. безспорно се
установява, че в издаденото разрешително (с краен срок на действие: 15.02.2027г.) за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за експлоатация на
канализационната система на гр. А. е със собственик и титуляр на Община А., стопанисвана
и експлоатирана от „ВиК“ ЕАД-Б., предвиждащо условията по т.2 и т.3, посочени по-горе.
Следва да се посочи, че съдът намира, че титуляр на задълженията, формулирани като
изисквания по т.2 и т.3 от разрешителното, е именно "ВиК" ЕАД, гр. Б., на осн. чл. 48, ал. 4
ЗВ и чл. 5, ал.2 от Наредба № 2/08.06.2011 г. и съобразно условията на издаденото
разрешителното и сключения договор от 25.02.2016г., доколкото се установява, че
жалбоподателят отговаря за поддържане, стопанисване и експлоатация (считано от
23.11.2020г.) на ПСОВ-А., в т.ч. и съпъстващата инфраструкура на водния обект, които са
предоставени на жалбоподателя съгл. удостоверение от 26.02.21г., който следва да
изпълнява и спазва всички условия и срокове, свързани с пречистване и заустване на
формираните отпадъчни води, със срок: постоянен, във връзка с осъществяването от него
услуги, за което свидетелстват и представените доказателства (л.51-52 от делото).
Следователно законосъобразно АНО е определил дружеството като субект на задълженията,
респ. правилно е индивидуализирал нарушителя. Не са представени други доказателства
относно заявеното, че титуляр на предписаните изисквания е не жалбоподателя, а общината
като собственик на ПСОВ, обосноваващо извод за неоснователност на направеното
възражение от ВиК.
Съгласно чл. 48, ал.1, т.11 ЗВ водоползвателите - титуляри на разрешителни имат
задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и
комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, а
съгласно чл. 200, ал.1, т.2 ЗВ наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако
не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва
водни обекти, водностопански съоръжения или изгражда такива без необходимото за това
основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното – от 2 000 лева до
10 000 лева. Нарушението е описано точно, същото правилно е квалифицирано, доколкото
жалбоподателят не е изпълнил посочените по-горе изисквания от съответните раздели в
разрешителното. Доказателства, оборващи направените констатации на контролните органи
не се ангажират, като жалбоподателят не твърди описаните задължения да са изпълнени към
14.09.21 г., т.е. реално не се спори, че "ВиК" ЕАД – Б. не е изпълнило посочените
изисквания от съответните раздели в разрешителното.
Неоснователно е възражението за нарушение на чл. 34, ал. 2 ЗАНН, доколкото за
извършената проверка е съставен КП от 14.09.21г., т.е. на датата, когато е извършена
проверката е открито нарушението, което се изразява в бездействие. Доколкото на
дружеството е вменено нарушението, че не е изпълнило изискванията на разрешителното,
описани детайлно по-горе, към 14.09.21г., периодът от време преди тази дата е неотносим
към предмета на настоящото АНП. Меродавно за настоящото производство е само
3
обстоятелството дали на посочената дата са изпълнени вменените задължения, произтичащи
от конкретно посочен адм. акт, т.е. относими за спора са само онези факти, свързани с
констатациите на контролните органи към 14.09.21 г., за която се твърди, че е и време на
извършеното деяние, при положение, че актосъставителят и АНО не са изложили друго
относно времето на извършване на нарушението. Не може да се приеме оплакването, че
АУАН не бил достатъчно добре конкретизиран, след като и самото разрешително е
цитирано с пълните му индивидуализиращи данни и самите дейности, които е следвало да се
изпълнят също са описани детайлно. При тези констатации, срокът за образуване на
адм.наказателното производство започва да тече от момента на установяване на
нарушението и датата описана от актосъставителя и АНО за негово извършване – 14.09.21
г., като АУАН е съставен на 28.10.2021 г., а НП на 03.12.2021 г., т. е. последните са
изготвени в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Освен това съгласно чл. 11 от ЗАНН са приложими
разпоредбите на НК по въпросите изключващи отговорността, доколкото не са уредени в
ЗАНН. Чл. 80, ал. 3 НК сочи, че за деяния, които траят непрекъснато, каквото е процесното
бездействие, погасителната давност за преследване започва да тече едва от прекратяването
на такова деяние или с други думи от момента, в който е преустановено бездействието и са
изпълнени дадените указания. След като такива факти в случая не са налице и не се и
твърди към 14.09.21 г. да са изпълнени тези условия, не би могло да се твърди изтичане на
срока за адм.-наказателно преследване на процесното нарушение (в т.см. Решение № 1816 от
31.12.2020 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 2248/2020 г., Решение № 1991/13.12.2021г. на
АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1791/2021 г.).
Жалбоподателят дължи изпълнение на условията по разрешителното и предвид
обстоятелството, че безспорно при извършената проверка е установено, че в разрез с
предвидените условия не са изпълнени задълженията му, то се обоснова извода, че правилно
на осн. чл. 48, ал.1, т.11 във вр. чл. 200, ал.1, т.2 ЗВ жалбоподателят е санкциониран с
имуществена санкция от 2 000 лв. Случаят не разкрива обществена опасност по-ниска от
обичайната за този вид нарушения, поради което не може да се обоснове извод, че се касае
до маловажност на нарушението. Доколкото имущ. санкция е определена в минимален
размер, съдът намира, че следва да потвърди НП.
В случая на АНО се следват разноски с оглед изхода от спора. Предвид правната
сложност на делото съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението е 80 лв.,
който следва да се присъди в полза на АНО на осн. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 63д ЗАНН.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63 ЗАНН А.кият районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 112/03.12.2021 г. на Директора на
РИОСВ-Б., с което на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ на осн. чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ на
4
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на РИОСВ – гр. Б., сумата от 80 лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд - Б. в
14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
5