РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2384
гр. Пловдив, 14.12.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав,
в открито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА - ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря Станка Журналова и участието на
прокурора Здравена Янева, като разгледа докладваното от Председателя к.а.н.д. №
2095 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета
от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ТА на НАП
Пловдив против Решение № 1249 от 15.06.2022 г., постановено по АНД № 1232 по
описа за 2022 г.на Районен съд - Пловдив, ХХVI н.с., В ЧАСТТА, в която е отменено
Наказателно
постановление № 609275-F612324 от 03.11.2021 г. издадено от директора на
дирекция „Контрол‘‘ в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на ЕТ „Ф.М.М.“ с ЕИК: ***
са наложени административни наказания „имуществени санкции‘‘, както следва: по
т. 2 – имуществена санкция в размер от 1 023, 72 лева на основание чл. 180, ал.
2, вр. чл. 180А, ал. 1 ЗДДС, по т. 3 – имуществена санкция в размер от 946, 67
лева на основание чл. 180, ал. 2, вр. чл. 180А, ал. 1 ЗДДС, по т. 4 –
имуществена санкция в размер от 1 007, 99 лева на основание чл. 180, ал. 2, вр.
чл. 180А, ал. 1 ЗДДС, по т. 5 – имуществена санкция в размер от 994, 23 лева на
основание чл. 180, ал. 2, вр. чл. 180А, ал. 1 ЗДДС, по т. 6 – имуществена
санкция в размер от 975, 15 лева на основание чл. 180, ал. 2, вр. чл. 180А, ал.
1 ЗДДС, по т. 7 – имуществена санкция в размер от 604, 17 лева на основание чл.
180, ал. 2, вр. чл. 180А, ал. 1 ЗДДС.
С касационната жалба се претендира отмяна на
решението на районния съд в обжалваната част, поради незаконосъобразност.
Излагат се съображения, че не са налице констатираните от районния съд
процесуални нарушения, а наличието на неточности не е съществен порок, който да
е довел до неяснота в какво се обвинява нарушителят и какво е извършеното
нарушение. След като са изяснени всички факти и обстоятелства, съдът следвало
да се произнесе по надлежния ред за ангажиране на административнонаказателната
отговорност. Претендират се разноски.
Ответникът ЕТ „Ф.М.М.“, чрез процесуалния си
представител адвокат З., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
оставена без уважение. Счита постановеното от районния съд решение за правилно
и законосъобразно. Претендира разноски. Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Пловдив, дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията
на двете страни и след преценка на събраните доказателства и наведените
касационни основания, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта на касационната жалба:
Касационната жалба е подадена в предвидения за
това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. Ето защо е
ДОПУСТИМА.
По същество:
Районният съд е бил сезиран с жалба
против Наказателно постановление № 609275-F612324 от 03.11.2021 г. издадено от директора
на дирекция „Контрол‘‘ в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на ЕТ „Ф.М.М.“ с ЕИК: ***
са наложени административни наказания „имуществени санкции‘‘, както следва: по
т. 1 – имуществена санкция в размер от 500 лева на основание чл. 180, ал. 2,
вр. чл. 180, ал. 1 ЗДДС, по т. 2 – имуществена санкция в размер от 1 023, 72
лева на основание чл. 180, ал. 2, вр. чл. 180А, ал. 1 ЗДДС, по т. 3 –
имуществена санкция в размер от 946, 67 лева на основание чл. 180, ал. 2, вр. чл.
180А, ал. 1 ЗДДС, по т. 4 – имуществена санкция в размер от 1 007, 99 лева на
основание чл. 180, ал. 2, вр. чл. 180А, ал. 1 ЗДДС, по т. 5 – имуществена
санкция в размер от 994, 23 лева на основание чл. 180, ал. 2, вр. чл. 180А, ал.
1 ЗДДС, по т. 6 – имуществена санкция в размер от 975, 15 лева на основание чл.
180, ал. 2, вр. чл. 180А, ал. 1 ЗДДС, по т. 7 – имуществена санкция в размер от
604, 17 лева на основание чл. 180, ал. 2, вр. чл. 180А, ал. 1 ЗДДС.
В частта по т.1 НП е потвърдено и не е
предмет на настоящото касационно производство.
Установено е от фактическа страна, че
едноличният търговец, като данъчнозадължено по ЗДДС лице, не е начислило ДДС в
размер от 5626,73 лева по облагаеми доставки на обща стойност 28 133, 67 лева
извършени за данъчен период 24.09.2020 г. – 22.03.2021 г., когато лицето не е
било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в
срок, въпреки, че е било длъжно. За периода от 01.09.2019 г. д. 31.08.2020 г
задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 95. ал. 2 от ЗДДС в размер над 50 000 лв. /55578, 55 лева /, формиран от търговия на дребно
със закуски в търговски обект в с. Долно Воден, Център.
Реализираният облагаем оборот е по
фискално устройство - № 4351021, като данъчното събитие по описани в приложение
№ 1 доставки е настъпило, на основание чл. 25, ал. 1 и ал 2 от ЗДДС на датата
на която е извършена продажбата, като тази дата съвпада с датата на издаване на
съответния фискален бон и на същата дата ДДС е станал изискуем съгласно чл. 25
ал 6, т. 1 от ЗДДС.
Прието е, че лицето е следвало да подаде
в ТД на НАП Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 08.09.2020 г. Такова е подадено със закъснение на 08.03.2021
г. с вх. № 303912100957162/08.03.2021 г. и задълженото лице е регистрирано по
ЗДДС на 23.03.2021 с Акт за регистрация по ЗДДС № 160422101114640/19.03.2021 г.
За периода от изтичане на срока за
издаване на акт за регистрация /24.09.2020 г - деня последващ деня, в който
дружеството би следвало да е регистрирано по ЗДДС/ по чл. 101, ал. 6 и ал. 7 от ЗДДС, ако лицето беше подало в срок заявление за регистрация по ЗДДС, до датата
на регистрацията, търговецът следвало да начислява ДДС за извършените от него
облагаеми доставки.
3а
периода 01.10.2020 г. - 31.10.2020 г. е установено да са извършени облагаеми
доставки на стоки - търговия на дребно със закуски, описани в Приложение № 3,
неразделна част от АУАН на обща стойност 5118. 62 лв., от които данъчна основа
- 5118. 62 и не е начислен ДДС общо в размер на 1023. 72 лв.
За
периода 01.11.2020 г. – 30.11.2020 г. са извършени облагаеми доставки на
стоки - търговия на дребно със закуски, описани в Приложение № 4, неразделна
част от АУАН на обща стойност - 5630. 00 лв., от които данъчна основа - 4733,
ЗЗ и не е начислен ДДС общо в размер 946. 67 лв.
3а
периода 01.12.2020 г. - 31.12.2020 г. са извършени облагаеми доставки на
стоки - търговия на дребно със закуски, описани в Приложение N? 5. неразделна
част от настоящия АУАН на обща стойност 6047. 96 лв., от които дан. основа -
5039, 97 и не е начислен ДДС общо в размер 1007, 99 лв.
За
периода 01.01.2021 г - 31.01.2021 г. са извършени облагаеми доставки на
стоки - търговия на дребно със закуски, описани в Приложение № 6, неразделна
част от АУАН на обща стойност 5973, 60 лв., от които данъчна основа - 4971. 17
лв. и не е начислен ДДС общо в размер 994, 23 лв.
За
периода 01.02.2021 г. - 28.02.2021 г. са извършени облагаеми доставки на
стоки - търговия на дребно със закуски, описани в Приложение № 7, неразделна
част от АУАН на обща стойност 5350. 90 лв., от които данъчна основа - 4875, 75
и не е начислен ДДС общо в размер 975. 15 лв.
3а
периода 01.03.2021 г – 22.03.2021 г. са извършени облагаеми доставки на
стоки - търговия на дребно със закуски, описани в Приложение № 8, неразделна
част от АУАН на обща стойност 3625. 00 лв. от които данъчна основа - 3020, 83 и
не е начислен ДДС общо в размер 604, 17 лв.
Освен задължението за начисляване на
ДДС, следвало в края на всеки от периодите лицето да състави обобщен отчет по
чл. 119, ал. 1 от ЗДДС и да посочи така съставения отчет в дневника си за
продажби и справката-декларация за съответния данъчен период, които е следвало
да подаде в ТД на НАП - Пловдив, в срок до 14-то число на месеца, следващ
съответния данъчен период.
На основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС,
когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи
отделно, приема се, че той е включен в договорената цена, поради което размерът
на данъка е определен по формулата в чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС.
Въз основа на това е прието, че са нарушени
разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 във връзка с чл. 180,
ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1 вр. чл. 119 вр. чл.
25, ал. 1, ал. 2 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС.
Нарушенията са открити при представени
документи на дата 15.03.2021г. Във връзка с ИПДПОЗЛ №
303912100957162/08.03.2021 г в хода на извършена проверка в гр. Пловдив и във
връзка с издаден Акт за регистрация по ЗДДС № 160422101114640/19.03.2021 г по
повод подадено заявление за регистрация по ЗДДС 303912100957162/08.03.2021 г.
Съставен е АУАН с № F612324 oт
18.05.2021 г. в който е прието,че са извършени нарушения по чл.86,ал.1 от ЗДДС
За да отмени НП в тази част, районният
съд е приел, че при издаването на наказателното постановление по отношение на
тези нарушения са допуснати съществени процесуални нарушения, които се
изразяват в сгрешени санкционни разпоредби. В обстоятелствената част са описани
извършени нарушения, изразяващи се в нарушаване разпоредбите на чл. 86, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 3 ЗДДС, които са относими към санкционната разпоредба на чл.
180, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС, но по отношение на нарушенията от т. 2 до т. 7 от наказателното
постановление, наказанията са наложени на основание чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, вр.
чл. 180А, ал. 1 ЗДДС. Санкциите били наложени на основание санкционни норми,
които не съответстват на извършване на нарушението. Прието е , че няма каквато
и да била превръзка между разпоредбите на чл. 180, ал. 2 ЗДДС и тази на чл.
180А, ал. 1 ЗДДС. Мотивирано е още, че размерът на наказанията са определени,
не с оглед разпоредбата на чл. 180А, ал. 1 ЗДДС, която е в насока, че
регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този
закон срокове в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по
глава осма и за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит, се
наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер 5 на сто от
неначисления данък, но не по-малко от 50 лв. В случай, че се налагат наказания
с оглед разпоредбата на чл. 180А, ал. 1 ЗДДС същите не трябва да са в размер
изцяло на данъка, а трябва да са в размер от 5 на сто от него, но не по-малко
от 50 лева.
Прието е,че по този начин волята на
наказващия орган остава неясна, посочената е погрешна санкционна норма, която е
неотносима за процесните нарушения, но наказанията са определени на друго
основание.
По искането на въззиваемата страна да се
измени наказателното постановление, районният съд е приел,че според разпоредбата
на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН Съдът може да измени наказателното постановление,
като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В конкретния случай,
разпоредбата на чл. 180А, ал. 1 ЗДДС предвижда много по-ниско наказание от това
предвидено в разпоредбата на чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС и се явява закон за
по-тежко наказуемо нарушение. Поради това, макар и размерът на имуществените санкции да
отговарят на извършените нарушения, Съдът не би могъл да измени основанието за
тяхното налагане в такова по чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС, тъй като същото се
явява по-тежко. Посочва се,че волята на наказващия орган остава неясна, като
това представляват и нови фактически обстоятелства по делото, доколкото
жалбоподателят е бил санкциониран по по-леко наказуемия състав, наложена му е
била по-висока имуществена санкция и по този начин нарушителят не е в състояние
да разбере срещу кои факти да се защити.
Решението е правилно.
От безспорно установената фактическа
обстановка, несъмнен е факта на извършване на нарушение по чл.86,ал.1 от ЗДДС,
наказуемо по чл.180 ал.2,вр. с ал.1 от ЗДДС, както и несъмнен е факта на сгрешени
санкционни норми по т.2-7 от обжалваното НП, защото вместо чл.180,ал.2 вр. с
ал.1 е записано чл.180,ал.2 вр. с чл.180а,ал.1 ЗДДС. Грешката е такава, че води
до неяснота на приложената санкционна норма – чл.180 или чл.180а от ЗДДС, като
в случая правилно е прието от районния съд, че чл.180а предвижда по-лека
санкция, поради което и чл.63,ал.7 от ЗАНН е неприложим. Нещо повече, освен
липсата на обвръзка между чл.180ал.2 и чл.180а,ал.1 от ЗДДС има разминаване
между вида на субектите които могат да бъдат санкционирани с едната и с другата
норма. Чл.180а поради персоналното си действие е специална по отношение на чл.
180 ЗДДС и ограничава действието си до лицата - платци по глава осма от
ЗДДС-получатели по доставката и вносители, какъвто в случая не е адресата на
оспорваното НП.
Затова и нарушението следва да се приеме
за съществено, поради което правилно НП в т.2-7 е било отменено от районния
съд.
Следва да се отбележи,че се наблюдава и
друг порок на НП. За да предизвика целените с издаването му правни последици,
наказателното постановление следва да съдържа обем от информация, достатъчен за
да се обоснове фактическия състав на извършеното нарушение. Данните, фактите и
обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща наказателното постановление
са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.
6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно,
съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва
постановения от административнонаказващия орган резултат.
Неспазването на така установените нормативни
изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт. С
оглед правилното определяне на наказанието и възможността за упражняване на
съдебен контрол за законосъобразност на констатираното нарушение,
административнонаказващият орган следва при този вид нарушения да опише
подробно и да събере пълни данни за обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, нещо което в конкретния случай не е сторено, поради което
процесното НП се явява незаконосъобразно и на това основание. Това е така,
защото описанието на нарушението, доказателствата които го потвърждават и
законовите разпоредби, които са виновно нарушени, не могат да бъдат извличани
по пътя на формалната или правна логика. В случая, недопустимо за описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, се препраща към
други документи-протокол и приложения, без тяхното съдържание да е
възпроизведено в обстоятелствената част на АУАН, съответно на НП. Описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и
доказателства, които го подкрепят, следва задължително да се съдържат в АУАН,
т. е още от образуването на административнонаказателното производство следва по
недвусмислен начин да е ясно, за какво нарушение и въз основа на какви доказателства
се ангажира административнонаказателната отговорност на виновното лице. Това е
така, защото АУАН поставя началото на това производство и нарушителят следва да
има възможност да разбере точно какво административно нарушение му се вменява,
че е извършил.
По изложените съображения, решението е
законосъобразно и правилно и следва да се остави в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 800лв.,съгласно
представения списък на разноските.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1249 от 15.06.2022
г., постановено по АНД № 1232 по описа за 2022 г.на Районен съд - Пловдив, ХХVI
н.с., В ЧАСТТА, в която е отменено Наказателно постановление №
609275-F612324 от 03.11.2021 г. издадено от директора на дирекция „Контрол‘‘ в
ТД на НАП гр. Пловдив, с което на ЕТ „Ф.М.М.“ с ЕИК: *** са наложени
административни наказания „имуществени санкции‘‘, както следва: по т. 2 –
имуществена санкция в размер от 1 023, 72 лева на основание чл. 180, ал. 2, вр.
чл. 180А, ал. 1 ЗДДС, по т. 3 – имуществена санкция в размер от 946, 67 лева на
основание чл. 180, ал. 2, вр. чл. 180А, ал. 1 ЗДДС, по т. 4 – имуществена
санкция в размер от 1 007, 99 лева на основание чл. 180, ал. 2, вр. чл. 180А,
ал. 1 ЗДДС, по т. 5 – имуществена санкция в размер от 994, 23 лева на основание
чл. 180, ал. 2, вр. чл. 180А, ал. 1 ЗДДС, по т. 6 – имуществена санкция в
размер от 975, 15 лева на основание чл. 180, ал. 2, вр. чл. 180А, ал. 1 ЗДДС,
по т. 7 – имуществена санкция в размер от 604, 17 лева на основание чл. 180,
ал. 2, вр. чл. 180А, ал. 1 ЗДДС.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
да заплати на Ф.М.М., ЕГН **********, в качеството му на ЕТ „Ф.М.М.“ с ЕИК: ***,
гр. Асеновград, ул.“Вихрен“ № 30 сумата от 800/осемстотин/ лева разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: