Р Е
Ш Е Н
И Е №164
гр.
Русе, 02.05.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенският окръжен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на втори април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:
АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:
ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
ЗОРНИЦА
ТОДОРОВА-мл.с.
при секретаря Маня Пейнова, като разгледа
докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА в. гр. дело № 169 описа за 2019 г., за да се
произнесе, съобрази:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С.С.Ж. е обжалвал Решение № 57 от 15.01.2019 г. на Русенския
районен съд по гр. д. № 6106/2018 г., с което е уважен предявеният против него
иск по чл. 422 от ГПК за дължимост на присъденото в полза на ЧСИ В. М. с рег. №
*** и район на действие РОС, вземане по ч. гр. д. № 4798/2018 г. по описа на РРС,
като върху него са възложени и направените по делото разноски. Излага
оплаквания за незаконосъобразност и недопустимост на решението и моли то да се
отмени, респ. – да се обезсили, както и да му се присъдят направените по делото
разноски.
Ответникът
оспорва основателността на жалбата и моли тя да не се уважава, а решението да
се потвърди, като правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото
разноски за въззивното производство.
Въззивният
съд намира жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването
страна в законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по
същество, тя е неоснователна.
На
основание чл. 272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд
в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и
развитите правни доводи и счита, че същото следва да бъде потвърдено по
изложените в него съображения.
Предмет
на делото е иск по чл. 422 от ГПК.
Жалбоподателят
е съпруг на Р. К. Ж. – длъжник по изп. д. № 20178330400414 по описа на ЧСИ В.
М.. Във връзка с извършена от съдебния изпълнител публична продан на недвижим
имот, като съпруг-недлъжник, е подал жалба против действията на съдебния
изпълнител, по която е дължал таксите по т. 5 и по т. 8 от Тарифата за таксите
и разноските към ЗЧСИ за връчване на съобщения до длъжника, взискателя и купувача
на имота и за изготвяне на копие от изпълнителното дело, възлизащи общо на 96 лв.
с ДДС. По делото не е спорно, че тези такси не са платени, поради което и на
основание чл. 79 от ЗЧСИ съдебният изпълнител е изготвил сметка от 17.05.2018
г., която е връчил на жалбоподателя с уведомление за неплатена сметка при
условията на чл. 51, ал. 3 от ГПК. Дължимата сума не била платена от
жалбоподателя в посочения в уведомлението срок, поради което ЧСИ подал
заявление по чл. 410, ал. 1 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 4798/2018
г. по описа на РРС. Съдът приел заявлението за основателно и в полза на
съдебния изпълнител била издадена Заповед № 2707 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 09.07.2018 г. Заповедта е връчена на длъжника и
в срока по чл. 415 от ГПК последният подал възражение, за което заявителят е уведомен,
както и за правото да предяви иск за установяване на вземането си по чл. 422,
ал. 1 от ГПК, което той е сторил. Районният съд уважил изцяло предявения иск,
като е приел, че длъжникът С.С.Ж., жалбоподател в
настоящото производство, дължи на ЧСИ сумата 96 лв. с ДДС, включваща таксите по
т. 5 и т. 8 от ТТР към ЗЧСИ.
Решението
на районния съд е правилно, постановено е въз основа на правилно изяснена
фактическа обстановка и при спазване на материалния закон. Настоящият състав на
въззивния съд намира, че жалбоподателят дължи претендираната сума на ЧСИ,
включваща таксите по т. 5 и т. 8 от ТТР към ЗЧСИ, тъй като съгласно нормата на
чл. 436, ал. 2 и 3 от ГПК съдебният изпълнител следва да връчи препис от
жалбата на взискателя, на длъжника по изпълнението и на купувача на имота,
както и да изпрати жалбата заедно с възраженията, ако такива постъпят и копие
от изпълнителното дело с мотивите си по обжалваното действие на окръжния съд.
Съдът
намира за неоснователно възражението, че сумата не се дължи от жалбоподателя,
тъй като той е трето, неучастващо в изпълнителния процес лице и като такова не
носи отговорност за разноските, за което излага пространствени съждения,
позовавайки се на разпоредбите на чл. 426, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от ГПК. Най-общо,
твърденията се свеждат до това, че процесната сума не представлявала разноски
по изпълнението по смисъла на цитираните норми, тъй като не касае действия,
свързани с удовлетворяване на присъденото в полза на взискателя вземане. Безспорно,
жалбоподателят е трето за изпълнението лице, което е упражнило правото си по
чл. 435, ал. 4 от ГПК да обжалва действията на съдебния изпълнител, когато
изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора или възбраната се
намират в негово владение и не са били собственост на длъжника към този момент.
На основание подадената жалба той се явява и задължено лице по смисъла на чл. 79,
ал. 1 от ЗЧСИ, което следва да понесе разноските, свързани с размяна на жалбата
и изготвяне на препис от изпълнителното дело, което да се изпрати на компетентния
окръжен съд.
По
изложените съображения, решението на районния съд, с което е уважен
установителният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК и върху жалбоподателя са възложени
направените по делото разноски, е правилно и следва да се потвърди.
С
оглед изхода на спора, върху жалбоподателя следва да се възложат разноските на
ЧСИ за въззивното производство в размер на 300 лева, съгласно приложения списък
по чл. 80 от ГПК.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран
така, Окръжният съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 57 от 15.01.2019 г., постановено по гр. д. № 6106/2018 г. по описа на Русенския
районен съд.
ОСЪЖДА
С.С.Ж. с ЕГН ********** *** да заплати на ЧСИ В. М. с
рег. № ***, с адрес гр. Р., ул. ***, сумата 300 лв. разноски за въззивното
производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: