Р Е Ш Е Н И Е
423/10.3.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Варна - 3-ти
наказателен състав в публично съдебно заседание на тридесети януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Ерна Якова-Павлова
при секретаря Петя Великова, като
разгледа докладваното от съдията нахд № 5567
по описа на съда за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М.Я. М. Б.,
управител на „С.К.т.“ ЕООД, ***-011354/02.05.2019 г., издадено от Директора на
Дирекция "Инспекция по труда"гр.Варна, с което на дружеството е
наложено административно наказание
за нарушение на чл.224 ал.1 от КТ вр.чл.128
т.1 и 2 от КТ „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева,.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на оспорвания акт и е формулирано искане
за неговата отмяна. В условия на евентуалност
се иска на маляване на санкцията, с оглед на това че нарушението е
отстранено веднага след установяването му.
В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа
жалбата, като в допълнение излага доводи
за липса на компетентност на актосъставителя да извършва контролна
дейност, с оглед длъжността която заема
в Д“ИТ“.
Представителят
на адм. наказващия орган оспорва жалбата
и пледира за потвърждаване на НП. Сочи, че към момента на издаване на НП не са били
налице доказателства за приложение хипотезата на чл.415В от КТ.
Жалбата е подадена от легитимирано
лице в законосустановения срок, поради което, е допустима за разглеждане.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
През м.март 2019г. по повод постъпили
жалби за неизплатени трудови възнаграждения била извършена проверка от
служители на Дирекция ”Инспекция по
труда”-Варна в обект - офис, находящ се в гр. Варна - ЗПЗ,сграда „Гранит“,
стопанисван от „С.К.Т.”ЕООД.
При проверката било установено, че
дружеството в качеството си на работодател при прекратяване на трудовото
правоотношение не е изплатило начисленото обезщетение за неползван платен
годишен отпуск в платежна ведомост за м.март 2019г. на Я.Ст.Т., изпълнявал длъжността
„управител“ в „С.К.Т.”ЕООД. Свид.Д.
разяснила на представляващ дружеството, че при неплащане на дължимите
възнаграждения и обезщетения ще бъде съставен АУАН за всеки отделен случай. С
протокол за извършена проверка от 19.04.2019 г. дала предписание, работодателят
да изплати начисленото обезщетение за неползван платен годишен отпуск в
платежна ведомост за м.март 2019г. на Я.Ст.Т., като срокът за изпълнение на
предписанието бил 13.05.2019 г.
На 19.04.2019г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, в който били описани обстоятелствата на извършеното
нарушение и правната му квалификация. Актът
бил връчен по надлежния ред, като упълномощения представител на търговеца не
вписал възражения.
В хода на
административнонаказателното производство срещу АУАН не постъпило и писмено
възражение.
Въз основа на АУАН, на 02.05.2019г. е издадено процесното
наказателно постановление, предмет на проверка в настоящото производство.
Видно
от приложеното платежно за кредитен превод с дата 03.05.2019 г. „С.К.Т.”ЕООД превело по сметка на
Я.Ст.Т. сумата 9667,44 лева,
представляваща трудово възнаграждение за м.03.2019 г. и обезщетение.
Гореописаното съдът прие за установено от
показанията на свид. Д. и приобщените по делото писмени доказателства –копие от преводно
нареждане за банков превод, копия от разчетно-платежната ведомост за
м.март 2019г.; трудов договор и заповед за прекратяването му и др. Съдът ги кредитира изцяло като
взаимно допълващи се и непротиворечиви.
При така установената фактология съдът формулира правно убеждение в следния
смисъл:
По приложението на процесуалния
закон:
Процесното Наказателно постановление
е издадено от компетентен орган - Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-
гр. Варна съгласно чл. 6 ал.5 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” и заповед № 0280/03.08.2010 г. на изп.
Директор на ИА „ГИТ“.
АУАН и НП са формално редовни актове,
съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН. Препис от АУАН е връчен на нарушителя, който не е депозирал
писмено възражение срещу него в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Това обяснява
и липсата на произнасяне на АНО по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН. В този смисъл
съдът счете за неоснователно,
оплакването за нарушение на посочената разпоредба на ЗАНН.
Доколкото от обстоятелствените части
на акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са изводими всички елементи от състава на административното
нарушение, съдът намери, че възражението за неспазване на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН е
неоснователно.
Видно от приложената по делото
„Длъжностна характеристика“ свид.Д. е лице притежаващо компетентност да издава
АУАН, поради което и възражението на процесуалния представител на жалбоподателя
в тази насока е неоснователно.
По
приложението на материалния закон:
Нормата на чл.224 ал.1 от КТ регламентира правото
на работника или служителя на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение. Срещу това
право стои задължението на работодателя по см. на чл.128 т.1 и 2 от КТ да начислява във ведомости за заплати трудовите
възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в установените
срокове.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са
отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства – разчетно-платежната ведомост за м.март 2019г и собствените си възприятия. Административно наказващият орган, на база на
събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено
административно нарушение по чл.224 ал.1 от КТ вр.чл.128 т.1 и 2 от КТ, поради което законосъобразно е
ангажирана административно наказателната отговорност на въззивното дружество
като работодател.
От друга страна следва да се има предвид, че нарушението е
отстранено непосредствено след установяването му и в срока на изпълнение на даденото предписание, видно
от представеното копие от преводно
нареждане за банков превод от 03.05.2019г. В настоящия казус не са събрани
доказателства да са произтекли вредни последици за служителя Я.Ст.Т..
За това съдът счете, че следва да преквалифицира нарушението по чл.415в от КТ.
Поведението
на жалбоподателя - отстранил нарушението веднага след допускането му показва,
че е добросъвестно в започналото
административнонаказателно производство, още повече това нарушение е извършено
за първи път, поради което съдът прие, че следва да определи „имуществената санкция” към
минималния размер предвиден в чл.415В ал.1 от КТ - 100 лева.
По изложените
съображения съдът
счете,
че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-011354/02.05.2019 г., издадено от
Директора на Дирекция "Инспекция по труда"-гр.Варна, с което на „С.К.т.“
ЕООД ***, е наложено административно наказание за нарушение на чл.224
ал.1 от КТ вр.чл.128 т.1 и 2 от КТ „имуществена санкция“, като
НАМАЛЯВА размера на „имуществената санкция“ от 2000 лева на 100 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Варна в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: