Решение по дело №256/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 юли 2020 г. (в сила от 28 юли 2020 г.)
Съдия: Цветомира Димитрова
Дело: 20207260700256
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 март 2020 г.

Съдържание на акта

  РЕШЕНИЕ

№465

28.07.2020г. гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Хасково, в открито съдебно заседание на  четиринадесети юли   две хиляди и двадесета година, в състав

    Съдия:  Цветомира Димитрова

при секретаря Йорданка Попова……………………………………….и в присъствието на

прокурор…………………………………………………………………………като разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. д. №  256  по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл. 145 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Т.Я. *** против Заповед №  1253з-51/21.02.2020 на Началника на  сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково, с която му е наложено дисциплинарно наказание „ Писмено предупреждение  ” за срок от  пет   месеца.

  В жалбата се навеждат твърдения, че оспорената заповед е немотивирана, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила  по ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителите в МВР  и е незаконосъобразна.  Сочи се, че цитираните  правно значими факти посочени в обжалваната заповед са съставомерни и не кореспондират с реалната ситуация. Твърди се, че не било мотивирано  виновно поведение на дисциплинарно наказания служител, за да се твърди  нарушение на служебните задължения. Формулировката „неизпълнение на служебни задължения“- да познава разпоредбите на ЗДвП и издадените въз основа на него  подзаконови актове била твърде обща и не било ясно какво точно не било изпълнено, а това нарушавало правото на защита. Твърди се също, че деянието  за което била вменена отговорност  била преценка по целесъобразност  и не следвало да се вменява във вина, а чл.186 от ЗДвП само алтернативно кореспондирал с чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП.

По изложените съображения се моли за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.

Ответникът – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково, не се явява и не се представлява.  Не ангажира становище по жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С Писмо с рег.№ 3286р-39810/04.09.2019г. (л.136) директорите на СДВР и ОД на МВР в страната са уведомени от Зам. директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) в МВР, за това, че въпреки отмяната на чл. чл.181, т.6 и 183, ал.3, т.7  и промените  в размера на налаганата глоба  по чл.181 от ЗДвП , приети с ДВ бр.97 от 2017г. в сила от 09.12.2017г., след проверка в АИС АНД било установило, че от  20.05.2018г. до 28.08.2019г.  служители на СДВР и ОДМВР в страната продължили да издават неправомерно глоби с фиш и наказателни постановления със санкционната разпоредба на чл.181, т.6 и чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП,   за нарушения,  извършени  след 20.05.2018г., вместо по новосъздадения чл.179, ал.6 от ЗДвП.  Установено било също , че  неправомерно се налагат наказания  с глоба по чл.181, т.1 и т.3 и т.7 от ЗДвП в размер по-малък от фиксирания-50.00 лева за нарушения извършени след 09.12.2017г. Във връзка с изложеното, в писмото е посочено да се разпореди проверка за периода от  20.05.2018г. до датата на получаване на писмото за наличие на издадени фишове и НП със санкционна разпоредба чл.181,т.6 и чл.183, ал.3, т.7 , както и за наложени глоби в размер по-малък от 50.00 лева, за санкцията по чл.181, т.1, т.3 и т.7 от ЗДвП.   Разпоредено е тази практика да бъде незабавно преустановена, като е даден срок за извършване на проверка по случая, вземане на дисциплинарно отношение и изготвяне на писмени справки, с копие до ГДНП.

Във връзка с писмото, на 13.11.2019г. Директорът на ОДМВР – Хасково с Писмо (разпореждане) рег.№ 1253р- 9142 (л.138) разпоредил началниците на СПП - Хасково и РУ в ОД на МВР – Хасково да създадат организация за извършване на проверки по случая.

Предвид разпореденото с цитираните писма, Началникът на сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Хасково издал Заповед №1253з-234/11.11.2019г. (л.132), с която разпоредил да се извърши проверка по случая и установяване на действителната фактическа обстановка, изследване на относимите документи и установяване на всички лица, имащи отношение към извършените действия. Проверката е възложена на дисциплинарно разследващ орган - тричленна комисия, в състав от един председател и двама членове, като е даден срок за изготвяне на писмена справка и докладването ѝ до 21.01.2020г. С последваща заповед срокът на проверката и издаването на справката е бил  удължен с 20 работни дни, считано от 12.01.2020г. (л.133).

По повод образуваната проверка, дисциплинарно разследващият орган събрал относимите за случая писмени доказателства, като в хода на разследването получил и писмено обяснение от  жалбоподателя  Т.Я.Я.,***-11379/21.11.2019г. (л.256). В същото, по отношение на глоба с фиш серия  глобата е в размер по –малък от предвидения в ЗДВП, тъй като системата на РСОД позволява, приема го и те насочва  с различен цвят  за налагането на този вид глоба и това довежда до този резултат.

Разследването по случая завършило с изготвяне на Справка, адресирана до Началника на сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Хасково с рег. № 1253р-1594/07.02.2020г., относно извършена проверка по Заповед №1253з-234/11.11.2019г., образувана във връзка с Писмо рег.№ 3286р-39810/04.09.2019г. по описа на ГДНП. В справката от комисията са описани извършените от нея действия по разследване, като по отношение на мл.инспектор Т.Я.Я. е установено, че на 02.03.2019г.  около 15.20ч. на Републикански път I-8 по време на наряд  за контрол на пътното движение,  съставил   фиш  за налагане на глоба по ЗДвП серия Н № 449794, спрямо водач на лек автомобил Опел Астра с рег. № РВ 68**** тъй като м.п.с. което управлявал последния било с незначителна техническа изправност по ЗДвП, като във фиша отразил, че  извършеното нарушение е по чл.139, ал.1,т.1 от ЗДвП, поради което и на основание  чл.186, от ЗДвП във вр. с чл. 183, ал.3 т. 7 от ЗДвП му наложил глоба в размер на 30.00 лева.  След запознаване с нормативната уредба,  обсъждане на дадените по случая обяснения,  и като разгледала софтуерното  приложение АИС“Пътна полиция“ инсталирано на работната станция за отдалечен достъп/РСОД/-таблет, използван от служителите  за съставяне на процесните фишове за глоби, комисията е установила, че приложението е предоставяло възможност за избор  между старата (по чл.183, ал.3, т.7) и новата(чл.179, ал.6) санкционни разпоредби прилагани за извършено нарушение  по чл.139, ал.1,т.1 от ЗДвП. Предвид това комисията е стигнала до извода, че изчерпателно изброените фишове за глоби(вкл.тази на настоящия жалбоподател)   са неправилно съставени, което водело  до тяхната незаконосъобразност. При всички  бил  нарушен материалният закон, като са наложени  незаконосъобразни глоби  за извършените нарушения - санкцията която била налагана, била отменена от 20.05.2018г., а налаганите глоби били в по-малък размер от предвиденото за това нарушение , а именно 30.00 лева вместо 50.00 лева.  Предвид това  комисията приела, че посочените служители на ОДМВР-Хасково, сред които и жалбоподателя са допускали дисциплинарни нарушения при съставянето на фишове за глоби. Като съобразила тежестта на нарушението, последиците от него, обстоятелствата по извършването му, формата на вина и цялостното поведение на служителя по време на службата му, и след разглеждане на кадрова справка към писмо рег.№1253р-11810/02.02.2019г., комисията предложила на мл. инспектор  Т.Я.Я.  – мл. автоконтрольор в група „ Контрол на пътното движение  по главни пътища и автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“, при отдел „Охранителна полиция“ в ОДМВР - Хасково, на основание чл.199, ал.1, т.5, във вр. с ал.2, във вр. с чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР, да бъде наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 5 месеца.

На 07.02.2020г. дисциплинарно наказващият орган се е запознал с изготвената справка, видно от обективираната върху нея резолюция.

С Покана с рег. №1253р-1904/14.02.2020г. (л.111) мл. инспектор Т.Я. е бил поканен да се яви на  18.02.2020г., в 10.00 часа, в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР– Хасково, да се запознае със справката и всички материали по производството, като му е указано правото в срок до 24 часа след запознаването да даде допълнителни възражения или обяснения, както и да представи доказателства за твърденията си. Поканата е получена от  Я.  на 17.02.2020г. в 09.01ч.

С изготвената справка  жалбоподателят саморъчно е обективирал, че се е  запознал със същата на  17.02.2020г. в 09.10ч.

В Протокол с рег.№1253р-2141/20.02.2020г.(л.125)е обективирана констатацията за неявяване в 24-часов срок на служителя  Т.Я.Я.  за даване на допълнителни обяснения или възражения по случая.

На  21.02.2020г. е издадена оспорената Заповед №  1253з-51 на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково, с която на младши инспектор  Т.Я.Я.  – младши автоконтрольор II степен в група „ Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“, при отдел „Охранителна полиция“ в ОДМВР - Хасково, е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 5 месеца, за това, че на  02.03.2019г., в гр.Хасково, съставил незаконосъобразен Фиш за глоба по ЗДвП серия Н №44794/02.03.2019г. на собственика на МПС- водача Коста  Томов за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП- движение  на автомобила с незначителна техническа изправност,  за което на основание чл.186, във вр. с чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП (отменена от  разпоредба от 20.05.2018г. обн. в ДВ бр.2/2018г.), наложил глоба в размер на 30 лева, вместо на основание правилната разпоредба по чл. 179, ал.6, т.1 от ЗДвП, да наложи глоба в   размер от 50 лева.

При така описаното е прието, че служителят е нарушил служебно задължение, визирано в т.II от длъжностната му характеристика рег.№3286р-16217/25.04.2016г., а именно да познава ЗдвП и  издадените на негова основа поднормативни актове, като при съставянето на горепосочения фиш е пропуснал да приложи правилно разпоредбите на закон (ЗДвП), регламентиращ служебната му дейност.

Нарушението е определено от наказващия орган като дисциплинарно такова по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР - „нарушение на служебната дисциплина“, за което на основание чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР – пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, се предвиждало и наложеното със заповедта наказание.

Екземпляр от обжалвания акт е получен от оспорващия на 26.02.2020г., срещу подпис, видно от отбелязаното върху акта.

По делото  е представена пълната административна преписка по издаване на обжалваният административен акт.

 По искане на жалбоподателя са събрани гласни доказателства чрез разпит в  качеството на свидетел на Ж. К. И.– колега на оспорващия. Същият заяви, че работи в сектор“ПП“ в гр.Хасково,  като мл.автоконтрольор. Сочи, че основно работели с таблети.  Всеки мл.автоконтрольор имал профил, с който влизал в софтуера, за да можело да се извърши проверка на гражданин, на автомобил и да се състави фиш или акт в зависимост от нарушението. Ръчно също можели да пишат фишове, но само когато нямало връзка, а това се случвало много рядко. Сочи, че на хартиен носител пишели фиш  само ако техниката не сработела.Твърди, че са им „спуснали“ заповед и започнали да работят само на таблети. Фишовете се издавали за маловажни нарушения. Когато спирали автомобил и нарушението било маловажно, след изписване на номера имало клавиш „провери“  за проверка данните на автомобила. Проверката се извършвала и  за  собственика, ако водачът го нямало. Тази проверка показвала дали  за автомобила има гражданска отговорност, технически преглед, дали се издирва. На водача или собственика  показвало дали се издирва, дали има неплатени глоби. След това се избрало“състави фиш“. Издърпвал се автоматичен номер от системата  и според нарушението, което било извършено се натискала разпоредбата, която била нарушена. Излизало предложение  колко лева да  е глобата. Не я определял свидетелят, само я избирал. Нямало от –до. По принцип можели и ръчно да въвеждат данни. Ако натиснели  нарушената норма и им изкарал размер  на глоба, съобразно санкционната норма, не можело да се извършва ръчно промени в таблета. Примерно за технически преглед  показвало „до 50 лева“. Според свидетеля трябвало да си подготвен, да знаеш че на собственик,  който не е представил автомобила  на преглед, глобата трябва да е 50 лева, а на ползвател може да се напише и 20 лева. Но това било много рядко, по принцип на фишовете  всичко било определено-за тротоари, за гаражи, за техническа неизправност, нямало опция да се пише друго. За техническа неизправност свидетеля заявява, че  глобата била 50.00 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган, доколкото в правомощията на Началника на сектор „Пътна полиция“ – Хасково при ОДМВР, като служител, заемащ ръководна длъжност по чл.204, т.4 от ЗМВР, е да налага наказания по чл.197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР на служителите на младши изпълнителски длъжности, каквато е заеманата от жалбоподателя.

При издаването на заповедта са спазени преклузивните срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР, като същата е издадена в рамките на двумесечния срок от констатиране на нарушението и в едногодишния срок от извършването му. Нарушението е станало известно на дисциплинарно наказващия орган след изготвянето на Справка с рег.№1253р-1594/07.02.2020г. и конкретно при запознаването с нея, което е станало на 07.02.2020г., видно от резолюцията от тази дата. Поради това, предвид издаването на обжалваната заповед на 21.02.2020г., срокът по чл.195, ал.1 от ЗМВР не е бил изтекъл. Не е изминал и период по-голям от една година измежду датата на извършване на нарушението – 02.03.2019г., и датата на налагане на дисциплинарното наказание – 21.02.2020г.

Спазени са и изискванията на разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗМВР, според която дисциплинарно наказващият орган, преди налагане на дисциплинарното наказание, следва да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от него причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В случая, жалбоподателят е дал писмено обяснение  с рег.№1253р-11379/21.11.2019г. (л.256), бил е  надлежно запознат със Справка рег.№1253р-1594/07.02.2020г.  на 17.02.2020г., в 09.10 часа, като видно от Протокол с рег.№1253р-2141 от 20.02.2020г. (л.125) не се е възползвал от правото за даване на допълнителни обяснения или възражения по случая.

При определяне наказанието на оспорващия е спазено изискването на чл.206 ал.2 от ЗМВР като са отчетени визираните в тази норма обстоятелства и  в резултат е наложено съответстващото по вид дисциплинарно наказание, като е обоснован размерът(срокът)  на наложеното наказание.

При преценка за съответствието на оспорената заповед с материалния закон съдът намира следното:

  Видно е от Фиш серия Н № 449794/02.03.2019г., издаден чрез РСОД  от жалбоподателя, че  за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП описано като движение с незначителна техническа неизправност на ППС  и на основание чл. 183, ал.3, т.7 от ЗДвП, на  виновния водач е наложена глоба в размер на 30.00 лева.

Разпоредбата чл.183 ал.3 т.7 от ЗДвП е  отменена с §23 от ЗИДЗДвП, обн. ДВ бр.2/2018г. в сила от 22.05.2018г. и същевременно с § 20 е създадена нова разпоредба в ЗДвП – ал.6 на чл. 176,  предвиждаща в т.1 от същата, налагане на глоба в размер от 50  на водач, който управлява пътно превозно средство  с незначителни технически неизправности.

Предвид горното, действително се установява, че при издаване на горепосочения фиш жалбоподателят е приложил отменена санкционна разпоредба, вместо актуалната действаща такава на  чл.176,ал.6, т.1 от ЗДВ и по този начин е наложил санкция  в  незаконосъобразен-непредвиден в закона  размер. Следователно същият не нарушил   задължението си, визирано в т.II от длъжностната му характеристика рег.№3286р-16217/25.04.2016г., а именно да познава ЗдвП и издадените на негова основа на него подзаконови актове. Безспорно е че жалбоподателя е запознат с посочената длъжностна характеристика, преди  издаване на процесния фиш, което се установява от протокол рег. № 272р-500 от 09.01.2019г.

Следователно  нарушението по чл.194,  ал.2 , т.2 от ЗМВР, вр. с чл.199, ал.1, т.5  от ЗМВР е безспорно  установено от обективна страна.

От събраните по преписката доказателства може да се направи извода и  че  нарушението  е осъществено  и от субективна страна. В изготвената справка комисията е удостоверила лично извършените от членовете й действия по преглед на  софтуерното приложение АИС „Пътна полиция“ инсталирано на работната станция  за отдалечен достъп/РСОД/- таблет използвано от посочените в същата справка служители(вкл. жалбоподателя) за съставяне на процесните фишове за глоби. При този преглед членовете на комисията са установили, че  приложението  е предоставяло  възможност за избор  между старата(чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП) и новата(чл.179, ал.6,т.1 от ЗДвП) санкционни разпоредби прилагани за извършено нарушение по чл.139, ал.1,т.1 от ЗДвП. След като използваното към момента на издаване на процесния фиш от жалбоподателя  -02.03.2019г., софтуерно приложение инсталирано на РСОД на таблета му  е давало възможност освен за избор на отменената вече разпоредба на чл.183, ал.3 т.7 от ЗДвП , но и за приложение на актуалната такава- чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП, то с  избирането от менюто на отменената разпоредба, всъщност се доказва непознаването на действащите към този момент обнародвани в ДВ разпоредби на ЗДвП и се достига до незаконосъобразно издаване на санкционни актове в административнонаказателната дейност.  За да е налице осъществено дисциплинарно нарушение - пропуски в изучаването и прилагането на разпоредби, регламентиращи служебните правомощия, е необходимо първо, съответната разпоредба да е относима към служебните правомощия на дисциплинарно наказаното лице и второ, да е доказан пропуск в изучаване и в прилагането на същите, както и е доказано в настоящия случай.

Доказателствената тежест за опровергаване фактическите съображения изложени от органа в оспореният административен акт, които се доказват от събраните по делото писмени доказателства, тежи върху жалбоподателя. Отнесено към настоящия случай  и с  твърденията изложени в жалбата и  от процесуалният му представител в открито съдебно заседание, това означава , че същия следва при условията на пълно и главно доказване  да  докаже че към 02.03.2019г. е можел да издава само фишове  използвайки софтуерното приложение инсталирано на таблетите, с които работят полицейските служители, и че  това софтуерно приложение е така създадено,  че към същата дата, за нарушение по чл.139, ал.1,т.1 от ЗДвП  приложението е  позволявало препращане само  към вече отменена  санкционна норма  на чл. 183, ал.3, т.7 от ЗДвП и предвидената в същата санкция от 30.00 лева.  В случая това не е сторено.

В случая единственото ангажирано от оспорващата страна доказателствено искане,  за доказване  тезата за невиновно поведение, респ. липса на субективната страна на дисциплинарното нарушение,  е събирането на гласни доказателства с разпита на св.Иванов - колега на жалбоподателя. От показанията на този свидетел описаното в заповедта поведение на наказаното лице не се опровергава. На първо място свидетеля не сочи за кой времеви момент се отнасят показанията му  за работата със системата инсталирани на таблетите на които работят и оттук не може да се установи  дали същите касаят софтуерното приложение използвано на РСОД  преди, по време, или след издаване на процесния фиш на 02.03.2010г.  На второ място показанията са и общи, те не касаят конкретно въвеждането на данни в РСОД относно нарушения по чл. 139, ал.1,т.1 от ЗДвП,  т.е. от тях не се установява към процесната дата(02.03.2019г.) единствената възможна санкционна норма, която да е можело да бъде избирана в системата да е била тази на  отм.чл. 183, ал.3,т.7 от ЗДвП, респ. дали при избиране на посоченото нарушение, автоматично се е генерирала отменената санкционната  разпоредба с размер на глобата 30 лв., без да има възможност за избор.  На трето място дори да би могло да се приеме, че същите показания са относими именно към процесния момент -02.03.2019г. и за нарушенията по чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП  то видно е от същите, че служителите са можели да издават и фишове и на  хартиен носител и да въвеждат в някой случаи  ръчно данни в системата. Отделно от това освен това свидетеля изрично сочи, че  за техническа неизправност на автомобил глобата е 50.00 лева.

  От страна на оспорващия не са ангажирани нито доказателствени искания за назначаване на съдебно–техническа експертиза, нито за изискване на официални данни от лицата поддържащи това софтуерно приложение, за установяване факта дали наистина са били налице несъвършенства на съответния софтуерен продукт, нито за събиране на писмени доказателства за установяване обстоятелството, че на служителите в ОДМВР-Хасково  осъществяващи дейност в  сектор“ПП“  е указано да издават фишове за налагане на глоба, попълвайки съдържанието им  единствено на технически носител-таблет (освен в случаите на обективен проблем с техниката както е твърдял св. Иванов), а не и на самия хартиен носител, която пък възможност е  допустима от закона.  

Предвид горното, съдът счита, че вмененото на жалбоподателя дисциплинарно нарушение   е доказано.

 Наложеното наказание не е в минималният предвиден размер,  но с оглед  установеното наличие на   дисциплинарно наказание, наложено с влязла в сила Заповед 273-2079 от 23.07.2019г. на Директора на ОДМВР-Хасково,  незаличено към датата на издаване на оспорената в настоящото производство такава и предвид обстоятелството че действително се касае за непознаване на  закон регламентиращ основната му дейност, то  същото е правилно индивидуализирано и определено.

 Предвид това оспорената заповед се явява  съответна на материалния закон.

 С оглед материалната законосъобразност на заповедта същата се явява и съответна на  целта на закона.

Ето защо обжалваната заповед се явява издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на  дисциплинарно-производствените правила, при съобразяване с материално-правните разпоредби и в съответствие с целта на закона, а жалбата срещу нея, като неоснователна следва да   бъде отхвърлена.

На основание чл.211 от ЗМВР решението не подлежи на касационно обжалване.

               Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

                                                              Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ  оспорването на Т.Я. *** против Заповед №  1253з-51/21.02.2020 на Началника на  сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение ” за срок от   пет месеца.

Решението  е окончателно.

 

 

                                                                                                      СЪДИЯ: