О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е № 260197
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, ХХ с, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 38 по описа
за 2021г на Пловдивски окръжен съд, взе предвид следното:
Производството по делото е по
предявена искова молба от К.Б.К., ЕГН **********
***, с която се иска да бъдат прогласени за нищожни взетите на 06.11.2020г решения
от едноличния собственик на капитала на ответника „Х.58“ ЕООД – гр.Карлово, ЕИК
********* за откриване на призводство по
ликвидация и съпътстващите това решение промени, за вписването на които е
подадено заявление образец Б6 вх.№ 20210112142156 по партидата на дружеството. При
условията на евентуалност моли съда отменени решенията поради противоречието им
с императивни норми на закона. Претендира разноски.
От ответника по делото е
постъпило становище, в което заявява, че предявените искове са недопустими като
изложените от ищеца оплаквания сочат на незаконосъобразни решения, които
подлежат на отмяна, но същата се инициира с иск по чл.74 от ТЗ, с какъвто
ищецът не разполага и го заобикаля с предявяване на иск за нищожност по чл.124
от ГПК. Поради това счита, че иск за нищожност не е предявен, а е подадена
искова молба единствено с цел да се спре вписването на решенията му. Претендира
разноски.
Съдът намира за установено
следното:
Ищецът твърди, че е бил съдружник
и управител в ответното дружество, като е бил изключен на проведено общо
събрание на съдружниците на 09.06.2017г. Той е оспорил изключването си с подадена
искова молба, по която е образувано т.д. № 352/2017г по описа на ОС – Пловдив и по същото е налице постановено
решение, с което исковете му са уважени. Макар това решение да не е влязло в
сила, посочва, че непосредствено след постановяването му, ответникът
недобросъвестно е взел решение за започване на производство по ликвидация, за
да не може ищецът да реализира правата си по възстановяване качеството на
съдружник в дружеството.
Според ищеца, след като той е
обжалвал изключването си като съдружник пред съда, то липсва яснота за
членствения състав на ответника и взетите от едноличния собственик на капитала
решения са взети при липса на компетентност. Решения могат да се вземат след
като се формира мнозинство при неговото възстановяване като съдружник, а
обжалваните решения са взети без той да е участвал в проведеното събрание от
едноличния собственик на капитала. Поради това за него не тече преклузивният
14-дневен срок и предявеният иск по чл.74 от ТЗ е допустим.
На следващ място посочва, че
решаването на настоящия спор е в зависимост от решаването спора с влязло в сила
съдебно решение по т.д. №352/2017г по описа на ОС – Пловдив и моли за спирането
му до приключване на т.д. №352/2017г.
Обстоятелствата по наличието на
висящо произвоство по искове по чл.74 от ТЗ между страните по т.д. №352/2017г
по описа на ОС – Пловдив се установява от представените към исковата молба
преписи от искова молба и съдебно решение, което не е влязло в сила. Предмет на
тези предходни исковете е изключването на К.Б.К. като съдружник, което е
вписано по партидата на ответното дружество на 15.06.2017г, установено от
извършената от съда служебва справка в АВ, както и са вписани съпътстващите го
промени – промяна на правната форма на дружествто от ООД в ЕООД с едноличен
собственик на капитала и приемане на учредителен акт. След като изключването на
К. е вписано в ТРРЮЛНЦ, то това решение има действие и се счита общоизвестно и
по отношение на К. и по отношение на дружеството и по отношение на третите лица
съгласно чл.9 и чл.7 от ЗТРРЮЛНЦ. Това решение във вътрешните отношения между
съдружниците поражда действие от момента на вземането му. Следователно от този момент К. вече няма
качеството съдружник, независимо дали е оспорил изключването си по исков ред.
Ако изключването му бъде отменено, т.е. той се снабди с позитивно за него
съдебно решение, същото има действие занапред във времето, от момента на
влизането му в сила, а не действа със задна, като преурежда статута на К. и към
тази задна дата му възстановява качеството съдружник.
Отделно от казаното, в настоящия
случай е налице не само взето решение за изключване на К. като съдружник, но
това решение е и вписано в по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ. При това
положение дори ищецът да се снабди с позитивно за него съдебно решение, с което
се отмени взетото решение за изключването му, то това решение не може да доведе
само по себе си до промяна във вече вписаните обстоятелства по партидата на
дружеството, защото такава промяна се извършва единствено въз основа на
предявен иск, не и служебно от длъжностното лице по регистрация съгласно
изричната разпоредба на чл.30 от ЗТРРЮЛНЦ. Видно от диспозитива на
представеното съдебно решение по т.д. №352/2017г по описа на ОС – Пловдив, с
него е отменено решението за изключването на К. като съдружник, но не е
постановено заличаване на вписаното обстоятелство за изключването му като
съдружник. От това и доколкото ищецът не твърди, че с постановеното решение по т.д.
№352/2017г съдът не се е произнесъл по всичките му искове, съдът намира, че от
ищеца К. не е бил предявен отделен иск за заличаване на вече вписаното
обстоятелство по изключването му като съдружник. При това положение, за да бъде
възможно вписването му в АВ отново като съдружник в дружеството е необходимо не
само съдебно решение за отмяна на решението на ОС за изключването му, но и
друго съдебно решение за отмяна на вписаното изключване – различният ред за
защита при атакуване на решения на органи на дружеството, които подлежат или не
подлежат на вписване, респ. различните правни последици които ще настъпят в
зависимост от осъществения ред за защита са подробно разграничен в т. II от ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС,
в което коментираният иск по чл. 431, ал.2 по ГПК (отм.) сега е възпроизведен
от действащата разпоредба на чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ. Решението по този иск също има
действие във времето занапред, от момента на влизане в сила на позитивно за
ищеца решение, а не преурежда с обратна сила правните последици от изключването
му като съдружник.
Следователно дори изключването на
ищеца като съдружник да бъде отменено, дори вписването в АВ на заличаването му
като съдружник да бъде отменено, макар ищецът К. да не твърди въобще да е
предявил подобен иск, то тези бъдещи решения нямат действие по отношение
взетите на 06.11.2020г решения от едноличния собственик на капитала на
ответника. Към 06.11.2020г ищецът К. няма качеството на съдружник, тъй като е
заличен като такъв по партидата на дружеството и същото е с вписана променена
правна форма от ООД в ЕООД. От момента на вписването на тези обстоятелства,
единственият компетентен орган, който взима решения за дейността на дружеството
е едноличният собственик на капитала, съгласно чл.147 от ТЗ. Неяснота по
отношение на действителния членствен състав от ответника няма, доколкото
членственият състав се определя единствено от вписаните по партидата на
съотвеното дружество обстоятелства, а не от субективното възприемане на ищеца
за правата, с които той разполага по вече предявения иск по чл.74 от ТЗ т.д. №352/2017г.
От момента на вписване в АВ на
заличаването му като съдружник, ищецът К. има качествто на трето лице за
ответника, което при предявени искове за нищожност на взети решения от
едноличния собственик на капитала на ЕООД, задължително следва да установи
правния си интерес. Казаното означава, че ищецът дължи обосноваване на интереса
си не чрез простото интерпретиране от него на накърнени му права и възможности
за защита, а излагане на такива релевантни за спора обстоятелства, които като
действителна правна последица водят до извод за осъществяване защита на негови
действителни права именно чрез предявяване на настоящите искове. В случая
ищецът сочи, че счита себе си за съдружник и поради това едноличният собственик
на капитала на ответника не разполага с копетентност да взема решения, но това
не отговаря на действителното правно положение за ответника, установено от
вписаните обстоятелства по партидата му в ТРРЮЛНЦ.
По изложеното съдът намира, че
ищецът не обосновава правен интерес от предявяване на искове за прогласяване нищожност
на взетите от ЕСК решения на 06.11.2020г на ответното дружество. Наличието на
правен интерес е авсолютна процесуална предпоставка за предявяване на исковете
и липсата му ги прави недупостими.
Все с оглед статута на ищеца на
трето за дружеството ответник лице той не притежава правна легитимация да
предявява иск по чл.74 от ТЗ, какъвто е предявил при условията на евентуалност
и с който иск разполагат единствено съдружниците. Съдът дава правна
квалификация на евентуалния иск именно по чл.74 от ТЗ, тъй като дори решенията
на ОС на дружествто да противоречат на императивни норма закона то те имат
характера на незаконосъобразни решения, подлежащи на отмяна с иск по чл.74 от ТЗ, а не са нищожни на основание чл.26 от ЗЗД – общата нищожност не намира
приложение в случая - т. I от ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС. Ето
защо недопустим се явява и предявения при условията на евентуалност иск.
По въпросите за действието на
съдебните решения, наличието на правен интерес по установителни искове и
действието на изключване на съдружник е налице трайна съдебна практика, като
напр. Решение № 35 от 20.04.2010 г. на
ВКС по т. д. № 546/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова,
Решение № 85 от 1.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 155/2012 г., I т. о., ТК,
докладчик председателят Дария Проданова, Определение № 603 от 25.09.2013 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2988/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Ирина Петрова,
Решение № 234 от 23.12.2016 г. на ВКС по т.д. № 54/ 2016 г, І т.о. докладчик съдията Ирина Петрова.
По всичко изложено, съдът намира
предявените пред него искове за недопустими, поради което образуваното по тях
производство следва да бъде прекратено.
С оглед
прекратяване на производството ответникът има право на извършените съдебни разноски
от 2400лв – заплатено възнаграждение за адвокатска защита, установено с
представена фактура. Това, спред съда доказва реалното извършване на разноски и
същите се дължат без значение от причината за прекратяване на делото и от етапа
на неговото разглеждане, в който смисъл е формирана и съдебна практика съгласно
Определение № 67 от 3.02.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 3465/2015 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова и Определение № 23 от 15.01.2019 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 4577/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова.
Мотивиран от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по предявените от К.Б.К., ЕГН ********** *** искове против „Х.58“
ЕООД – гр.Карлово, ЕИК ********* да бъдат прогласени за нищожни взетите на
06.11.2020г решения от едноличния собственик на капитала на ответника „Х.58“
ЕООД за прекратяване и откриване на призводство по ликвидация за дружеството,
за избор на риквидатор и определяне срок на ликвидация, за задължаване на
ликвидатора да заяви за вписване преа АВ на откритто производство по ликвидация
и да уведоми НАП, заявени за вписване със заявление образец Б6
вх.№20210112142156 по партидата на дружеството.
ПРЕКРАТЯВА
производството по предявените от К.Б.К., ЕГН ********** *** при условията на на
евентуалност искове против „Х.58“ ЕООД – гр.Карлово, ЕИК ********* да бъдат отменени
поради противоречие с императивни норми на закона взетите на 06.11.2020г
решения от едноличния собственик на капитала на ответника „Х.58“ ЕООД за
прекратяване и откриване на призводство по ликвидация за дружеството, за избор
на риквидатор и определяне срок на ликвидация, за задължаване на ликвидатора да
заяви за вписване преа АВ на откритто производство по ликвидация и да уведоми
НАП, заявени за вписване със заявление образец Б6 вх.№20210112142156 по
партидата на дружеството.
ОСЪЖДА К.Б.К.,
ЕГН ********** *** да заплати на „Х.58“ ЕООД – гр.Карлово, ЕИК ********* сумата
от 2400лв с ДДС за разноски пред настоящата инстанция.
Определението може да се обжалва
с частна жалба пред АС – Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните,
което на ищеца се изпрати на електронен адрес, както е поискано в исковата
молба.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: