№ 16084
гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110156316 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 220618/18.10.2022 г., подадена от Е. Г. Е.,
ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за защита срещу домашното
насилие по ЗЗДН по отношение на А. К. Л., ЕГН **********. Изложени са
твърдения, че страните се намирали във фактическо съпружеско съжителство,
като имат две общи деца. На 15.10.2022г. към обяд ответникът започнал да
крещи срещу молителката, като я обиждал с думите: „боклук мръсен, „курва“.
Молителката си мълчала, тъй като се страхувала да не я набие отново и се
заключила в стаята си. На 16.10.2022г. към 23.00 часа молителката си била
легнала. Поради това, че ответникът непрекъснато нахлувал в стаята й, а тя се
страхувала от него, сложила райбер на вратата. Към 23.00 часа ответникът се
опитал да отвори вратата, но като видял, че била заключена, се ядосал и я
разбил и започнал да крещи срещу молителката: „Ти ли ще си заключваш
стаята?“. Започнал да я обижда „боклук, помия, курва, кучка“, както и да я
заплашва „и другия крак ще ти го оправя, като го счупя“, „ще видиш какво ще
ти се случи“, „ще те накарам да проституираш“, и да я псува „да ти еба
майката“.
Молителката чрез процесуалния си представител моли молбата да бъде
уважена. Претендира разноски.
1
Ответникът чрез процесуалния си представител моли молбата да бъде
оставена без уважение. Не претендира разноски.
На 12.12.2022г. е издадена заповед за незабавна защита, като на
ответника е наложена мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Не се спори между страните, че същите са се намирали във фактическо
съпружеско съжителство, от което имат родени две деца.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът
кредитира като годно доказателство, тъй като в същата са описани по време,
място и начин на извършване твърдяните актове на домашно насилие.
Молителката е с установена водеща диагноза: Остеонекроза, с 100 %
трайно намалена работоспособност без чужда помощ.
Видно от приетата по делото справка от 05 РУ – СДВР, молителката е
подавала сигнали срещу ответника на 15.07.2022г. и 22.08.2018г., като
материалите по образуваните преписки са изпратени на СРП с мнение за
отказ от образуване на досъдебно производство и не са връщани в
полицейското управление.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
1. По допустимостта на производството:
Молбата за защита е подадена от пострадалата съгласно чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирано за това лице.
Молителката твърди извършени актове на домашно насилие на
15.10.2022 г. и на 16.10.2022г., а молбата до съда е подадена на 18.10.2022 г.,
поради което е спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, поради
което и молбата се явява процесуално допустима.
2. По основателността на молбата:
2
Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.” Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, „За
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно
насилие, извършено в негово присъствие”.
По делото се установява, че ответникът е лице, попадащо в кръга на
посочените в чл. 3, т. 2 от ЗЗДН лица, респ. последният притежава
материално - правната легитимация да отговаря по молбата, предмет на
настоящото разглеждане. По делото се установи, че страните са се намирали
във фактическо съпружеско съжителство.
От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно
доказано, че на 15.10.2022 г. към обяд, на адрес: гр. София, ..., молителката е
пострадала от действия на ответника, изразяващи се в отправени спрямо нея
обидни изрази „боклук мръсен“, „курва“, както и на 16.10.2022г. към 23.00
часа, на същия адрес, същата е пострадала от действия на ответника,
изразяващи се в отправени спрямо молителката обидни и заплашителни
изрази „Ти ли ще си заключваш стаята?“, „боклук, помия, курва, кучка“, „и
другия крак ще ти го оправя, като го счупя“, „ще видиш какво ще ти се
случи“, „ще те накарам да проституираш“, „да ти еба майката“. Тези изводи се
обосновават от представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, на която съдът
придава изключителна доказателствена сила по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН.
От събраните в хода на съдебното производство доказателства се доказа по
категоричен начин, че на 15.10.2022г. и 16.10.2022г. ответникът е упражнил и
извършил спрямо молителката домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН –
психическо и емоционално.
3. По мерките за защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН:
При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането
на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя
3
преценка една или повече защитни мерки за защита /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на актовете на
насилие, съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т.
3 ЗЗДН /задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие; забрана на извършителя да приближава пострадалото
лице/. Съдът намира, че посочената мерки ще осигурят защита в достатъчна
степен на пострадалото лице. Законодателят не е предвидил и регламентирал
срок за мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН и същата следва да бъде наложена
без такъв. Относно мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, с оглед характера и
интензитета на извършените актове на домашно насилие, съдът намира, че
същата следва да бъде наложена за срок от 10 /десет/ месеца.
4. По налагане на глоба на ответника:
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът
е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от
200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът взема
предвид тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази тези
обстоятелства и обстоятелството, че по делото не са представени
доказателства относно имущественото състояние на ответника и неговите
доходи, съдът намира, че следва да бъде наложена глоба в размер на 300 лева,
която ще въздейства поправително на ответника.
5. По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
дължимата държавна такса в размер на 25,00 лева следва да се възложи на
ответника, който следва да бъде осъден да я заплати в полза на СРС,
доколкото, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН, тя не се внася предварително от
молителя.
4
Претенция за присъждане на разноски е направена от молителката. С
оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
молителката сторените по делото разноски. Същата обаче не е доказала
реално сторени разноски. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие, договореното адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на молителката е в размер на 500.00 лева, платимо до
10.11.2022г. Молителката не е представила писмени доказателства относно
заплащането на адвокатския хонорар в посочения срок и размер, поради което
искането й за присъждане на разноски следва да бъде отхвърлено като
неоснователно.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на
Е. Г. Е., ЕГН **********, с адрес гр. София, ..., като налага следните мерки
за защита:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, А. К. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ..., да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на Е. Г. Е., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ....
ЗАБРАНЯВА на А. К. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ..., ДА
ПРИБЛИЖАВА Е. Г. Е., ЕГН **********, с адрес гр. София, ..., на
разстояние не по – малко от 100 /сто/ метра, за срок от 10 /десет/ месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА А. К. Л., ЕГН **********, че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл.
21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс
/НК/.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20
ЗЗДН/.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН на А. К. Л., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ..., глоба в размер на 300,00 /триста/ лева.
5
ОСЪЖДА А. К. Л., ЕГН ********** да заплати по сметка на СРС
държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Г. Е. , ЕГН **********, за
присъждане на разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд
в 7-дневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по
адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6