№ 11480
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110127607 по описа за 2022 година
Предявен са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1,
предл.1, 2 и предл.3 ЗЗД.
Производството е образувано по предявен от з.р.д. срещу [фирма] искове за
прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за допълнителни
услуги към заем Microcredit № 9022-00079323/16.11.2021 г., по силата на който ищецът
следва да върне на ответното дружество сумата от 1414,80 лева, поради противоречие
и заобикаляне на закона, поради накърняване на добрите нрави и като неравноправен
по смисъла на чл.143, ал.1 ЗПК.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са в облигационна връзка по
силата на сключен Договор за заем Microcredit № 9022-00079323/16.11.2021 г., по
силата на който трябва да върне на ответното дружеството сумата в размер на 1548,90
лева, при получена сума в размер на 1200,00 лева, при ГПР 48,90 % и годишен лихвен
процент 40,48 %. Поддържа, че наред с гореописания договор, страните сключили и
Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9022-00079323/16.11.2021 г.,
по силата на който ищецът бил задължен да върне на дружеството и сумата от 1414,80
лева, разпределена на 15 вноски от по 94,32 лева. Според ищеца, договорът за
допълнителни услуги е нищожен, тъй като е сключен при неспазване на нормите на
чл.10а, чл.11, чл.19, ал.4 ЗПК, вр.чл.22 и чл.143, ал.1 ЗПК. В тази насока се поддържа,
че възможността за събиране от потребителите на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора, е забранена с нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК,
а услугите, описани в горепосочения договор за допълнителни услуги, представляват
1
по своята същност „такси за усвояване и управление на кредита“. Поддържа се
становище, че с договора са нарушени и добрите нрави, водещо до нееквивалентност
на насрещните престации, нарушен е принципа на добросъвестност в гражданските и
търговските взаимоотношения, принципа на справедливост, предотвратяващи
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Сочи се, че
със заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, с уговорените в процесния
договор за допълнителни услуги към договора за заем, се нарушава изискването ГПР
да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва при просрочени
задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014 г. Поддържа се още,
че поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни
услуги в размер на ГПК, последния не съответства на действително прилаГ.я от
кредитора в кредитното правоотношение, а посочването в договора на размер на ГПК,
който не е реално прилаГ.я в отношенията между страните, представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП. По изложените в исковата молба
доводи и съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на процесния договор. Претендира направени в хода на производството
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява
становище за недопустимост на предявения иск, поради липса на процесуална
легитимация на ищцата. В тази насока се твърди, че представените по делото
адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие са неавтентични, тъй
като същите не са съставени и подписани от сочения за ищец по делото. По същество
предявения иск се оспорва като неоснователен, тъй като разпоредбите на ЗПК се
отнасят и регулират единствено правоотношения произтичащи от договори за
потребителски кредит, а договор за допълнителни услуги няма характер на такъв,
и правоотношенията произтичащи от него се регулират и уреждат от общите
разпоредби на ЗЗД. Услугите, които се предоставят на ищеца по силата на процесния
договор за допълнителни услуги не са свързани с усвояване и управление на кредита
по смисъла на чл.10а, ал.2 ЗПК, поради което и по отношение на същите не се прилага
императивната норма, предвидена в чл.10а, ал.4 ЗПК. Поддържа се, че тези услуги се
предлагат само и единствено по искане на клиента и за негово удобство. Оспорват се
твърденията на ищеца за нищожност на договора поради противоречие с добрите
нрави – тъй като клаузите му водели до нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение. В тази насока се поддържа, че предоставяните на клиентите
допълнителни услуги не са абстрактни, а носят реална полза на кредитополучателите,
а цената им е ясно посочена в Тарифата за допълни услуги на дружеството, като
престираните услуги от страна на дружеството, не обуславят извод за
нееквивалентност на насрещните престации. Оспорва твърдението на ищеца, че
договорът е недействителен, поради нарушаване изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК като се
2
поддържа, че ГПР представлява печалбата на кредитора под формата на договорна
лихва и другите разходи пряко свързани с договора за потребителски кредит и се
изчислява по формула съгласно Приложение № 1. По процесния договор за заем ГПР
бил фиксиран в размер на 48,90 % и е посочена общата сума за погасяване – в размер
на 1548,90 лева, като при изчисляване на ГПР е взето предвид допускането че
договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен и кредиторът и потребителят
ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията на договора. Изразява се
становище, че няма основание разходите за допълнителните услуги, предмет на
договора за допълнителни услуги да бъдат включвани в общия размер на ГПР по
договора за заем, тъй като не са част от общия разход по кредита. По изложените в
отговора доводи и съображения, ответникът моли за отхвърляне на предявения иск и
присъждане на сторените в хода на производството разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и от приложения по делото заверен препис от
Договор за заем Microcredit № 9022-00079323/16.11.2021 г. се установява, че страните
са обвързани от валидно облигационно правоотношение, по силата на което на
заемополучателя – настоящ ищец е предоставен заем в размер на 1200,00 лева, при
договорен годишен лихвен процент 40,48 % и посочен ГПР 48,90 %, с посочена обща
сума за погасяване – 1548,90 лева. Видно още от договора и приложения към него
погасителен план е, че горепосочената сума следва да бъде върната от заемополучателя
на 15 месечни погасителни вноски, всяка една в размер на 103,26 лева и краен срок на
погасяване – 27.02.2023 г.
Между страните не се спори, а и от приложения по делото договор се
установява, че на същата дата – 16.11.2021 г., между тях е сключен и договор за
допълнителни услуги към заем Microcredit № 9022-00079323, с предмет: пакет от
допълнителни услуги „Комфорт“ /подробно описан в 9 точки в договора/, за срок от 15
месеца, при вноска в размер на 94,32 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С проектодоклада по делото, обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорно е
ненуждаещо от доказване обстоятелството, че страните са сключили Договор за заем
Microcredit № 9022-00079323/16.11.2021 г. и Договор за допълнителни услуги към заем
Microcredit № 9022-00079323/16.11.2021 г.
В конкретния, случай предмет на предявения иск е сключения между страните
Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9022-*********/16.11.2021 г.
3
По отношение на процесния договор също са приложими изискванията на ЗЗП, тъй като е договор,
сключен с потребител.
Разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК предвижда забрана за заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В конкретния
случай, нормата на чл.10а, ал.1 ЗПК, допускаща събиране от потребителя на такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит е
неприложима, тъй като дължимата вноска се начислява следа като кредитът е вече
отпуснат и е свързана с основното задължение на кредитора - предоставяне на заем, а
допълнителните услуги не трябва да са свързани с него. Заплащането на
„допълнителни услуги“ всъщност представлява печалба за кредитора, надбавка към
главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от ГЛП и ГПР,
като в случая това законово изискване не е спазено. Отделно от предходното,
посочените в договора действия по събиране на вноски, «безплатно» предоговаряне и
разсрочване на заема и разглеждане до минути, са действия, свързани с управление на
кредита и не би следвало да се начислява отделна такса за това. На последно място, прави
впечатление фактът, че тези сумата по договора следва да се заплаща за „услуги“, които не е
уточнено дали ще се предоставят или е само някаква възможност за предоставяне, липсва
уточняване и конкретизиране размера на сумата, дължима от заемателя за всяка една от
услугите, които има възможност последния да поиска от кредитора. Уговорено е
възнаграждението да е дължимо, независимо от обстоятелството дали ще се предостави
някаква услуга или не. Прави впечатление също, че за услугата “безплатно внасяне на
вноските“ се изисква възнаграждение за изпълнение на задължението на кредитора да
приеме изпълнението на длъжника по договора за заем.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че процесния допълнителен договор е
нищожен, поради заобикаляне изискванията на ЗПК. Отделно от предходното,
договорът е нищожен и поради накърняване на добрите нрави. При възмездните
сделки, накърняване на добрите нрави има най-често, когато се нарушават принципа на
справедливост и производният му - еквивалентност на престациите. Уговореното
възнаграждение по процесния договор, само поради размера си, е в противоречие и с
двата принципа, тъй като предвиждайки възнаграждение за някакви бъдещи, неясно
определени „услуги“ в размер, по- висок от размера на възнаграждението на кредитора
по основния договор за заем, по който е ясно, че има насрещни права и задължения,
води до липса на еквивалентност на престациите. По този начин се позволява на
кредитора да реализира значителен приход, без последният да полага допълнително
каквито и да било усилия за изпълнение на някакви насрещни задължения.
Предходното обуславя извод, че в случая този договор не цели да задоволи
имуществения интерес на кредитора, възмездявайки го за изпълнение на някакви
негови задължения, а да го обогати неоснователно. Действително законът предвижда
свобода на договаряне съдържанието на договора /чл.9 ЗЗД/, но автономията на волята
означава предвидена от законодателя възможност на страните свободно да определят
4
съдържанието на договора, като се съобразяват с повелителните разпоредби на закона
и добрите нрави.
С оглед предходното, предявения иск е основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК е, че
ищцата претендира единствено разноски за държавна такса в размер на 57,00 лева.
Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие е, че
адвокатското възнаграждение е безплатно – при условията на чл.38, ал.1, т.3 ЗА. По
отношение размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ищцата, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата чл.38, ал.2 ЗА, изр.2-ро ЗА
съдът е този, който определя размера на възнаграждението. С оглед предходното и при
съобразяване разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение
на процесуалния представител на ищцата в размер на 329,04 лева. Тази сума следва да
бъде възложената в тежест на ответното дружество.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1, предл.2 и предл.3
ЗЗД Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9022-
00079323/16.11.2021 г., сключен между [фирма], ЕИК [еик] и А. К. Т., ЕГН
**********, поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [еик], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на А. К. Т., ЕГН ********** сумата от 57,00 лева, представляваща направени
разноски по производството.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [еик], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на адвокат М. В. М., член на Адвокатска колегия – гр.п., с адрес на кантора:
{адрес], на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.3 ЗА, сумата от 329,04 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и
съдействие на ищцата по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5