РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Монтана, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на шести април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело №
20221600100408 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ГФ - гр. *с БУЛСТАТ *срещу С.Г.
от гр. * с ЕГН **********, представляван от законен представител майка Д.А., с която е
предявен осъдителен иск в размер на 50 000 лева, стойност на изплатено от фонда
обезщетение.
Ищецът твърди, че на основание чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от Кодекса за застраховане е
изплатил по щета № */19.05.2017 г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000
лв. на Т. С., пострадала като пътник в л.а. „*“ с ДКН * при ПТП, настъпило на 27.09.2016 г.
Излагат се доводи, че виновен за катастрофата е К. П., управлявал л.а. „*“ с ДКН * без
действаща към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно справка на
ИЦ към ГФ. Твърди се, че ПТП е настъпило при следния механизъм:
На 27.09.2016 г., около 06:30 часа в *., К. П. при управление на л.а. „*” с ДКН * по
неясни причини губи контрол над управлението на автомобила, излиза от пътното платно,
завърта се и навлиза в насрещната пътна лента и се удря в металната ограда (мантинела) и
циментова конструкция и така причинява ПТП.
Поддържа се, че в нарушение на чл.490 от КЗ водачът е управлявал увреждащия
автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата
на ПТП. Т. С. е поискала от ГФ изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на
основание чл.557 от Кодекса за застраховането, като по образувана щета УС на ГФ е отказал
определянето на обезщетение поради непредставяне на достатъчно доказателства,
обуславящи основанието и размера на исканото обезщетение. Увреденото лице е предявило
1
иск и е образувано гр.д. № 8615/2018 г. по описа на СГС, I-22 с-в, в хода на което е
сключено споразумение за сума в размер на 50 000 лв. Така определеното обезщетение е
изплатено с платежно нареждане от 03.06.2019 г. по банковата сметка на адв. Т.Г.. Твърди
се, че ответникът като наследник на причинителя на щетата е поканен да възстанови
изплатеното от ГФ, но задължението не е погасено.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди С.Г., чрез неговата майка и
законен представител Д.А., да заплати на ГФ исковата сума от 50 000 лева, представляваща
изплатеното от ГФ по щета № */19.05.2017 г. обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител адв. Е. Г.,
поддържа исковата молба и моли искът да бъде уважен като основателен. Ответникът, чрез
своя законен представител Д.А., излага доводи, че не са предприети действия по приемане
на наследството.
Доказателствата по делото са писмени. След преценка на тяхната взаимна връзка и
логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
От представения в превод от *език Доклад за оглед на ПТП се установява, че в *на
27.09.2016 г., около 06:10 часа, на второстепенен път * – *, на кръстовището за *, е
възникнало ПТП с участието на лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № *.
Автомобилът е управляван от К. Д., като поради неизвестна причина е излязъл от лентата си
на движение, навлязъл в насрещната пътна лента и се ударил в метална мантинела и в
циментова конструкция. Пострадали от инцидента са К. Д. и Т. С.
От медицинската документация се установява, че вследствие на ПТП Т. С. е
получила фрактура на таза, фрактури на ребра придружени с пневмоторакс и разкъсване на
пикочен мехур, като същата е приета в болница на 27.09.2016 г. и е изписана на 08.10.2016
г.
От приложената по делото Справка от базата данни на Информационния център към
ГФ се установява, че към датата на ПТП процесния лек автомобил с рег. № * е без сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
На 13.07.2017 г. Т.С. входирала в ГФ искане за заплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на процесното ПТП от
27.09.2016 г.
По повод искането ГФ уведомил Т.С., че отказва да заплати обезщетение за
неимуществени вреди поради непредставяне на поисканите писмени данни от образувано
производство – автотехническа и съдебно-медицинска експертизи, както и влязъл в сила
съдебен акт.
Видно от представеното Споразумение от 03.06.2019 г. ГФ се задължил да заплати на
Т. С., чрез адв. Т.Г., сума в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди по щета № */2017 г., а последната следвало да депозира молба за
отказ от иска по гр.д. № 8615/2018 г. на СГС, I отделение, 22 състав поради приемане на
посочената сума, покриваща претендираните вреди в пълния им обем.
Представен е банков превод, от който се установява, че на 03.06.2019 г. ГФ е превел
на адв. Т.Г. сумата от 50 000 лв., като за основание е посочено „плащане по споразумение“.
От представените препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници
2
се установява, че К. П. е починал на 08.04.2020 г., а негов единствен наследник е синът му
С. Г., роден *г. , към настоящия момент 12 годишен, малолетен .
Приложена е и Регресна покана, видно от която ГФ е уведомил Д. А. – законен
представител на С. Г., че фондът е заплатил на Т.С. сума в размер на 50100,00 лв.,
представляваща обезщетение за виновно причинени неимуществени вреди с МПС „*“ ДКН
№ *. На основание чл.558, ал.7 от КЗ ГФ е поканил С. Г., чрез своя законен представител, да
заплати на фонда посочената сума в едномесечен срок. Видно от обратната разписка
Регресната покана е получена на 30.11.2020 г. от член от домакинството - С. В.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.558, ал.7 във вр. чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от
Кодекса на застраховането /КЗ/, според която разпоредба след изплащане на обезщетението
по чл.557, ал.1 и 2 ГФ встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното
обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му. Основание за
изплащане на обезщетение от ГФ за вреди вследствие на телесни увреждания съгласно
чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ е липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
С определение № 125/08.03.2023 г. съдът допълни доклада си по чл.146, ал.1 от ГПК,
като включи в предмета на доказване, с оглед твърденията на ищеца за ангажиране
отговорността на малолетния ответник - наследник на К. П., обстоятелството, че ответникът
е приел оставеното от баща му наследство по реда на чл.48 от ЗН по опис, с оглед
императивната разпоредба на чл.61, ал.2 от ЗН. В тази връзка на ищеца бе указано, че не
сочи доказателства за приемане на наследството от малолетния ответник и му бе дадена
възможност да представи такива, а освен това евентуално с писмена молба да заяви искане
по реда на чл.51, ал.1 от ЗН. С оглед указанията ищецът не представи доказателства, от
които да се установи приемане на наследството от ответника. Законният представител на
ответника в съдебно заседание заяви, че не са предприемани действия по приемане на
наследството. Освен това няма твърдения и данни наследството да е прието мълчаливо с
действия, които несъмнено предполагат намерение за приемане на наследството. За да се
ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения е
необходимо те да са приели наследството. По делото не е установено при условията на
главно и пълно доказване от ищеца, че ответникът като наследник на делинквента е приел
наследството на своя наследодател. Изрично законният представител на малолетния
ответника заяви, че синът й не е приемал наследство от К. П., няма да приема същото , като
не й е известно да има останало от К. П. имущество.
След като не се установява по делото ответникът да е приел наследството,то той не е
материалноправно легитимиран да отговаря за задълженията, с които наследството е
обременено, поради което и предявеният иск се явява неоснователен. При този извод на
съда се явява безпредметно обсъждането на останалите предпоставки за ангажиране на
регресната отговорност по предявения иск, доколкото дори и те да са налице, крайният
изход на делото не би се променил, респ. предявеният иск отново ще бъде отхвърлен като
неоснователен.
Разноски не са претендирани от ответника, поради което съдът не следва да му
присъжда такива, макар и предявеният иск да е отхвърлен изцяло.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ГФ – гр.*, БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на
3
управление гр. *, ул. „*“ № *, ет.* срещу С.Г. с ЕГН ********** от гр.*, кв. „*“, ул. „*“ №
*в качеството му на наследник на К. П. иск с правно основание чл.558, ал.7 във вр. чл.557,
ал.1, т.2, б. „а“ от Кодекса на застраховането за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 50 000 лв., представляваща заплатено от ищеца обезщетение за неимуществени
вреди по щета № */19.05.2017 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-София
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
4