Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на тридесети март през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 12322 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 09.07.2020 г. по гр.д. № 55447/2019 г., СРС, ІІ ГО, 78 с-в
е признал за установено на основание
чл.415, ал.1 ГПК, че ответникът Р.Б.А., ЕГН **********, с адрес.*** дължи на ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, офис сграда „********, офис 4 следните
суми като задължения по Договор за паричен заем № 5398593/24.11.2017 г.,
прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от 03.05.2019 г.: 721,64 лв. - главница,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението за издаване заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на
сумата, 98,68 лв. - договорна лихва, 292,96 лв. -
такса за експресно разглеждане на документите, 235 лв. - разходи
за извънсъдебно разглеждане на документите, 88,22 лв. -
лихва за забава, като е отхвърлил иска
изцяло в частта за 292,96 лв. - неустойка.
Осъдил е Р.Б.А., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда „********,
офис 4 на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 752,92 лв. деловодни разноски по
настоящето производство. Осъдил е Р.Б.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, офис
сграда „********, офис 4 на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 70,25 лв.
деловодни разноски по заповедното производство.
С решение от 23.09.2020 г. по гр.д. №
55447/2019 г., постановено по реда на чл.247, ал.1 ГПК, СРС, II-ро ГО, 78 състав е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение от
09.07.2020 г. по гр.д. № 55447/2019 г. на СРС, Второ ГО, 78-ми с-в, като
изписаното „признава за установено, на
основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответникът Р.Б.А., ЕГН **********, адрес ***
дължи на ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ***, офис сграда „********, офис 4 следните
суми като задължения по Договор за паричен заем № 5398593/24.11.2017 г.,
прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от 03.05.2019 г.: 721,64 лв. - главница, 98,68 лв. -
договорна лихва, 292,96 лв. - такса за експресно
разглеждане на документите, 235 лв. - разходи за
извънсъдебно разглеждане на документите, 88,22 лв. - лихва за забава., като отхвърля иска изцяло в частта за 292,96 лв. - неустойка.“
се чете: „признава за установено, на основание чл. 415, ал. 1
от ГПК, че ответникът Р.Б.А., ЕГН **********, адрес *** дължи на ищеца „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК********, адрес.***, офис сграда „********, офис 4 следните суми като
задължения по Договор за паричен заем № 5398593/24.11.2017 г., прехвърлени на
ищеца с Договор за цесия от 03.05.2019 г. : 721,64 лв. - главница,
98,68 лв. - договорна лихва за периода 08.12.2017 г. - 03.08.2018 г. , 292,96 лв. -
такса за експресно разглеждане на документите, 235 лв. -
разходи за извънсъдебно разглеждане на документите, 88,22 лв. -
лихва за забава за периода 04.08.2018 г.
- 11.02.2019 г., като отхвърля иска изцяло в частта
за 292,96 лв. - неустойка за периода 28.11.2017 г. - 03.08.2018 г.“. същото е
влязло в сила.
Решението от
09.07.2020 г. е обжалвано с въззивна жалба
от ответника Р.Б.А., ЕГН **********, с адрес: *** чрез назначения му по делото особен
представител адвокат Л.К. от САК, със съдебен адрес: *** с мотиви, изложени в нея. Твърди се,
че в решението съдът не е осъдил възражението в отговора на исковата молба, че
длъжникът не е бил уведомен за нито една от двете цесии, поради което е налице
ненадлежен ищец, което води до недопустимост на иска. Не е обсъдено
възражението, че по делото няма данни ответникът да е получил и усвоил сумата
по заема, примерно чрез разписка, банково извлечение и др., каквито не са
приложени по делото.
Съдът не е обсъдил и възражението, че някои от клаузите на договора са
неравноправни, противоречащи на морала и добрите нрави и следователно нищожни.
Очевидно неравноправна клауза, целяща заобикаляне на закона и създаваща
неоснователно задължение за ответника е такса
за експресно разглеждане на документи в размер на 329,58 лв. за отпускане
на заем от 800 лв. Кредиторът не е представил доказателства за извършени
разходи, формиращи тази такса. Таксата не трябва да съставлява елемент на
допълнителна скрита печалба на заемодателя, с което да се заобиколя законът,
ограничаващ това.
Тези мотиви, заедно с липсата на какво и да било доказателства за реално
извършени разходи за извънсъдебно събиране на задълженията важат и по отношение
на претенцията за разходи за
извънсъдебно събиране на задълженията, която е нищожна.
Сочи още, че са прекомерно високи договорната лихва от 98,68 лв. и
обезщетението за лихва от 88,22 лв.
В съответствие с отменена част на решението моли да бъдат намалени и
присъдени на ищеца разноски.
Въззиваемото
дружество „А.з.с.н.в.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, Офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, чрез пълномощника юрисконсулт Е.Р.оспорва въззивната жалба. Претендира
разноски.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми.
Съдът констатира
следното от фактическа страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 99 ЗЗД
вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с правно основание чл. 92, ал.
1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „А.з.с.н.в.“ ЕАД твърди, че на 01.09.2018 г. е
било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения/цесия/ от 01.12.2016 г. между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, по силата на който вземането,
произтичащо от сключения между Р.Б.А. и „Вива кредит“ ООД Договор за паричен заем № 5398593/24.11.2017
г. било прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. На 03.05.2019
г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения/цесия/ от 03.05.2019 г. между „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо
от сключения между Р.Б.А. и „Вива кредит“ ООД
Договор за паричен заем № 5398593/24.11.2017 г. било прехвърлено н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД. По силата на посочения договор за заем, ответникът
получил сумата от 800 лв., като следвало да изплати обратно сумата от 922,86
лв. на 18 равни двуседмични вноски. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора
ответникът се съгласил да заплати такса
за експресно разглеждане на документите в размер на 329,58 лв. Твърди, че
при просрочие на вноски ответникът дължал и разходи за извънсъдебно събиране на вземането в размер не повече от 175
лв. , а при просрочие с повече от 57 дни - дължал разходи за извънсъдебно
събиране на вземането в размер на 70 лв., или общо му дължал разходи за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 245 лв. Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора ответникът
се задължил да заплати и неустойка поради непредставяне на обезпечение на дълга
си в размер на 329,58 лв. , която се задължил да върне разсрочено по плана за
връщане на главницата. Съгласно чл. 9, ал. 2 от договора ответникът дължал и
лихва за забава при просрочие. Ответникът не изпълнил договор за заем точно, поради
което останал задължен за следните суми: 721,64 лв. - главница, 98,68 лв. -
договорна лихва, 292,96 лв. - такса за експресно разглеждане на документите,
292,96 лв. - неустойка, 235 лв. - разходи за извънсъдебно разглеждане на
документите, 88,22 лв. лихва за забава. Посочените суми му били цедирани с
горепосочения договор за цесия. Ето защо, твърди, че поискал присъждане на
сумите по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, като подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, но срещу издадената заповед за изпълнение ответникът
подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК.
Ето защо, предявява настоящия иск, с който моли да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи сумите в размер на : 721,64 лв. - главница,
98,68 лв. - договорна лихва, 292,96 лв. - такса за експресно разглеждане на
документите, 292,96 лв. - неустойка, 235 лв. - разходи за извънсъдебно
разглеждане на документите, 88,22 лв. лихва за забава. Претендира разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6
от ГПК е оспорил изцяло исковете.
От правна страна:
По делото не е спорно, а и се установява от
представените писмени доказателства, че между ответника Р.Б.А. и „Вива кредит“
ООД са съществували облигационни
правоотношения, възникнали по силата на Договор за паричен заем № 5398593 от 24.11.2017
год., представляващ договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК в сила от
12.05.2010 г., който е приложимо право към момента на сключването на договора, че на 01.09.2018 г. е било подписано Приложение № 1
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения/цесия/ от 01.12.2016 г.
между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, а
на 03.05.2019г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения/цесия/ от 03.05.2019 г. между „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, по силата на който вземането,
произтичащо от сключения между Р.Б.А. и „Вива кредит“ ООД Договор за паричен заем № 5398593/24.11.2017
г. било прехвърлено н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД.
Длъжникът твърди, че не е бил уведомен за нито една от двете цесии, поради
което е налице ненадлежен ищец, което води до недопустимост на иска.
Първият въпрос е свързан с това дали ищцовото дружество е
материално легитимиран кредитор на вземанията по договора за предоставяне на паричен
заем.
Прехвърлянето на вземания и задължения е уредено в нормите на чл. 99-чл. 102 ЗЗД. Общото между
тази правни институти е промяната в субектите на облигационното отношение.
Правната доктрина допуска прехвърляне не само на вземания, но и на права по
договор чрез цесия, както и прехвърляне на правоотношение, при което се
съчетават правилата на цесията и на заместването в дълг.
Съответно цесията е договор, с който кредиторът на
едно вземане- цедент, го прехвърля на трето лице-цесионер, като последният
разполага с правото да го събере от длъжника. Предмет на същата несъмнено могат да бъдат
вземания /действителни/, които имат имуществен характер /каквито са и
процесните/. Длъжникът по вземането не е страна по цесията. В закона липсва
изискване за форма за действителност на цесията. Цесионерът придобива вземането
в състоянието, в което то се е намирало в момента на сключването на договора.
Заедно с вземането върху цесионера по силата на закона преминават и всички
акцесорни права /освен ако е уговорено противното/. Обстоятелството, че цесията
засяга интересите както на страните по договора, така и на трето лице-
длъжника, налага извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника
за цесията съгласно чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Съобщението е едностранно изявление,
с което длъжникът се известява, че вземането на неговия кредитор е прехвърлено
на нов кредитор. То е неформално и за да породи действие трябва да бъде
извършено от стария кредитор /цедента/ – чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Само това
уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна
на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията
му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал.
1 ЗЗД, като по силата на принципа на свободата на договарянето /чл. 9 ЗЗД/ няма
пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на
уведомлението за цесията-това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Получаването от длъжника на уведомлението за извършената цесия в хода на исковото производство е факт, който е от значение за спорното право
и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал.
3 ГПК /виж Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954, г., ОСГК, както и
Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., ТК,
Решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., ІІІ г. о., ГК,
Решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. №2639/2014 г., ІІ т. о., ТК и
Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. №2352/2013 г., ІІ т. о., ТК, постановени по реда на чл. 290 ГПК и
съставляващи задължителна съдебна практика/.
Видно от представените по делото писмени
доказателства, ищецът е изпратил две
писма до ответника за извършените цесии на вземанията по договора за кредит,
които са се върнали в цялост. Към исковата молба са представени копия за
извършените две цесии, като е било направено искане за връчването на ответника,
ведно с исковата молба и приложенията
към нея. Предвид цитираната съдебна практика, следва да се приеме, че ответникът
е бил уведомен за извършените две цесии
по чл.99, ал.3 ЗЗД с връчването на исковата молба и приложенията към нея по
реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Следователно доказано е, че по силата на твърдения
договор за цесия/ии на ищеца са били прехвърлени вземанията по договора за
предоставяне на паричен заем № 5398593 от 24.11.2017 г./Договора/ По силата на посочения договор за заем, ответникът получил сумата от 800 лв., като следвало да
изплати обратно сумата от 922,86 лв. на 18 равни двуседмични вноски. Съгласно
чл. 1, ал. 3 от договора ответникът се съгласил да заплати такса за експресно разглеждане на документите в размер на 329,58 лв.
Твърди, че при просрочие на вноски ответникът дължал и разходи за извънсъдебно събиране на вземането в размер не повече от 175
лв., а при просрочие с повече от 57 дни - дължал разходи за извънсъдебно
събиране на вземането в размер на 70 лв., или общо му дължал разходи за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 245 лв. Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора ответникът
се задължил да заплати и неустойка поради непредставяне на обезпечение на дълга
си в размер на 329,58 лв. , която се задължил да върне разсрочено по плана за
връщане на главницата. Съгласно чл. 9, ал. 2 от договора ответникът дължал и
лихва за забава при просрочие. Ответникът не изпълнил договора за заем точно,
поради което останал задължен за следните суми: 721,64 лв. - главница, 98,68
лв. - договорна лихва, 292,96 лв. - такса за експресно разглеждане на
документите, 292,96 лв. - неустойка, 235 лв. - разходи за извънсъдебно
разглеждане на документите, 88,22 лв. лихва за забава.
Неоснователно се явява
възражението във въззивната жалба, че по делото
няма данни ответникът да е получил и усвоил сумата по заема, примерно чрез
разписка, банково извлечение и др., каквито не са приложени по делото. Съгласно
чл.3, ал.2 от Договора, с подписването на този
договор, заемателят удостоверява, че е получил от Заемодателя заемната сума,
като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получен сума.
Същото е установено и от изготвената и приета ССЕ, от която се установява, че ответникът е усвоил предоставената му в заем сума
от 800 лв., както и че са били извършени
частични плащания от негова страна в размер на 185,78 лв., с която сума
са били погасени задълженията по договора, посочени в експертизата, като са
останали непогасени задължения в размер на 1 641,24
лв. Тази сума е била прехвърлена/цедирана/ на 01.09.2018 г. от „Вива
кредит“ ООД на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД. На 03.05.2019
г. „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД е цедирала сумата на „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД. Вещото лице е установило, че за периода от 03.09.2018 г./ датата, след дата на
цесията между „Вива кредит“ ООД до 30.09.2019 г.-датата на исковата молба,
начисленото обезщетение за забава е в размер на 88,22 лв. Предвид
диспозитивното начало и обстоятелството, че обезщетението за забава се
претендира от 04.08.2018 г. до 11.02.2019 г., като сумата е
в размер на на 88,22 лв.
По делото е установено наличие на договорна
връзка, породена от цесия на вземания по договор за паричен заем, при което са
установени, че цедираните задължения на ответника са 721,64 лв. главница, 98,68
лв. договорна лихва, считано от 08.08.2017 г. до 03.08.2018 г., обезщетение
за забава, считано от 04.08.2018 г. до 11.02.2019 г., като сумата е в размер
на 88,22 лв.
Несъмнено е, че длъжникът може да прави на
цесионера всички възражения, които би могъл да прави на цедента -чл. 26, ал. 2 ЗПК и арг. чл. 103, ал. 3 ЗЗД.
Както вече бе посочено, договорът за потребителски
кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит – Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 год., в сила
от 12.05.2010 год., като регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9.
Приложимите в частност разпоредби на чл.
33, ал. 1 и 2 ЗПК /по арг. за противното от чл. 4 от закона/, които са
императивни, указват последиците при забава на потребителя -в този случай кредиторът
има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, като размерът на обезщетението
за забава е лимитиран до законната лихва.
В настоящия казус се претендират още 292, 98 лв. такса за експресно
разглеждане на документи и 235 лв. разходи
за извънсъдебно събиране на задължението. По отношение на неустойката, същата е
отменена от СРС и в тази част решението е влязло в сила.
Настоящата инстанция
намира, че с клаузата, на база която са
начислени процесните такси и разноски за извънсъдебно събиране на вземанията и такса за експресно разглеждане на документи, се цели заобикаляне на горепосоченото нормативно предвидено ограничение. Така би се стигнало до
оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на кредитора, което безспорно
е в нарушение и на добрите нрави. Настоящата инстанция приема, че на практика
дейностите, за които са начислени тези такси, не са допълнителни услуги, а са
дейности по усвояването и управлението на кредитната сума. Задълженията за заплащане на такси за събиране на
просрочени задължения се пораждат от неизпълнението на главните задължения на заемателя
/потребителя/ да върне на падежа предоставената му в заем сума, видно с
възнаградителната лихва, т.е. и с тях се цели обезпечаване на срочното
изпълнението на тези задължения и да се обезщетят вредите от забава.
Същевременно целта на таксите и комисионните по смисъла на разпоредбата на чл.
10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при
предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, но различни
от основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това следва да се
посочи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия,
свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по
предоставяне на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и да събира повече от
веднъж такса за едно и също действие. В тази насока следва да се посочи, че последните
противоречат и на разпоредбата на чл.10 а, ал.2 от ЗПК, която забранява на
кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита. Изложеното е в синхрон и с последната
практика по чл.290 от ГПК на ВКС, отразена в решение № 345/09.01.2019
г. по т.д. № 1768/18г.
Изводът е, че е налице нищожност на уговорките за начисляване на такса за експресно разглеждане на документи от 292, 98 лв. и разходи за извънредно събиране на
задължението от 235 лв., поради
противоречие на закона на предвидените в
договора клаузи, на база които са начислени "разходи и такси за
извънсъдебно събиране на задължението и такса за експресно
разглеждане на документи, поради което решението в тези части следва да бъде
отменено като незаконосъобразно, а исковете отхвърлени.
Относно разноските:
Ищецът е направил разноски за първата инстанция в
общ размер от 906,48 лв., от които 265,42
лв.. държавна такса, 190 лв. депозит за вещо лице, 351,06 лв. депозит за
назначения особен представител на ответника и 100 лв. юрискосултско
възнаграждение. Съобразно уважената част от иска тези разноски възлизат на 442,36 лв.
За заповедното производство разноските са в общ
размер от 134,59 лв., от които 84,59 лв. за държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение, които и съобразно уважената част от иска
възлизат на 65,67 лв.
За въззивната инстанция
въззиваемият/ ищец е направил разноски в общ размер от 213,09 лв., от които 100
лв. юрисконсултско възнаграждение и 113,09 лв. за назначения особен
представител на въззивника/ответник, които и съобразно уважената част от иска
възлизат на 103,98 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение от 09.07.2020 г. по гр.д. № 55447/2019 г. само в частта, в която СРС, ІІ ГО, 78 с-в е признал за установено на основание
чл.415, ал.1 ГПК, че ответникът Р.Б.А., ЕГН **********, с адрес.*** дължи на ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, офис сграда „********, офис 4 следните
суми като задължения по Договор за паричен заем № 5398593/24.11.2017 г.,
прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от 03.05.2019 г., а именно 292,96 лв. - такса за
експресно разглеждане на документите и 235
лв.- разходи за извънсъдебно разглеждане на
документите, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК******** срещу Р.Б.А., ЕГН ********** за признаване за установено между
страните, че ответникът
Р.Б.А., ЕГН **********, с адрес.*** дължи на ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление:***, офис сграда „********, офис 4 следните суми като задължения по Договор за паричен заем
№ 5398593/24.11.2017 г., прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от 03.05.2019
г., а именно 292,96 лв. -
такса за експресно разглеждане на документите и 235
лв.-разходи за извънсъдебно разглеждане на документите,
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата част.
ОСЪЖДА Р.Б.А.,
ЕГН **********, с адрес.*** да заплати н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда „********,
офис 4, чрез пълномощника юрисконсулт Е.Р.направените по делото разноски за първата
инстанция в общ размер от 442,36 лв., а за настоящата инстанция в размер на 103,98
лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.