Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 28.04.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното
заседание на шести април две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря Надежда
Масова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 8008 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е
образувано по искова молба, с вх. № 21326/ 13.07.2020 г. /приложена по адм. д.
№ 6612/ 2020 г. по описа на АССГ/, с която Н.Д.М., с ЕГН **********, починал на
26.01.2021 г. и заместен по реда на чл. 227 от ГПК от своята наследница Е.Н.Д. ***,
с ЕГН **********, е предявил против Прокуратурата на Р България иск за
осъждането и да му заплати сума в размер на 50 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на бездействието
на СГП и липса на произнасяне в срок по подадената от ищеца молба до Главния
прокурор на Р България, препратена по компетентност на СГП, за освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наказание „лишаване от свобода“, наложено му с
присъда по НОХД № 365/ 2016 г. на основание чл. 447 т. 3 от НПК.
Съобразно изложените в
исковата молба твърдения, с молба от 01.06.2020 г., отправена до Главния
прокурор на Р България, ищецът е настоял да бъде освободен от изтърпяване от
остатъка на наказание „лишаване от свобода“, наложено му присъда по НОХД № 365/
2016 г., на основание чл. 447 т. 3 от НПК - поради пълна загуба на зрение след
проведено лечение в СБААЛС - затвора София и Пета градска болница. С писмо №
5575/ 2018 г. от 10.06.2020 г. прокурор при ВКП изпратил молбата му до СГП. До
настоящия момент липсвало произнасяне по подадената от ищеца молба. Настоява
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за причинените му вреди в
размер на 50 000 лв. за причинените му вреди: болки и страдания и чувство за
безпомощност и незащитеност от закона.
В допълнителна молба ищецът
сочи, че до м. 07.2019 г. имал добро зрение. След прилагането на лекарство от
специалист – офталмолог от V градска болница установил, че
зрението му прогресивно намалява, като получил подуване на очите, сълзене,
секретиране и затъмняване на очните ябълки. Бил консултиран от лекар в мястото
за лишаване от свобода, който му предписал лечение /капки в очите/. Многократно
посещавал лекаря в мястото за лишаване от свобода, докато станало ясно, че
зрението му е необратимо увредено. Сезирал органите на Прокуратурата, като с
постановление било отказано прекъсване изтърпяване на наложеното му наказание,
тълкувайки заболяването му по превратен начин. Това довело до продължаване на
изтърпяването му, по време на което ищецът изгубил зрението си напълно. Между
липсата на адекватно произнасяне от страна на ответника и причинените му
неимуществени вреди предвид загуба на зрението била налице причинно –
следствена връзка, предвид което настоява иска му да бъде уважен изцяло.
По реда и в срока по чл. 131
ал. 1 от ГПК ответникът Прокуратура на Република България, чрез процесуалния си
представител, е депозирал писмен отговор, в който е изложено твърдение за
нередовност на исковата молба, тъй като не били изложени конкретни факти и
обстоятелства, от които ищецът черпел основанието на своята претенция. Не била
конкретизирана преписката, по която се чакало произнасяне. Искът бил допустим,
но неоснователен, тъй като не бил подкрепен с доказателства, от които да се
установявала основателността на твърденията на ищеца. Не бил конкретизиран
номера на преписката, по която се твърди, че е налице бездействие, липсвали
причинени вреди, както и причинно-следствена връзка между твърдяното виновно
поведение на ответника и причинените му вреди. Съгласно чл. 447 т. 3 от НПК,
изпълнението на наказанието лишаване от свобода може да бъде прекъснато при
тежко заболяване на осъдения – до оздравяването му, от окръжния прокурор по
местоизтърпяването на наказанието, като предложение може да се прави и от
началника на затвора. Произнасянето на компетентния прокурор не било обвързано
със срок, следователно твърдението на ищеца за липса на произнасяне в
„законоустановения срок“ било неоснователно. Твърдените от ищеца вреди следвало
да се намират в причинно-следствена връзка с описаните действия или бездействия
на Прокуратурата. Такава не се установявали от доказателствата по делото.
Липсвали доказателства относно конкретно претърпени от ищеца болки и страдания.
Исковата молба била бланкетна и в нея не се съдържали конкретни твърдения за
бездействието на ответника. Настоява се за отхвърляне на претенцията,
претендирани са разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно изложените от всяка
от страните твърдения и възражения и ангажираните по делото доказателства,
Софийски градски съд приема за установено следното:
От приложените по делото
доказателства става ясно, че на 05.06.2020 г. под № 5575/18 е била входирана в
Прокуратурата на Р България молба от Н.Д.М. с правно основание чл. 447 от НПК,
за освобождаване от наложеното му наказание поради наличието на предпоставките
по т. 3 от с. чл. Изложени са твърдения, че при започване изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ бил в сравнително добро здравословно
състояние и със зрение, което започнал прогресивно да губи поради условията в
мястото за лишаване от свобода. Било проведено лечение и двукратно бил извеждан
извън мястото за лишаване от свобода за преглед от специалисти – офталмолози,
но независимо от това заболяването му прогресирало до степен на пълна слепота.
Това довело до невъзможност да се обслужва сам в ежедневието и да покрива
елементарни хигиенно – битови нужди, чувствал се безпомощен. Представил и
помолил да бъдат изискани допълнително медицински документи.
С писмо от 10.06.2020 г.
Върховната касационна прокуратура, отдел „Съдебен“ препратила писмото на Н.Д.М.,
с препис до него, на СГП. На 12.06.2020 г. бил избран наблюдаващ прокурор,
който с писмо от 15.06.2020 г. изискал от Началника на Затвора гр. София
становище по подадената от първоначалния ищец молба за прекъсване изпълнението
на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, включително да се представи
справка от търпимия остатък на наказанието, становище от ЛКК и дали Затвора –
София разполага с възможност да поеме лечението на осъдения или се налага
лечението му извън мястото за лишаване от свобода. На 25.06.2020 г. бил
изготвен доклад относно Н.Д.М. в качеството му на лишен от свобода, в който е
отправена препоръка да се съобрази мнението на медицински лица. На същата дата
е била изготвена и медицинска справка относно здравословното му състояние, в
която е посочено, че страда от артериална хипертония, II степен, както и ентропион и
трихиазис на клепача, и старческа катаракта, морганиев тип, на лявото око, със
силна намалено зрение на двете очи. Изписано е медикаментозно лечение, което се
провежда планово и регулярно, в тази връзка е представен и пълния медицински
картон на ищеца. Била проведена консултация с офталмолог на 17.12.2019 г., за
която е приложен амбулаторен лист. До момента на изготвяне на справката не е
било препоръчвано радикално лечение, което да е налагало лечение във външно
здравно заведение. Било е изразено негативно становище за прекъсване
изпълнението на наказанието.
Представено е и становище № 38
от 02.07.2020 г. на ЛКК при СБАЛЛС – гр. София по повод искането по чл. 447 т.
3 от ГПК. Във връзка с освидетелстването на Н.Д.М. е посочено, че е необходима
нова консултация с офталмолог и здравословното му състояние може да бъде
проследено от лечебните заведения към местата за лишаване от свобода. ГД „ИН“
към МП е представила справка относно изтърпяната част от наказанието „лишаване
от свобода“.
На 06.07.2020 г. наблюдаващия
преписката прокурор при СГП е изготвил писмено становище, в който е приел, че
искането с правно основание чл. 447 т. 3 от НПК е неоснователно, тъй като към
момента не са били налице медицински основания за прекъсване на изпълнението на
наказанието, а заболяването на ищеца може да бъде проследявано и в лечебните
заведения към местата за лишаване от свобода.
С
постановление от 06.07.2020 г. Градският прокурор е постановил отказ за
прекъсване изпълнението наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 г. на Н.Д.М..
По делото не са налице доказателства постановлението да е било обжалвано пред
горестоящата Апелативна прокуратура.
При
така изложените фактически данни Софийски градски съд достига до следните
правни изводи:
Предявеният
от Н.Д.М., заместен по реда на чл. 227 от ГПК от своята наследница Е.Н.Д.,
против Прокуратурата на Р България иск черпи правното си основание от нормата
на чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД и страните са легитимирани да участват в процеса.
Този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от него при или по повод изпълнението на тази работа. Следователно отговорност
по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму: а/ Когато
вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез
действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или от характера на работата. б/ Когато вредите са
причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.
В този случай вредите се явяват причинени по повод изпълнението на възложената
работа. Отговорност по чл. 49 ЗЗД съществува и когато причинителят на
увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване
на възложената работа. Съгласно Постановление № 9 от 28.XII.1966 г., Пленум на
ВС, отговорност по чл. 49 ЗЗД не възниква, когато увреждането е резултат на
лични отношения между причинителя и увредения, макар и тези лични отношения да
са възникнали при или по повод изпълнението на възложената работа.
Удовлетворяването
на иска за обезвреда на причинени имуществени вреди предпоставя установяването
при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните предпоставки,
които следва да бъдат налице кумулативно: противоправно поведение на ответника,
причиняване на конкретно посочени в исковата молба вреди от твърдения от ищеца вид,
степен и интензитет, както и наличието на причинно - следствена връзка между
тях.
В
първоначалната си искова молба Н.Д.М. е изложил твърдения, от които черпи
основанието на своята претенция, относно факта на липса на своевременно
произнасяне по искането му за прекъсване на изтърпяване на наложеното му
наказание „лишаване от свобода“ на основание чл. 447 т. 3 от НПК.
От
приложените по делото доказателства става ясно, че е подал молба за прекъсване
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ поради влошаване на
здравословното му състояние – намаляване на зрението му, на 10.06.2020 г. Разпоредбата на чл. 448 от НПК сочи, че изпълнението
на наказанието се прекъсва от окръжния прокурор по местоизтърпяването му,
предвид която молбата на първоначалния ищец е била препратена на СГП. В деня,
следващ постъпването и, е бил определен прокурор, който да извърши проверка, в
хода на която са били събрани доказателства относно здравословното състояние на
Н.Д.М.. Градският прокурор /чиято длъжност ответства на длъжността Окръжен
прокурор/ се е произнесъл с постановление на 06.07.2020 г., т. е. в срок, по –
малък от месец, броим от подаването на молбата по чл. 447 т. 3 от НПК.
Следователно твърденията на ищеца за липса на произнасяне в срок по подадената
от него молба за прекъсване изпълнението на наложеното му наказание „лишаване
от свобода“, ерго за противоправно и незаконосъобразно поведение на ответника чрез негов служител – в случая
прокурор при СГП, са неоснователни.
В
допълнителна уточнителна молба Н.Д.М. е развил твърдения, че с постановлението
от 06.07.2020 г. на Градския прокурор заболяването му е било третирано
превратно, което е довело до отказ за прекъсване изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“.
В тази
връзка следва да се съобрази, че по подадената молба е извършена проверка, като
наблюдаващият преписката прокурор е изискал писмени доказателства относно
здравословното състояние на първоначалния ищец, включително дали страданието му
е налагало лечението му в болнично заведение извън местата за лишаване от
свобода. Това е сторено във връзка с изискването на чл. 447 т. 3 от НПК, който
предпоставя като условие за прекъсване изпълнението на наказанието „лишаване от
свобода“ наличието на тежко заболяване на осъдения – до оздравяването му. В
представените справки от Затвора София, както и СБАЛЛС, се съдържа медицинско
становище, че лечението на първоначалния ищец може да бъде проведено в
условията на болницата при мястото за лишаване от свобода и на основание чл.
135 от ЗИНЗС. При тези писмени доказателства и липса на медицински препоръки от
съответните длъжностни лица в мястото за лишаване от свобода, наблюдаващият
прокурор не би могъл даде различно становище, съответно Градският прокурор не
би могъл да постанови прекъсване на изпълнение на наказанието на основание чл.
447 т. 3 от ГПК, тъй като същите не биха ответствали на събраните по преписката
писмени доказателства. Дали последните, изготвени от съответните длъжностни лица
при ГД „ИН“ при МП, са описвали задоволително здравословното състояние на ищеца
или са го неглижирали, доколкото страданието му ентропион и трихиазис на
клепача, в случай на значителна тежест, би могло да доведе до загуба на
зрението, е въпрос, който не е предмет на разглеждане в настоящото производство,
доколкото ГД „ИН“ не е ответник в настоящото производство. Настоящият съдебен
състав намира, че изложените от първоначалния ищец твърдения са неоснователни,
доколкото постановлението на Градския прокурор, като представител на ответника,
е основано на представените по преписката, изготвена по проверка на изложените
в молбата на ищеца твърдения, писмени доказателства и в тази връзка не е нито
незаконосъобразно, нито противоправно. Същото не е било обжалвано пред
горестоящата Апелативна прокуратура и е влязло в сила.
При
така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че твърденията в
исковата молба за противоправност и незаконосъобразност на действията на
ответника чрез действията на лица, които са натоварени да извършват работа за
него, са неподкрепени с доказателства. Това сочи на липса на първият от
кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане – наличието на вредоносни действия от страна на ответника, което от
своя страна води до безпредметност на разглеждането на останалите елементи на
състава – наличието на вреди и на причинно – следствена връзка.
Липсата
на елемент от фактическия състав на деликта налага отхвърляне на ищцовата
претенция като неоснователна.
Като
последица от отхвърлянето и и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника следва
да бъдат присъдени претендираните от него разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявената от Н.Д.М., с ЕГН **********, заместен по реда на чл. 227 от ГПК от
своята наследница Е.Н.Д. ***, с ЕГН **********, против Прокуратурата на Р
България, претенция за осъждането и да му заплати сума в размер на 50 000
/петдесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в резултат на бездействието на СГП и липса на произнасяне в
срок по подадената от ищеца молба от 01.06.2020 г. до Главния прокурор на Р
България, препратена по компетентност на СГП, за освобождаване от изтърпяване
на остатъка от наказание „лишаване от свобода“, наложено му с присъда по НОХД №
365/ 2016 г. на основание чл. 447 т. 3 от НПК; както и за незаконосъобразен
отказ да бъде прекъснато изтърпяването на наложеното му наказание
"лишаване от свобода“ с постановление на Градския прокурор от 06.07.2020 г.
на основание чл. 447 т. 3 от НПК, като неоснователна.
ОСЪЖДА Е.Н.Д.
***, с ЕГН **********, като наследник на първоначалния ищец Н.Д.М., да заплати
на Прокуратурата на Р България, сумата от 150 /сто и петдесет/ лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: