№ 128
гр. Стара Загора, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20235500500713 по описа за 2023 година
Производството е на осн. чл.267- 268 във вр. с чл.353- 355 от ГПК.
Делото е било образувано въз основа на постъпила в законния 2-
седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалбата вх.№
261691/16.08.2023г. от ответницата- пълнолетната българска гражданка М. Д.
Л. от гр.С.З., против изцяло негативното за нея първоинстанционно Решение
№ 260019/13.07.2023г. по гр.д.№ 3678/2020г. по описа на РС- Ст.Загора, с
което са били поставени в дял на всяка от странете съответните части от
дворното място, ведно с жилищните и другите сгради в него, със законните
последици от това. Счита, че атакуваното първоинстанционно Решение било
немотивирано, необосновано и неправилно, като постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон, като сочи подробни фактически и правни
аргументи в подкрепа на защитната си теза. Заявява, че неправилно РС се е
позовал на заключението на вещото лице, понеже в самото заключение
изрично било записано, че в жилищната сграда няма баня, следователно
същата в момента на експертизата и на приемането й от РС не отговаряла на
нормативно установените изисквания за обособяване на жилище, а и в
заключението не били споменато дали жилището има и тоалетна, което
противоречало на материалния закон относно нормативните изисквания за
обособяване на жилища. Поради което експертизата била негодна за
извършване на делбата чрез определяне на дяловете на съделителите, а
трябвало имота да бъде изнесен на публична продан. Моли настоящия
1
въззивен съд да обезсили първоинстанционното Решение или при условията
на евентуалност да отмени Решението и да реши спора по същество, като
постанови изнасянето му на публична продан, със законните последици.
Претендира разноските си по делото. Няма представен Списък с разноските
по чл.80 от ГПК. В този смисъл е пледоарията на процесуалния й
представител- адвокат. Няма представена писмена Защита по въззивното
дело.
В законоустановения 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба вх.№ 261930/17.10.2023г. от
ищеца М. С. И. от с.Б., ***, според който направените въззивни оплаквания
били неоснователни и недоказани, като излага подробно своите фактически и
правни аргументи в тази насока. Моли настоящия въззивен съд да остави
изцяло без уважение оплакванията на жалбоподателката, да отхвърли
въззивната жалба и да потвърди напълно атакуваното с нея
първоинстанционно Решение, като законосъобразно и правилно, със
законните последици от това. Няма свои нови доказателствени искания.
Претендира разноските си пред настоящата въззивна инстанция. Няма
представен Списък с разноските по чл.80 от ГПК. Не е представил писмена
Защита пред въззивния съд.
В законоустановените 2- седмични срокове по чл.221- 223 във вр. с
чл.259, ал.1 от ГПК и съответно по чл.263, ал.1 от ГПК не са постъпили
никакви въззивни жалби и/или писмен отговор на въззивната жалба от 2 бр.
трети лица- помагачи Г. Х. К. и З. И. К.- и двамата от гр.С.З.. Същите не са се
явили лично или чрез процесуални представители, не са взели становища по
спора, не са взели отношения към доказателствените искания на
въззивницата, не са пледирали пред настоящата въззивна съдебна инстанция,
няма претенции за разноски пред въззивния съд и не са представили Списъци
с разноски по чл.80 от ГПК.
Въззвният ОС- Ст.Загора счита, че процесната въззивна жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна-
ответницата/съделителка/, против подлежащ на инстанционен контрол
първоинстанционен съдебен акт, подадена е в законния 2- седмичен срок по
чл.259, ал.1 от ГПК, в изискуемата се писмена форма и със съответните
необходими законови атрибути. Поради което настоящия въззивен съд следва
да се произнесе по съществото на направените в нея оплаквания.
Пред настоящата въззивна инстанция, като ново доказателство е само
назначеното, представено, изслушано и прието писмено заключение на
допълнителната съдебно- техническа експертиза от вещо лице- архитект по
изричното искане на въззивницата и с изрично поставените от нея въпроси
към вещото лице. Видно от приетото без никакво изрично възражение
заключение на тази допълнителна съдебно- техническа експертиза пред
въззивната инстанция, в процесния делбен недвижим имот, отреден и
предвиден за възлагане на въззивницата, в същия няма изградена пълноценна
баня с тоалетна, а само приспособено за това част от помещение, което към
2
настоящия момент няма изградена ВиК система, свързани с външните такива.
Такова санитарно помещение би могло да се проектира и изпълни чрез
преграждане на западната част на кухненския бокс и се отвори към него вход
от спалнята, и поради малката площ на жилището това би било общо
помещение за баня и тоалетна, а не отделни две такива, за сумата около 5 000
лв. по сегашните цени на материалите, съоръженията и труда. Наред с това в
спалнята има вграден в северната стена шкаф, който при настоящото
действащо законодателство представлява склад на жилището. Като склад се
явява и целия сутерен, който също би могъл да се използва за складово
помещение, макар с известно затруднение на достъпа до него.
Следователно при настоящото въззивно следствие се установи и доказа
по несъмнен и безспорен начин, както от първоначалната/пред РС/, така и
допълнителната/пред ОС/ СТЕ, че тази жилищна сграда, предвидена за
възлагане, заедно с терена на въззивницата разполага понастоящем с
приспособено за тоалетна помещение, което срещу средната сума от около
5 000 лв. за материали и труд може бързо и без никакви правни и технически
пречки да се превърне в пълноценна баня с тоалетна на това жилище. Още
повече, че още в първоначалното заключение на СТЕ пред РС изрично е
посочено, че приспособено за тоалетна помещение жилищната сграда има и
понастоящем, но тя още не е свързана с ВиК системите. И очевидно и
безспорно при желание на собственика на сграда и на терена това може бързо,
лесно и относително евтино да се преустрои в помещение за обща баня с
тоалетна. Налице е дългогодишна, постоянна, непротиворечива и
еднопосочна разнообразна практика на ВКС по аналогични казуси, съгласно
която липсата на техническо изграждане на баня и тоалетна не променя
функционалната особеност на жилището при наличие на проектна
възможност, какъвто безспорно е и процесния случай.
Делбата е допусната и са установени две жилища, които фактически са
обособени като самостоятелни такива и се ползват точно като такива още от
построяване на сградата през 1950г., като всяко от тях е с отделен вход,
между двете обособени жилища има преградна стена и физически не може да
се преминава от едното в другото, както и обратно. Също така по своите
площи и разпределения на помещенията, всяко от двете обособени жилища
отговаря на строителните правила и норми/СПН/, действали към момента на
изграждането му, предвидени в раздел VIII от Строителните правила и норми,
издадени на основание чл.52, ал.1 от тогава действалия ЗПИНМ. Наред с това
тогава действалия чл.43 и чл.44 от ЗПИНМ определя минимални размери за
площ на тоалетната и това в нея да се влиза от предверие или коридор, както
и да не е разположена над кухня. Видно от разпоредбата на чл.56 от
действалата след това Наредба № 5 за правила и норми по териториално и
селищно устройство, при разделяне на заварени жилища на повече
жилища/какъвто е процесния случай/, главният архитект може да разрешава
по изключение новообразуваните жилища да нямат баня, или банята да не
отговаря на нормативните изисквания за това, какъвто обаче не е процесния
3
казус, понеже в жилището има налична тоалетна/като помещение/, която
безпроблемно може да се преустрои в обща баня и тоалетна.
За да стигне до тези фактически и правни изводи, в мотивите на
атакуваното Решение първоинстанционния съд е изложил достатъчно
аргументи защо при тази изяснена фактическа и правна обстановка, при тези
квоти на двамата съделители- 5/8 за въззиваемия и 3/8 за въззивницата, е
направил възлаганията на всеки един от тях двамата.
Поради което въззивната жалба се явява напълно неоснователна и
недоказана, не се установиха и доказаха пред въззивната инстанция
направените във в.жалба на съделителката фактически и правни оплаквания,
са налице сочените от нея нарушения на материалния закон и на
съдопроизводствените правила при постановяване на атакуваното
първоинстанционно съдебно Решение във втората фаза на делбата по
възлагане на делбените недвижими имоти по реда на чл.353 от ГПК. Поради
което в.жалба следва да се остави без уважение, като се потвърди напълно
атакуваното първоинстанционно Решение, със законните последици от това.
В резултат на което не може да се удовлетвори искането на
въззивницата- съделителка за теглене на жребий по чл.252 от ГПК или за
изнасяне на процесния възложен й недвижим имот на публична продан по
правилата на чл.348 от ГПК.
Никоя от страните по делото не е представила пред настоящия въззивен
съд Списък с евентуалните си разноски по чл.80 от ГПК, поради което и на
осн. чл.81 от ГПК въззивният ОС- Ст.Загора не следва да се произнася по тези
първоначални техни искания във въззивната жалба и съответно в писмения
отговор на въззивната жалба, със законните последици.
Настоящото въззивно дело е разгледано и решено при участието на 2 бр.
трети лица- помагачи, физическите лица/пълнолетни български граждани/ Г.
Х. К. и З. И. К., и двамата с общ домашен адрес в гр.С.З., ***, чието Решение
има установително действие в отношенията на всяко от третите лица-
помагачи и насрещната им страна.
Тъй като настоящото въззивно съдебно Решение е постановено по дело
за възлагане на делбения недвижим имот/втора фаза на делбата/, то може да
се обжалва по касационен ред в законния 1- месечен срок от датата на
връчването му на всяка от страните/съделители/ и 2 бр. трети лица- помагачи,
при евентуалното наличие на законовите предпоставки по чл.280, ал.1 и 2 от
ГПК чрез въззивния ОС- Ст.Загора, пред ВКС- гр.София.
Ето защо водим от горните мотиви и на осн. чл.267- 268 във вр. с
чл.353- 355 и чл.280, ал.1 и 2 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционното Решение №
260019/13.07.2023г. по гр.д.№ 3678/2020г. по описа на РС- гр.Стара Загора.
4
ВЪЗЗИВНОТО ДЕЛО е разгледано и решено при участието на 2 бр.
трети лица- помагачи, и двете с общ дом.адрес в гр.С.З., *** :
1.Г. Х. К.- ЕГН **********, и
2.З. И. К.- ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, чрез въззивния ОС- Ст.Загора пред
ВКС на Република България- гр.София в 1- месечен срок от връчването му на
всяка от страните и на третите лица- помагачи.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5