Р
Е Ш Е Н И Е
№260357/23.9.2020г.
гр.
Варна, 23.09.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XХХІ състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети
август две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Любомир Нинов
при
участието на секретар Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№17114/2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
В
исковата молба ищецът „А.з.с.н.в.“ ЕАД твърди, че на 30.06.2017г. между „БНП П. П. Ф." ЕАД, като Кредитор и ответника С.Б.Д. като
Кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с №PLUS-14969775,
при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и
условията, при които кредиторът е отпуснал кредит на кредитополучателя са
уредени от Договора за потребителски кредит. Размерът на предоставения с този
договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита",
а именно-6000лв. Страните са постигнали съгласие да бъде сключена застраховка
на плащанията, при която застраховката да бъде платена директно на
застрахователния агент „Д. С." ЕАД, като застрахователната премия, която е в
размер на 2016лв. е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения
брой вноски в поле „Брой погасителни вноски", част е от всяка месечна
погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска" и
съгласно погасителния план на договора за заем е включена в размера на
договорната лихва. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят се
е съгласил да заплати на кредитора и такса ангажимент, която е в размер на
210лв., срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора,
при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се
заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа
сумата посочена в поле „Такса ангажимент" от общия размер на кредита.
Ищецът
твърди, че сумата е предоставена от кредитора на кредитополучателя по банков
път, като същата е преведена от кредитора по сметка на кредитополучателя С.Б.Д..
Сметката е предоставена лично от кредитополучателя. За удостоверяване на
извършения превод приложено представят към доказателствата по делото преводно
нареждане, с което кредитора „БНП П. П. Ф." ЕАД е
превел по сметката на С.Б.Д. сумата по кредита с основание „съгл.договор
PLUS14969775", като е приспаднал сумата от 210лева представляваща „Такса
ангажимент". Предоставянето на посочената по-горе сума съставлява
изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и създава
задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски,
указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой
погасителни вноски". Погасителните вноски по предходното изречение
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена
добавка, съставляваща печалбата на кредитора, като лихвения процент е фиксиран
за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 12987лв. Така, договорната лихва
по кредита е уговорена от страните в размер на 6987лв. Твърди, че на основание
сключения между страните договор, кредитополучателят се е задължил да върне
сумата по кредита в срок до 20.06.2022г., на 60 броя равни месечни погасителни
вноски, всяка от които по 216,45лв., при първа погасителна вноска 20.07.2017г.,
съгласно погасителен план посочен в договора за кредит, в който е посочен
падежа на всяка отделна погасителна вноска. Твърди се, че крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита е 20.06.2022г., но предвид
обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си
за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на
вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл.5 от Условия към
договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този
договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора
за настъпване на предсрочната изискуемост. В конкретния случай, поради
допусната от страна на кредитополучателя забава за плащане в срок на две
месечни погасителни вноски е настъпила предсрочна изискуемост, считано от
20.12.2017 г., която дата представлява падежа на шеста погасителна вноска.
Ищецът
твърди, че кредитополучателят е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост,
с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне.
Твърди,
че съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в
плащането на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят
дължи обещетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника е начислена лихва за забава
за периода от 21.12.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е
в общ размер на 938,91лв.
Длъжникът
не е заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която е
погасена до момента, е в размер на 915,80лв., с която са погасени, както
следва: договорна лихва-915,80лв. и главница-0,00лв.
Ищецът
твърди, че на 13.09.2018г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017г., на основание чл.99 от ЗЗД, между „БНП П. П. Ф." ЕАД, ЕИК** и „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК**, по силата на който вземането, произтичащо от
Договор за потребителски кредит № PLUS-14969775 от дата 30.06.2017г. между „БНП
П. П. Ф." ЕАД и С.Б.Д. е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в."
ЕАД, ЕИК203670940 изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договора за заем съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената продажба на
вземането от страна на „БНП П. П. Ф." ЕАД с
Уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне. Ищецът посочва в исковата
молба, че моли длъжникът да се счита
уведомен с исковата молба, като с
настоящата искова молба уведомява ответниците
за предсрочната изискуемост на всички непадежирали
към датата на подаване на осъдителния иск вноски по процесното
вземане.
Твърди,
че з. „А.з.с.н.в." ЕАД е възникнал правният интерес от подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК., по
което е образувано частно гражданско дело №12145/2019г. и е издадена заповед за
изпълнение №6399/21.08.2019г., като срещу заповедта е депозирано възражение,
което от своя страна обуславя подаването на настоящата искова молба.
Предявява
искане, съдът да постановите решение с което да признае за установено по
отношение на С.Б.Д. с ЕГН**********,
като заемател по договор за потребителски кредит с №
PLUS-14969775, да заплати н. „А.з.с.н.в." ЕАД сума в общ размер
на 8172,01лв., от която-главница-6000лв.-представляващи главница за
периода от 20.07.2017г. до 20.06.2022г., договорна лихва-1233,10лв. за
периода от 20.11.2017г. до 20.07.2019г., по отношение на които на основание
чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата
20.12.2017г., обезщетение за забава-938,91лв. считано от 21.12.2017г. до
датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за
забава от датата на входиране на заявлението в съда -
31.07.2019г. до окончателното изплащане на сумите. Вземането произтича от
договор за потребителски кредит с № PLUS-14969775/30.06.2017г., във връзка с
който е образуваното частно гражданско дело №12145/2019г. и е издадена заповед
за изпълнение и претендира разноски.
В
условията на евентуалност, прави искане вслучай че съдът
прецени, че за процесното вземането не е настъпила
предсрочна изискуемост, на основание Решение №139/05.11.2014 по дело №
57/2012г. на ВКС, ТК, Iт.о., с докладчик съдията
Тотка Калчева, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, моли съдът да постанови
Решение, с което да осъди ответника
за непадежиралите по погасителен план по задължението
вноски, доколкото „вноски с ненастъпил падеж, респ. за частта от кредита, за
която кредиторът е считал, че е настъпила предсрочна изискуемост, не преклудира правото му да ги събере по съдебен ред.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът е
подал писмен отговор на исковата молба, в който счита иска за допустим, но
неоснователен и недоказан по
основание и размер. Възразява, че следва да е налице съответствие между
заявеното от кредитора вземане в заповедното производство и вземането, предявено
в исковото производство. Когато заявителят се е позовал на предсрочна
изискуемост на целия остатък от кредита, настъпването на същата трябва да
предхожда образуването на заповедното производство. Счита, че твърдяните факти и обстоятелства изложени в исковата молба
не кореспондират с представените по делото доказателства. Възразява, че
предсрочната изискуемост съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение №4
от 18.06.2014г по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
представлява изменение на договора, което настъпва с наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащане и упражненото от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем с изрично уведомяване на длъжника за това.
Възразява, че до длъжника С.Б.Д. не е достигнало
изрично писмено уведомление от Кредитодателя ПНБ „П. П. Ф." ЕАД, че е упражнило правото си да обяви задълженията по процесния договор за кредит за изцяло предсрочно изискуеми,
тъй като от представеното по делото като доказателство уведомително писмо от
22.03.2019г. не се съдържа волеизявление на кредитодателя
към длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост, а е изготвено шест месеца
след процесната цесия от Цесионера
в изпълнение на изискванието по чл.99, ал.З от ЗЗД
във връзка с уведомяване на длъжника С.Б.Д. за прехвърляне на задълженията му
съгласно процесния договор за цесия от 27.07.2017г.
Възразява, че по делото са представени като доказателствопо
пълномощни №№3196/1017г. и 3230/2018г., с които „БНП П.
П. Ф."ЕАД е упълномощил цесионерът „А.з.с.н.в."ЕАД
„да уведоми съгласно разпоредбата на чл.99, ал.З от ЗЗД всички длъжници за
прехвърляне на задълженията им съгласно сключения поцесен
рамков договор за цесия от 27.07.2017г.", но не и да извършва уведомяване
за настъпила предсрочна изискуемост на прехвърлените със същия задължения.
Възразява, че в предмета на процесния
рамков договор за цесия от 27.07.2017г. не се съдържа клауза, която да
задължава цесионера да уведомява длъжниците
за настъпила изцяло предсрочна изискуемост на задълженията със задна дата след
момента на прехвърляне на задълженията им. С договора за цесия е прехвърлено
вземането за главница, лихви, такси, но не и странични права.
Твърди, че при липса на доказателства за валидно
направено Уведомяване от страна на кредитора или на цесионера,
обявено на длъжника преди започване на заповедното производство, че счита целия
кредит за предсрочно изискуем, считам, че ищецът не е упражнил надлежно правото
си да иска принудително изпълнение на цялото непогасено вземане.
Счита, че за процесините
вземания не е
настъпила предсрочна изискуемост нито
към 13.09.2018г., датата на прехвърляне на задълженията съгласно представеното Приложение №1, нито към 31.07.2019г.,
датата на подаване в съда на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, поради което същите не са били изискуеми в предявения размер
и на предявеното основание. Освен това 31.07.2019г. и към датата на подаване на
исковата молба не са падежирали всички погасителни
вноски, тъй като последната падежна дата съгласно представения погасителен план
е 20.06.2022г.
Оспорва, че последиците на обявяване на кредита за
изцяло предсрочно изискуем могат да бъдат постигнати и с депозиране на исковата
молба от цесионерът „А.з.с.н.в." ЕАД, ищец по
настоящото дело, тъй като и към този момент ищцовото
дружество не е имало такова правомощие.
Счита предявената в условие на евентуалност
претенцията на ищеца за присъждане на непадежиралите
по погасителния план вноски за неоснователна, поради неприложимост на практиката на ВКС, обективирана
в решението по т.д.№57/2014г.
Прави възражение за недействителност на процесния договор за потребителски кредит сключен между ПНБ
„П. П. Ф."ЕАД, и ответника С.Б.Д. на основание чл.22 от ЗПК, като твърди, че
при сключване на същия са нарушени императивните разпоредби на чл.10а, ал.2,
чл.11, ал.1, т.9а, т.Ю, т.11 и 12 от ЗПК. Счита, че процесният
договор за потребителски кредит не отговаря на императивните изисквания на
закона и не съдържа съответните реквизити на погасителен план, а именно -
липсва разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата изчислена на база на лихвения процент и допълнителни
разходи. Не става ясно за потребителя как се формира сумата от 216.45лева,
съставляваща размер на месечната погасителна вноска. В раздел ПАРАМЕТРИ И
УСЛОВИЯ уговорките са изготвени по начин, от който кредитоискателят не може да
получи информация за структурата и размера на включените в месечната
погасителна вноска суми. Посочено е, че общия размер на кредита е 6000лв.
„Такса ангажимент" в размер на 210,00лв., която кредиторът е удържал
предварително от общия размер на кредита. Това означава, че от отпуснатите 6
000лв. са удържани 210лв. при усвояването и кредитополучателят получава
всъщност 5790лв. чиста сума като главница. Посочено е, че размерът на кредита
за покупка на застраховка "Защита на плащанията е 0,00 лева.
Застрахователна премия: 2016лв. Няма доказателства, от които да се установява
застрахователната премия плащана ли е от кредитора на застрахователя. От
предвидените за плащане от длъжника в общ размер месечни погасителни вноски
също не е видно каква е частта на месечната погасителна премия по
застраховката, каква по възнаградителната лихва.
Нарушена е императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.9а, от ЗПК. Процесният договор за потребителски кредит не съдържа методика
за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.ЗЗа
от ЗПК. Съгласно чл.11,ал.1, т.Ю от ЗПК, годишния процент на разходите по
кредита следва да включва всички разходи. В Договора не е конкретизирано кои
компоненти точно са включени в ГПР, каква е неговата структура и как се формира
същия. В условията по договора при общ размер на кредита 6000лв. е предвидена
Обща стойност на плащанията в размер на 12987лв., дължими като общ размер без
да е индивидуализирано всяко плащане в месечната погасителна вноска. Както
разходите на кредитора, така и печалбата му би следвало да се включат в
посочения по договора годишен процент на разходите. Считам, че така уговорени
като обща сума заедно с главницата по кредита, лихва и застраховка се заобикаля
ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК и кредиторът цели да извлече допълнителна парична
облага. Считам, че уговорката е нищожна на основание чл.26, ал1., пр.З от ЗЗД
като противоречаща на добрите нрави. Освен това същата нарушава принципа на
справедливост и създава условия за неоснователно обогатяване. Същата има
неравноправен характер, тъй като срещу кредит от 6000лв. се създава задължение заемателят да заплати на кредитора сума, която е прекалено
висока спрямо задължението и представлява неравноправна клауза в договор
сключен с потребител и съгласно чл.143 от Закона за защита на потребителя като
такава е нищожна във връзка с чл.146 от ЗЗП.
Нарушена е императивната норма на чл.10а, ал.2 ЗПК,
която предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
На това основание оспорва включената в процесния договор за потребителски кредит клауза „Такса
ангажимент" в размер на 210лв. като нищожна. Считам, че по същество същата представлява такса по усвояване на
кредита. В случая „Такса „ангажимент" е обособена като отделно задължение и не е включена в
годишния процент на разходите и по същество цели заобикаляне на ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7
- 9 договорът е недействителен, като липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Като последица нормата на чл.23 от ЗПК
предвижда потребителят да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи
лихва или други разходи по кредита.
В случай, че съдът обяви процесния
договор за кредит за недействителен, прави искане направените от ответника
плащания, като платени без основание да бъдат приспаднати от дължимата
главница.
Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът приема, че предявените искове
намират правното си основание в чл.422
от ГПК вр.чл.415 от ГПК и чл.79 от ЗЗД.
Съдът
след преценка на направените от страните изявления и събраните по делото
доказателства при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от
фактическа и правна страна по предявения иск следното:
Съдът
в рамките на ч.гр.д.№12145/19г. на ВРС, XLI
състав по редан на чл.410 от ГПК е осъдил ответника
да заплати на ищеца 6 000лв. главница по
договор за кредит №14969775/30.06.2017г. заедно със законната лихва от датата на сезиране
на съда – 31.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, 1 233.10лв.
договорна лихва за времето от 20.11.2017г. до 20.07.2019г., 938.91лв. обезщетениее за забава за времето от 21.12.2017г. до 31.07.2019г.
и 279.29лв. разноски.
Ищеца за доказване на твърдението си
за възнакване на договорното задължение и за цедирането му е представил копия от рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. с приложение
№1/13.09.2018г., договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта от 30.06.2017г. (л.17-20), застрахователна полица от 30.06.2017г., общи
условия към застраховка, приложение №2 към чл.5, ал.2 от ЗПК, платежно
нареждане, уведомителни писмо от 17.09.2018г. и 22.03.2019г. с обратни
разписки, 3бр. пълномощни и ССчЕ.
Съгласно
отразеното в заемния договор на ответника в качеството му на кредитополучател е
предоставен кредит в размер на 6 000лв. със срок на кредита от 5г. при
изплащане на равни погасителни вноски с крайна дата 20.06.2022г. Договорът е
двустранно подписан и съдържа всички изискуеми се от закона задължителни за
договора за кредит реквизити, а освен това не се и оспорва от страните, поради
което следва да се приеме, че с подписването му за страните по делото са
възникнали описаните в него договорни права и задължения. Ищецът с първия от
изброените по-горе договори-този за цесия е закупил от първоначалния кредитор
вземането, като същото е описано в представеното приложение №1/13.09.2018г.
(л.14-16). Този договор също е редовен от външна страна.
Що
се отнася до възражението на особения представител на ответника, че липсва
надлежно уведомяване за извършеното цедиране,
настоящия състав намира това възражение за не основателно, тъй като на първо
място в самата искова молба има искане да се счита връчването й за надлежно
уведомяване на ответника и е представено пълномощно от „БНП Париба
Пърсънъл файненс“ ЕАД
упълномощаващо ищеца да извърши от негово име уведомяване на длъжника.
При
изложеното следва да се има предвид, че дори без да се взема предвид смисъла на
ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС, то от самото съдържание
на договора се следва, че е необходимо изрично уведомяване на длъжника за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Това е така защото чл.5 от
договора сочи само за съществуването на възможност за кредитора да обяви
кредита за предсрочно изискуем, а не прогласява автоматичното настъпване на
такава. Правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита.
Съдът
е дал възможност на ищеца да проведе доказване на размерите на задълженията на
ответника, като за целта ТД е ангажирало провеждането на ССчЕ,
като в рамките на същата е дадено заключение, че общият размер на задължението
на ответника към ищеца определен към датата на сезиране на съда със заявлението
по чл.410 от ГПК е в размер на 8 506.72лв., като тази сума надхвърля сбора
на претенциите на ищеца.
Като
сумата е разпределена както следва:
5 907.75лв.
останала непогасена главница
2 419.32лв.
от 20.11.2017г. до 31.07.2019г.,
а
по отношение на обезщетението за забава съдът приема, че такова не следва да се
присъжда, тъй като неговата функция се изпълнява от претендираната
законна лихва.
Предвид
изложеното по-горе съдът приема, че претенциите следва да бъдат уважени по
следния начин, претенцията за главница до размера от 5 907.75лв., като се
отхвърли за разликата до търсениете 6 000лв., а
претенцията за договорна лихва следва да се уважи изцяло за сумата от
1 233.10лв., като претенцията за обезщетение за забава в размер на
938.91лв. следва да се отхвърли и за него не се дължи произнасяне по
евентуалния иск, тъй като той е само за дължимите се по договора вноски.
Ответника
предвид частичното уважаване на претенциите следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 1 782.26лв. разноски по исковото производство и 244.05лв.
разноски по заповедното производство.
При
горните съображения Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за установено в отношенията между предявения от „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ЕИК** със седалище и
адрес на управление ***, ** като ищец и С.Б.Д.
ЕГН********** *** като ответник, че ответника дължи на ищцовото
дружество сумите:
5 907.75лв.
останала непогасена главница по договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта от 30.06.2017г. заедно със законната
лихва считано от 31.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като
отхвърля тази претенция за разликата до претендираните
6 000лв.
и
1 233.10лв.
възнаградителна лихва за времето от 20.11.2017г. до
31.07.2019г.
на
осн. чл.422 от ГПК, които суми са присъдени в рамките
на заповедното гр.д.№12145/19г. на ВРС, XLI
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК** със седалище и
адрес на управление ***, ** срещу С.Б.Д. ЕГН**********
*** иск за заплащане на сумата от 92.25лв. разлика от признатите за дължими
5 907.75лв. до претендираните 6 000лв.,
като недоказан по размер, на осн. чл.79 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК** със седалище и
адрес на управление ***, ** срещу С.Б.Д.
ЕГН********** *** установителен иск за приемане за
установено, че ответника дължи на юридическото лице сумата от 938.91лв.
обезщетение за забава за времето от 21.12.2017г. до 31.07.2019г., на осн. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА С.Б.Д. ЕГН**********
*** да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК** със седалище и
адрес на управление ***, ** разноски в
следните размери
1 782.26лв.
разноски по исковото производство и 244.05лв. разноски по заповедното
производство, на осн. чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: