№ 2563
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Мариана Георгиева
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100508279 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №8279/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В. М. Д. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №7279 от 28.06.2022 г по гр.д.№74746/21 г на СРС
, 173-ти състав , в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание
чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , че Д. дължи на “Т.С.” ЕАД
ЕИК ******* гр.София сумата от 1714,71 лв. главница , представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м.07.2017 г.-м.04.2019 г. за топлоснабден имот ап.
№2, находящ се в гр.София ж.к.******* , ведно със законната лихва от 24.08.2021 г. до
окончателното заплащане на сумата ; сумата от 423,69 лв лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г - 12.08.2021 г ; сумата от 13,75 лв.,
представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода м.07.2018 г – м.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от 24.08.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата
от 3,59 лева лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
31.08.2018 г – 12.08.2021 г , за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 20.09.2021 г по ч.гр.д. №48832/2021 г по описа на СРС , 173 състав .
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС /в посочената част/ , тъй
като не е доказано да е потребител на топлинна енергия за процесния имот . Писмото , че в
информационната система на СО /за данъчни цели / въззивникът фигурира като собственик
1
на ½ идеална част от процесния имот не доказва по безспорен начин собственост у още
повече , че по делото е представен договор със СО , че имотът е придобит от трето лице .По
делото не е представена самата данъчна декларация на въззивника . Отделно , част от
присъдените от СРС суми са погасени по давност .
Въззиваемата страна “Т.С.” ЕАД не е подала писмен отговор на въззивната жалба .
Третото лице “Б.” ООД гр.София не взема становище по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 29.06.2022 г
и е обжалвано в срок на 01.07.2022 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете в посочената част СРС е приел , че според договор за покупко-
продажба №55 от 20.08.1993 г по чл.117 ЗТСУ Столична община е продала на Р.А.
процесния имот . По делото липсват „преки доказателства“ , че ответникът е придобил
имота от Р.А. , но според писмо от 16.05.2022 г ответникът е декларирал по реда на чл.14
ЗМДТ пред СО , че е собственик на ½ идеална част от имота през 1998 г . По делото няма
данни след 1998 г ответникът да е отчуждил имота т.е. трябва да се приеме , че същият е
потребител на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ .
Решението на СРС е неправилно в обжалваната част .
Съгласно чл.153 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или
вещният ползвател на имота . Според т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 гпо
тълк.дело № 2/2017 г., на ОСГК на ВКС няма пречка да бъде постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.153 ал.1 ЗЕ, за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, и този правен субект да дължи цената на доставената топлинна
енергия .
В процесния случай ищецът не е представил молба-декларация за откриване на партида от
ответника , както и убедителни доказателства , че ответника-въззивник е собственик на ½
идеална част от процесния имот. Напротив , според договор за покупко-продажба №55 от
20.08.1993 г по чл.117 ЗТСУ Столична община е продала на Р.А. процесния имот . При тези
2
данни ищецът е следвало да представи доказателства , че имотът е придобит чрез
правоприемство на ответника от Р.А. или на друго основание , което изключва правата на
Ананиев , например , по давност или чрез договор със СО преди 20.08.1993 г .
Представеното писмо от 09.05.2022 г на СО , Дирекция „Общински приходи“ , Отдел „ОП
Витоша и Овча купел“ , според което ответникът фигурира в информационната система за
данъчни нужди като собственик на ½ идеална част от процесния имот не е убедително
доказателство за собственост , а само индиция , че ищецът би могъл да представи
допълнителни доказателства , включително самата декларация по чл.14 ЗМДТ, справка от
АВп, свидетелски показания за владение от 1998 г върху имота и пр. Следва да се отбележи
, че според справката от информационната система , ищецът е декларирал , че е собственик
въз основа на договор №42 от 20.04.1994 г , но не става ясно дали този договор е със СО или
с друг държавен орган ; или всъщност се касае за нотариален акт с Р.А.. При тези
противоречиви данни по делото категорично не е доказано , че ответникът е собственик на
½ идеална част от процесния имот респ.че е потребител на топлинна енергия .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени в обжалваната част и исковете
да се отхвърлят . Решението на СРС трябва да се измени и в частта за разноските като
разноски пред СРС и СГС се дължат само от ищеца , вкл.допълнителни такива поради
цялостното отхвърляне на исковете .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №7279 от 28.06.2022 г по гр.д.№74746/21 г на СРС , 173-ти състав , в
частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр. чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , че В. М. Д. ЕГН ********** от гр.София дължи
на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София сумата от 1714,71 лв. главница , представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.07.2017 г.-м.04.2019 г. за
топлоснабден имот ап.№2, находящ се в гр.София ж.к.******* , ведно със законната лихва
от 24.08.2021 г. до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 423,69 лв лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г - 12.08.2021 г ; сумата от 13,75
лв., представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода м.07.2018 г – м.04.2019
г., ведно със законната лихва от 24.08.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; и
сумата от 3,59 лева лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
31.08.2018 г – 12.08.2021 г , за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 20.09.2021 г по ч.гр.д. №48832/2021 г по описа на СРС , 173 състав ; както и в
частта , в която В. М. Д. ЕГН ********** от гр.София е осъден да заплати на “Т.С.” ЕАД
353,31 лева разноски пред СРС и 66,87 лева разноски в заповедното производство ; и вместо
него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София , които искове са с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ; да се признае за
3
установено , че В. М. Д. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата от 1714,71 лв. главница
, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.07.2017 г.-
м.04.2019 г. за топлоснабден имот ап.№2, находящ се в гр.София ж.к.******* , ведно със
законната лихва от 24.08.2021 г. до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 423,69 лв
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г - 12.08.2021 г ;
сумата от 13,75 лв., представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода
м.07.2018 г – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 24.08.2021 г до окончателното
заплащане на сумата ; и сумата от 3,59 лева лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.08.2018 г – 12.08.2021 г , за които суми /частично/ е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.09.2021 г по ч.гр.д. №48832/2021 г по описа на
СРС , 173 състав .
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София да заплати на адвокат Р. Б. Н. ЕГН
********** от АК-София на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. допълнително сумата от 23,75 лева
адвокатско възнаграждение за защита в заповедното производство .
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София да заплати на В. М. Д. ЕГН ********** от
гр.София допълнително сумата от 237,54 лева разноски пред СРС и 509,30 лева разноски
пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Б.” ООД гр.София като трето лице помагач на
“Т.С.” ЕАД ЕИК ******* .
Решението не подлежи на обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4