Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София,...........2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на пети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и
секретар Т.Щерева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 1124 по описа
за 2017 год., за да се произнесе взе предвид
следното: Предявен е от „И.Ф.“ ЕАД против О.Г.В. иск с правно основание чл. 430, ал.1
и ал.2 от ТЗ, вр чл.79, ал.1 от ЗЗД. Ищецът
твърди, че на 08.09.2008 г. сключил с ответника
договор за издаване и ползване на международна кредитна карта iCard MasterCard Platinum с кредитен лимит от 100
000 евро. Съгласно чл.7 от договора, кредитният лимит бил разделен на лимит за
транзакции и лимит за разсрочване на месечни анюитетни вноски. Размерът на
лимита за транзакции и лимита за разсрочване бил определен на по 50 000 евро. Съгласно
чл.7.3 от договора, картодържателят можел да извършва транзакции с картата до
общия кредитен лимит, ако използвал възможността за разсрочване на плащанията
на месечни вноски. Размерът на годишното оскъпяване по лимита за разсрочване
бил 11 %, а годишният процент на
разходите – 20 %. Съгласно чл. 8.2 от договора, при
транзакция с картата разполагаемият общ кредитен лимит и разполагаемият лимит
по картата се намалявали със сумата по транзакцията и сумата на всички такси,
лихви и комисионни. Върху усвоените суми
по лимита за транзакции се дължала лихва. Размерът на договорната лихва върху
усвоени суми по лимита за транзакции възлизал
на 12 % годишно (чл. 7.1. от договора). В чл. 8.3. от договора бил уговорен
гратисен период, през който не се начислявала лихва при усвояването на кредита,
включително и при теглене на пари в брой. Чл. 8.4. от договора предвиждал, че
при неплащане до 15-то число на месеца на всички задължения по картата, отразени в месечното
извлечение за транзакциите от предходния месец, от 16-то число на месеца върху
всички непогасени задължения започвала да се начислява лихва, определена в договора
и тарифата. Съгласно чл. 8.5 от договора, в случай че до 15-то число на месеца,
не била изплатена изцяло минималната
погасителна вноска, отразена в месечното извлечение за транзакциите от
предходния месец, и при започнал да
тече лихвен период, на картодържателя се начислявала такса за напомнително
съобщение. В случай, че до 15-то число на месеца, картодържателят не погасял начислената
лихва, отразена в месечното извлечение за транзакциите от предходния месец,
последната се прибавяла към общото задължение по кредита (чл. 8.6. от
Договора). Тъй като ответникът не изпълнил задължението си за заплащане на
дължимите минимални погасителни вноски в срок, цялото вземане по кредита
станало предсрочно изискуемо, за което ответникът бил уведомен, чрез
уведомления с изх. № В058/26.03.2015, № В059/26.03.2015 и № В060/26.03.2015 г.,
изпратени до всички негови бивши и настоящи адреси, но той не потърсил
изпратените уведомения. По договора ответникът дължал на ищеца към 26.01.2017
г. сумата от 38 481.42 евро/главница/ и 15 939,36 евро (лихва от 06.02.2013г. /дата
на прекратяване на договора/ до 26.01.2017 г. /датата на направената обобщена
извадка и извлечение от сметка). Моли съда да осъди ответника да заплати сумата
от 15 338,76 евро, представляваща част от главница, възлизаща на 38 481,42
евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба /27.01.2017г./ до окончателното изплащане. Претендира разноски. Ответникът оспорва иска, като прави следните възражения: вземанията на
ищеца били погасени по давност; оспорва размера на задълженията, тъй като с
вносни бележки на каса внесъл 36 224 лв. и 23 880 евро, а по банков път превел
18 000 лв.; договорът съдържал неравноправни клаузи – чл.12, чл.12.1, чл.12.2 и
чл.12.3, които допускали лихвите, годишният процент на разходите, таксите и
комисионните, разходите по кредита, както и бизнес моделът да се променят
едностранно от картоиздателя; месечните вноски не били изчислявани коректно от
ищеца, тъй като ответникът непрестанно едностранно променял условията по
договора, при това не с отделно писмо, а с изписан дребен и трудночетим текст в
изпращаните месечни извлечения. По този начин ответникът не можел да разбере
какви точно са промените. С неспирните съобщения за нови и нови промени в
договора се създала обстановка на тотална неяснота за ежемесечните такси, лихви
и др. начисления. Моли съда да отхвърли иска. Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, установи от фактическа страна следното: Видно от представения
по делото договор за издаване и използване на кредитна карта iCard MasterCard Platinum на 08.09.2008г. ищецът
е поел задължение спрямо ответника да му предостави кредит, който се усвоява
чрез международна кредитна карта iCard MasterCard, а
картодържателят се е задължил да ползва кредита и да го върне,
съгласно условията на договора. Съгласно чл.5, договорът е безсрочен. Общият
кредитен лимит е разпределен на лимит по картата и лимит за разсрочване на
месечни вноски, които лимити са по равно - по 50 000 евро. Размерът на лимита по картата от 50 000 евро е при договорен лихвен процент
от 12 %, а размерът на лимита за разсрочване от 50 000 евро е при годишно
поскъпване от 11 % и годишен процент на разходите от 20 %. Картодържателят може да извършва транзакции с
картата до общия кредитен лимит, ако използва възможността за разсрочване на
плащанията на месечни вноски. Ако не използва възможността за разсрочване на
плащанията на месечни вноски, картодържателят може да извършва транзакции до
лимита по картата. Разполагаемите лимити са съответните общи лимити към даден
момент, намалени с усвоените суми и непогасени задължения, вкл. такси,
комисионни и лихви, определни в Тарифата, неделима част от договора/чл.7.4/. При
усвояването на кредита по картата, вкл. и при теглене на пари в брой се прилага
гратисен период/период, в който не се начислява лихва/, който може да продължи
неограничено време, при условие, че картодържателят винаги до 15-то число на
всеки месец погасява изцяло всички задължения по картата, отразени в месечното
извлечение за транзакцията от предпходния месец/чл.8.3/. В случай, че до 15 –
то число на месеца, картодържателят не погаси изцяло всички задължения по
картата, отразени в месечното извлечение за предходния месец, от 16-то число на
месеца върху всички непогасени задължения започва лихвен период, като се дължи
лихва, определена по договора и
тарифата. Начисляването на такси е уредено в чл.8.5 от договора.
Съгласно чл.8.6 от договора, в случай, че до 15-то число на месеца,
картодържателят с изрично писмено изявление до картоиздателя не погаси
начислената лихва, отразена в месечното извлечение за транзакциите от
предходния месец, последната се прибавя към общото задължение по кредита. Ако
картодържателят погаси изцяло всички задължения по картата, посочени в
последното месечно извлечение, гратисният период се възстановява./чл.8.7/. В
чл.10 до 12 от договора се съдържа уредба на лихвите, таксите и комисионни
възнаграждения. Съгласно чл.12, лихвите,
годишният процент на разходите, таксите, комисионните, разходите по кредита,
както и бизнес – моделът, описан в договора, могат да се променят едностранно
от Картоиздателя при следните алтернативни условия: 12.1.промяна на лихвения
процент на Българската народна банка или на междубанковия пазар на капитали;
12.2.изменение на общия и/или специалния риск, поеман от картоиздателя; 12.3. необходимост
от подобрение на продукта или услугата или изменение на конкурентната среда,
според преценката на картоиздателя. Картоиздателят уведомява картодържателя за
извършената промяна, чрез месечно извлечение или чрез е-mail с
универсален електронен подпис. Съгласно чл.14 от договора, клаузите за
прекратяване и разваляне на договора се съдържат в Условията. Независимо от
прекратяването или развалянето на договора, до пълното изплащане на всички
задължения по картата се запазва действието на клаузите относно дължимите лихви
и други такси и комисионни. Според чл.23, Условията и Тарифата са неразделна
част от договора. Картодържателят потвърждава, че при сключването на договора
са му били предоставени текстът на договора, Условията и Тарифата, както и
Ръковоството за картодържателя в актуална към сключването на договора редакция.
Съгласно чл.25, страните си разменят уведомления на адресите, посочени в
договора и в Заявлението, както и по начините, посочени в договора и Условията.
Всяка промяна на адресите се съобщава писмено незабавно на другата страна. При
промяна на адресите се прилагат допълнителни условия, съдържащи се в Условията.
Картодържателят се съгласява изрично да получава съобщения на своя електронен
адрес и/или мобилен номер, посочени в заявлението. Представени са ОУ за издаване и ползване на кредитна
карта iCard MasterCard, за които ищецът
твърди, че са били в сила към датата на подписване на договора./л.173-186/
Съгласно чл. 29 от ОУ, картоиздателят може да обяви кредита за предсрочно
изискуем при прекратяване или разваляне на договор, според условията, посочени
в него или в условията. Според чл.37.1.,
картоиздателят има право да прекрати договора и да обяви картата за невалидна,
ако картодържателят не е изплатил минималните месечни вноски по две последователни
месечни извлечения. Съгласно чл.43.1, б.“а“, картодържателят получава
уведомления на адреса за кореспонденция, който е отбелязал в заявлението за
издаване на карта, освен ако е уведомил писмено картоиздателя за промяна на
адреса си за кореспонденция. С
писмени молби от 18.02.2019г. и от 28.06.2019г. ищецът представи различни
варианти на Тарифа, за които твърди, че са приложими към м.12.2008 г., към м.07.2009 г. и
към м.10.2009 г. Със същите молби ищецът представи и различни варианти на Общи условия,
като твърди, че те са приложими, считано от м.06.2009г., от м. 07.2009г. и от
м.04.2011г., но от самите общи условия не става ясно към коя дата са приети и
от коя дата са в сила. Единствено в един от екземплярите е посочено, че Общите
условия са утвърдени с решение на Съвета на диекторите от 25.08.2009г.,
изменени с решения на СД от 27.11.2009г., от 01.02.2010г. и от 01.02.2011г.,
т.е това са общи условия, които са действщи към 01.02.2011г. Представени са и неподписани варианти
на договора за издаване и ползване на международната кретитна карта със
съдържанието, което е придобил, съгласно едностранни изменения, направени от
ищеца, с месечни извлечения от м.11.2008 г., от м.01.2009г., от м.04.2010г., за
които ищецът твърди, че са в сила съответно от м.01.2009 г., от м.03.2009 г. и от м.06.2010г. От
така представените документи, както и от извлеченията, приложени към ИМ, се
установява, че договорът между страните
многократно едностранно е изменян от
ищеца – по месечно извлечение от м.10.2008г./в сила от 01.12.2008г./, по
месечно извлечение от м.11.2008г./ в сила от 01.01.2009г./, по месечно
извлечение от м.01.2009 г./в сила от 01.03.2009 г./, по месечно извлечение от
м.04.2009 г., по месечно извлечение за м.05.2009 г. и по месечно извлечение от м.08.2009г./ в сила
от 01.10.2009 г./. От
основното и допълнителното заключение на счетоводната експертиза, които съдът
приема като изчисления и констатации, не и като крайни изводи, се установява,
че към 27.01.2017г./датата на подаване на ИМ/ усвоеният кредит, включващ и
начислените такси и лихви до 26.02.2013г. е в размер на 38 588.94 евро. Всички
транзакции, извършени от ответника с
кредитната карта са отразявани редовно и хронолично от ищеца. Размерът на
минималната погасителна вноскапо процесния договор е изчисляван , съгласно
тарифата към договора-3% от общото задължение, вкл. дължимите лихви и такси, но
не по-малко от 10 лв. Последното плащане за погасяване на задълженията по
договора е извършено на 31.07.2012г. в размер на 1 462.30 евро. Неплатените
последователни минимални погасителни вноски по процесния договор, считано от датата на последното направено
плащане от ответника са за следните месеци: за м.07.2012г. с падеж
15.08.2012 г., за м.08.2012 г. с падеж 15.09.2012 г., за м.09.2012г. с падеж
15.10.2012 г., за м.10.2012 г. с падеж 15.11.2012г., за м.11.2012 г. с падеж
15.12.2012 г., за м.12.2012 г. с падеж 15.01.2013г. За времето на действие на
договора ответникът не е извършил плащания по две последователни вноски след
месечната погасителна вноска с падеж 15.04.2009 г., след месечната погасителна
вноска с падеж 15.02.2011 г., след месечната погасителна вноска с падеж
15.07.2011 г., след месечната погасителна вноска с падеж 15.04.2012 г. и седем
вноски след месечната погасителна вноска с падеж 15.07.2012 г. Кредитът е
записан от ищеца като изцяло предсрочно изискуем на 06.02.2013 г. При така събраните
доказателства съдът достигна до следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД. За
да бъде уважен този иск трябва да е установен следният ФС: 1/съществуването на
договор за издаване и използване на кредитна карта iCard MasterCard Platinum; 2/ ищецът да е изпълнил задълженията си по договора
– да е предоставил картата и паричната сума по нея; 3/да е установено усвояване
на суми по картата; 4/да е настъпила изискуемост на вземанията по договора;
4/размерът на задълженията да е определен, съгласно условията на договора. В
тежест на ответника е да ангажира доказателства за извършените от него плащания
по договора. От представения по делото договор за
издаване и използване на кредитна карта iCard MasterCard Platinum от 08.09.2008 г. и от основното заключение на
счетоводната експертиза, което съдът приема като изчисления и констатации, не и
като крайни изводи, се установи, че
ответникът е усвоил кредит, който към 30.06.2010 г. е 36 037.22 евро /таблица
„Салда/усвоеният кредитен лимит/ към последната дата на всеки месец“, а към датата
на подаване на ИМ/27.01.2017 г./ усвоеният кредитен лимит, включващ начислените
такси и лихви до 26.02.2013 г. е 38 588.94 евро. Според допълнителното
заключение на счетоводната експертиза, последното плащане за погасяване на
задължения по договора е извършено на 31.07.2012 г. в размер на 1 462.30 евро. След последното плащане ответникът не е
погасил вноски с падежи - 15.08.2012 г., 15.09.2012 г., 15.10.2012 г.,
15.11.2012 г., 15.12.2012 г., 15.01.2013 г. От сключването на договора до датата,
посочена в счетоводството на ищеца за дата на предсрочна изискуемост –
06.02.2013 г., е имало периоди, през които ищецът не е заплащал по две
последователни месечни вноски след минимална погасителна вноска от 15.04.2009 г.,
от 15.02.2011 г., от 15.07.2011 г., от 15.04.2012 г., а след минималната
погасителна вноска от 15.07.2012 г. не е заплатил общо седем вноски. Страните спорят относно датата, на която е обявена предсрочна
изискуемост на вземанията.
Ищецът поддържа, че това
е станало след като до ответника са изпратени уведомления с изх. №
В058/26.03.2015, № В059/26.03.2015 и № В060/26.03.2015 г. на бившите и
настоящите му адреси или към датата на подаване на исковата молба -27.01.2017
г. Ответникът поддържа, че е настъпила предсрочна изискуемост много по-рано - на
06.07.2009 г. или на 05.07.2010 г., когато е изтекъл срокът по връчени покани
изх. № 1539/1 от 22.06.2009 г. и изх. № 4294/1 от 23.06.2010 г., а ако не се
приемат тези доводи – прекратяването на договора настъпило на 31.01.2010 г., когато
получил месечно извлечение изх. № 019/30.09.2009 г., с което бил уведомен, че
се налага подписване на нов договор за ползване на кредитната карта с преходен
период за подписване на документи до 31.01.2010 г., като при неподписване на
новия договор, задълженията по стария се считали за предсрочно изискуеми. /допълнителен
отговор на исковата молба, становище в молба от 24.01.2019 г. – л.195 - 198/. Съдът намира
за основателно възражението на ответника, че вземанията са станали предсрочно
изискуеми след изтичане на срока по покана изх. 4294/1 от 23.06.2010 г., поради
следните съображения: Сключеният
между страните договор е безсрочен/чл.5 от договора/. Според чл.37.1. от ОУ,
които са в сила към датата на сключване на договора – 08.09.2008 г.,
картоиздателят има право да прекрати договора и да обяви картата за невалидна,
ако картодържателят не е изплатил минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения. От
представените от всяка от страните уведомления се установява, че последователно
във времето са изпратени покана от 22.06.2009г., от 23.06.2010г. и на 26.03.2015г. за обяваване на вземанията по
договора за предсрочно изискуеми. С първата от поканите
изх. № 1539/1 от 22.06.2009 г. ищецът е уведомил ответника, че към датата на
поканата не е заплатил две месечни минимални погасителни вноски и дължи 2 444.7 евро, в това число такса за
надвишен кредитен лимит – 5 евро и лихва
1051.64 евро. Посочено е, че усвоеният кредитен лимит, който може да стане
предсрочно изискуем при прекратяване на
договора е 47 325.29 евро, в това число главница 46 268.65 евро и 1056.64 евро –
лихви. Ответникът е поканен в срок от 14
дни да заплати горепосочената минимална погасителна вноска изцяло в брой, като
е указано, че ако в посочения срок не се получи плащане на поне една от
минималните погасителни вноски, с поканата ищецът обявява договора за
прекратен, а кредита за предсрочно изискуем от първия ден, след изтичане на срока.
По
делото липсват доказателства за датата, на която е получена поканата от
22.06.2009 г., но тъй като тя е представена от ответника, съдът приема, че това
волеизявление е достигнало до него, като при липсата на други доказателства/ищецът
изобщо не представи тази покана/ срокът следва да се брои от деня, следващ 22.06.2009г.,
както е посочил и самият ответник, и е изтекъл на 06.07.2009 г. От таблицата към основното заключение
на счетоводната експертиза, раздел “Направени вноски от ответника“, се
установява, преди да изтече срокът по тази покана, на 02.07.2009г. ответникът е
заплатил сума от 9203.26 евро по сметка на ищеца, т.е погасил е задължението по
поканата, поради което с нея договорът не е бил прекратен. С последваща покана изх. № 4294/1 от 23.06.2010 г. ищецът
е уведомил ответника, че към датата на поканата не е заплатил две месечни
минимални погасителни вноски в размер на 1549.20 евро. Посочено е, че усвоеният
кредитен лимит, който може да стане предсрочно изискуем при прекратяване на
договора е 37 165.52 евро. Ответникът е поканен в срок от 14 дни да заплати
горепосочената минимална погасителна вноска изцяло в брой, като е указано, че
ако в посочения срок не се получи плащане на поне една от минималните
погасителни вноски, с поканата обявява
договора за прекратен, а кредита за предсрочно изискуем от първия ден, след
изтичане на срока. По делото липсват
доказателства за датата, на която е получена тази покана, но тъй като тя е
представена от ответника, съдът приема, че това волеизявление е достигнало до
него, като при липсата на други доказателства/ищецът изобщо не представи тази
покана/ срокът следва да се брои от деня, следващ 23.06.2010 г., както е
посочил и самият ответник, и е изтекъл на 07.07.2010 г. От таблицата към основното заключение на счетоводната
експертиза, раздел „Направени вноски от ответника“, се установява, че на
23.06.2010 г. ответникът е внесъл сума от 204.52 евро, а след датата на
поканата от 23.06.2010 г. е извършил плащане на 18.08.2010г. в размер
на 1530 евро, което е след изтичане на срока по поканата, поради което, считано
от 08.07.2010 г., на основание чл. 29, вр т.37.1 от ОУ, договорът следва да се
счита прекратен, а кредитът за предсрочно изискуем. Без значение е
обстоятелството, че след 08.07.2010 г. ответникът е продължил да ползва
кредитната карта. За усвоените след 08.07.2010
г. суми ответникът дължи плащане, но на друго основание, а не на основание,
сключения между страните договор, чието действие е било прекратено. В
този смисъл последващите покани за прекратяване на договора, изпратени от ищеца
през 2015г с изх. № В058/26.03.2015, №
В059/26.03.2015 и № В060/26.03.2015 г. са ирелевантни, тъй като договорът вече
е бил прекратен на 08.07.2010 г. От
основното заключение на счетоводната експертиза, таблица „ Салда/усвоеният
кредитен лимит/ към последната дата на всеки месец“ се установява, че към
30.06.2010 г. усвоеният кредитен лимит е бил 36 037.22 евро. В покана изх. № 4294/1 от 23.06.2010 г. ищецът сам е
посочил, че усвоеният кредитен лимит, който ще стане предсрочно изискуем при
прекратяване на договора е 37 165.52 евро./л.141/. Съдът
не излага конкретни доводи относно размера на задълженията на ответника към
08.07.2010 г. /датата на настъпване на предсрочна изискуемост по покана изх. №
4294/1 от 23.06.2010 г. /, тъй като вземанита са погасени по давност. По възражението за изтекла погасителна
давност: Възражението
е основателно. Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичане
на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок. В конкретния случай се касае за предсрочна изискуемост на целия
кредит, като в настоящото производство се търси само главницата, а тя се
погасява с изтичане на петгодишнва давност. Съгласно
чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. От 08.07.2010
г./датата на предсрочна изискуемост/ до 27.01.2017 г./датата на подаване на ИМ/
е изтекъл срок от повече от пет години, поради което вземанията, които са станали
предсрочно изискуеми към 08.07.2010 г. са погасени по давност, а вземания,
възникнали след тази дата се дължат на друго основание, не и на основание
сключения между страните договор, който е бил прекратен. С оглед на
изложените съображения, предявеният иск следва да бъде отхвърлен. По
разноските: Ответникът не
претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по чл.78 от ГПК. Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „И.Ф.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Д.М.Д.,
против О.Г.В., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ за
заплащане на сумата от 15 338.76 евро, представляваща част от главница от 38
481.42 евро, дължима по договор от 08.09.2008 г. за издаване и ползване на международна
кредитна карта iCard MasterCard Platinum, ведно със законната лихва, считано от 27.01.2017 г. до окончателното
изплащане. Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: