№ 164
гр. Ловеч, 14.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500075 по описа за 2022 година
съдът за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 38/05.01.2022 година „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт,
етаж 2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б., чрез юриск. И.Н., срещу
Разпореждане № 2447/ 22.12.2021 г, постановено от Районен съд -Тетевен по
ч.гр. д № 20214330101022/ 2021 г., в частта която отхвърлена молбата на
„Агенция за събиране на вземания“-ЕАД-София, за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника СН. ИВ. М. от село Г., Лов.
обл., за вземане на договорна лихва в размер на 8021.08 лева, за периода от
15.05.2020г до 20.08.2021г и за разликата от признатия размер на държавната
такса и до претендирания такъв от 387.84 лева
Посочва, че в атакуваната си част разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно.
Развива съображения относно това, че основни принципи на
договорното право при условията на пазарна икономика са свободата на
договаряне и равноправното третиране на страните по договорното
правоотношение. Посочва, че разпоредбата на чл. 22 от ЗПК прогласява
недействителността на сключени договори, когато последните не отговарят на
изчерпателно определени изисквания относно форма и съдържание. Наред с
изискването за писмена форма с конкретно посочени реквизити, законът
повелява и изготвяне на погасителен план към договора за потребителски
кредит. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК погасителният план към договора
1
трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски. Счита, че в процесният случай
изискването към съдържанието на погасителния план е изпълнено в същия са
посочените размерът на погасителните вноски (261.52 лева), броят (84 бр.),
периодичността (месечни) и датите на плащане (15-то число на съответния
месец). Твърди, че погрешно заповедният съд се позовава на нормата на чл.
11, ал. 1, т. 11 от ЗПК относно необходимостта погасителният план да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяване на
главницата и лихвата, дължими при различни лихвени проценти. Тъй като в
процесния договор за кредит е уговорено, че заетата сума се погасява при
фиксиран лихвен процент (20.43%) за целия срок на договора, изискването за
посочване на последователността на разпределение на вноските е
неприложимо и не се отразява на действителността на договора липсата на
разбивка в погасителния план на всяка от погасителните вноски. Цитира
съдебна практика.
В този смисъл моли да бъде отменено разпореждане № 2447 от
22.12.2021 г. по ч.гр.д. 1022/2021 г., PC Тетевен, в частта, в която заповедният
съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумата
от 8 021.08 лева - възнаградителна лихва за периода от 15.05.2020 г. до
20.08.2021 г., като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесете по
съществото на въпроса.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за
това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от
ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството е образувано по повод подадено от „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД - София заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника С.И. Михаилова, ЕГН
**********, с настоящ адрес: общ. Тетевен, с. Г., ул. „Митко Палаузов“ № 8,
за вземане в размер на 9900.80 лв. - представляващи главница за периода от
15.05.2020 г. до 15.12.2026, 8021,08 лева -договорна лихва за периода от
15.05.2020 г. до 20.08.2021 г. - датата на получаване на уведомлението за
предсрочна изискуемост, 1470.17 лева - обезщетение за забава от 16.05.2020 г.
до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва, считано
отподаване на заявлението до изплащане на вземането.
Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски №
EMLN-17442068 от 18.11.2019 г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България, за сумата от 10 000 лева и застрахователна премия 2805,60
лева, цедирано на 07.12.2020 година от кредитора на заявителя. Твърди се, че
длъжникът е уведомен за цесията с писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/EMLN-
17442068 от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА.,клон България,
2
което е връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ Велислав Любомиров
Петров, per. № 879, на когото „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е
възложила правомощията по чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни
изпълнители. Посочва, че съгласно договора, длъжникът се е задължил за
заплати договорна лихва в размер на 9195.48 лева, като общата стойност на
плащанията по заема да бъде на 21 967.68 лева, платима на 84 броя равни
месечни вноски по 261.52 лева при първа погасителна вноска на 15.01.2020 г.
и последна - 15.12.2026г. Изтъква, че съгласно чл. 5 от Условията към
договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
всички определени по този договор надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на
предсрочната изискуемост. Твърдят, че въпреки това до длъжника е
изпратено уведомително писмо, че по отношение на вземанията по договора
за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от 20.08.2021 година -
датата на получаване на уведомлението. Изтъква се още, че съгласно
условията към договора, при забавяне на плащане на една или повече месечни
погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по
договора за кредит, която в случая е начислена за периода от 16. 05. 2020
година до датата на подаване на заявлението в съда, в общ размер на 1470.17
лв, като за периода 13.03.2020 година - 14.07.2020 година не е начисляване на
лихва за забава или неустойка. Претендира обща сума в размер 19392.05 от
които главница 9900.80 договорна лихва 8021.08, и законова лихва за забава в
размер на 1470.17 лв. Претендират и законната лихва за забава от момента на
подаване на заявлението в съда до окончателното плащане, както и разноски
в размер на 387.84 лева д.т. и възнаграждение в размер на 70 лева.
Първоинстанционият съд с разпореждане № 2310/ 30.11.2021 година е
оставил без движение заявлението, като е указал на заявителя, че следва в
тридневен срок от съобщението да посочи в т.12 от заявлението на коя дата
са връчени уведомлителното писмо за цесията и уведомителното писмо за
предсрочна изискуемост на длъжника от страна ЧСИ Петров. Да посочи, в т.
12 от заявлението основанието и начина на изчисляване на договорната лихва
в размер на 8021.08
С молба вх. № 4599 от 06.12.2021 година заявителят е посочил, че
Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия, с
Уведомително писмо с изх. № УПЦ/ -П-БНП/EMLN-17442068 от дата
10.12.2020 г, от името на цедента, изпратено до длъжника с известие за
доставяне чрез Български пощи ЕАД с обратна разписка. Уведомителното
писмо е получено от длъжника на дата 17.12.2020 г. С уведомително писмо
3
№ УПЦ/УПИ-С-БНП/EMLN-17442068 от 05.08.2021 г. от името на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс СА,клон България, чрез ЧСИ Велислав
Любомиров Петров, per. № 879, длъжника е уведомен за настъпила
предсрочна изискуемост на процесното задължение. Уведомителното писмо е
получено от длъжника на дата 20.08.2021 г.
Изтъква се, че изчисляването на договорната лихва не е предмет на
служебна проверка от съда. Твърди, че извън обхвата на служебна проверка
на съда е размера на възнаградителна лихва. Твърди, че чл.4 § 2 от
директивата изключва от обхвата на проверката за неравноправност онези
договорни клаузи, които изразяват основния предмет на договора, респ.
съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и доставените
стоки или предоставените услуги, от друга, при условие, че тези клаузи са
изразени на ясен и разбираем език.
Първоинстанционият съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК, в
обжалваната му част, като е приел, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК - не е посочено в договора условията за прилагане на лихвен процент и
на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК непосочване в погасителния план на
последователност на разпределение на вноските по кредита.
При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението
следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.
127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или
добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на
територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или
седалище на територията РБългария.
В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по
чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК - искането не отговаря на чл. 410, ал., вр. чл. 127,
ал.1, т.4 от ГПК, тъй като не са изложени обстоятелствата, на които се
основава искането, а именно цедиране на вземането и съобщаването на
длъжника.
Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът
по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411,
ал.2 от ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на
вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства.
4
Конкретизацията на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което
започва заповедното производство, предвид разпоредбата на чл. 410, ал.2 от
ГПК, следва да бъде направено в същата степен, подробно и изчерпателно,
както в една искова молба. Това е необходимо, за да може съдът в
заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за
издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на
обстоятелствата, на които се основава претенцията е и гаранция за защита
правата на длъжника по повод на възможността за възражения и подаване на
иск за установяване на вземането. В този смисъл е и практиката на ВКС, е
именно, че абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна
и това следва от препращащата норма на чл.410 ал.2 ГПК към чл.127 ал.1 от
ГПК.Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№
1968/2013 г. II т.о. „заявителят трябва да посочи източника на претендираното
вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за
неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде
възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за
изпълнение или да не оспори вземането", така и в постановените от ВКС Опр.
№ 46 от 20.10.2011 г. по т.д.№ 11/2011 г. на I т.о на ВКС; Опр.№ 187 от
11.03.2011 г. по ч.т.д.№ 164/2011 г. на I т.о, ТК; Определение № 126 от
28.01.2011 г. по ч.т.д.№ 20/2011 г. на II т.о. ТК, както и Определение № 241
от28.02.2011 г. по ч.т.д.№ 115/2011 г. II т.о ТК.
В конкретния случай твърдението е, че вземането произтича от договор
за цесия, по обявен за предсрочно изискуем потребителски кредит. При
действието на чл. 99, ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор
намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му
потвърди писмено станалото прехвърляне, което има действие спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. В конкретния случай се твърди, че длъжникът е уведомен за
цесията чрез писмо изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/EMLN-17442068 от дата
10.12.2020г. изпратено до длъжника с известие за доставяне и чрез Български
пощи и получено на 10.12.2020 г. С последващо уведомително писмо с изх. №
УПЦ/-П-БНП/ EMLN-17442068 от дата 05.08.2021 г, връчено чрез ЧСИ
Велислав Петров, per. № 879, от името на цедента, длъжникът е уведомен за
5
настъпилата предсрочна изискуемост, с твърдение, че е получено от
длъжника на 20.08.2021 година, без в тази насока да са приложени самите
разписки.
Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК една от предпоставките за уважаване
на заявлението за издаване на заповед е същото да отговаря на изискванията
на чл. 410, ал.2, вр. чл.127, ал.1, т.4 от ГПК - изложение на обстоятелствата,
на които основава искането си и които са от значение за възникването,
съществуването и изискуемостта на вземането. В този смисъл и т.2.б. от ТР №
4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2013 година - точната
индивидуализация на вземането по основание и размер, както и всички факти
относно цедирането и настъпването на предсрочната изискуемост, обуславя
редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за
изпълнение.
В конкретния случай, въпреки, че заявлението е оставено без движение,
за да бъдат отстранени констатираните нередовности, такава пълна
индивидуализация на вземането не е направена,поради което заявлението не
отговаря на изискванията на чл. 411, ал.1, т. 1 от ГПК и същото следва да
бъде отхвърлено. Не е ясно как е формиран размерът на договорната лихва,
като това не може да се извлече и от приложения договор, вкл. и
погасителния план. Съгласно договора главницата е в размер на 10 000 лева,
като е уговорена възнаградителна лихва в размер на 20.43% като не е посочен
размерът й за срока на договора. В договора и погасителния план е видно, че е
уговорено погасяването да се извършва на 84 равни вноски всяка една от
261.52 лева или общият размер е 21 967.68 лева, като в графа оставаща
главница е отбелязано, че главницата е 10 000 лева и с всяка следваща вноска
намалява. Самата вноска не е конкретизирано от какви компоненти е
формирана и в този смисъл какъв е размерът на договорната лихва, това не
може да се извлече и от приложения договор и погасителен план, а от
обстоятелствената част е видно, че по договора е извършвано плащане.
Пълното и точно изложение на обстоятелствата, на които се основава
вземането е предпоставка за преценката на длъжника дали да подаде
възражение. Това е необходимо и с оглед задължението на съда по чл. 411,
ал.2, т.3 от ГПК да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи.
Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.3 от
6
ГПК към заявлението следва да бъдат приложени договорът за кредит, ведно
с всички изменения и приложения, както и приложимите общи условия, ако
има такива. В конкретния случай към заявлението не е представен договорът
за цесия, както и приложенията към него, включващи начина и датата на
уведомяване на длъжника, както за цесията така и за предсрочната
изискуемост. Освен това от представения договор за кредит не се установява
активната легитимацията на заявителя "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното
разпореждане на РС-Тетевен е правилно и законосъобразно, и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2447/ 22.12.2021 г., постановено от
Районен съд -Тетевен по ч.гр. д № 20214330101022/ 2021 г. в частта която е
отхвърлена молбата на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – София за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника СН.
ИВ. М. от село Г., Ловешка област, за вземане представляващо договорна
лихва в размер на 8021.08 лева за периода от 15.05.2020г. до 20.08.2021г. и за
разликата от признатия размер на държавната такса и до претендирания такъв
от 387.84 лева
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7