№ 189
гр. Козлодуй, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жаклин Г. Димитрова Алексиева
при участието на секретаря Капка К. Качева
като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско
дело № 20211440101231 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба с правно основание чл. 422, вр. чл.
415, ал. 1, от ГПК на „ЧЕЗ Електро България” АД, със седалище в гр. София и адрес на
управление бул. „Цариградско шосе" № 159, Столична община, район Младост. София 1784,
Бенч Марк Бизнес Център регистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията
с ЕИК *********, представлявано от Димчо Станев Станев и Леон Връшка в качеството им
на членове на Управителния съвет и негови законни представители, чрез юрисконсулт АЛ.
ИЛ. В. против ИЛ. Т. СТ., ЕГН: ********** с адрес в с. Бутан. ул. „.......” № 46.
С молбата се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ИЛ. Т. СТ., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Бутан, ...... че дължи на
„ЧЕЗ Електро България” АД сумата от 1200,82 лв., представляваща част от стойност на
допълнително начислена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и чл. 51 от
Правилата за измерване на количествата електрическа енергия, ел. енергия, дължима по
фактура №*********/31.05.2018 г. на стойност 3052,50 лв., за която е неплатен остатък от
1200,82 лв.; мораторната лихва в размер на 99,39 лв., представляваща лихва в размер на
1200,80 лв. върху главница в размер на 1200,82 лв. по фактура №*********/31.05.2018г. за
период от 02.11.2018 г. до 12.05.2021г.; законната лихва върху главницата от 1200,82 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. №**********639/2021г. на
Районен съд Козлодуй, 28.05.2022г. до изплащане на вземането. Претендират се и
направените разноски в заповедното и настоящото производство, включително и
възнаграждение за процесуално представителство съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че страните са били в облигационни правоотношения по
силата на общи условия. Заявява се, че спорното право е във връзка с договор за доставка на
ел. енергия за обект на потребление с клиентски № 310210709647 и съставляващ абонатен №
1
**********, находящ се в с. Бутан, ул. „.......“ № 46. На ответника са издадени фактури,
описани по - горе, които не са заплатена към настоящия момент. Поради неизпълнението на
ответника ищецът подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените
суми, било образувано ч. гр. дело № 639/2021г. на Районен съд град Козлодуй, като с
разпореждане по същото съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение. От
длъжникът е депозирано възражение, поради което ищцовото дружество е предявило
настоящите искове.
Към исковата молба са приложени следните доказателства: Общи условия на
договорите за продажба па електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД; Общи
условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ
Разпределение България” АД; Сертификат от в. „Телеграф” удостоверяваш публикуването
на Общите условия в национален вестник; Копие от в. „Конкурент”, удостоверяващ
публикуването на Общите условия от местен вестник; Констативен протокол №
3021299/10.02.2018 г. на „ЧЕЗ Разпределение България” АД; Констативен протокол №
815/28.05.2018 г. на БИМ на БАН; Свидетелство за калибриране на еталонен уред; Писмо-
уведомление за извършената проверка ведно с известие за доставяне; Писмо-уведомление за
извършената експертиза на БИM при БАН, ведно с известие за доставяне; Предложение за
корекция на сметката (изчисление на размера по ПИКЕЕ; Фактури, ведно с
писмоуведомление и обратна разписка.
По делото ответникът е представил отговор на исковата молба чрез пълномощника
си. Пълномощникът счита, че подадената искова молба е допустима, но неоснователна и
оспорва претенциите, обективирани в нея. В отговора си пълномощникът на ответника
заявява, че ищецът не е представил никакви доказателства с които да докаже облигационна
връзка между страните, поради което именно на това основание оспорва иска. Оспорва се
също и че ищцовото дружество през посочения период е доставяло стоки или услуги на
процесната стойност, както и че е доставяло електроенергия, отговаряща на българския
държавен стандарт за ел. мрежа към исковия период, за което се излагат доводи.
Пълномощникът на ответника счита, че е настъпила кратката тригодишна давност относно
процесното вземане и че е неоснователно твърдението на ищеца, че вземането няма
характер на периодично плащане. Същият счита, че е неоснователна и исковата претенция
за сумата от 99,39 лева, тъй като главното вземане е недоказано. С оглед на изложеното в
отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК, пълномощникът на ищеца моли да бъдат
отхвърлени като неоснователни предявените установителни искове. С отговора се
претендират и направените разноски, за които е представен списък по чл. 80 от ГПК.
По делото е допусната и изслушана съдебно техническа експертиза.
Доказателствата по делото са писмени, като са разпитани и свидетели.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено
следното:
„ЧЕЗ Електро България” АД, с ЕИК ********* със седалище гр. София, е предявило в
2
условията на обективно кумулативно съединяване срещу ИЛ. Т. СТ., ЕГН: ********** с
адрес в с. Бутан. ул. „.......” № 46 искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.415, ал.1
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сума в размер на 1200,82 лв.; мораторната лихва в размер на 99,39 лв.,
представляваща лихва в размер на 1200,80 лв. върху главница в размер на 1200,82 лв. по
фактура №*********/31.05.2018г. за период от 02.11.2018 г. до 12.05.2021г.; законната лихва
върху главницата от 1200,82 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 639/2021г. по описа на Районен
съд Козлодуй, 28.05.2021г. до изплащане на вземането. Претендират се и направените
разноски в заповедното производство в размер на 89,00 лева и настоящото производство,
включително и възнаграждение за процесуално представителство съгласно чл. 78, ал. 8 от
ГПК в размер на общо 913,00 лева /д.т. за образуване на заповедното и исковото
производство, депозит за вещо лице в размер на 484,00 лева, депозит за призоваване на
свидетели в размер на 50,00 лева, адвокатско възнаграждение в заповедното производство в
размер на 63,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер
на 300,00 лева/.
Ищецът поддържа, че с ответника са се намирали в облигационни отношения,
регулирани от публично известни Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия, по силата на които му е доставял през процесния период
електрическа енергия. От своя страна ответникът се явява неизправна страна, тъй като е
останал задължен за стойността на доставената му електрическа енергия за процесния
период, като дължи и обезщетение за забавено изпълнение. Междувременно ищецът
поддържа, че се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, издадена по ч. гр. дело № 639/2021 година по описа на Козлодуйския районен съд,
срещу която ответникът е подал възражение. В тази връзка ищецът прави искане за съдебно
установяване на вземанията си.
Безспорно по делото се установява, че страните са в договорни отношения за доставка
на ел. енергия за обект, къща, находящ се в с.Бутан, обл.Враца, ул. ********** “ № 46, с
клиентски номер 310210709647 и съставляващ абонатен № ********** с лице – страна по
договора е ответника ИЛ. Т. СТ..
От представените по делото в проведеното на 08.02.2022г. открито съдебно заседание
заявление за сключване на договор за продажба на ел.енергия, заявления за разсрочване на
задължения и споразумения за разсрочено плащане става ясно, че страните са в
облигационни отношения.
С оглед на така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД е дружество, притежаващо Лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11,2006г. и Лицензия за доставка на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013г. издадени
от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране/ДКЕВР/.
3
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД се намира в облигационни правоотношения с ИЛ.
Т. СТ., ЕГН: **********.
Спорното право е във връзка с договор за доставка на ел. енергия по открита
ПАРТИДА /БИЗНЕС ПАРТНЬОР/ № **********. Договорна сметка: 310210709647 и аб. №
********** - с адрес на потребление: с. Бутан. ул. ********** “ № 46. На ответника са
издадени фактури, които не са заплатени към настоящия момент. Предвид това дружеството
е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като
срещу издадената такава е депозирано възражение от страна на длъжника. Предвид това за
ищцовото дружество е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск.
По делото се установява, че на 30.01.2018г. служители на отдел „Нетехнически
загуби“ към „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /ЧЕЗРБ/ на основание чл. 58 от Общите
условия на Договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД /ОУ са извършили техническа проверка на горепосочения
адрес на измерване на електрическа енергия.
Потребителят е потърсен преди проверката, но не е открит. Поради това, КП №
3021299/10.02.2018г. е съставен в присъствието на двама независими свидетели -
представители на федерация на потребителите, които не са служители на дружеството.
Проверяващите са установили и отразили на стp. 3 от КП в графа „Описание на
констатациите п влиянието им върху точността на измерването на електрическата енергия в
обекта: „Електромерът се намира в табло на стълб от мр. Н. Н. Липсва пломба на щита.
Пломбата на клемния блок е отваряна. Фирмена и метрологична пломби са отваряни.
Стикерите отляво и отдясно на големия капак са отлепяни. При товар по фазите, както е
измерен, електромерът не мига. Електромерът е сменен с нов, редовен по БАС и ще бъде
заявен за метрологична проверка“.
Описаното в КП установява, че е налице съмнение за осъществена манипулация във
вътрешността на средство за търговско измерване (СТИ) и съответно е налице случай на
потребяване при частично неизмерване на потребяваната в обекта ел. енергия.
Направените констатации говорят за вероятна намеса във вътрешността на СТИ
поради което електромерът е заменен с нов и е предаден по установения ред за
метрологична проверка. Монтиран е изправен електромер с фабр. №********** (cтp. 3 от
КП).
Предприети са действия след проверката - извършено е ново пломбиране на клемния
блок, на щита на електромера, на тарифния часовников превключвател, поставен е нов
холограмен стикер на капака на електромера.
Съгласно изискванията на чл. 58, ал.З от ОУ на клиента е изпратено писмо изх.
№NTZ105110/10.09.2018 г., с което е уведомен за извършената проверка, съставянето на КП
на основание на същия и изпращането на СТИ за метрологична експертиза. Към писмото е
приложено и копие на КП, което е изпратено на адреса, както е описано и в известието за
доставка.
4
СТИ, което до проверката е било монтирано, за да измерва ел. енергията, потребявана
от обекта на ищеца, не е проверявано за период до три месеца преди проверката, т.е. след
13.11.2017 г.
Демонтираният електромер е запечатан и е изпратен за метрологична проверка от
независима лаборатория в Българския институт по метрология ГД „МИУ“- София за
метрологична проверка от независима лаборатория.
За същата проверка от ГД „МИУ“ е съставен КП №815/28.05.2018 г. на БИМ при
БАМ (който прилагам). Съгласно цитирания КП на БИМ - ГД „МИУ“ при отварянето на
електромера е констатирано следното: „Осъществяван е достъп до вътрешността на
електромера. Датчиците за регистриране отварянето капака на електромера са счупени. Във
вътрешността му към електрическата схема допълнително е присъединено електронно
устройство, непринадлежащо към схемата на електромера. Има изменение на
електрическата схема, което не съответства на одобрения тип “.
Проверката на БИМ установява по безпристрастен начин извършването на
манипулация върху СТИ и факта, че е налице случай на непълно/ неточно отчитане или
неотчитане на потребяваната ел. енергия.
На клиента отново е изпратено писмо изх. №NTZ89522/12.02.2018 г., което е
приложено към делото, ведно с образната разписка, с което ответникът е уведомен за
резултатите от метрологична експертиза и основанието, на което ще бъде извършена
корекцията.
Въз основа на КП №815/28.05.2018 г. на БИМ и на основание чл. 83, ал. 1, г. 6 от ЗЕ,
в съответствие с чл. 48, ал. 1, т. 1. буква „б“ от ПИКЕЕ (отм.) е преизчислена сметката за
доставената, неизмерена и незаплатена електрическа енергия по посочените в началото
партида (договорна сметка) за периода от 13.11.2017 г. до датата па извършената проверка от
служителите от отдел „Нетехнически загуби” на 10.02.2018 г. - т.е. за период до 90 дни
съгласно чл. 48, ал. 1 от Правилата.
Количеството потребена ел. енергия се доначислява по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1,6. „б“
от ПИКЕЕ (отм.) - т.е. за случай на липса на точен измерител, тъй като манипулацията е от
такъв тип, че не може да се установи точния процент грешка преминаващото количеството
ел. енергия. Извършеното преизчисление е в размер на 16 638 kWh по заместващата за
такива случаи методика при наличие на точен измерител. В резултат е издадено
предложение за корекция на сметка (което прилагам), съгласно което е изчислено
количеството по тази заместваща методика.
Издадена е фактура №*********/31.05.2018 г. на стойност 3052,50 лв. На гърба на
тази фактура - приложение към същата е описана и единичната цена, по която е
преизчислена стойността в левове, а именно — при единичните цени по чл. 51 от ПИКЕЕ.
За фактурата ответникът е уведомен с писмо изх. №**********/01.06.2018 г.,
изпратено с обратна разписка, за което видно от приложенията в исковата молба, същото е
получено.
5
Корекцията на сметката е извършена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 48 -
чл. 51 от ПИКЕЕ (отм.). Тези норми са действащи и уреждат корекциите в случаите на
непълно или неточно отчитане или неотчитане на доставяната ел. енергия.
Конкретно чл. 48 - 51 от ПИКЕЕ (отм.) са били действащи към момента на
извършване на проверката и са уреждали обществените отношения към този момент: В този
смисъл е Решение №124/18.06.2019 г. по гр.д. №2991 по описа за 2018 г. на Върховен
касационен съд, III Г.О., в което е посочено, че: „В случая след влизане в сила на чл. 83, ал.
1, т. 6, чл. 98а. ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката са приети Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, обн.,ДВ, 6р. 98 от 12.11.2013 г. В тях се съдържа подробна
регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на
количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя
, в какъвто смисъл е решение № 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г. на Второ Т.О. на
ВКС. Затова отговорът на първия въпрос е, че трябва да се приложат разпоредбите на чл. 48
до 51 от ПИКЕЕ. които са действали през исковия период от 21.12.2016 г. до 20.03.2017 г. и
са били отменени едва с решение на ВАС, обнародвано в ДВ бр. 97 от 2018 г. Дори да е
налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на
правилото на чл. 183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при
спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гараниии са
достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители.
Практиката на ВКС е еднозначна - с Решение №118 от 18.09.2017 г. по т. д. №961 по
описа на 2016 г. на ВКС се признава правото на корекция на лицензиантите по Закона за
енергетиката и характера на възникващата при коректно проведена процедура по чл.48—
чл.51 от ПИКЕЕ (отм.) отговорност-обективна отговорност, при която крайният снабдител
на електрическа енергия не дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано
неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му.
В същото Решение се приема и че уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се
отнася за случаите, при които липсва средство за търговско измерване; при които при
метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или
измерва с грешка извън допустимата / чл. 48, ал.1 /; при които при проверка на
измервателната система се установи промяна на схемата за свързване / чл. 48, ал.2.Тази
процедура въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или
неточно измерена електрическа енергия, като освобождава доставчика от задължението да
докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия.
При наличие на предвидено законово основание за такава едностранна корекция, за
неизмерената или неточно измерена доставена електроенергия за периода след влизане в
сила на ПИКЕЕ /обн. ДВ. бр.98/201Зг.. в сила от 16.11.2013г./ не намира приложение
създадената при старата редакция на ЗЕ и отменените ПИКЕЕ съдебна практика, по която е
6
обоснована с липсата за предшестващия период на нормативна уредба, даваща възможност
на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекции на сметката потребителя
за ползвана електроенергия за минал период. “
В съответствие с практиката на съдилищата и на ВКС и това, че при съпоставка на
новоустановеното тълкуване на нормативната рамка на обществената доставка,
законодателят допуска разпределение на риска от обективно установено неточно отчитане
на ел. енергия, при който наличието на вина на която и да е от страните е без значение. Това
е така, защото без такова разпределяне на риска абонатите, чиито електромери СТИ отчитат
правилно и изцяло потреблението на ел. енергия, ще понесат неоснователно тежестта на
повишените разходи по доставка на ел. енергия, произтичащи от несъбраните вземания на
доставчиците от други потребители, чиито СТИ не отчитат точно поради обективно
осуетено измерване потреблението на доставеното до тях количество ел. енергия. 11орадн
тази причина регулаторът, в лицето на КЕВР, чрез приети от него правила (ПИКЕЕ, обн.
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) определя изчислителните методи за измерване на консумацията
за изминал период при грешно (неточно) отчитане на ел. енергията, доставена на
потребителите.
Посредством новата редакция на чл. 98а, т. 6 от ЗЕ законодателят изрично допуска
разпределение на риска от обективно установено неточно отчитане (при който наличието на
вина на някоя от страните е без значение), чрез прилагане на изчислителни методи, с които
да се замести невъзможното фактическо измерване за изминал вече период на консумация
на грешно отчетена енергия. С тази редакция на чл. 98а, т. 6 от ЗЕ са съобразени и приетите
впоследствие от ДКЕВР Правила за измерване на количествата електрическа енергия /по т.З
от Протокол № 147 от 14.10.2013 г./, публикувани в Държавен вестник на 12.11.2013 г. и
влезли в сила три дни след обнародването им по общото правило на чл. 5, ал.5 от КРБ.
Следователно залегналата в тях регламентация па отношенията е приложима към настоящия
спор. Т. е. с тава въпрос за нормативно предвидена обективна отговорност, при която не е
част от фактическия състав и респективно не е необходимо съдът да установява дали
неточното или непълно отчитане на ел. енергията е с участието на клиента. При
упражняването на това право не е необходимо да се доказва вина на потребителя, а за
упражняване на правото на корекция по ПИКЕЕ (отм.) е достатъчно наличието на едно
обективно състояние - неизмерване или непълно или неточно измерване на ел. енергия.
От приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза се установява безспорно,
че процесният СТИ не отговаря на одобрения тип, в резултат на осъществена манипулация
върху вътрешността на измервателния уред. Безспорно е, че СТИ не отговаря на одобрения
тип, в резултат на осъществена манипулация във вътрешността на електромера. В
посочената в т. 5 на КП №815/2018 г. на БИМ при БАН констатация: „Осъществяван е
достъп до вътрешността на електромера. Датчиците за регистриране отваряне на капака са
счупени. Във вътрешността му към електрическата схема допълнително е присъединено
електронно устройство, непринадлежащо към схемата на електромера. Има изменение на
електрическата схема, което не съответства на одобрения тип. “
7
Констатациите в КП на БИМ дава основание да се направи извод, че налице е
нерегламентиран достъп, въздействие /манипулация в защитената вътрешността на СТИ.
Налице е нерегламетиран достъп до защитената с капак и пломби сл. схема на СТМ.
Допълнително монтираното електронно устройство е външен за системата елемент по
смисъла на чл. 47, ал. 5 от ПИКЕЕ. Електромерът не отговаря на техническите и
метрологични изисквания, определение в Закон за измерванията и Наредбата за средството
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Настоящият съдебен състав счита, че разглежданият случай попада в приложното
поле на чл. 47, ал. 5 ПИКЕЕ, а именно при проверката са констатирани нарушения в
целостта и/или функционалността на измервателната система, включително и чрез добавяне
на чужд за системата елемент и тези нарушения са такива, при които не може да се направи
извод само въз основа на видимите белези за въздействие върху уреда за търговско
измерване дали те са довели до промяна в схемата на свързване, намираща се във
вътрешността на уреда.
В частност изискванията на посочената норма са изпълнени - демонтираното
средство за търговско измерване е изпратено в БНМ и за извършената там метрологична
експертиза е съставен констативен протокол № 396 от 24.03.2015 год., от който е видно, че е
осъществен достъп до вътрешността на електромера; във вътрешността му към
напрежителната мрежа допълнително е поставено устройство, което се състои от pелe,
електронна платка и проводник, служещ за антена, като има изменение на електрическата
схема, която не съответства на одобрения тип.
От последното се установява, че допълнително монтираните елементи не са част от
средството за търговско измерване и не са изработени от производителя на електромера,
като допълнителното им монтиране служи за включване и изключване на доставената
електрическа енергия, преминаваща през измервателната система на електромера - това се
осъществява чрез дистанционно управление, което се извършва чрез допълнително
монтираните елементи във вътрешността на електромера; т.е. налице било изменение на
електрическата схема.
Метрологичната експертиза констатира разминаване във фабричната електрическа
схема, следователно абонатното СТИ е манипулирано и негодно да измерва консумираната
ел. енергия. За да бъде годен един измервателен уред, то той трябва да е във вида, който е
предоставен от производителя. В момента, в който измервателният уред бъде
нерегламентирано отворен, той престава да бъде от одобрен тип по смисъла на Закона за
измерванията.
Установеното допълнително монтирано електронно устройство в защитената
вътрешност на СТИ не е част от заводската ел. схема на работа па СТИ. С допълнително
монтираното електронно устройство е променен одобреният тип СТИ.
За да бъде годно СТИ, при извършената експертиза в лаборатория на БИМ следва да
се установят кумулативно както допустимост на отклоненията в измерванията в
механичната част от експертизата, така и правилната електрическа схема от производител.
Когато има установена манипулация върху електрическата схема на СТИ, това
означава, че е създадена възможност измереното преминаващо количество ел. енергия не се
записва коректно в енергонезависимата памет. Това прави СТИ негодно техническо
средство, което не е от одобрен тип. Нещо, което беше потвърдено и от приетото по делото
заключение на вещото лице.
Основният факт, който свидетелства за извършена манипулация и съответно за
8
възникналото право на търговеца с електроенергия да извърши едностранна корекция на
сметката, е осъщественият нерегламентиран достъп до вътрешността на СПИ и
допълнително присъединението електронно устройство, непринадлежащо към схемата на
електромера, което води до изменение на електрическата схема и това не съответства на
одобрения тип. Тази манипулация (монтираното допълнително електронно устройство) е
достатъчна да обоснове правото на търговеца е електрическа енергия да извърши
едностранна корекция на сметката. Не са опровергани констатациите на БПМ, че
електромерът е манипулиран и корпуса му е добавено устройство за дистанционно
въздействие, чуждо за схемата, в резултат на което електромерът не отговаря на
техническите изисквания.
Във втората група (на констатирани нарушения по ПИКЕЕ (отм.) случаи обхваща
тези, при които при извършена проверка е констатирано нарушение целостта и/или
функционалността на измервателната система, добавяне на чужд елемент - обстоятелства,
предполагащи намеса на субективен фактор, при която се променя схемата на свързване,
водещо до неотчитане или неправилно отчитане на потребената електроенергия. И в двата
случая се съставя констативен протокол, подписан от представител на оператора и
потребителя или от заместващи го две независими лица, присъстващи като свидетели - чл.
47 ал. 1, ал. 3 ПИКЕЕ. За защита както на обществения, така и на личния интерес на всяка от
страните по договора за продажба на електроенергия в правилата е предвиден съответен,
гарантиращ обективното установяване наличието на обстоятелствата, водещи до ангажиране
отговорността на потребителя ред. Тази гаранция е постигната с участието на независим
орган в какъвто смисъл е Решение №104 от 16.08. 2016г. по т.д..№ 1671/15г. I ТО на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК.
По отношение на изпълнението на договора и отговорността по него правната
логика се потвърждава и от принципа, че ползването на електрическа енергия с частично
измерване или без измерване, води до обогатяване на потребителя за сметка на продавача.
Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Извършената корекция представлява способ за отстраняване па последиците от обедняване
на продавача. Изчисляването и коригирането на сметките за изминал период се извършва
във всички случаи на констатирано частично измерване и/или неизмерване на
електрическата енергия, установено при проверка по реда на Правилата.
На следващо място, чл. 15, т. 5 от Общите условия на „ЧЕЗ Разпределение България“
АД (ОУ), създават задължение за всеки потребител да не ползва електрическа енергия без тя
да се отчита от средство за търговско измерване, монтирани и пломбирани от
електроразпределителното предприятие.
Съгласно чл. 15, т. 4 от същите ОУ потребителят се задължава да не променя схемата
на свързване на електрическите съоръжения, да не преустройва, ремонтира или заменя
елементите на СТИ.
Съгласно чл. 13, т. 1 и т. 2 от ОУ електроразпределителното предприятие има право
да осъществява експлоатация и контрол на средствата за търговско измерване и
задълженията на потребителя, като при проверките се съставят констативни протоколи по
реда на Общите условия. Налице е и неизпълнение на договорно задължение от страна на
потребителя, поради консумирането на електрическа енергия без нейното заплащане.
9
Основно задължение на клиента по смисъла на ЗЕ и цитираните общи условия е
задължението за заплащане на консумираната електрическа енергия. Изрично и в чл. 13 т. 1
от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро
България” АД /одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ — 059 от 07.11.2007 г./ е прогласено
основното задължение па всеки потребител на електрическа енергия - да заплаща стойността
на доставената електрическа енергия в сроковете и по начина, определен в Общите условия.
След влизането на закона в сила и правилата издадени на негово основание, правото на
търговското дружество да извършва едностранна корекция в количеството на доставена на
потребителя електрическа енергия, респективно на дължимата за нея цена, произтича пряко
по силата на самия закон.
Относно възражението за изтекла погасителна давност по отношение на процесното
вземане се прилага общата петгодишна давност, но в случая не е налице и изтичане на три
години от възникване на задължението: падежът на задължението е настъпил на
12.06.2018г., а заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 12.05.2021 г.
В случая не се касае до периодично задължение, каквито са месечните задължения за
стойност на потребена електрическа енергия, погасявани по давност с тригодишен срок —
процесната сума е начислена еднократно, като основанието на това задължение не е
потребено количество енергия през посочения период, а нормативно предвидена
корекционна процедура, въз основа на която да се изчисли предполагаемо количество
енергия, което да замести невъзможното фактическо измерване за минал период на
консумация на грешно отчетена енергия. Видно е, че претендираната от ответника сума не е
повтарящо се задължение с предварително определяем размер (същата се дължи еднократно
и размерът й зависи от конкретното нарушение, което ще бъде установено при проверката
на електромера, като съществуват различни хипотези на изчисление па корекцията), поради
което и не се характеризира с белезите на периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“
ЗЗД и разясненията на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ВКС, ОСГТК. Ето защо, оспорената в настоящото производство претенция се погасява с
общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, като считано от датата на падежа (23.01.2017 г.)
и към датата на подаване на Заявленнето за издаване на заповед за изпълнение по ч. гp. д.
639/2020 г. по описа на Районен съд Козлодуй срокът не е изтекъл, поради което и
вземането не е погасено по давност. В този смисъл е и Решение по в. гр. д. 111/2021 г. на
Окръжен съд Враца.
Следва да се присъдят разноските в заповедното производство, а именно сумата от
88,00 лева, от тях 25,00 лева за платена държавна такса за образуване на заповедното
производство и 63,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Според общото правило на чл.78, ал.1 от ГПК и съобразно изхода на делото на ищеца
се дължат разноски върху уважената част от иска в исковото производство, т.е. в пълен
размер, като ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца по делото сумата
от 484,00 лева – съдебно - деловодни разноски за внесен депозит за вещо лице в исковото
производство, внесена държавна такса в размер на 74,00 лева, внесен депозит за призоваване
10
на свидетели в размер на 50,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лева.
По горните съображения, Козлодуйският районен съд, пети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че ИЛ. Т. СТ., ЕГН:
********** с адрес в с. Бутан. ул. „.......” № 46, дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК: *********, адрес в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, сума в размер на
сумата от 1200,82 лв., представляваща част от стойност на допълнително начислена на
основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и чл. 51 от Правилата за измерване на
количествата електрическа енергия, ел. енергия, дължима по фактура
№*********/31.05.2018 г. на стойност 3052,50 лв., за която е неплатен остатък от 1200,82
лв.; мораторната лихва в размер на 99,39 лв., представляваща лихва в размер на 1200,80 лв.
върху главница в размер на 1200,82 лв. по фактура №*********/31.05.2018г. за период от
02.11.2018г. до 12.05.2021г.; законната лихва върху главницата от 1200,82 лв., считано от
датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. №**********639/2021г. по описа на Районен
съд Козлодуй, 28.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ИЛ. Т. СТ., ЕГН: ********** с адрес в с.
Бутан. ул. „.......” № 46 да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********,
адрес в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159 сумата от 89,00 лева, от които 26,00 лева
за платена държавна такса за образуване на заповедното производство и 63,00 лева за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ИЛ. Т. СТ., ЕГН: ********** с адрес в с.
Бутан. ул. „.......” № 46 да заплати на „ЧЕЗ Електро България” АД, със седалище в гр. София
и адрес на управление бул. „Цариградско шосе" № 159 направени в исковото производство
съдебни разноски в общ размер на 908,00 лева, от които 484,00 лева – внесен депозит за
вещо лице, внесена държавна такса в размер на 74,00 лева, внесен депозит за призоваване на
свидетели в размер на 50,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението може да се обжалва пред Врачански окръжен съд от страните в
двуседмичен срок от датата на връчването му.
Да се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
11