№ 1199
гр. София, 02.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20241000502564 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано по молба вх. № 9661/08.04.2025 г. от адв. Н. Д. от ШАК в качеството му на
процесуален представител на тримата ищци по делото с искане за изменение на решение
357/27.03.2025 г. по настоящето дело, като му се определи и присъди адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, по-високо от
прецененото от състава на САС в размер на 360 лв с ДДС.
Релевират се доводи, че определеното от съда възнаграждение по чл. 38 ЗА следвало да се
съобрази с частично неоснователната жалба на насрещната застрахователна компания и да се
определи възнаграждение за всеки иск поотделно, като се има предвид обстоятелството, че
за всеки от ищците са останали уважени обезщетения, както за имуществени, така и за
неимуществени вреди, като за всяка от главниците следвало да има съобразяване с
разпоредбите на чл. 7, ал. 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. на ВАдвС. Затова се прави искане
към САС да увеличи възнаграждението по чл. 38 ЗА до посочените в молбата от 08.04.2025
г. размери.
В процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна "ДаллБогг Живот и Здраве" АД е
депозирала чрез процесуалния си представител становище за неоснователност на искането
на адв. Д..
Софийският апелативен съд констатира следното:
Молбата е подадена от легитимирана страна, при спазен срок по чл.248, ал.1 ГПК. По
въззивното дело е представен списък по чл. 80 ГПК и приложени договори за правна помощ
и съдействие, като е налице и направено искане за присъждане на възнаграждение по чл. 38
ЗА.
1
По същество, съдът намери молбата по чл. 248 ГПК за неоснователна поради следното.
С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако
се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я
приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е
посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за
всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което следва да се направи преценка
дали нормата на чл.38, ал.2 ЗА, която препраща към Наредба № 1/2004 г. и задължава съда
да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея, в
случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ на материално
затруднено лице, е съответна на правото на ЕС.
Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата
на чл.36, ал.1 ЗА, а като израз на социална дейност той може да предостави безплатно
адвокатски услуги (pro bono) на материално затруднени лица - чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Разпоредбата на чл.36, ал.2, изр.2 ЗА изрично забранява уговарянето на адвокатско
възнаграждение в размер по-нисък от посочения в наредба, издадена на основание по чл.36,
ал.2 ЗА, за съответния вид работа. Определянето на адвокатско възнаграждение от съда при
безплатна правна защита (чл.38, ал.2 ЗА) и намаляването му при прекомерност на
уговореното (чл.78, ал.5 ГПК) е ограничено до размерите по тази наредба. Това е Наредба
№1/2004 г. за размерите на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски
съвет.
Въведеното с чл.38, ал.2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от
Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в
аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на
извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и
интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на
конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото
тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. В този смисъл е и съдебната практика -
2
Определение 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, ТК, първо т.о.
По изложените по-горе съображения, ВКС е приел в това определение от м. февруари 2024
г., че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС не
съответства на правото на ЕС, поради което не я е приложил. Посочените в наредбата
размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда, според ВКС.
Настоящият състав на САС е намерил във въззивния си акт по същество, че в полза на
процесуалния си представител на ищците следва да се присъди адвокатско възнаграждение
за оказаната безплатна правна помощ на трите физически лица по реда на чл. 38 ЗА в размер
под посочения по наредбата с оглед горната практика на ВКС, както и предвид
обстоятелството, че обезщетенията за неимуществени вреди на доверителите на адвоката са
били намалени в значителна степен, не са били събирани допълнителни доказателства пред
апелативния съд, а защитата се е осъществила в едно открито съдебно заседание, на което
молителят дори не е присъствал лично, а е предпочел да изпрати преупълномощен негов
колега.
Ето защо, молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение.
Съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение молба с вх. № 9661/08.04.2025 г. за изменение на решение
357/27.03.2025 г. по в.гр.д. № 2564/2024 г. на Софийски апелативен съд в частта за
разноските.
Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3