№ 22287
гр. С, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20251110111795 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба и уточнителна такава от 07.03.2025 г. от
Б. В. Т. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул. „О“ № 74, ет. 6, ап. 15 против „ЕМ“ ЕООД,
ЕИК ******, с адрес: гр. С, ж. к. „МД“, ул. „РПК“ № 4-6, с която е предявен установителен
иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване на недължимост на сумата от 1314,56
лева, представляваща главница, заедно със законната лихва от 03.12.2014 г., както и сумата
от 26,29 лева, представляваща разноски, за които суми срещу А К Т., починала на
18.05.2024 г., е издаден изпълнителен лист от 08.02.2016 г. по ч. гр. д. № 66883/2014 г. по
описа на СРС, 73 състав въз основа на който срещу ищцата е образувано изпълнително дело
№ 642/2024 г. по описа на ЧСИ Б Б с рег. № 856 на КЧСИ, с район на действие гр. С, поради
погасяване на сумите по давност.
Ищцата твърди, че е призована да наследи по закон майка си А К Т., починала на
18.05.2024 г. Твърди, че срещу последната е образувано изпълнително дело № 642/2024 г. по
описа на ЧСИ Б Б, отговорността за чиито вземания носела ищцата. Посочва, че
задълженията по изпълнителното дело са установени в изпълнителен лист от 08.02.2016 г.
по ч. гр. д. № 66883/2014 г. по описа на СРС, 73 състав, издаден на основание чл. 410 ГПК.
Твърди, че в периода между 2016 г. - 2018 г. процесните вземания са прехвърлени чрез
договор за цесия от „ЕОС Файнънс“ ЕООД на „ЕМ“ ЕООД, за което прехвърляне длъжникът
не е уведомен. Твърди, че от издаване на процесния изпълнителен лист до образуване
делото не са извършвани действия по събиране на задълженията по изпълнителния титул.
При тези аргументи счита, че ответникът няма лигитимация на кредитор за задълженията по
изпълнителния лист от 08.02.2016 г., както и че ищцата, в качеството си на правоприемник
1
на А К Т., не дължи сумите по изпълнителния лист, доколкото същите са погасени по
давност в периода след издаване на изпълнителния лист до образуване на изп. дело №
642/2024 г. по описа на ЧСИ Б Б. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба,
с който оспорва предявения иск. Посочва, че на 19.09.2007 г. между А К Т. и „БНП ППФ“
ЕАД е сключен договор за кредит, вземанията на кредитора по който са прехвърлени на
първоначално с договор за цесия от 28.04.2008 г. на ЕОС Ф ЕООД, а от последното – на
ответното дружество чрез договор за цесия от 29.02.2016 г., за което прехвърляне твърди, че
длъжникът е надлежно уведомен. Предвид извършената цесия ответникът е конституиран
като взискател по изп. дело № 889/2016 г. по описа на ЧСИ Б Б, като въз основа на молба от
15.07.2024 г. по процесния изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело №
642/2024 г. по описа на ЧСИ Б, в хода на което е установено, че длъжникът А К Т. е
починала. Последното наложило конституиране по изпълнителното дело на наследницата на
починалата и ищец по настоящото дело – Б. Т.. Посочва, че с постановление на ЧСИ
първоначално образуваното изп. дело № 889/2016 г. по описа на ЧСИ Б Б е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, като по молба на ответника е образувано ново
изпълнително дело с № 642/2024 г. по описа на същия ЧСИ. Сочи, че за установяване на
вземания със заповед за изпълнение, какъвто е и настоящият случай, е приложима 5-
годишната погасителна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Позовава се на т. 3 от ТР № 2/2023 г. по
тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, в смисъл, че погасителната давност се прекъсва от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
В тази връзка счита, че дори да бъде прието, че по първоначалното изпълнително дело е
настъпила перемпция, то същата е без правно значение. Поддържа, че давността за
процесните вземания по изп. дело № 889/2016 г. е надлежно прекъсната още с входирането
на молбата за образуване на същото от 17.03.2016 г., доколкото със същата е поискано
извършване на справка и налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника.
Твърди, че в хода на изпълнителното производство давността е прекъсвана многократно с
предприемането на редица изпълнителни действия (на 20.04.2016 г., на 26.03.2018 г., на
25.01.2022 г.), като последно е прекъсната на 15.07.2024 г., когато е депозирана молба за
образуване на ново изпълнително дело, с която е поискано и налагане на запор на
установените банкови сметки на длъжника. Сочи, че поради смърт на задълженото лице
новообразуваното дело № 642/2024 г. е спряно с разпореждане на ЧСИ от 09.09.2024 г.
Допълва, че по отношение на удължаването на давностните срокове следва да бъде взет
предвид и ЗМДВИП, съгласно чл. 3, т. 2 от който, считано от 13.03.2020 г. до отмяна на
извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в
нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекъсват задължения за
частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема от фактическа и от правна страна следното:
2
Предявен е отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника исковата сума поради погасяване по давност на
вземането, чиято правна квалификация е по чл. 439 ГПК. След предприемането от страна на
кредитора на действия по привеждане в изпълнение на издаден в негова полза изпълнителен
лист с разпоредбата на цитираната разпоредба е предвидена защита на длъжника по исков
ред. Тази защита на длъжника следва да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Не се спори между страните, поради което като безспорни и ненуждаещи се от
доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства: че срещу А К Т.,
починала на 18.05.2024 г., е издаден изпълнителен лист от 08.02.2016 г. по ч. гр. д. №
66883/2014 г. по описа на СРС, 73 състав, въз основа на който срещу ищцата, в качеството й
на наследница по закон на А К Т., е водено изп. дело № 642/2024 г. по описа на ЧСИ Б Б, рег.
№ 856 на КЧСИ.
Видно от изпълнителният лист същият е издаден срещу А К Т. в полза на ЕОС Ф
ЕООД за сумата от 1314,56 лева, представляваща главница, заедно със законната лихва от
03.12.2014 г., както и сумата от 26,29 лева, представляваща разноски. Изпълнителният лист е
издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
11.03.2015 г., видно от която вземането произтича от Договор от 19.09.2007 г., сключен
между длъжника и „БНП ППФ“ ЕАД.
В случая изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в рамките на заповедно производство,
поради което разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага за фактите, настъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, тъй като заповедното производство е
приключило, независимо че съдебно дирене не е провеждано. Заповедта за изпълнение е
влязла в сила най-късно на 08.02.2016 г., с оглед издаване на изпълнителния лист за
вземанията по нея на тази дата и именно на настъпили след тази дата обстоятелства ищецът
основава претенцията си като твърди, че вземанията са погасени по давност.
Приложимата давност, без оглед характера на вземанията, е петгодишна на основание
чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като макар и да не представлява съдебно решение, на заповедта на
практика е придадено значението и ефектът на влязло в сила съдебно решение. За този извод
определящ е ефектът, който има влязлата в сила заповед в отношенията между страните, а
именно – невъзможност за пререшаване на въпроса относно съществуване на вземанията въз
основа на обстоятелства, реализирани до изтичане на срока за подаване на възражението по
чл. 414 ГПК /в този смисъл наложилата се съдебна практика, част от която - Решение №
261619 от 4.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 4736/2020 г., Решение № 260681 от 1.02.2021 г.
на СГС по в. гр. д. № 4875/2020 г., Решение № 260671 от 1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
2351/2020 г., Решение № 260390 от 19.01.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 14124/2019 г.,
Определение № 214 от 15.02.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 37
от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV ГО, Решение № 3 от 4.02.2022 г. на
3
ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.
Съгласно задължителните указания по т. 10 от Тълкувателно решение №2/2015 г. по т.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Изрично с посоченото ТР е прието, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи. Доколкото давността е свързана с поведението на кредитора, тя не се влияе от
поведението на други лица, поради това ако искането от кредитора е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането /в този смисъл решение № 37 от 24.02.2021 г., по
гр. д. № 1747/2020 г. ва ВКС, ГК, ІV Г0, Определение № 295 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 329/2021 г., III г. о., ГК, Определение № 60760 от 10.11.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1532/2021 г., III г. о., ГК и др./.
Предвид посоченото давността след влизане в сила на заповедта и преди изтичане на
давностния срок са предприети действия по принудително изпълнение по смисъла на чл.
116, б. „в“ ЗЗД, като давността е прекъсната със сезирането на ЧСИ от първоначалния
взискател ЕОС Ф ЕООД, Германия с молба от 17.03.2016 г., по която е образувано
изпълнително дело 889/2016 г., доколкото със същата са предоставени на съдебния
изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ да определи начина на изпълнението.
Давността е прекъсната на 20.04.2016 г. и на 26.03.2018 г. с налагане запор на
вземанията на длъжника по банкови сметки в Уникредит Булбанк АД / л.36 и л. 55/ от
изп.д./. В продължение на пет години след последния запор, т.е. до 26.03.2022 г. не са нито
поискани от взискателя по изпълнителното дело, нито са извършени по възлагането
съгласно чл. 18 ЗЧСИ изпълнителни действия, поради което и правото на принудително
изпълнение на процесните вземания е погасено.
Неоснователно е възражението на ответника, че давността е прекъсната и с
4
получаването на 25.01.2022 г. на отговор във връзка с изпратеното запорно съобщение.
Видно от съдържанието на писмото от Уникредит Булбанк АД е извършено единствено
уведомяване на съдебния изпълнител за закриване на сметката на длъжника. Доколкото в
изпълнение на този запор не са постъпвали суми, не може да се приеме, че е налице каквото
и да било основание давността да е прекъсвана след налагането му, респ. уведомяването за
закриването на сметката да има ефект спрямо течението на давностния срок.
С оглед настъпилото погасяване на вземанията без значение са, поради което и не
следва да се обсъждат, последващите действия на ищеца по принудително изпълнение,
съответно депоризираната молба от 15.07.2024 г., по която е образувано изп.д. № 643/2024 г.
по описа на ЧСИ Б Б, с поискано налагане запор на банковите сметки на длъжника, както и
всички действия по това дело.
За пълнота следва да се посочи, че от ангажираните доказателства не се установява
конкретно вземането срещу ответницата именно по издадения изпълнителен лист да е било
прехвърлено на ответника. В хода на настоящото производство с отговора на исковата молба
ищецът не е ангажирал като доказателства нито договора за цесия, нито уведомление до
длъжника съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Представените пред съдебния изпълнител по изп.д. №
643/2024 г. документи не установяват нито прехвърлянето на вземането, за което е издаден
изпълнителния лист, предвид липсата на надлежно индивидуализация на същото по
основание и размер в договора и извлеченията от анекс към него, нито уведомяване на
длъжника за цесията /приобщаването на доказателствата по делото чрез преписа на
изпълнителното дело не може да се приравни на връчването на уведомлението на
длъжника/.
Смъртта на длъжника А Т., видно от приложеното в изпълнителното дело
удостоверение за наследници /л. 46 от изп. д. № 642/2024 г./, е настъпила на 18.05.2024 г. и
също се явява неотносима към погасяване на вземането, тъй като е настъпила след изтичане
на давностния срок през март 2022 г., поради което и не е довела до спирането му.
Предвид изложеното ответникът не доказва да е кредитор на процесните вземания,
правото на принудително изпълнение на които е и погасено по давност. Следователно
предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца сторените и доказани разноски за производството в размер на 104 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Б. В. Т. с ЕГН: **********, с
адрес: гр. С, ул. „О“ № 74, ет. 6, ап. 15 против „ЕМ“ ЕООД, ЕИК ******, с адрес: гр. С, ж.
к. „МД“, ул. „РПК“ № 4-6, иск с правно основание чл. 439 ГПК, че ищцата не дължи на
5
ответното дружество сумата от 1314,56 лева, представляваща главница, заедно със
законната лихва от 03.12.2014 г. и сумата от 26,29 лева, представляваща разноски, за които
суми срещу А К Т., починала на 18.05.2024 г., е издаден изпълнителен лист от 08.02.2016 г.
по ч. гр. д. № 66883/2014 г. по описа на СРС, 73-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕМ“ ЕООД, ЕИК ****** и адрес: гр. С, кв.
МД, ул. РПК № 6, сграда М Т, ет. 4-6 да заплати на Б. В. Т. с ЕГН: ********** сумата от 104
лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6