РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Карлово, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20215320101093 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 124, ал.1 от
ГПК вр. с член 221 ал.2 от КТ, разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „А.И.“ ООД чрез процесуалния си представител твърди, че
на 10.02.2020 г. между Л. Д. С. и „А.И.“ ООД бил сключен трудов договор №
***/10.02.2020 г., в т. 9 от който било предвидено, че срокът на предизвестие
при прекратяване на трудовия договор и за двете страни е три месеца.
Възникналото от този трудов договор трудово правоотношение било
безсрочно.
Поради системно нарушаване на трудовата дисциплина, без да е
налице уважителна причина за това, след изпълнение на процедурата по чл.
193 от КТ, работодателят „А.И.“ ООД, със заповед № 1603/17.08.2020 г.,
наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на С..
Заповед № 1603/17.08.2020 г. била връчена лично на Л. Д. С. на
18.08.2020 г.
Наложеното със заповед № 1603/17.08.2020 г. дисциплинарно
уволнение не било оспорено в 2- месечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ,
поради което то е влязло в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от КТ, С. дължал на „А.И.“
ООД обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока
на предизвестието. Това обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, изчислено по
правилото на чл. 228, ал. 1 от КТ във вр. с правилата по НСОРЗ (Наредба за
структурата и организацията на работната заплата), възлизало на 3 297.60
лева. Обезщетението по чл. 221, ал. 2 от КТ било изчислено по правилото на
1
чл. 19, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
тъй като работникът/служителят не отработил пълен работен месец по време
на съществуването на трудовото правоотношение.
Понеже Л.С. не заплатил на работодателя сумата от 3 297.60 лв., на
25.05,2021 г. ищецът подал в Районен съд- Карлово заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 3 297.60 лева, ведно със
законна лихва върху тази сума за времето от 25.05.2021 г. до окончателното
плащане. По образуваното ч. гр. д. № 20215320100801 г. на II гр. с-в, Районен
съд- Карлово била издал исканата заповед за изпълнение. В срока по чл. 414,
ал. 2 от ГПК срещу тази заповед за изпълнение било подадено възражение от
Л. Д. С..
МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че Л. Д. С. с ЕГН ********** от град К., община К., област П., ул.
Н.С. *** дължи на „А.И.“ ООД с ЕИК ********, представлявано от
управителя Д.Я.Я., съдебен адрес: гр. П. ****, ул. П.Д.П. ***, *****: сумата 3
297.60 лева (три хиляди двеста деветдесет и седем лева и шестдесет
стотинки), представляваща обезщетение по чл. 221, ал.2 от КТ в размер на три
брутни трудови възнаграждения, ВЕДНО със законната лихва, считано от
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК - 25.05.2021г. до изплащане на вземането, за която сума е била издадена
заповед № 406 от 27.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ЧГрД № 801/2021 г. по описа на Районен съд Карлово.
Претендира разноски в исковото и заповедното производство.
Ответникът Л. Д. С., оспорва иска. Сочи, че в действителност между
страните бил сключен трудов договор № ***/10.02.2020г., със срок на
изпитване в полза на работодателя, както било посочено в чл. 3 от него:
„чл.70 от КТ със срок на изпитване в полза на работодателя.“ Срокът на
изпитване бил шест месеца, видно от същия член на сключения ТД, тъй като
било уговорено, че: „срокът на изпитване изтича на 09.08.2020 г.
включително, като той се увеличава с всички използвани отпуски и
болнични.“ От горното било съвсем очевидно, че разпоредбата на чл. 9 от
трудовия договор, касаеща срока на предизвестието за прекратяване на
трудовия договор от три месеца и за двете страни влиза в сила важи за тях от
момента на изтичането на изпитателния срок и превръщането на трудовия
договор в безсрочен.
Твърди, че трудовото правоотношение по цитирания трудово
договор не се е трансформирало в безсрочно такова.
През изпитателния срок ответникът ползвал болнични и отпуски във
връзка с въведеното по това време за страната извънредно положение и
създадената С. криза. И тъй като в срока за изпитването не се включвало
времето, през което работникът или служителят бил в законоустановен
отпуск или по други уважителни причини не изпълнявал работата, за която е
сключен договора, то при това положение счита, че същите са удължили и
срока на изпитване за работника и договорът не се е трансформирал в
безсрочен, следователно разпоредбата на чл. 9 от тримесечно предизвестие не
важала още за страните.
Освен това съгласно чл. 221 ал.2 от КТ при дисциплинарно
2
уволнение работникът или служителят дължал на работодателя обезщетение
в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието -
при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди -
при срочно трудово правоотношение. В настоящия случай не било налице
безсрочно или срочно правоотношение и това обезщетение не се дължало.
Претенцията на работодателя за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 2
КТ противоречала на новелите на КТ и на трайната съдебна практика
Отделно от това ответникът отправил до работодателя едностранно
изявление за прекратяване на ТПО, с което упражнил правото си на
едностранно прекратяване на трудовия договор.
МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като
неоснователен.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно чл.221, ал.2 от КТ при дисциплинарно уволнение
работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение. Размерът на обезщетението което работникът дължи при
дисциплинарно уволнение при безсрочно трудово отношение е определен в
закона и той е равен на размерът на трудовото възнаграждение за срока на
предизвестието. В посоченият размер обезщетението се дължи без да е
необходимо работодателят да доказва размерът на настъпилите вреди.
Не се спори и и се установява от представения трудов договор №
*** от 10.02.2020 г., че страните са били в трудово правоотношение, като
ответникът е заемал длъжността „оператор ламаринен участък“ с договорено
основно дневно възнаграждение в размер на 54.96 лева и допълнително
дневно възнаграждение за продължителна работа в размер на 1.65 лева, или
брутно трудово възнаграждение в размер на 56.61 лева дневно. Договорът е
сключен по реда на чл. 70 от КТ със срок на изпитване до 09.08.2020 г.,
уговорен в полза на работодателя. В договора страните са уговорили
сумирано изчисляване на работното време. Уговорен е уговорен срок на
предизвестие за прекратяване на договора от 3 месеца и за двете страни по
договора. Не се спори, че със заповед № 1603 от 17.08.2020 г. трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 330 ал.2 т.6 вр. с чл.
190 ал.1 т.3 от КТ – с налагането на наказание – дисциплинарно уволнение
поради системни нарушения на трудовата дисциплина. По делото е
представено и личното трудово досие на ищеца, в което не се съдържа
едностранно изявление за прекратяване на трудовия договор, отправено от
ответника до ищеца и същият не представя такова.
От неоспореното заключение на вещото лице се установява, че по
счетоводни данни, за периода от сключване на договора до неговото
прекратяване, ответникът няма пълен отработен месец. Размерът на
обезщетението по чл. 221 ал.2 от КТ възлиза на 4388.40 лева, при тримесечен
срок на предизвестието и при размер на трудовото възнаграждение за месец
юли 2020 г. – 1462.80 лева. Обезщетението за забавено плащане за периода от
датата на прекратяване на трудовото правоотношение до предявяване на иска
3
е в размер на 397.96 лева. Счетоводството на „А.И.“ ООД е водено редовно.
Подробто са посочени периодите, през които ответникът ползвал отпуски,
разрешени от здравните власти и други отпуски по КТ.
Страните нямат спор по фактите, основното възражение на
ответника касае вида на трудовия договор – срочен или безсрочен, и оттам –
срока на предизвестието. В редица решения на ВКС, включително
постановени по реда на чл. 290 от ГПК е прието, че трудовият договор със
срок за изпитване не е срочен договор, а е самостоятелен вид трудов договор.
Сключва се когато страна по трудовото правоотношение иска да се провери
годността на работника или служителя да изпълнява съответната работа, дали
работата е подходяща на работника. Срок за изпитване може да се уговори
както при договор за неопределено време, така и при всички видове срочни
договори, като видът на трудовия договор е без значение за валидността на
клаузата за изпитване. Наличието на клауза за изпитване не прави трудовият
договор срочен, а дава право на страната, в чиято полза е сключен, да го
прекрати с едностранно волеизявление в рамките на срока на изпитване.
Сключеният договор - срочен или за неопределено време, в чието съдържание
се съдържа и клауза за изпитване, поражда общите права и задължения на
страните по договора, както при всяко друго трудово правоотношение,
възникнало от трудов договор (в този смисъл - решение № 10/2011г. по гр. д.
№ 1476/2009г. на ВКС, IV г.о., решение №11/2015, по гр. д. № 4911/2014 г. на
ВКС, III г.о.). В конкретния случай страните не са уговорили срок на
сключения помежду им договор, но са уговорили размер на предизвестието за
прекратяването му.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е
доказан по своето правно основание, тъй като са налице предпоставките на
чл.221, ал.2 от КТ и ответника дължи на ищеца обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие.
Предназначението на обезщетението по чл. 221 ал. 2 КТ е да се репарират
вредите, които работодателят търпи вследствие на прекратяване на трудовото
правоотношение по вина на работника или служителя. Задължението за
обезвреда се възлага за извършени тежки нарушения на трудовата
дисциплина, които са основания за налагане на дисциплинарно наказание
уволнение при прекратяване на трудовото правоотношение. В конкретния
случай, трудовото правоотношение на ответника е прекратено на основание
чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ и за същия е възникнало задължение да заплати на
ответното дружество обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието, т.е. за един три месеца, тъй като
същият е уговорен в този размер. Размерът на обезщетението е доказан с
неоспорената експертиза.
Ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК и по
образуваното ЧГрД № 801/2021 г. по описа на КрлРс е издадена заповед за
изпълнение за сумата от 3 297.60 лева, представляваща обезщетение по чл.
221 ал.2 от КТ, ведно със законната лихва, считано от 25.05.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението. Срещу заповедта за изпълнение в
срок е постъпило възражение от длъжника.
При това положение искът следва да се уважи като основателен и
доказан в пълния му предявен размер, доколкото същият е по-малък от
4
размера, установен със заключението на вещото лице.
ОТНОСНО разноските:
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. С оглед изходът от процеса, следва да се осъди ответника да
заплати на ищеца разноските в исковото производство в размер на 65.96 лева
за заплатена държавна такса, 100 лева за възнаграждение на вещо лице и 600
лева за реализирано адвокатско възнаграждение. Следва да се осъди
ответника да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в размер
на 365.96 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Л. Д. С. с ЕГН ********** от град К.,
община К., област П., ул. Н.С. *** дължи на „А.И.“ ООД с ЕИК ********,
представлявано от управителя Д.Я.Я., съдебен адрес: гр. П. ****, ул. П.Д.П.
№ 4, *****: сумата 3 297.60 лева (три хиляди двеста деветдесет и седем лева и
шестдесет стотинки), представляваща обезщетение по чл. 221, ал.2 от КТ в
размер на три брутни трудови възнаграждения, ВЕДНО със законната лихва,
считано от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК - 25.05.2021г. до изплащане на вземането, за която сума е била
издадена заповед № 406 от 27.05.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 801/2021 г. по описа на Районен
съд Карлово.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Л. Д. С. с ЕГН
********** от град К., община К., област П., ул. Н.С. *** да заплати на
„А.И.“ ООД с ЕИК ********, представлявано от управителя Д.Я.Я., съдебен
адрес: гр. П. ****, ул. П.Д.П. ***, ***** сумата от 505.00 лева,
представляваща разноски по настоящото производство и сумата от 765.96
лева, представляваща разноски по ЧГрД № 801/2021 г. по описа на Районен
съд Карлово.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5