Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 05.06.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори
граждански състав
на двадесет и втори май две
хиляди и седемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1417 по описа за 2016 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл.150 от СК, предявен от А.М.П.,
ЕГН: ********** ***, като баща и законен представител на малолетните деца Д.А.П.,
ЕГН: ********** и М.А.П., ЕГН: **********, чрез адв. Т.С.
против Р. Г.. И.., ЕГН: **********
***, Р.К€ №..
В исковата молба се твърди, че по силата на съдебна спогодба, одобрена
по гр. д. № 1490/2010 г. по описа на РС Карлово, ответницата Р.И.Г., в
качеството ѝ на майка и законен представител на малолетните деца Д.А.П.и М.А.П.,
била задължена да плаща месечна издръжка за всяко от тях в размер на 60.00
лева, считано от 18.02.2016 г. до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска. Твърди, че понастоящем обстоятелствата, при които бил
определен размера на издръжката, съществено се изменили и той не съответствал
нито на нарасналите нужди на децата, нито на възможностите на ответницата.
Разходите за отглеждането на малолетните деца съществено се увеличили –
посещавали учебни заведения, за което било необходимо закупуването на учебници
и учебни помагала, повишени били разходите за храна, дрехи, обувки, спортни
пособия, екипи. Детето Д.А.П.било със 75% вид и степен на увреждане, без чужда
помощ, водеща диагноза – наследствена моторна сетивна невропатия,
поради което се налагало системно лечение и рехабилитация. Ответницата
работела, получавала доходи и нямала задължения към трети лица. Освен това
определената издръжка била в размер значително под законовия минимум от 115.00
лева.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да
измени определената по гр. дело № 1490/2010 г. издръжка, като я УВЕЛИЧИ за
всяко от децата от 60.00 лева месечно на 150.00 лева месечно, считано от датата
на подаване на исковата молба – 23.12.2016 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Претендира
за разноските по делото.
Ответницата, чрез особения си представител адв.
С.. Ш.., оспорва частично иска. Потвърждава, че страните по делото са родители
на малолетните деца. Счита, обаче, че претендираната месечна издръжка от 150.00
лева била в прекалено висок размер, като справедлив бил размер от по 115.00
лева месечно за всяко от децата Моли съда да отхвърли частично иска и да
ѝ присъди разноските по делото.
От събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори и се
установява от представените удостоверения за раждане, че А.М.П.и Р.И.Г. са родители на малолетните
деца Д.А.П.и М.А.П..
Безспорно е също
така и се установява от представения в препис протокол № 206/18.02.2011 г. по
гр. д. № 1490/2010 г. по описа на Районен съд Карлово, че по силата на съдебна
спогодба, родителските права по отношение на малолетните деца Д.А.П.и М.А.П. са
предоставени на ищеца А.М.П.., а ответницата Р.И.Г. била задължена да плаща
месечна издръжка за всяко от тях в размер на 60.00 лева, считано от 18.02.2016
г. до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска.
По делото е
представено експертно решение №1040 от 24.03.2016 г. от МБАЛ „Пловдив“ АД и епикриза от УМБАЛ „Александровска“
– гр. София, от които е видно, че детето Д.А.П.е със 75% вид и степен на
увреждане, без чужда помощ, водеща диагноза – наследствена моторна сетивна невропатия,
От изготвения от
Дирекция „Социално подпомагане” – гр. К.. социален доклад се установява, че за
двете деца грижи полага техният баща. Децата са ученици в ОУ „Н. Р..“ – гр. Б..,
като посещават редовно учебни занятия. Осигурено им е всичко необходимо за
тяхното отглеждане и възпитание. Майката след напускането на семейното жилище
ги е виждала два пъти. Понастоящем ответницата не търси връзка с тях и те се
отглеждат изцяло от ищеца. Връзката с майката е прекъсната, като тя не се
интересува от тяхното състояние и развитие.
Съдът, изграждайки вътрешното си
убеждение прави следните изводи от правна страна:
Според чл.143, ал.2
от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си,
като размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от
възможностите на родителя – чл. 142, ал.1 от СК. На основание чл. 150 от СК,
при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена
или прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК, следва да се прилагат както,
когато се иска за първи път издръжка, така и когато по реда на чл. 150 от СК се
иска увеличение. В производството по чл. 150 от СК от значение е единствено
дали след влизане в сила на съдебното
решение, с което е определена първоначалната издръжка, е настъпила някаква
промяна в обстоятелствата по чл.142, ал. 1 от СК. Съгласно разпоредбата на чл.
150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка или добавката
към нея може да бъде изменена, като опора в тази насока, при преценка на съда
са разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 от СК.
Страни в случая са
майката Р.И.Г. и малолетните ѝ деца Д.и М., действащи чрез своя баща и законен представител,
като е безспорно по делото, че грижите по отглеждането и възпитанието на децата
се полагат от бащата А.М.П... Безспорно
по делото е също, че ответницата е майка на децата. Не се спори и
относно обстоятелството, че към момента на завеждане на делото е била определена
издръжка в размер на 60 лева за всяко от тях.
Съгласно
разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, минималния размер на издръжка за едно дете
е равна на 1/4 от размера на минималната работна заплата, която от 01.01.2017 г. е в размер на 460.00 лева, т. е понастоящем
законовият минимум е 115.00 лева.
От определяне на
предходния размер на издръжката до настоящият момент е изминал значителен
период от време – повече от 6 години, през който бащата твърди, че са настъпили
значителни промени, децата са пораснали и са нараснали техните нужди за
отглеждане и възпитание. Съдът счита, че несъмнено оттогава действително са се
увеличили потребностите на децата от храна, облекло, културни и образователни
потребности и здравни услуги, които не могат да бъдат задоволявани с издръжка в
размер на 60.00 лева месечно и който размер противоречи на нормативно
установения минимум. Настъпили
са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран и
тези изменения имат траен и продължителен характер. Нарастването на потребностите
на децата се определя, както с оглед изминалия период от време от определяне
размера на предишната издръжка, така и с оглед възрастта им – понастоящем
съответно на 12 и 11 години, при която бързо нарастват духовните и материални
потребностите на децата, респ. и разходите по тяхното задоволяване, като
стойностен израз на тези потребности.
Следва да се държи сметка, че в случая
делото се води срещу родител на малолетни деца, който ги е напуснал и е в
неизвестност. При този казус няма как да се докаже изобщо какви са
възможностите на изоставилия децата си родител да реализира определени
имуществени доходи и от там потенциала му да плаща завишена издръжка или не. Но
от това недобросъвестно поведение на родителя същият не може да черпи права за
себе си изразени в приемане от съда на невъзможност за заплащане на завишена
издръжка, което е следствие от правния принцип, че никой не може да черпи права
от недобросъвестното си поведение. Освен това независимо от липсата на
доказателства в тази насока законът е категоричен – родителите дължат издръжка
на децата си независимо дали са работоспособни и независимо от имущественото си
състояние /чл.143 ал.2 от СК/. Ето защо при липса на доказателства за
работоспособността на родителя дължащ издръжка и за неговото имотно състояние
при преценката на размера на дължимата издръжка, водещ става критерия по чл.142
ал.1 от СК – нуждата на детето. За безвестно изчезналия и изоставил децата си
родител съдът приема, че може да реализира поне средните доходи за страната, поради
което издръжка в размер на 150.00 лева за всяко от двете деца се явява
съответна на техните необходимости за нормалното им
отглеждане. С оглед изложените обстоятелства и предвид възрастта на децата, съдът
счита, че за ежемесечна им издръжка са необходими по около 400.00 лева, от
които майката следва да плаща 150 лева, а останалата част, ведно с
непосредствените грижи, да се поеме от бащата.
Имайки предвид всичко изложено, съдът
намира иска по чл.150 СК за основателен и определената по гр. д. № 1490/2010 г.
по описа на Районен съд Карлово издръжка за всяко от децата, следва да се увеличи
от 60.00лв. на 150.00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата
молба – 23.12.2016 г., до настъпването на законна причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
С оглед изхода от
спора се явява основателно искането с правно основание чл.78, ал.1 от ГПК за
присъждане на разноски в полза на ищцата за сумата от 300.00 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати на съда държавна такса върху увеличения размер
на издръжката или общо 259.20 лева. По делото съдът е назначил особен
представител на разноски на съда, като за определеното възнаграждение в полза на
адвокат С.. Ш.. е издаден разходен касов ордер за 300.00 лева. Общата сума,
която ответникът следва да плати по сметка на РС Карлово е в размер на 559.20
лева.
Съгласно чл. 242,
ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато
присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Водим от горното,
съдът:
Р Е
Ш И
ИЗМЕНЯ на основание
чл. 150 от СК размера на дължимата месечна издръжка от Р.. Г.. И.., ЕГН: ********** ***,
Р.К€ №.,
присъдена по гр. д. № 1490/2010 г. по описа на Районен съд Карлово, в полза на Д.. А.. П.., ЕГН: ********** и М.А.П., ЕГН: **********, действащи чрез
своя баща и законен представител А.М.П.., ЕГН: ********** ***, като я УВЕЛИЧАВА
от 60.00 лв. (шестдесет лева) на 150.00 лв. (сто и петдесет лева) месечно за
всяко дете, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2016 г., до настъпване на причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска.
ОСЪЖДА Р.Г.И.ЕГН: **********, да заплати на А.М.П..,
ЕГН: **********, направените по делото разноски в размер на 300.00 лв.
(триста лева).
ОСЪЖДА Р.Г.И.ЕГН: **********,
да заплати по сметка на РС Карлово, в полза на държавата по бюджета на
съдебната власт, сумата от 559.20 лв. (петстотин петдесет и девет лева и
двадесет стотинки), включваща държавна такса върху присъдената издръжка и
възнаграждение за особен представител.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчване на
съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.