№ 1504
гр. Сливен, 16.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Никола Г. Маринов
СъдебниЯнка П. Стойкова
заседатели:П. Н. Павлов
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
и прокурора Н. Д. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Никола Г. Маринов Наказателно дело
от общ характер № 20232230201593 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:50 часа се явиха:
Подсъдимата С. Р. Р. - Т., редовно призована, се явява лично и с
упълномощени защитници адв. И. В. И. от АК Благоевград и адв. С. П. от АК
Сливен.
Подсъдимият А. Р. Г., редовно призован, се явява лично и със
служебен защитник адв. П. П. от АК Сливен.
Подсъдимия П. С. П., редовно призован, се явява лично и със
служебен защитник адв. Т. К. от АК Сливен.
Подсъдимата Р. Г. Е., редовно призована, се явява лично и със
служебен защитник адв. И. Т. от АК Сливен.
Свидетел пореден № 6 с постановено принудително довеждане, е
доведена в съдебно заседание.
За РП Сливен се явява Зам. районен прокурор Н. С..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. И.: Да се даде ход на делото.
Адв. Св. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Адв. Пл.П.: Да се даде ход на делото.
1
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Същото е във фаза на съдебно следствие.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛКАТА:
Д. Д. Д., родена на 02.08.2003 г. в гр. Ямбол, живуща в с. гр., бълг.
гражданска, неомъжена, със средно образование, не работи, неосъждана, без
родство с подсъдимите, ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл. 290 от НК,
обеща да говори истината.
Свид. Д. Д., РАЗПИТАНА КАЗА: Миналата година м. април работех
в заложна къща „Корона“ в гр. Ямбол, на ул. „...............“ № 5. Познавам трима
от подсъдимите, знам името само на П. С. П.. /Посочва, че познава
подсъдимите С. Р. и Р. Е./. Спомням си, понеже заложната къща, в която
работех е денонощна, т.е. аз работя до определено време в офиса, след това се
звъни по телефона и аз пристигам отново. Не знам кой от всички е звъннал на
шефа ми тогава за залог да направят и той звънна на мен. Към 12 – 1 часа
беше, не помня точно, след работното ми време. Някой от тях е звъннал, той
ми звънна съответно и каза да отида в офиса, ще дойдат клиенти, които са от
Сливен. Дойдоха те, заложиха по мои спомени една шепа злата и на сутринта
го докараха полицаите само него, като мислеха, че са крадени златата. Бяха
пръстени някакви, синджири, постоянно работя с такива неща, не помня
специално техния случай, те и без това ги иззеха още на другия ден
полицаите. Не помня колко им платих, мисля, че 600 – 700 лева, но не се
сещам точно, а и към момента вече не работя там. Златата заложи подс. П. П.,
той си даде личната карта, те го накараха да си даде личната карта, беше с
двете жени, които са зад мен /посочва подсъдимите С. Р. и Р. Е./. На шефа на
заложната къща са се обадили, Р.В., наМ.ли са телефона в интернет, неговият
номер е първият, вторият е моят, те са звъннали на първия най-вероятно,
2
свързват се с него, при което той се свързва с мен и ми каза да се явя в офиса,
понеже ще имам клиенти. Лично с подс. С. Р. не съм разговаряла. Може би
съм разговаряла с тях, за да ги ориентирам къде точно се намира заложната
къща. Аз знам от шефа си, че ще залагат злата, на него бяха казали и той
съобщи на мен като ми даде техния номер, ако не могат да се ориентират къде
да дойдат, аз да ги упътя. За първи път ги видях тогава тези подсъдими, когато
дойдоха вечерта да залагат златата, преди това не съм ги виждала. Той беше с
двете жени, офиса е голям, има място къде да седнат останалите, при което
обясняваха ми се 20 минути, че им трябват пари заради болно дете и накрая
набутаха П. П. да си даде личната карта, за да може да заложи той.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
ПОДСЪДИМАТА С. Р., РАЗПИТАНА КАЗА: Не се сещам точната
дата, беше 2023 г., тогава един ден беше ми звъннал Т. Д., тъй като с него се
бяхме запознали няколко години по-рано. Беше ме поканил в „Енигма“ да
отида, където работи той, това се намира на „.............................“ до една
бензиностанция, отзад пише „Енигма“, вторични суровини, обект, извика ме
там. През деня се уговорихме да отида и да остана цяла нощ, като ще ми
заплати да бъда при него като приятел, компаньонка, защото е нощна смяна.
Уговорката беше да ми даде 300 лева. Отидох, седях там и сутринта към пет
часа се прибрах. Каза, че още не са му превели парите и че на другия ден ще
ми ги даде, само ми даде пари да си платя таксито. Аз се прибрах към 4 – 5
часа сутринта. След обед ми звънна Г., тя е на Р. сестра, в него период се
събирахме трите, излизахме като приятелки. Обади ми се и ме попита дали
имам 50 лева. Попитах я за какво й са, тя ми каза, че й трябват, защото ще
ходи при Т. да се черпят. Аз й казах, че вечерта съм била при него, но той не
ми е платил, защото няма пари, а тя каза „има пари“. Бяхме се срещнали с нея,
не се сещам къде, някъде по центъра, бях й дала с уговорката, че вечерта и аз
ще отида при Т. да си взема и моите пари плюс тия 50. Към 8 – 9 часа вечерта
започнах да звъня на Т. и на Г., те ми казаха, че се намират в селото на Т.. Т. ми
каза и ми каза, че малко по-късно ще ми даде моите пари. Аз му казах да не се
разправяме и да се караме, той да се разправя с Г.. Попитах го къде се намира,
той каза, че е в с. Камен и по-късно ще ми даде парите, към 10 часа да се чуем,
но след това не ми вдигаха телефона. Обадих се на Р. и й казах, че сестра й е
взела от мен пари, да дойде с мен да отидем или до „Енигма“ да ги намеря или
до Камен, ако трябва ще хванем такси, аз ще си го платя, за да си взема парите
3
- 300 от Т. и 50 от Г.. П. беше до пазара, до Райфайзенбанк, до такситата,
вземах и П. с нас, да има един човек с нас, да не ходим сами по нощите.
Хванахме таксито от пазара, от там отидохме до „Енигма“ първо. Там вратата
като я отвориш излиза едно куче, тя е плъзгаща, П. слезе, аз и Р. бяхме в
таксито, отвори вратата, излезе някакъв човек гол до кръста, не беше Т.,
защото Т. аз ще го позная, а и другите го знаят, то не е толкова тъмно, има
осветление там, след това се качихме отново в таксито, аз продължих да звъня,
даже вземах и от таксито номер, от друг номер да звънна, не ми вдигаха и
казах „отиваме до Камен“. Като отивахме до Камен, казах „ще се качим до
горе да вземем един мой познат С., защото да не започне Т. да се дразни като е
пиян“, той обича да посяга, да се бие, да става като дразнител, но това момче
го нямаше, С. се казва и се обадих на А. да дойде с нас да отидем да наМ.м Т.,
като никой не знае къде е, дали е в Камен, дали има някой в къщата или в
„Енигма“ се крие. Тръгнахме всички с таксито. Таксиджията се казва С. С. и
друг път ни е карал. Отидохме в Камен, но там няма никой, точно адреса на
къщата ние не знаем къде се намира. П. каза, че знае къде живее точно Т.,
защото преди това Г. го е вземала с него като е ходила в Камен. Никой от нас
тримата преди това не беше ходил сам там. Отидохме там, никой нямаше,
тъмно беше, П. знаеше къде е ключа, каза, че Г. му е казвала. Аз казах да
извикаме, да видим има ли някой, няма ли, продължавахме да звъним, но той
ни отхвърляше. И на него и на Г. отново звъняхме, след това ни набра той, но
нещо връзката прекъсна и неговия телефон се изключи и казах на П. да види
дали има някой вътре, или да извика, но те с А. влязоха и вече не знам вътре
какво е станало. След това вече като излязоха, П. каза, че вътре е била на Т.
жената. Аз и Р. бяхме отвън, ние не сме влизали вътре. П. отключи външната
врата и влезе вътре, като мисли, че няма никой и уж да проверим дали Т. е
вътре. В един момент като влизат, ние не сме вътре, се оказа, че била вътре
неговата жена. Това никой не го знае, че вътре има някой и после като
излязоха П. каза, че е дала някакви обици и пари заради Т., но не знам какво се
е случило вътре. Качихме се в таксито да си тръгваме, по пътя вече на
излизане, има една отбивка до самата къща, П. каза на А. „Тя имаше пари,
имаше и синджир“ и каза на таксито да спре. Р. каза да се махаме да си
отиваме, че заради проблемите с Т. не ни трябва да влизаме в беля. Таксито С.
настояваше да спре и пита какво ще ги правим тези работи. Казах, че не знам,
ще чакаме Т., „аз имам да вземам от него 300 лева и 50 от Г. и да платя
4
таксито“, но С. каза „спирам, спирам, трябват ми и на мен пари“ и след това П.
се върна с А., но не знам какво е станало, то беше на близо километър от
къщата. Ние чакахме с Р. в таксито да се върнат, даже С. искаше по едно време
да ги остави. Към 1 часа пак започнах да звъня на Т., отхвърляха ме през
цялото време и отидохме в заложна къща денонощна, в интернет от кой номер
звъняхме да питаме за денонощна заложна, за да вземем пари да платим и
неговия превоз. Отидохме в заложната, нямахме лични карти в себе си, само
П. имаше лична карта и се заложиха на неговото име тези злата. На другия ден
бях до „Рикас“ с Р., дойдоха полицаи и ни вземаха и с течение на времето вече
не знам какво е станало. П. каза, че знае адреса, той ни закара там, защото бил
ходил с Г. там преди това. Аз никога не съм ходила там и не знам къде живее
Т.. Иначе в „Енигма“ често съм ходила, той ме е викал и като е нямал пари, от
макарите кабел е режел да дава да връщаме бакър да си вземаме парите,
цветни метали е давал, от „Енигма“ ги вземаше и ги даваше, понякога и от
карта е теглил. Не се сещам какво съм казала на разпита си, то мина доста
време, след това имах и разправии с Т. на няколко пъти, не се сещам, може и
нещо друго да са ме питали.
Съдът счита, че е налице противоречие между обясненията дадени в
днешното с.з. от подсъдимата и тези дадени от нея по време на ДП пред
органите на ДП в присъствието на защитник, поради което на основание чл.
279 ал.2, вр. ал.1 т.3 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ обясненията на подсъдимата С. Р. Р. – Т. дадени
по време на ДП пред орган на ДП, в присъствието на защитника й адв. Б. К. от
АК Бургас, фиксирани в протокол за разпит на обвиняем лист 45 и 46 от ДП.
Обясненията бяха прочетени.
ПОДСЪДИМАТА С. Р.: Има някои неща, които не са точно така.
Значи Р. казала вътре на Х., ако има някой, никой да не влиза и за чанта не е
ставало въпрос. Тя не е казвала на никой да взема чанта, защото ние не знаем
вътре дали има някой. Ние отиваме да търсим Т. и само един път сме ходили с
такси, а преди това Г. е ходила с П.. Нито аз, нито Р., нито А. сме ходили. От
номера й само изкарахме интернет, а иначе от номера на С. звъннахме на
5
някакъв мъж на денонощна заложна къща, не от радкиния телефон, тя нямаше
тогава кредит в телефона си, то май не беше и нейния, не се сещам, някой
телефон изкараха. Тогава бях и стресирана, но пак казвам, тя каза, ако има
някой вътре, никой да не влиза, а колкото до Т., той вече след това като
станаха разправиите беше питал. Тогава Т. на следващия ден като разбра
какво се е случило, тогава беше питал за бележката от заложната, не на същия
ден, след това беше питал къде са нещата, но това не беше вечерта, беше след
това като стигнахме до саморазправи да се караме. Вечерта дори Р. беше
казала, ако има някой, няма да влизаме да се караме.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Със съгласието на страните съдът освободи от залата свид. Д. Д. Д..
ПОДСЪДИМАТА Р. Е., РАЗПИТАНА КАЗА: Това, което съм го
казала в полицията е истина, но слушам като се говори, което не е вярно и
искам да го кажа, аз съм дала показания. Когато тръгнахме, аз наистина не
знаех къде отивам. Това, че Г. и С. са имали неприятности и Т. е бил с трите
ни, срамно е, но ще го призная и ще го кажа, всички сме ходили с него, бил е
клиент, той първо се познаваше с мен от 15 години, нямахме проблеми, идвал
е в къщи в апартамента където живея на гости, носил ми е буркани, домати,
защото той отглежда домати, марули и ми е носил, никакви проблеми съм
нямала с него, някой да го напада или изнудва. Искам да кажа че той предния
път каза, че не познава Г. и няма връзка с нея, а той имаше много голяма
връзка с Г. и това нещо стана, защото двете със С., не знам кой на кого има да
дава пари, кой с кого е бил и С. изревнува защо е с нея, а не с другата, че има
пари да й дава и тя ми каза „ела с мен, ще ти дам 50 лева, просто ще седиш в
таксито“. Не знаех къде отиваме, като стигнахме на място и вече станаха
съвсем други нещата. Аз като излязох от къщи нямах нито телефон, нито
лична карта и от моя телефон не се е звъняло, нито аз съм говорила с някой от
заложната къща и не съм била в заложната къща. Просто после влязох като се
разправяха, че искат повече пари. Понеже много се забавиха и аз тогава
влязох да видя какво се случва, искаха повече пари за дете нещо, оспорваха и
излязох. Аз не съм била да присъствам като са залагали, всички могат да го
потвърдят. След като не съм присъствала на място, няма как да ме намесват,
нито телефон съм имала в мен. Виновна съм, че съм отишла, но не знам къде
отивам, като кон с капаци. Станала съм 42 годишна жена, за първи път съм
6
изправена пред съда и съм получила стрес и пия лекарства от една година,
имам епикризи, социална пенсия получавам, ръцете ми посиняват целите,
нито съм викана в полиция, за първи път ми е това, съжалявам, че съм отишла,
не мога да си го простя, че съм се подвела. Само исках да добавя, че нито от
моя телефон се е звъняло, нито знам къде отивам. П. е отишъл за първи път с
Г. на това място. С. ми го каза. Каза, че П. знае къде е ключа. Г. също е
намесена. С. ми прати съобщение и ми каза, че трябва да отида до
денонощния. Казах, че нямам пари в момента, няма как да хвана такси и ще
отида пеша и тя каза, че много ще се забавя, има работа, за която да й помогна
нещо. Каза „хвани едно такси, ела до еди къде, аз ще го платя“. Отидох и
добре, че имах някакви стотинки в мен, защото тя нямаше в нея пари. Аз не
съм измамница да горя таксита и да мамя и добре, че имах някакви стотинки,
таксито ми беше около 4 лева, имах около 3.30 и ги дадох на шофьора. Аз я
попитах дали има пари, тя каза, че няма и тогава й казах „защо ме излъга,
добре, че съм взела тези стотинки“ и ги давам на шофьора на таксито, защото
си го извиках на поръчка, извиних му се, и му казах, че ще му дължа другите
стотинки и той като редовна клиентка, каза, че няма проблеми. Тя беше със С.
таксиметровия, говореше с него, че трябва да отиде до „Енигма“, после ще му
даде парите, защото има да взема от там пари и ми каза „имам да вземам от
там пари, ще те почерпя, ще ти дам 50 лева“. До денонощния в пазара се
срещнахме. Бяхме двете и П.. Първо отиде в „Енигма“ като казва, че има да
вземе от Т. пари. Аз си седя в таксито, също и тя седеше. П. дърпа една голяма
желязна врата, вратата имаше някаква тел и той като я дръпна, се скъса телта
и се плъзна вратата. П. тръгна към един фургон, започна да чука и някакъв
човек излезе гол и тръгна да го гони. Не можах да видя дали е Т., защото беше
много тъмно, беше в една уличка, лампи нямаше и нямаше как да видя. С.
тогава слезе и попита П. какво става и казва, че човека казал да отиде в
селото, в момента Т. не е на работа, Т. е в тях, да отиде да си вземе парите.
Някакъв човек го казва преди да тръгне да гони П.. Когато тръгваме от
„Енигма“, не беше Т., друг човек беше, не се виждаше защото беше тъмно, С.
вика, че го видяла гол, после С. слезе от таксито да види П. защо бяга,
говориха си и П. каза, че човека му казал, че Т. не е на работа и С. реши да
отидем, тъй като П. каза, че знае къде живее Т. и всички абсолютно го знаем
Т., защото абсолютно всички сме ходили при Т., не единият знае, другият не
знае, това е лъжа, всички го знаем. Когато тръгнахме за Камен, когато не
7
можахме да го наМ.м, С. реши да каже на шофьора да отидем до „Комлука“
да вземем някакъв С., но кой С., някакъв Д., нейни си приятели и по едно
време се качваме по баира на „Комлука“ с таксито, аз седях в таксито, П. слиза
и се качва към баира на една площадка където живее А. сина ми. Той не живее
с мен, живее с мъжа ми, с който сме разведени от 12 години. С. слиза и
започва да звъни на А. на баща му. Той ми каза, че С. му звъннала, той в
момента пиел бира, беше почерпан и казала на баща му да го прати. Бившият
ми мъж ми го каза. Като слезе А., аз съм на седалката отзад в таксито, каза „о
майко ти тук ли си“ и му казах „ти си почерпан, къде си тръгнал, ти знаеш ли
къде отиваш“, той каза „аз знам, защото ми трябват пари“. Тя му казала, че тя
ще му даде пари, след като си вземе парите от Т. и той почерпан и тръгва.
Всичко това съм го казала.
Съдът счита, че обясненията дадени от подс. Е. в днешното с.з.
противоречат на обясненията й дадени в ДП в присъствието на защитника й Д.
Х. Д..
Ето защо и на основание чл. 279 ал.2, вр. ал.1 т.3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ обясненията на подсъдимата Р. Е. дадени по
време на ДП пред орган на ДП, фиксирани в протокол за разпит на обвиняем
от 13.09.2023 г., лист 41 и 42 от ДП.
ПОДСЪДИМАТА Р. Е.: Вярно е това, което прочетохте. Тръгнахме за
Камен четиримата. Аз не знаех нищо, тя говори по телефона с Т. и каза на
таксито къде да кара. Тя говореше с Т. и аз не знаех, че има човек в къщата.
Като стигнахме до къщата, не се сещам вече, а и аз пия лекарства, не мога да
се сетя кой взе решението тази жена да бъде поставена на колене и да бъде
удряна. Само си спомням когато П. отключи, взема от някаква врата ключа и
тръгна навътре. Отключи, даде синджира на С. и тя го изхвърли. П. влиза,
рита вратата, ние сме отвън със С.. Бяха с А. двамата, първо виждат, че има
жена вътре. Отключват и влизат и виждат, че има човек на леглото, гледа
телевизия. П. го казва, аз не видях, защото не съм влязла. Аз не знаех, че има
човек вътре в къщата. Не е имало уговорка да набием някого. П. когато излезе
и каза, че има жена, П. не искаше, Сашо го дръпнах, той ме блъсна, подведе се
8
след П. и тя започна да казва мръсни думи. Ние бяхме до вратата, С. тръгна,
влезе, но като видя, че П. ритна вратата, се върна, аз не съм влизала. Ние
бяхме отвън със С.. Тя каза да влезе и да вземат каквото има, защото Т. го
няма. Те видяха, че е жена и излиза П. и казва, че е жена и тя каза „просто си
искам парите, влизате и взимате каквото има и излизате“.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Съдът счита, че не следва да приключва съдебното следствие в
днешното с.з., тъй като трябва да се даде възможност на другите двама
подсъдими да дадат обяснения. Поради това, че времето напредна, а след обяд
съдията-докладчик има други дела, следва да се отложи делото до най-
близката възможна дата и съдът счита, че това е понеделник 21.10.2024 г., за
която дата подс. П. С. П. не трябва да се конвоира, а следва да остане в Ареста
в гр. Сливен.
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 21.10.2024 г. от 15.00 часа, за
която дата присъстващите лица да се считат редовно призовани.
Подсъдимият П. С. П. да не се конвоира в Затвора гр. Бургас, а да
остане в ОЗ „Следствени арести“ при Затвора гр. Сливен.
Същият да се призове чрез Началника на Затвора в гр. Сливен.
Препис от определението да се връчи на ОЗ „Съдебна охрана“ и на
Началника на Затвора гр. Сливен.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 13.00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9