РЕШЕНИЕ
№ 844
гр. Пловдив, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20225330111056 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
********* против Д. С. Г., ЕГН **********, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно
предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и
притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставя в
абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът
като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. .........., имал качеството на
клиент на топлинна енергия, а като такава бил длъжен да заплаща месечно дължимите
суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия. При неизпълнение в срок,
дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при
общи условия договор за покупко - продажба на ТЕ, дружеството доставило такава на
стойност 234,31 лева през периода 01.11.2020 г. – 30.04.2021 г, която не била платена.
Предвид забавата, се дължала и сумата от 27,63 лева - лихва за периода 05.01.2021 г. –
10.05.2022 г. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради
което ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 3604/16.05.2022 г. по ч.гр.д. № 6763/2022г. на ПРС, срещу която в срок
1
постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес да
предяви искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването им.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника, макар исковата
молба и приложенията към нея да са редовно връчени лично. Същият е бил редовно
призован за първото съдебно заседание, като в изпратената призовка, ведно с
Определението по чл.140 ГПК № 12626/17.11.2022 г., изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна
може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание ответникът не се е явил, не е изпратил
представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.
238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не се явява и не изпраща представител в първото по делото
заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие. От писмените доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва
неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се
постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените установителни искове
да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представени са
доказателства за сторени такива в размер на 75 лева – платена ДТ. Претендира се и
юрк. възнаграждение, което следва да бъде присъдено в минимален размер от 100 лева,
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 25, ал. 1 НЗЗПрП.
Дължат се и разноските в заповедното производство /т.12 на ТР №4/18.06.2014г.
на ВКС, ОСГТК/, които възлизат на 25 лева – ДТ и 50 лева – юрк. възнаграждение,
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 26 от
НЗПрП, предвид едностранния характер на производството и липсата на фактическа и
правна сложност.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. С. Г.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********,
следните суми: 234,31 лева - главница, представляваща стойност на топлинна енергия,
доставена за периода 01.11.2020 г. – 30.04.2021 г. за обект на потребление, находящ се
в .................; 27,63 лева - обезщетение за забава за периода 05.01.2021 г. – 10.05.2022
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението
в съда – 10.05.2022 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3604/16.05.2022 г. по ч.гр.д.
№ 6763/2022 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Д. С. Г., ЕГН **********, с адрес: ..... да плати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните суми: общо 75 лева /седемдесет и пет
лева/ - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 6763/2022 г. на ПРС и общо
175 лева /сто седемдесет и пет лева/ - разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по
реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3