Р Е Ш Е Н И Е
№...................../
……………….. г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ тричленен състав, в открито съдебно заседание, проведено на
тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
и с участието на прокурора от ВОП СИЛВИЯН ИВАНОВ при секретаря РУМЕЛА МИХАЙЛОВА, като разгледа докладваното от съдията Т. ДИМИТРОВА касационно административнонаказателно дело № 1526/2021 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „АВТО ГУМИ-ВАРНА“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано
от Д Б Х , подадена чрез адв. Г.В. – ВАК, срещу Решение № 167 от 28.05.2021 г.
по АНД № 1162/2021 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 552189-F580746 от 18.12.2020 г., издадено от Началника на
Отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП.
С жалбата се настоява, че решението на ВРС
е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални
нарушения и необоснованост. Според касатора не е ясно на какво основание
наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл. 185, ал. 2, изр. 2, във вр.
с чл. 185, ал. 1 ЗДДС, доколкото не е установено, доказано и посочено в НП дали
нарушението по ал. 2 е довело до неотразяване на приходи, а последното е
елемент от фактическия състав на нарушението от обективна страна. Същевременно
описаната фактическа обстановка в НП съдържа съставите на две отделни нарушения
и е нарушено правото на санкционираното лице. На следващо място се изтъква, че
от нарушението не са настъпили никакви вредни последици, не са увредени
финансовите интереси на държавата, не са ощетени трети лица, като тези
обстоятелства не са отчетени при преценката дали са налице предпоставките за
приложението на чл. 28 ЗАНН. Поддържа се, че нарушението е с по-ниска степен на
обществена опасност и необосновано е приложена санкция, без да се отчетат конкретните
обстоятелства. Сочи се, че проверките на контролните органи следва основно да
имат предупредително въздействие. Искането е да се отмени обжалваното решение
на ВРС и да се отмени НП. С писмена молба процесуалният представител на
касатора заявява, че поддържа жалбата и направените с нея искания.
Ответникът по касационната жалба – НАП, с писмени бележки на процесуалния
представител гл. юриск. И А поддържа
становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че правилно ВРС приема, че процесното
нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като:
дружеството е извършило предходни нарушения (за което са представени
доказателства в о.с.з.); в хода на проверката е установено и нарушение на чл.
25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ; констатираната разлика между
фактическата и касовата наличност е в размер на 1 036 лв., който размер е
твърде голям и не би могъл да се определи като „незначителен“; макар
нарушението да не включва в състава си наличието на вредоносен резултат, води
до невъзможност за осъществяване на контролните функции на органите по
приходите – възпрепятства се проследяването на паричните потоци в обекта и
представлява нарушение на законовите изисквания за регистрация и отчетност на
продажбите в търговските обекти. Искането е да се остави в сила решението на
ВРС като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Участващият представител на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за
оставяне в сила на обжалвания съдебен акт на ВРС като правилен и
законосъобразен.
Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е
от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211,
ал. 1 АПК.
Административният
съд, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните
по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на
наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на
касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за
установено следното:
С Решение № 167 от 28.05.2021 г. по АНД № 1162/2021 г.
на ВРС е потвърдено НП № 552189-F580746 от 18.12.2020 г., издадено от Началника
на Отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185,
ал. 2, вр. с чл. 181, ал. 1 ЗДДС за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ на „АВТО ГУМИ-ВАРНА“ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 600 лева.
Според НП нарушението се състои в това, че дружеството
не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка
промяна на касовата наличност (въвеждане на пари от касата) на ФУ № **** чрез
операциите „служебно въведени“ суми. Така приетото се основава на установената,
при извършената проверка на 10.11.2020 г. на търговски обект – магазин – Сервиз
автогуми „Голямата гума“, находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница“ № 178,
стопанисван от „АВТО ГУМИ-ВАРНА“ ЕООД, промяна в касовата наличност в размер на
1 036 лв. (предвид разчетената касова наличност от ФУ – 5 144 лв. и
фактическа наличност – 6 180 лв., без контролната покупка – 52 лв., при
служебно въведени в началото на работния ден – 250 лв.), която сума
представлява въвеждане на пари в касата, неотразена на фискалното устройство в
момента на извършването й с точност до минутата.
НП е издадено на 18.12.2020 г. въз основа на АУАН от 25.11.2020
г., съставен в присъствието на представляващия дружеството.
ВРС приема, че НП е издадено от компетентен орган и не
са допуснати съществени процесуални нарушения, респ. не е накърнено правото на
защита на наказаното лице - вмененото нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението, посочени са нарушените
материалноправни норми, а наказанието е индивидуализирано.
Съобразявайки фактите, изведени от доказателствата по
делото, въззивният съд стига до извод, че описаното в НП нарушение безспорно е
допуснато и законосъобразно е санкционирано дружеството. ВРС приема, че
правилно е приложена и санкционната норма, като законосъобразно е определен
размерът на имуществената санкция, доколкото в предходни периоди са допускани
нарушения на данъчното законодателство и размерът на разликата между
фактическата и касовата наличност не е незначителен.
Вземайки предвид същността на неизпълненото задължение
от наказаното дружество и обществената опасност на нарушението, ВРС е мотивирал
неприложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
С обжалваното решение на ВРС в полза на ТД на НАП
Варна е присъдена сумата в размер на 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението на
ВРС е правилно.
Настоящата касационна инстанция намира изводите на ВРС
за липсата на допуснати съществени нарушения в административнонаказателното
производство, за безспорната установеност на вмененото за извършено нарушение,
както и за законосъобразност на определения от наказващия орган размер на
имуществената санкция за правилни и законосъобразни. Тези изводи се основават
на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
ВРС е извършил правилна преценка на релевантните по делото факти, които се
извеждат от всички относими доказателства (разгледани поотделно и в тяхната съвкупност),
правилно ги е отнесъл към материалния закон и ръководейки се от закона е
постановил правилен съдебен акт.
Не са налице сочените от касатора основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК за отмяна на обжалваното решение на ВРС. Следва да
се остави в сила решението на въззивния съд, като касационната инстанция
препраща към мотивите на въззивната такава по аргумент на чл. 221, ал. 2 АПК, във
вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Касационната
жалба е неоснователна.
Наложената имуществена санкция в случая е на основание
чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗДДС, според която норма извън случаите на
неиздаване на документ по чл. 118, ал. 1, на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, е предвидено налагането на глоба или санкция, като когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите в
размерите по ал. 1.
Според посочената за нарушена разпоредба - чл. 33, ал.
1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, за нарушение на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството-касатор, извън случаите
на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми.
В случая по отношение на факта на неизпълнение на
задължението за служебно въвеждане във ФУ на процесната сума в размер на 1 036
лв., изрично е посочено и в АУАН, и в НП, че става въпрос на установена разлика
при съпоставка на дневния финансов отчет от посоченото едно ФУ и фактическата
наличност в касата на това ФУ по описа й, като тези две доказателства са и приложения
към Протокола за извършена проверка АА № 0431156/10.11.2020 г. Въпросният опис
е бланка, наименована „Опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката“, като същият е изготвен на 10.11.2020 г. от В Т Д за
ФУ с ИН № ****, на
длъжност касиер домакин в обекта. В описа не е налице вписване от изготвилото
го лице в графата за обяснение на какво се дължи разликата между фактическата
наличност на парични средства и разчетената касова наличност от ФУ, но предвид
твърдението на управителя на дружеството във възражението срещу АУАН и в
жалбата до ВРС, че е предоставил на служителката сумата 1088 лв., въпросната
разлика не се дължи на неотчетени продажби.
Неоснователно касаторът настоява, че правилното
приложение на нормата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС изисква установяване, доказване и
посочване в НП на факта на неотразяване на приходи, който факт несъстоятелно се
настоява, че е елемент от състава на нарушението от обективна страна. Правилно
ВРС приема, че нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен.
Неотразяването на приходите от продажби във ФУ и неизпълнението на задължението
за регистрира във ФУ на всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ представляват две
самостоятелни административни нарушения. В случая правилно наказващият орган е
пристъпил към ангажиране на отговорността на дружеството за неизпълнението на
задължението за регистрира във ФУ на промяна на касовата наличност на
процесното ФУ чрез операцията „служебно въведени“. Същността на нарушението,
изразяващо се неизпълнение на задължението за регистриране във ФУ в случая на
„служебно въведени“ суми, няма как да води до неотразяване на приходи, поради
което не е необходимо посочването и обосноваването на този очевиден факт в НП.
Сочените от касатора доводи за приложимост на нормата
на чл. 28 ЗАНН не обосновават неправилно приложение на материалния закон от
ВРС. Процесното нарушение е без видим вредоносен резултат, поради което фактът
на ненастъпване на вредни последици не следва да се приема, че обуславя
по-ниска степен на обществена опасност на деянието спрямо другите нарушение от
същия вид. Касаторът не се позовава на други смекчаващи обстоятелства.
Преценката дали да се образува или не административнонаказателно производство и
дали да се санкционира дадено нарушение законодателят е предоставил на
контролните органи и наказващия орган. В съдебното административнонаказателно
производство тази преценка на наказващия орган подлежи на проверка само по
отношение правилното приложение на материалния закон – налице ли е маловажен
случай или не. Както се посочи, настоящият състав на съда напълно споделя и
препраща към мотивите на ВРС за неприложимост в случая на нормата на чл. 28 ЗАНН.
Съобразявайки
нормативната регламентация за определяне на административните наказания (чл. 27 ЗАНН), ВРС правилно приема, че налагането на санкция в размер на 600 лева е
справедливо и законосъобразно по отношение на конкретното нарушение.
При извършената служебна проверка
за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци,
които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.
С оглед изхода на спора, следва в полза на НАП да се
присъди на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лв. По делото
не е представен писмен отговор по касационната жалба от юрисконсулт, представляващ ответника по делото, не се е явил юрисконсулт в открито съдебно заседание, но са представени писмени бележки. Съдът
съобрази и че спорът не се отличава с фактическа и правна сложност.
На основание
чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 167
от 28.05.2021 г. по АНД № 20213110201162/2021 г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „АВТО
ГУМИ-ВАРНА“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от Д Б Х , да заплати на НАП сумата в размер
на 80 (осемдесет) лева, представляваща направени разноски по КАНД № 1526/2021
г. на АдмС-Варна за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: