№ 6659
гр. София, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Биляна Симчева
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело №
20231100504529 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника в
първоинстанционното производство „Летище София“ ЕАД, срещу решение
№ 12103/02.11.2022 г., постановено по гр.д. № 64087/2021 г. по описа на СРС,
51 състав, в частта му, с която е уважен предявеният от ищеца „КГ С.“ ЕООД
против „Летище София“ ЕАД иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД
за заплащане на сумата от 655.80 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди по лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„АМГ ГЛС 63“ с рег. № *******, настъпили по време на престой на
автомобила на паркинга на летище София в периода от 15.02.2021 г. до
24.02.2021 г., вследствие на теч и падаща мазилка от тавана на паркинга,
ведно със законната лихва върху главницата от 655.80 лева, считано от датата
на подаване на исковата молба – 10.11.2021 г. до окончателното плащане.
В частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата над
уважения размер от 655,80 лева до пълния предявен размер от 755,80 лв. или
за сумата от 100 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
за изготвяне на покана за заплащане на претендираното обезщетение, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 10.11.2021 г. до окончателното плащане, решението не е
обжалвано от заинтересованата страна и е влязло в сила.
В жалбата се излагат за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на постановеното първоинстанционно решение. Поддържа се,
1
че от събраните по делото единствено косвени доказателства не може да се
направи безспорен извод за наличието на фактическия състав на
отговорността по чл. 49 ЗЗД. Поддържа, се че липсват категорични
доказателства по делото, които да установяват, че описаните в исковата молба
вреди по предния капак на автомобила са настъпили именно на паркинга на
летището и именно в посочения времеви период, като недоказана остава и
причинната връзка между неизпълнението на ответника да поддържа
паркинга в състояние, което да не уврежда чуждо имущество, и твърдените от
ищеца вреди. Сочи се, че по делото липсват и представени доказателства за
заплащане на ремонта на твърдените вреди.
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният
представител на страна поддържа жалбата и отправя претенция за
присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски, като прави
възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна размер
на адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ищеца в производството – „КГ С.“ ЕООД, с който същата се оспорва с
доводи за нейната неоснователност. Поддържа се, че обжалваното решение е
правилно, законосъобразно и обосновано, поради което същото следва да
бъде потвърдено. Претендират се разноски и се прави възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК за разноските на въззивната страна.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира следното:
Предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД
Твърди се в исковата молба, че ищецът „КГ С.“ ЕООД е ползвател на
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „АМГ ГЛС 63“ с рег. № ******* по
силата на договор за наем от 24.09.2020 г., сключен с трета за спора страна.
Сочи, че по силата на договорната връзка носи задължението да извършва
всички ремонти по автомобила за своя сметка. Твърди, че на 15.02.2021 г.
автомобилът бил оставен на платен паркинг, ниво -1 на Летище София, за
което бил издаден талон с баркод 9Е2ЕФ081. Когато се прибрал в Република
България на 24.02.2021 г. управителят на ищцовата фирма установил щети по
предния капак на автомобила – нарушено на места лаково покритие и
кафеникави петна, които не могли да бъдат премахнати чрез измиване. На
място управителят установил, че на предния капак на превозното средство
има паднали парчета мазилка, примесени с кафеникава течност,
наподобяваща ръжда. Мазилката на тавана, намиращ се непосредствено над
лекия автомобил, се рушала и от него се стичала на капки ръждиво подобна
течност. За отстраняване на щетите било необходимо извършването на
ремонт на автомобила на стойност 655.80 лева, който дружеството заплатило.
Уточнява се, че ответникът носи отговорност за нанесените щети, тъй като е
2
задължен да стопанисва и поддържа паркинга, където са причинени вредите,
по начин, който да не застрашава живота и здравето на хората и/или
имуществото им, но това задължение не било изпълнено.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа.1. Отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква за
лицето, което е възложило работата другиму: а/ Когато вредите са
причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез
действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или от характера на работата. б/ Когато
вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата,
чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са
пряко свързани с него. В този случай вредите се явяват причинени по повод
изпълнението на възложената работа. Отговорност по чл. 49 ЗЗД
съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му
указания или надлежните правила за извършване на възложената работа. 1.
Отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило
работата другиму: а/ Когато вредите са причинени виновно от лицето, на
което е възложена работата, чрез действия, които съставляват
извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила
или от характера на работата. б/ Когато вредите са причинени виновно от
лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не
съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него. В
този случай вредите се явяват причинени по повод изпълнението на
възложената работа. Отговорност по чл. 49 ЗЗД съществува и когато
причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или
надлежните правила за извършване на възложената работа. 1.
Отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило
работата другиму: а/ Когато вредите са причинени виновно от лицето, на
което е възложена работата, чрез действия, които съставляват
извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила
или от характера на работата. б/ Когато вредите са причинени виновно от
лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не
съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него. В
този случай вредите се явяват причинени по повод изпълнението на
възложената работа. Отговорност по чл. 49 ЗЗД съществува и когато
причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или
надлежните правила за извършване на възложената работа. 1.
Отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило
работата другиму: а/ Когато вредите са причинени виновно от лицето, на
което е възложена работата, чрез действия, които съставляват
извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила
3
или от характера на работата. б/ Когато вредите са причинени виновно от
лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не
съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него. В
този случай вредите се явяват причинени по повод изпълнението на
възложената работа. Отговорност по чл. 49 ЗЗД съществува и когато
причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или
надлежните правила за извършване на възложената работа.
Отговорността за чуждо поведение /действия и бездействия/ по чл. 49
ЗЗД е обективна /безвиновна/, гаранционна по своя характер, като
възложителят отговаря при същите условия, при които отговаря и прекият
причинител на вредата /за когото обаче отговорността е виновна и наличието
на неговата вина подлежи на оборване в процеса от ответника, с оглед
наличието на законова презумпция/.
Следователно, съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, за
основателността на конкретно предявения иск по чл. 49 от ЗЗД /и предвид
наведените в исковата молба твърдения/ в доказателствена тежест на ищеца
по иска е да установи в условията на пълно и главно доказване: 1/ Наличието
на валидно задължение в правната сфера на ищеца, по силата на което същият
е заплатил възникнали вреди върху чужда вещ; 2/ настъпване на твърдените
увреждания върху автомобила, както и извършването на ремонт и неговото
заплащане от ищцовото дружество, с оглед твърдението, че именно този
разход представлява негативното засягане на имуществената сфера на ищеца;
3/ наличието на противоправно бездействие от страна на ответника да
поддържа вещта си в безопасно състояние, така че да не уврежда чуждо
имущество, проявило се в наличието на теч и рушаща се мазилка от тавана на
паркинга; 4/ причинна връзка между противоправното бездействие на
ответника и нанесените вреди; 5/ отговорност на ответника за чужди
противоправни действия, по силата на възлагане на работа – обстоятелство,
отделено като безспорно по делото.
В доказателствена тежест на ответника по иска е да докаже своите
защитни възражения.
При така направените разяснения относно подлежащите на доказване
факти в процеса, въззивният съд намира за установена по делото следната
релевантна за спора фактическа обстановка:
Установява се от представения договор за наем на лек автомобил от
24.09.2020 г., че ищецът е наемател на процесния „Мерцедес“, модел „АМГ
ГЛС 63“ с рег. № ******* за срок от 48 месеца, като по силата на
постигнатите договорки, за последния съществува задължение да поддържа
автомобила, да заплаща разходите във връзка с ползването му по
предназначение, както и разходите за отстраняване на причинените щети по
превозното средство, в това число разходите за извършването на ремонт.
От представеното по делото свидетелство за регистрация на
автомобила – част II е видно, че ищецът е вписан като „ползвател“ на
превозното средство в издадения от органите на МВР документ.
За установяване на твърдяната от ищеца фактическа обстановка,
4
изцяло оспорвана от ответника, пред първоинстанционния съд са приети
веществени доказателства, както следва: копия от фотографии на процесния
автомобил, без данни за дата и автор, видно от които върху предния капак на
превозното средство се наблюдават описаните от ищеца вреди. От снимките
се установява, че автомобилът се намира на покрит паркинг, чийто таван, в
частта му, разположена непосредствено над автомобила, е с рушаща се
мазилка.
Представено е копие от талон с баркод 9Е2ЕF081 от дата 15.02.2021 г.,
19:32 часа, в който фигурира надпис Летище София ЕАД, Терминал 2, „Моля,
заплащайте в салон Пристигащи“.
Представена е фактура № **********/25.03.2021 г., ведно с опис към
нея, издадена на „КГ С.“ ЕООД от доставчик А.С.“ ЕООД на стойност 655.80
лева с ДДС. В основанието на фактурата е посочено „ремонт на автомобил
*******“. Като начин на плащане е посочено „по банкова сметка“.
За установяване на твърдените от ищеца обстоятелства са събрани и
гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел – съпруг на управителя на
ищцовото дружество – К.Т.Б., които съдът цени при условията на чл. 172
ГПК, с оглед евентуалната му заинтересованост от изхода на спора, и
кредитира, доколкото са подкрепени от други доказателства по делото.
От показанията се установява, че на 15.02.2021 г. свидетелят, заедно
със съпругата му /управител на ищцовото дружество/ и децата им, паркирали
процесния автомобил на паркинга на Летище София – Терминал 2, тъй като
им предстоял полет с направление София-Истанбул-Мале /Малдиви/.
Свидетелят уточнява, че полетът излитал от „новия терминал“, но няма
спомен на кое ниво на паркинга е оставил автомобила, като не е сигурен и в
колко часа е паркирал колата /сочи, че полетът е бил сутрешен, но не е
сигурен/. Твърди, че след като се върнали от почивката си около седмица по-
късно, заварили автомобила на същото място, но по предния му капак имало
метални отломки, ръжда, метален прах, които смята, че са паднали от
увредения покрив на паркинга. Уведомили служители на паркинга, които ги
посъветвали да се обърнат към летището писмено, но те не го сторили.
Твърди, че направил снимки на билетчето от паркинга, за да запомни датата.
По делото не са ангажирани други доказателства от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо, като не са нарушени императивни правни норми.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът се
явява активно материалноправно легитимиран да претендира имуществени
вреди за извършен ремонт на чужда вещ, доколкото по силата на
представения договор за наем, същият е имал задължението да отстранява
5
повреди по автомобила и да извършва ремонт за своя сметка.
По отношение на фактическия състав на иска по чл. 49, вр. с чл. 45
ЗЗД, настоящия състав намира следното:
Ищецът твърди, че процесният автомобил е паркиран на паркинга на
Терминал 2, Летище София на 15.02.2021 г., като е останал там до 24.02.2021
г., в рамките, на който период са нанесени вредите върху предния капак на
колата.
От представеното по делото копие от талон за паркинг от 15.02.2021 г.
обаче не може да бъде установено по еднозначен начин, че именно
процесният лек автомобил е навлязъл в паркинга на сочената дата, предвид
обстоятелството, че на билета липсват данни за регистрационния номер на
превозното средство. Паркирането на процесния автомобил не би могло да
бъде установено по категоричен начин и от събраните по делото гласни
доказателства, доколкото свидетелят сочи /макар и с несигурност/, че полетът
е излитал сутринта, а в талона за паркинг е посочен час на влизане на
автомобила „19:32“ – т.е. вечерта на 15.02.2021 г.
Дори да се приеме, че именно този автомобил е навлязъл в паркинга на
Терминал 2 на сочената дата и час, липсват каквито и да е било доказателства
за датата на напускане на паркинга, т.е. за периода, в рамките на който се
твърди, че са настъпили вредите, като отсъствието на писмени доказателства
/копие от документ за заплатен престой, копие от самолетните билети или
други/ не може да бъде санирано и от събраните гласни доказателства,
предвид обстоятелството, че дори свидетелят не назовава конкретна дата, на
която са се върнали в България, а само сочи, че е било около седмица по-
късно.
На следващо място, от представените по делото веществени
доказателства – копие от направени фотографии на процесния автомобил, без
посочена дата /или локация - с каквито възможности разполагат днешните
мобилни устройства/ също не може да се установи по безспорен начин, че
същите са извършени именно на паркинга на Летище София. От снимките
може да се заключи, че действително автомобилът е паркиран на покрит
паркинг, без обаче да може с категоричност да се установи, че това е
паркингът именно на ответното дружество. Доколкото следва да бъде
зачетена евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на спора,
предвид липсата на други доказателства, които да подкрепят дадените
показания, съдът не може да приеме за безспорно доказано по делото, че така
описаните вреди са настъпили именно на паркинга на ответното дружество.
На последното място, дори да се приеме за доказано по делото, че
описаните в исковата молба вреди са настъпили на паркинга и са в следствие
именно на наличието на теч и рушаща се мазилка от тавана над автомобила,
по делото липсват доказателства за заплащането на твърдения ремонт.
Както беше посочено, в случаите, когато се твърди, че вредите на
ищеца се изразят в разходи за извършен ремонт на увредено в следствие на
деликт имущество, по делото следва да бъде доказано, освен извършването на
необходимия ремонт, и неговото реално заплащане.
6
За доказване на тези обстоятелства ищецът по делото е представил
единствено фактура, издадена на 25.03.2021 г., в която изрично е посочено, че
плащането следва да бъде извършено по банкова сметка. Фактурата е
първичен счетоводен документи, който в случая би могъл да удостовери
единствено наличието на договорна връзка между ищцовото дружество и
доставчика на услугата – „А.С.“ ЕООД, по силата на която последното е
извършило ремонт на автомобила, а за възложителя „КГ С.“ ЕООД се е
породило задължение да заплати така осъществената услуга.
По делото обаче не е представено копие от платежен документ или
дори разписка, които да удостоверяват, че ищцовото дружество е погасило
това свое задължение чрез плащане.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че ищецът по
делото не е успял пълно и главно да докаже наличието на всички
предпоставки, включени в сложния фактически състав на отговорността по
чл. 49 ЗЗД, поради което предявеният иск, като неоснователен, подлежи на
отхвърляне, а постановеното първоинстанционно решение следва да бъде
отменено като неправилно.
За пълнота на следва да бъде посочено, че предявеният иск е
неоснователен и на друго основание.
Видно от изложените от ищеца твърдения в обстоятелствената част на
исковата молба, същият твърди, че е паркирал автомобила си на собствения
на ответното дружество паркинг, достъпът до който е осигурен чрез
пропускателен режим – бариера и служител, който я обслужва, срещу
заплащане на възнаграждение, съответно от престоя. Така наведените
обстоятелства са достатъчни, за да се обоснове извод за наличието на
сключен договор за влог между ищеца и ответното дружество /в този смисъл
решение № 50261/29.11.2022 г. по гр.д. № 1180/2022 г. на ВКС, IV г.о./
Наличието на договор между страните обаче, в случай, когато вредите са
произтекли пряко от неизпълнение, лошо или неточно изпълнение на
задължението по договора /какъвто е и настоящият случай, предвид, че
основно задължение на влогоприемателя е да пази вещта/, изключва
възможността страната да претендира обезвреда на деликтно основание. С
оглед на това, макар допустим – от гледна точка на формулираните от ищеца
основание и петитум, така предявеният иск по чл. 49 ЗЗД се явява
неоснователен. /В този смисъл решение № 462/11.04.2016 г. по гр.д. №
1474/2015 г. на ВКС, решение № 188/15.06.2012 г. по гр.д. № 1122/2011 г. на
ВКС, както и постановките на ППВС № 17/18.11.1963 г./
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, право на разноски има само въззивника,
съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, като настоящият състав дължи
произнасяне по отговорността за разноски и в първоинстанционното
производство.
В производството пред Софийски градски съд въззивната страна е
претендирала разноски по списък както следва: 540 лева с ДДС – договорено
7
адвокатско възнаграждение, заплатено от страната по банков път, съобразно
представеното платежно нареждане, както и сумата от 25 лева – държавна
такса за въззивно обжалване.
Въззиваемата страна своевременно е направила възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, което настоящият състав намира за
неоснователно. Уговореното между въззивника и процесуалния му
представител адвокатско възнаграждение без ДДС е само с 50 лева над
минималния размер по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., като същото
отговаря на фактическата и правна сложност на делото и на извършените от
адвоката процесуални действия. С оглед на това, претендираните от
въззивника разноски в размер общо на 565 лева, следва да му бъдат
присъдени изцяло.
В производството пред Софийски районен съд, ответникът „Летище
София“ ЕАД е бил представляван от юрисконсулт, но страната не е сезирала
съда с искане за присъждане за разноски, поради което такива не й се дължат.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 12103/02.11.2022 г., постановено по гр.д. №
64087/2021 г. по описа на СРС, 51 състав, в обжалваната част, както и в
частта, с която ответникът „Летище София“ ЕАД, ЕИК *******, е осъден да
заплати разноски в полза на „КГ С.“ ЕООД, ЕИК *******, в размер на 390.46
лева, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от „КГ С.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: село Браниполе, обл. Пловдив,
местност ******* *******, против „Летище София“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Аерогара София, бул. „*******,
иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от
655.80 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
по лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „АМГ ГЛС 63“ с рег. № *******,
настъпили по време на престой на автомобила на паркинга на летище София в
периода от 15.02.2021 г. до 24.02.2021 г., вследствие на теч и падаща мазилка
от тавана на паркинга, ведно със законната лихва върху главницата от 655.80
лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.11.2021 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „КГ С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: село Браниполе, обл. Пловдив, местност ******* *******, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Летище София“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, Аерогара София,
бул. „*******, сумата от 565 лева – разноски пред въззивната инстанция за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
8
Решението не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9