Решение по дело №94/2019 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 260024
Дата: 3 ноември 2020 г. (в сила от 10 декември 2020 г.)
Съдия: Пламен Неделчев Неделчев
Дело: 20193400900094
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№260024

гр. Силистра, 03.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено на тридесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев

При секретаря Антоанета Ценкова, като разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев търговско дело № 94/2019 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ииск с правно основание чл. 422, ал. 1, от ГПК.

Ищецът – „СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ” /СБЖ/ - сдружение с нестопанска цел, ЕИК:*********„ със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, ул. „Граф Игнатиев" № 4, представлявано от Председател на УС на СБЖ С. Ц. Т. – Ф., желае съда да признае за установено със сила на присъдено нещо съществуването на парично вземането на сдружението с нестопанска цел „Съюз на българските журналисти“, ЕИК ………., посочено в Заповед № 784 от 22.03.2019 год., по ч.гр.д.№ 373/2019 на Районен съд - Силистра, за изпълнение на парично задължение въз основа на документи, и издадената въз основа на нея изпълнителен лист, по отношение на ответника „Деспот“ ЕООД, ЕИК: ********* за:

1.         Сумата 10 500. 00 / десет хиляди и петстотин / лева, представляваща неплатен наем на помещение за недвижим имот за месец януари и месец февруари 2019 г., дължим по Договор за наем на недвижим имот, сключен на 03. 04. 2018 г.;

2.         Лихва за забава по отношение на задължението за заплащане на наем в размер на 10 055.60 / десет хиляди петдесет и пет лв. и 60 ст. / лева, начислена за периода 18. 04. 2018 г. -21.02. 2019 г.;

3.         Сумата от 427.38 / четиристотин двадесет и седем лв. и 38 ст. / лева, представляваща разходи за.ел. енергия в наетия недвижим имот общо за периода 01. 08. 2018 г. — 31. 11. 2018г.,

4.         Лихва за забава по отношение на задължението за заплащане на ел. енергия в размер на 905.41 / деветстотин и пет лв. и 41 ст. / лева, начислена за периода 11. 10. 2018 г.-21.02. 2019 г.;

5.         Сумата от 4 605.65 / четири хиляди шестстотин и пет лв. и 65 ст. / лева, представляваща разходи за ВиК услуги в-наетия имот общо за периода 17. 07. 2018 г. - 18.          10. 2018 г.,

6.         Лихва за забава по отношение на задължението за заплащане на ВиК услуги в размер на 182.30 / сто осемдесет и два лв. и 30 ст. / лева, начислена за периода 24. 09. 2018 г. -21.02. 2019г.,

7.         Такса „битови отпадъци“ към община Варна в размер на 7789.54 / седем хиляди седемстотин осемдесет и девет лв. и 54 ст. / лева, начислена за периода 18. 04. 2018 г.- 01.03.2019 г.,

8.         Лихва за забава по отношение на задължението за плащане на такса „битови отпадъци“ в размер на 1 707.65 / хиляда седемстотин и седем лв. и 65 ст. / лева.

Претендира деловодни разноски.

Ответникът„Деспот“ ЕООД, ЕИК: …….., със седалище и адрес на управление: с. Айдемир, п.к. 7538, Област Силистра, община Силистра, ул.“……“ № …….., представлявано от управителя: Н. И.К., намира исковете за допустими, но неоснователни.

Ответникът оспорва претендираното вземане твърдейки, че всъщност ищеца е неизправната страна по договора, че не дължи търсените суми тъй, като му бил ограничен достъпът до обекта, че му е бил даден невъзможен срок за доброволно изпълнение на договорните му задължения. Оспорва и дължимостта на част от претендираните суми за лихви с оглед на това, че ищеца нямал лиценз за доставка на ел. енергия, както и на част от претенциите на ТБО предвид на това, че не ползвал всички обекти в имота.

Като възражение се сочи и обстоятелството, че при подписване на договора обвързващ страните е внесена гаранция за изпълнение, като в тази връзка се иска това да се отчете от съда, който да вземе предвид и пропуснати от ответника ползи, направени плащания, към ищеца и подобрения в процесния имот. Като правно основание на последното искане ответника е посочил чл. 211 от ГПК, но същото не отговаря на никое от изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, което мотивира съда да приеме, че се касае за възражение за прихващане, което с изключение на твърдяната гаранция от 10 000 /десет хиляди/ лева, също не е индивидуализирано и в тази връзка няма как да се прецени от съда.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното от фактическа страна:

Облигационната връзка между страните е възникнала по повод сключен между тях Договор за наем на недвижим имот от 03.04.2018 год., сключен с нотариална заверка на подписите страните. Наемодател е ищеца „СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ” /СБЖ/, а ответника „Деспот“ ЕООД, респективно наемател. Предмет на договора е наем за временно и възмездно ползване собствените на наемодателя имоти в това си състояние в което се намират в момента на подписване на договора, а именно: .а/.Хотел “Журналист” - блок 1 - четириетажна сграда със застроена площ от 742.08 кв.м. и разгъната застроена площ 32 493.76 кв.м. и 67 на брой хотелски стаи, /без петте стаи за гости и членове на СБЖ и стаите на административния блок, които ще се използват от домакина на наемодателя, като заседателната зала, касата и други административни стаи могат да бъдат ползвани от Наемателя след съгласуване/, фоайета, балкон, открита тераса, рецепция и пр., трафопост; б/. ресторант с кухня и прилежащите му складове помещения - хотел “Журналист” - блок 1 със ЗП 1 068.79 кв.м.; в/, басейн с прилежащата зона, г/. стаи на плажа - 2 бр. / “Червен кръст” и “Спасители”/ със ЗП 32.10 кв.м.; д/ санитарен възел на плажа със ЗП 26.01 кв.м.; е/кафе-аперитив “Море” със ЗП 49.50 кв.м. , ж/ портал с бариера със ЗП 20 кв.м., з/ заедно с парковата територия с площ около 40127/ четиридесет хиляди сто двадесет и седем/ кв.м./ПИ с ид.№ 10135.2573.1139/, намиращ се в к.к.”3латни пясъци”, гр. Варна, изграден в собствен на наемодателя терен с площ около 40127/ четиридесет хиляди сто двадесет и седем/ кв.м, представляващ им.пл. № 3340 (три три четири нула) в парцел XVI (римско шестнадесет) в кв.12 (дванадесет) по плана на к.к. ”3латни пясъци”- гр. Варна и представляващ хотелски комплекс “Международен дом на журналистите., всички те подробно описани в Нот.акт № 96, том VII, дело №72234 от 1964 год., изд: От Районен съд - Варна, и Нот.акт № 32, том I-K, peг. № 984, Страните са договорили, че  имотите - предмет на договора ще се използват от наемателя по тяхното предназначение и всички необходими и надлежни разрешения, лицензии и отговорности за съответната търговска дейност за по наетите имоти ще бъдат изцяло и напълно за сметка на наемателя и наемодателят не носи отговорност.

Въз основа на така сключения договор ползването на имотите предмет на договора е предоставено от наемодателя на наемателя с двустранно подписан приемателно - предавателен протокол от 18.04.2018 год.

Определена е наемната цена в размер на 6 000/шест хиляди/ лева с включен ДДС, платими по банков път дължима ежемесечно от 1-во до 10-то число на текущия месец. С клаузите на договора са регламентирани правата и задълженията на страните във връзка с консумативните разходи на имота, както и договорна лихва при забава на плащане на наемната цена. Предвидена е и възможност за едностранно прекратяване на наемния договор от страна на наемодателя при едномесечна забава на плащането на дължимия наем и консумативи и други посочени суми в договора без предизвестие и без предупреждение. В т. 2.6 от договора е регламентирано, че консумативните разходите за ел. енергия, питейна вода и отведен канал както и такса битови отпадъци са за сметка на наемателя и се дължат отделно и извън наемната цена. В раздел IV“Неустойки и обезщетения“ в т. 6 от договора изрично е предвидена неустойка при забава на плащане на наемна цена или консумативи.

В договорът е предвидено, че същия влиза в сила след, като наемателя заплати на наемодателя депозит в размер на 10000 /десет хиляди/ лева върху, която сума няма да се дължи лихва и ще бъде върната едва след прекратяване действието на договора в случай, че всички задължения по него са изплатени. Между страните не е спорно,че сумата е получена от наемодателя.

На 01.03.2019г. наемодателят с изрично изявление уведомил наемателя за решението си да прекрати наемния договора с покана уведомление изпратено по електронен път на имейл адресите на наемателя, посочен в Договора за наем считано от 08.03.2019г., поради неизпълнение на задълженията за плащане на дължим наем и консумативи. Уведомлението съдържа и покана за предаване на държанието на имота на 11.03.2019 год. и предупреждение за търсене на неустойка в противен случай. Текстът на уведомлението е изпратен и получен на електронните пощи на дружеството ответник и на неговия законен представител, което е установено от заключението на вещото лице изготвило назначената от съда СКЕ.

На 23.05.2019 год., ищецът е сключил споразумителен протокол за разсрочено плащане с В и К - Варна, за заплащане на консумираната от ответника вода през наемния период, и които суми ищецът е изплатил напълно към настоящия момент.

След като наемателя останал задължен за наемни вноски и лихви било инициирано заповедно производство и издадена Заповед № 784 от 22.03.2019 год., по ч.гр.д.№ 373/2019, за изпълнение на парично задължение въз основа на документи и изпълнителен лист срещу ответника за сумата 10 500. 00 / десет хиляди и петстотин / лева, представляваща неплатен наем на помещение за недвижим имот за месец януари и месец февруари 2019 г., дължим по процесния договор; лихва за забава в размер на 10 055.60 / десет хиляди петдесет и пет лв. и 60 ст. /, начислена за периода 18. 04. 2018 г. - 21. 02. 2019 г.; сумата от 427.38 / четиристотин двадесет и седем лв. и 38 ст. / лева, представляваща разходи за.ел. енергия в наетия недвижим имот общо за периода 01. 08. 2018 г. — 31. 11. 2018 г., лихва за забава по отношение на задължението за заплащане на ел. енергия в размер на 905.41 / деветстотин и пет лв. и 41 ст. / лева, начислена за периода 11. 10. 2018 г. - 21. 02. 2019 г.; сумата от 4 605.65 / четири хиляди шестстотин и пет лв. и 65 ст. / лева, представляваща разходи за ВиК услуги в-наетия имот общо за периода 17. 07. 2018 г. - 18. 10. 2018 г., лихва за забава по отношение на задължението за заплащане на ВиК услуги в размер на 182.30 / сто осемдесет и два лв. и 30 ст. / лева, начислена за периода 24. 09. 2018 г. - 21. 02. 2019 г., такса „битови отпадъци“ към община Варна в размер на 7789.54 / седем хиляди седемстотин осемдесет и девет лв. и 54 ст. / лева, начислена за периода 18. 04. 2018 г. - 1.03. 2019 г., лихва за забава по отношение на задължението за плащане на такса „битови отпадъци“ в размер на 1 707.65 / хиляда седемстотин и седем лв. и 65 ст. / лева. ведно със законната лихва върху главницата от 11. 03. 2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 1 425.06 / хиляда четиристотин двадесет и пет лв. и 06 ст./ - разноски по делото.

След подадено възражение срещу заповедта за изпълнение е инициирано и настоящото установително производство.

От приобщеното към делото заключение на вещото лице изготвило назначената от съда СКЕ се установява, че представената от ищеца покана – уведомление от 03.04.2018г. отговаря по съдържание на електронното писмо изпратено на електронните адреси на ответника „Деспод“ ЕООД, получено от негов представител на 01.03.2019г. и на личната електронна поща на представителя на дружеството получено на 07.03.2019г.

От приобщеното към делото заключение на вещото лице изготвило назначената от съда ССЕ се установява, че дължимите наемни суми дължими от ответника на ищеца за месеците януари и февруари 2019г. са в общ размер на 10500 /десет хиляди и петстотин/ лева, а дължимата лихва за забава начислена за периода от 18.04.2018г. до 21.02.2019г. включваща законната лихва за първите петнадесет дни от забавата и неустойка, начислена за периода 18.04.2018г. до 21.02.2019г. са съответно законна лихва – 230.83лв. и неустойка – 9824.78лв.

Вещото лице е посочило, че дължимата сума за изразходвана ел. енергия за процесния имот за периода 01.08.2018г. до 31.11.2018г. е в размер на 427.65лв. с ДДС, а дължимата лихва за забава на това задължение за периода от 11.10.2018г. до 21.02.2019г. е в размер на 75.75лв.

От заключението на експерта се установява и размера на непогасените от ответника задължения за ВиК услуги, който е в 4141.99лв., а дължимата лихва за забава върху тези задължения за периода от 24.09.2018г. до 21.02.2019г. 204.60лв.

Вещото лице е посочило, че дължимата сума за такса „битови отпадъци“, за процесния обект към Община Варна начислена за периода от 18.04.2018г. до 01.03.2019г. е в размер на 7789.54лв. с включен ДДС, а дължимата лихва за забава върху тази сума до 21.02.2019г. е в размер на 426.33лв.

Данните от заключението на експерта се потвърждават и от събраните по делото писмени доказателства, а именно Фактури потребена вода с известия за вода от „В и К варна“ ООД: - ф. № 1896/24.08.2018 год., и ф. № 1918 /26.09.18 год., ф. № 1938 /01.11.18 год., и Фактури за потребена електроенергия с известия за електроенергия от „Енерго-про“АД: - ф. № 1915/11.09.2018 год. , ф. № 1927 /09.10.18 год., ф. № 1939/12.11.2018 год. и ф. № 1957/10.12.18 год.

От събраните по делото свидетелски показания се потвърждава облигационната връзка между страните. Установява се още и обстоятелството, че представителите на ответното дружество не са били лишени от достъп обекта – предмет на наемното правоотношение през месец декември 2018г., а назначената от ответника охрана е е охранявала обекта до месец март 2019г. От свидетелските показания се установява и обстоятелството, че в навечерието на коледните празници през 2019г. обектът е бил запечатан с лепенки от свид. Галина Димитрова /каквато била обичайната практиката по празници и при по – дълги периоди на затваряне/, като по нейно твърдение служителите на охраната назначени от ответника били предупредени за перманентната възможност за разпечатване по искане на представител на „Деспот „ ЕООД. Свидетелката сочи, че ключът за обекта стоял при охраната, което по никой начин не ограничавало правото на наемателя за достъп.

От правна страна:

Съдът намира предявения иск за допустим предвид на това, че е подаден от активно легитимирано лице имащо правен интерес от настоящото производство. Разгледан по същество съдът намира иска за частично основателен по следните съображения.

Предмет на установяване в настоящото установително производство по чл. 422 от ГПК, е съществуването на вземането присъдено с издадената в полза на ищеца Заповед за изпълнение Заповед № 784 от 22.03.2019 год., по ч.гр.д.№ 373/2019 на Районен съд - Силистра, за изпълнение на парично задължение въз основа на документи, и издадената въз основа на нея изпълнителен лист, по отношение на ответника „Деспот“ ЕООД, ЕИК: ………...

С коментираната заповед са присъдени следните суми:

1.         Сумата 10 500. 00 / десет хиляди и петстотин / лева, представляваща неплатен наем на помещение за недвижим имот за месец януари и месец февруари 2019 г., дължим по Договор за наем на недвижим имот, сключен на 03. 04. 2018 г.;

2.         Лихва за забава по отношение на задължението за заплащане на наем в размер на 10 055.60 / десет хиляди петдесет и пет лв. и 60 ст. / лева, начислена за периода 18. 04. 2018 г. -21.02. 2019 г.;

3.         Сумата от 427.38 / четиристотин двадесет и седем лв. и 38 ст. / лева, представляваща разходи за.ел. енергия в наетия недвижим имот общо за периода 01. 08. 2018 г. — 31. 11. 2018г.,

4.         Лихва за забава по отношение на задължението за заплащане на ел. енергия в размер на 905.41 / деветстотин и пет лв. и 41 ст. / лева, начислена за периода 11. 10. 2018 г.-21.02. 2019 г.;

5.         Сумата от 4 605.65 / четири хиляди шестстотин и пет лв. и 65 ст. / лева, представляваща разходи за ВиК услуги в-наетия имот общо за периода 17. 07. 2018 г. - 18.          10. 2018 г.,

6.         Лихва за забава по отношение на задължението за заплащане на ВиК услуги в размер на 182.30 / сто осемдесет и два лв. и 30 ст. / лева, начислена за периода 24. 09. 2018 г. -21.02. 2019г.,

7.         Такса „битови отпадъци“ към община Варна в размер на 7789.54 / седем хиляди седемстотин осемдесет и девет лв. и 54 ст. / лева, начислена за периода 18. 04. 2018 г.- 01.03.2019 г.,

8.         Лихва за забава по отношение на задължението за плащане на такса „битови отпадъци“ в размер на 1 707.65 / хиляда седемстотин и седем лв. и 65 ст. / лева.

Така изброените вземания на ищеца са основани на облигационната връзка между страните възникнала по повод сключения между тях договор за наем на недвижим имот представляващ търговски, туристически обект.

Ответникът оспорва част от описаната от ищеца и установена от съда в хода на процеса фактология. Твърди се, че ищецът също е неизправна страна по процесния договор тъй, като ограничил достъпа на наемателя в процесния обект, което препятствало правата му на наемател и във връзка с това ответника приема, че задължението му за наем за този период не го обвързва. Твърди се, че от 09.12.2018г. представителите на ответника нямали достъп до имота предмет на договора за наем, което препятствало възможността му служебна да се свърже със своя съконтрахент, респективно доброволно да изпълни договорните си задължения.

Съдът не споделя това ответниково възражение. От събрания по делото доказателствен материал включително и гласните показания на разпитаната свидетелка се установява, че за спорния период обекта се е охранявал от служители на ответника помещаващи се в КПП на централния вход на имота. При тях е бил оставен ключ за служебните помещения и макар представител на ищеца да е запечатал част от тях с хартиени ленти предвид нефункционирането на обекта е изразил готовност по всяко време да ги премахне. Тези свидетелски показания не бяха опровергани, което мотивира съда да приеме за доказани фактите и обстоятелствата установени от тях, а именно, че достъпът на представители на ответното дружеството до имота – предмет на наемното правоотношение за периода месец януари и месец февруари 2019г. /за който се претендира неплатен наем/ не е бил ограничаван. В тази връзка това ответниково възражение не се възприема от съда.

Съдът не кредитира и ответниковото възражение за недължимост на коментираните суми основано на твърдението му, че получил поканата – уведомление по чл. 7.1 от договора след изтичане на срока за изпълнение, което правело последното невъзможно. Според данните от приетото и не оспорено заключение на вещото лице изготвило назначената от съда СКЕ може да се установи, че текст със същото съдържание, като писмената покана е получен на електронните адреси на „Деспот“ ЕООД, и на неговия законен представител на получени съответно на 01.03.2019г. и на 07.03.2019г., като определения срок за разваляне на договора е бил определен за 08.03.2019г. В тази връзка и това ответниково възражение се явява неоснователно.

Не се установи и доказа и ответниковото твърдение, че част от обектите находящи се в имота – предмет на договора са отдадени под наем от ищеца на трети лица през срока на действие на процесния договор. В представения с исковата молба договор за наем изчерпателно са изброени всички обекти находящи се в имота – предмет на наемното правоотношение. От подписания двустранно приемо предавателен протокол може да се установи, че представител на наемателя е приел обектите и е бил въведен в тяхно владение. По делото липсват доказателства установяващи твърдяното от ответника обстоятелство, че част от тези обекти са предоставени на трети лица по време на действие на коменитрания договор за наем. Изложеното мотивира съда да отхвърли и този ответников аргумент.

Съдът намира за неоснователно и оспорването на претенцията на ищеца за лихви върху неплатени задължения за електроенергия основано на довода, че ищеца не е лицензиран търговец на електрическа енергия. Както бе установено и коментирано по – горе изрично в т. 2.6 от договора е регламентирано, че консумативните разходите за ел. енергия, питейна вода и отведен канал както и такса битови отпадъци са за сметка на наемателя и се дължат отделно и извън наемната цена. От представените по делото писмени доказателства може да се установи, че разходите за ел. енергия, ВиК и такса битови отпадъци за обекта дължими за процесния период са заплатени на съответните доставчици и общинската данъчна служба от ищеца – собственик на имота. Същото е установено и от вещото лице изготвило назначената от съда ССЕ. В тази връзка и предвид коментираната т. 2.6 от договора съдът приема, че тези суми се дължат от наемателя и се следват на наемодателя, което води до неоснователност и на това ответниково възражение.

В раздел IV“Неустойки и обезщетения“ в т. 6 от договора изрично е предвидена неустойка при забава на плащане на наемна цена или консумативи, което обуславя основателността на тази част от ищцовите претенции в размерите потвърдени от вещото лице изготвило назначената от съда ССЕ.

Ответникът не представи доказателства нито поиска събирането на такива, от които да се установи твърдението му, че част от ищцовите претенции за погасени от него задължения към В и К, Варна вече са били платени от ответника и следва да се приспаднат. Напротив от представените от ищеца писмени доказателства може да се установи, че именно наемодателя е заплатил цената на консумираната вода и отведен, канал, което се потвърждава и от данните обективирани в заключението на вещото лице. По тази причина коментираното възражение остана недоказано и следва да се отхвърли.

Не се кредитира от съда и оспорването на дължимостта на цялата сума претендирана като такса битови отпадъци с мотива, че предмет на договора за наем между страните не били всички обекти в имота, а само част от тях, както и недължимост на претенцията за лихви върху тези суми. В договора обвързващ страните изрично са описани имота и обектите – предмет на наемното правоотношение, което включва земя и няколко сгради в нея. Съответно в съобщението изпратено на собственика от Община Варна /лист 40 от делото/ е посочено, че имота за който се събира таксата за битови отпадъци представлява земя и сграда без повече конкретизиране. По делото не се събраха данни, от които да се установи твърдението на ответника, че той в качеството си на наемател е владял и ползвал по малко обекти от тези изброени в т.1.1 от договора. Изложеното мотивира съда да отхвърли, като недоказано и това ответниково възражение.

Ответникът сочи, че при подписването на процесния договор внесъл гаранция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, която следвало да се приспадне от ищцовите претенции. Плащането на гаранцията не се оспорва от ищеца, но се изтъква довода, че не са настъпили договорните предпоставки за връщането й уредени в чл. 2.4 от договора според който – депозита се връща след прекратяване на действието на договора в случай, че всички суми по него са заплатени от наемателя. Посочено е още, че депозитът може да бъде използван и за погасяване на всички дължими задължения на наемателя включително и за заплащане на неустойки или обезщетения за вреди, възникнали във връзка с договора. Съдът съобразявайки договорката между страните, че сумата може да бъде използвана за погасяване на всички дължими задължения по договора намира това ответниково възражение за основателно. Несъмнено волята на страните е била внесената, като депозит парична сума да обезпечи реалното изпълнение на неизпълнени договорни задължения за плащане от страна на наемателя. Предмет на настоящите претенции са именно такива задължения, което мотивира съда да приеме, че следва да приспадне сумата за депозита от размера на 10000 /десет хиляди/ лева от основното установено задължение представляващо сумата от 10 500. 00 / десет хиляди и петстотин / лева, неплатен наем по договора за месец януари и месец февруари 2019 г., като признае за установено само задължение в размер на 500 /петстотин/ лева, а за разликата да отхвърли иска.

Относно размерите на останалите искови претенции съдът приема следното:

Лихва за забава по отношение на задължението за заплащане на наем в размер на 10 055.60лв. /десет хиляди петдесет и пет лева и шестдесет стотинки/, начислена за периода 18. 04. 2018г. -21.02. 2019 г. Според експерта такава лихва се дължи и е в размер на 230.83 лв. /двеста и тридесет лева и осемдесет и три стотинки/, което мотивира съда да приеме, че тази част от иска е основателна.

Сумата от 427.38лв. / четиристотин двадесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща разходи за ел. енергия в наетия недвижим имот общо за периода 01. 08. 2018 г. — 31. 11. 2018г., и лихва за забава по отношение на задължението за заплащане на ел. енергия в размер на 905.41лв. /деветстотин и пет лева. и четиридесет и една стотинки/, начислена за периода 11. 10. 2018 г.-21.02. 2019 г.

Вещото лице е посочило, че дължимата сума за изразходвана ел. енергия за процесния имот за периода 01.08.2018г. до 31.11.2018г. е в размер на 427.65лв. с ДДС, а дължимата лихва за забава на това задължение за периода от 11.10.2018г. до 21.02.2019г. е в размер на 75.75лв./седемдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/, която е начислена за първите петнадесет дни от забавата съобразно клаузите на договора. За останалата част от периода на забава, за която страните са договорили друг – наказателен процент лихва дължимата сума според експерта е 9824.78лв. Или общо дължимите лихви за неплатената в срок сума за консумирана ел. енергия от наемателя са в размер на 9900.53лв. /девет хиляди и деветстотин лева и петдесет и три стотинки/, и тъй като този размер на главницата и на лихвите надвишава претендираните от ищеца съдът приема иска в тази му част за доказан до поискания от ищеца размер.

Сумата от 4 605.65лв. /четири хиляди шестстотин и пет лева и шестдесет и пет стотинки/ лева, представляваща разходи за В и К услуги в-наетия имот общо за периода 17. 07. 2018 г. - 18.       10. 2018 г. Вещото лице е установило, че дължимата сума за В и К услуги за посочения период е в размер на 4141.99лв. с включен ДДС, което мотивира съда да приеме, тази част от иска за основателна до размера определен от експерта.

Ищецът претендира лихва за забава по отношение на задължението за заплащане на В и К услуги в размер на 182.30лв. /сто осемдесет и два лева и тридесет стотинки/, начислена за периода 24. 09. 2018 г. -21.02. 2019г., а според вещото лице такава се дължи в размер на 204.60 лв., което мотивира съда да приеме тази част от претенциите за основателна.

По отношение на дължимата от наемателя такса „битови отпадъци“ към община Варна вещото лице е изчислило, че дължимата такава е точно, колкото се претендира, а именно в размер на 7789.54 лв. /седем хиляди седемстотин осемдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки/, начислена за периода 18. 04. 2018 г.- 01.03.2019 г.. Ето защо съдът прием и тази част от иска за доказана.

Вещото лице е изчислило, че дължимата лихва върху сумата за такса за битови отпадъци за периода от издаване на фактурата до 21.02.2019г. е в размер на 426.33лв. /четиристотин двадесет и шест лева и тридесет и три стотинки/, до който размер съда приема този иск за основателен. В останалата част до претендирания размер от 1 707.65лв. / хиляда седемстотин и седем лева и шестдесет и пет стотинки/ иска следва да се отхвърли.

Предвид изхода от спора и двете страни имат право на разноски съобразно уважената – респективно отхвърлената част от исковите претенции. Ищецът е направил искане в тази насока и е представил списък по чл. 80 от ГПК, което мотивира съда по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК, да му присъди сумата от 1195.78лв. /хиляда сто деветдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки/ представляваща част от сторените общо 2128.50лв. /две хиляди сто двадесет и осем лева и петдесет стотинки/ изчислена съобразно отхвърлената част на исковите претенции. Ищецът не е поискал присъждане на сторените в заповедното производство разноски нито в петитума на исковата си молба инициирала настоящото установително производство нито в представения списък по чл. 80 от ГПК, което мотивира съда да не се произнася относно дължимостта им.

В писмения отговор ответникът е посочил, че ще представи списък на разноските по чл. 80 от ГПК, но не е направил искане за присъждане на такива, нито пък е представил списък, което мотивира съда да приеме, че същия не претендира разноски. Ето защо съдът приема, че макар предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответника да има право на разноски такива не следва да се присъждат, след, като няма формулирано искане за това и липсват данни за сторени такива.

Мотивиран от гореизложените съображения съдът

Р  Е  Ш  И:

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО със сила на присъдено нещо съществуването на парично вземането на сдружението с нестопанска цел „Съюз на българските журналисти“, ЕИК ……., посочено в Заповед № 784 от 22.03.2019 год., по ч.гр.д.№ 373/2019 на Районен съд - Силистра, за изпълнение на парично задължение въз основа на документи, и издадената въз основа на нея изпълнителен лист, по отношение на „Деспот“ ЕООД, ЕИК: ………. за:

Сумата от 500 /петстотин/ лева неплатен наем по Договор за наем на недвижим имот от 03.04.2018 год. за месец януари и месец февруари 2019 г.,

Сумата от на 230.83 лв. /двеста и тридесет лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща лихва за забава по отношение на задължението за заплащане на наем в размер на 10 055.60лв. /десет хиляди петдесет и пет лева и шестдесет стотинки/, начислена за периода 18. 04. 2018г. -21.02. 2019 г.

Сумата от 427.38лв. / четиристотин двадесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща разходи за.ел. енергия в наетия недвижим имот общо за периода 01. 08. 2018 г. — 31. 11. 2018г.,

Лихва за забава по отношение на задължението за заплащане на ел. енергия в размер на 905.41лв. /деветстотин и пет лева и четиридесет и една стотинки/, начислена за периода 11.10.2018г. - 21.02.2019г.;

Сумата от 4141.99лв. /четири хиляди сто четиридесет и един лева и деветдесет и девет стотинки/ с включен ДДС, представляваща разходи за В и К услуги в наетия имот общо за периода 17. 07. 2018 г. - 18.            10. 2018 г.;

Лихва за забава по отношение на задължението за заплащане на В и К услуги в размер на 182.30лв. /сто осемдесет и два лева и тридесет стотинки/, начислена за периода 24. 09. 2018 г. -21.02. 2019г.;

Такса „битови отпадъци“ към община Варна в размер на на 7789.54 лв. /седем хиляди седемстотин осемдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки/, начислена за периода 18. 04. 2018 г.- 01.03.2019 г.,

Лихва за забава по отношение на задължението за плащане на такса „битови отпадъци“ в размер на 426.33лв. /четиристотин двадесет и шест лева и тридесет и три стотинки/.

ОСЪЖДА „Деспот“ ЕООД, ЕИК: …….., със седалище и адрес на управление: с. Айдемир, п.к. 7538, Област Силистра, община Силистра, ул.“……“ № …, да заплати на СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ” /СБЖ/ - сдружение с нестопанска цел, ЕИК:……„ със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, ул. „………." № ….., сумата от 1195.78лв. /хиляда сто деветдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки/.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                                 .