О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Л., 19.12.2018 г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в открито заседание на седемнадесети декември
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия
при
секретаря Христина Христова и с участието на прокурора Румен Петров, като
разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.ч.н.д. № 582 по описа за 2018 г. на
Окръжен съд - Л. и за да се произнесе взе предвид следното:
С протоколно
определение №
263 от 18.10.2018 г., постановено по АНД № 238 по описа на съда за 2018 г., Районен
съд - Л. на основание чл. 377, ал. 1 от НПК прекратил съдебното производство и
върнал делото на Районна прокуратура-Л..
Настоящото
въззивно производство е образувано по частен протест,
в който се излагат подробни доводи за неправилността на протестирания съдебен
акт, а именно, че първоинстанционният съд при постановяването на съдебния си
акт не е съобразил, че деянието на обвиняемия А. представлява маловажен случай,
тъй като последният е реабилитиран за предишното му осъждане, количеството на
транспортирания дървен материал е на сравнително ниска стойност, обвиняемият не
е системен нарушител на разпоредбите на Закона на горите, като за последните
пет години не са му налагани административни наказания. Така мотивирана
прокуратурата е преценила, че деянието му следва да се квалифицира като
маловажен случай по смисъла на чл. 235, ал. 6 от НК, а не като такова извършено
при условията на повторност – чл. 235, ал. 3 от НК, поради което счита, че не е
налице пречка спрямо обв. А. да се приложи чл. 78а от НК.
Подадена
е и частна жалба от адв. Р.М.-А., процесуален представител на обвиняемия А.. В
жалбата се сочи, че съдът не е взел предвид факта, че по отношение на миналото
му осъждане е настъпила реабилитация по право, както и че квалификацията на
деянието е от изключителната компетентност на прокуратурата.
В
съдебно заседание се явява обвиняемият А.А. заедно с процесуалния си
представител адв. Р.М. ***, като заявяват, че
поддържат частната жалба и молят обжалвания акт да бъде отменен.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Л. пледира, че не поддържа частния протест, но и не го
оттегля. Излага становище, че съдът е посочил правилната правната квалификация,
която изключва приложението на диференцираната процедура по чл. 78а от НК.
Окръжен съд - Л., като
обсъди доказателствата по делото, мотивите на обжалваното определение и
доводите, изложени в частния протест и жалбата, прие от фактическа страна
следното:
С Постановление от 08.08.2018 г.
Районна прокуратура – Л. е отправила предложение до Районен съд – Л. да
освободи от наказателна отговорност обвиняемия А.В.А., с ЕГН: **********, за
извършено от него престъпление по чл. 235, ал. 6 във вр. с ал. 2, пр. 3-то от НК, за това че на 19.04.2018 г., в гр. Л., обл. Л., по ул. „****“, с лек
автомобил марка ****, модел ****, с рег. номер ****, собственост на Д.А.Ш.,
транспортирал незаконно добит от другиго – неустановено по делото лице, дървен
материал – 1 пр. куб. м. дърва за огрев, на стойност 70 лв., като случаят е
маловажен, като му наложи административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
В обстоятелствента част на
постановлението наличието на маловажност е мотивирано от обстоятелствата, че
обвиняемият е
реабилитиран за предишното му осъждане, количеството на транспортирания дървен
материал е на сравнително ниска стойност, обвиняемият не е системен нарушител
на разпоредбите на Закона на горите, като за последните пет години не са му
налагани наказания.
По досъдебното
производство е приложена справка за съдимост /л. 55/, видно от която
обвиняемият А. е осъден с Присъда № 20 от 15.04.2014 г. на Районен съд – Л.,
влязла в сила на 03.12.2014 г., на една година лишаване от свобода, като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок
от три години, и глоба в размер на 1800 лв.
Към въззивната жалба е
приложена разписка с № 02000295935751, от която се установява, че обвиняемият А.
е заплатил наложената му глоба и разноските по наказателното производство на
23.12.2014 г.
С Протоколно определение № 263 от 18.10.2018 г.,
постановено по АНД № 238 по описа на съда за 2018 г., Районен съд - Л. на
основание чл. 377, ал. 1 от НПК е прекратил съдебното производство и върнал
делото на Районна прокуратура-Л., тъй като приел, че не са налице основанията
за прилагане на чл. 78а от НК. Първоинстанционният съд е мотивирал акта си,
като е посочил, че прокуратурата неправилно е квалифицирала престъпното деяние
като маловажен случай, пропускайки, че спрямо същото следва да намери
приложение чл. 28 от НК – деяние, извършено в условията на повторност. В
съдебния си акт проверяваната инстанция е акцентирала на факта, че настъпилата
спрямо лицето реабилитация за миналото му осъждане не изключва възможността деянието
да бъде квалифицирано по чл. 235, ал. 3, т. 4 от НК, доколкото не са изминали
пет години от деня, в който е изтекъл изпитателния срок по наложената му
условна присъда.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка
налага следните изводи от правна страна:
За да намери
приложение диференцираната процедура, уредена в чл. 78а от НК, следва да са
налице следните положителни материални предпоставки: 1. формулираното на
досъдебното производство обвинение да е за престъпление, за което е допустимо
приложението на института за освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание (такива са умишлените престъпления, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко
наказание, и непредпазливите престъпления, за които е предвидено наказание до
пет години лишаване от свобода или друго по-леко наказание); 2. деецът да не е
осъждан за престъпление от общ характери и да не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Раздел IV на Глава VII от НК и 3. причинените с престъплението имуществени
вреди да са възстановени или да е обезпечено възстановяването им. Видно от
постановлението, с което е направено предложението по чл. 78а, районният
прокурор е квалифицирал деянието по чл. 235, ал. 6 във вр. с ал. 2, пр.
3-то от НК, от което следва да се приеме, че са налице гореизложените
предпоставки, а именно: за престъплението е предвидено наказание лишаване от
свобода за срок до една година, пробация или глоба от 100 до 300 лв., деецът не
е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност реда на Раздел IV на Глава VII от НК и няма причинени имуществени вреди, доколкото
дървеният материал е предаден на Горски разсадник-гр. Л..
Настоящата инстанция приема, че в РБългария единственият орган, в
чиято компетентност да прецени на досъдебна фаза дали едно деяние е
престъпление, по какъв начин да го квалифицира и по какъв начин да я финализира е прокуратурата. С оглед посоченото, разсъжденията
на първоинстанционния съд, че прокуратурата неправилно е квалифицирала
деянието, а правилната квалификация изключва приложението на чл. 78а, доколкото
предвиденото в нея наказание излиза извън заложеното в чл. 78а, ал. 1, б. „А“
от НК, се явяват неправилни. При внасяне на мотивирано предложение проверяваната
инстанция е следвало единствено да ограничи проверката си относно
законосъобразността на направеното предложение, тоест дали са налице
положителните материални предпоставки и дали не са налице рестриктивните основания,
посочени в чл. 78а, ал. 7 от НК.
При извършената от въззивния състав проверка се
установи, че, макар да са налице положителните предпоставки, е налице основание,
изключващо приложението на диференцираната процедура по чл. 78а, а именно множество престъпления,
извършени след 13.10.2006 г. Според
тълкуването, дадено от правната наука, „множество престъпления“ е особена форма
на осъществяване на престъпна дейност. Налице е, когато деецът извърши
едновременно или последователно не едно, а две или повече престъпления, при
които, с оглед реализираните или не осъждания за отделните посегателства, са
възможни две хипотези: или между отделните престъпления да няма влязла в сила
присъда за нито едно от тях-съвкупност, или новото престъпление да е извършено
след като деецът е вече осъден с влязла в сила присъда за друго предходно
престъпление-рецидив /в този смисъл Тълкувателно решение № 2/21.10.2010 г. по
тълкувателно дело № 2/2010 г. на ОСНК, ВКС/. Видно от справката за съдимост на обвиняемият А., последният е бил осъден
на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години, а присъдата е
влязла в сила на 03.12.2014 г. Съдът се
съгласява с изложеното в частния протест, че с оглед разпоредбата на чл. 86,
ал. 1, т. 1 и 3 от НК спрямо това му осъждане е настъпила реабилитация. В същия
момент в чл. 30, ал. 1 от НК изрично е посочено, че настъпилата реабилитация в
рамките на пет години от деня, в който е изтекъл изпитателния срок, не изключва
приложението на нормата на чл. 28 от НК. На база изложеното следва да се
приеме, че към момента на престъпното деяние – 19.04.2018 г., предвиденият срок
не е изтекъл и деянието следва да се счита за осъществено в условията на повторност по смисъла на чл. 28 от НК.
С оглед изложеното и
отчитайки чл. 78, ал. 7, предл. трето от НК, а именно
установеното наличие на множество престъпления, Окръжен съд – Л. приема, че правилно
районният съд е оставил без уважение предложението на прокуратурата за
преминаване по диференцирана процедура и е прекратил съдебното производство.
Следва изрично да се посочи, че с протестирания съдебен акт единствено се
отхвърля възможността да се премине по процесната диференцирана
процедура, доколкото, както вече се посочи, е налице законова рестрикция за
това. Що се отнася до правната квалификация на престъплението, изцяло в дискрецията на прокуратурата е да прецени дали ще запази
посочената в постановлението квалификация или ще премине към квалифицирания
състав на чл. 235, ал. 3, т. 4 от НК. Настоящият съдебен състав само отбелязва,
че в съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Л. застъпи тезата,
че правилната квалификация на деянието следва да е по чл. 235, ал. 3, т. 4 от НК.
Посочената в частния
протест съдебна практика на ВКС касае различен от настоящата хипотеза случай,
доколкото касационната инстанция е приела, че при установена ниска стойност на
незаконно отсечения дървен материал деянието следва да бъде квалифицирано не по
общия състав, а по привилегирования, което обосновава и възможността да се
приложи чл. 78а от НК. Както вече беше посочено, в настоящото производство не е
предмет на изследване дали деянието е маловажен случай, поради което същата се
явява неотносима.
По изложените
съображения въззивната инстанция прие, че определението на районния съд, с
което основание чл. 377, ал. 1 от НПК съдебното производство е било прекратено и
делото върнато на Районна прокуратура – Л., е ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ПРАВИЛНО.
Така
мотивиран и на основание чл. 345 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, Окръжен съд - Л.
О П Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение № 263 от 18.10.2018 г.,
постановено по АНД № 238/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Л..
Определението не подлежи
на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………….....
ЧЛЕНОВЕ:
1……………………..
2……………………..