Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 318

Гр.Габрово, 05.07.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на седемнадесети юни .......................................... през две хиляди и деветнадесета година ......................... в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря РОСИЦА НЕНОВА ................................ и в присъствието на прокурора ................................................................................................ като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 538 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателя „ДИДОНА 13” ЕООД, със седалище и адрес на управление град Габрово, улица „Турски дол” № 13, ЕИК *********, е обжалвал Наказателно постановление № 07-000975, издадено на 27.03. 2019 година от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Габрово към ИА “ГИТ”, с което за нарушение по чл. 146, ал. 1 от КТ на дружеството в качеството на работодател е била наложена имуществена санкция в размер на сумата от 1500 лева, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ. Въз основа на съображения, подробно изложени в подадената чрез упълномощен представител жалба, жалбоподателя е счел наказателното постановление за незаконосъобразно, и го е обжалвал като такова с искания за неговата отмяна, заедно със законните последици, които произтичат от това.

Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който е упълномощен по надлежния ред, оспорва твърденията в подадената жалба, като поддържа искания за оставяне на последната без уважение, и за потвърждаване на обжалваното чрез нея постановление като правилно и законосъобразно.

След като съпостави събраните в хода на производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна :

Дружеството „ДИДОНА 13” ЕООД стопанисва бензиностанция „Ромпетрол”, находяща се на улица „Христо Смирненски” № 39 в град Габрово. Същото наема самостоятелно работници и служители на трудово правоотношение, и поради това през 2018 година се е явявало работодател по смисъла на указаното в §1, т. 1 от ДР на КТ.

На 15.02.2019 година в посочената бензиностанция била извършена проверка по работни места от служители на Дирекция „Инспекция по труда” Габрово в лицето на свид. Д.Г., Д.Д. и К.Ч..

Въз основа на данните, които са били констатирани при проверката по работни места на упоменатата дата, както и на тези, установени при извършените на 20.02.2019 г., 22.02.2019 г. и 25.02.2019 година в Дирекция „Инспекция по труда” Габрово проверки на представената от страна на дружеството писмена документация (в т.ч. на приложените форми за явяване/неявяване на работа на работниците за периода от месец януари 2018 г. до месец декември 2018 година включително, изготвена справка с Изх. № 166/21.02.2019 г. за положените извънредни часове помесечно за периода от месец януари 2018 г. до месец декември 2018 г. включително и общо за цялата календарна година), проверяващите са приели, че работодателя е допуснал негов служител – Т.И.М., с ЕГН **********, да положи през календарната 2018 година извънреден труд в размер на 282 часа при максимална продължителност на този вид труд от 150 часа за една календарна година. С оглед на така направените констатации служителите на Дирекция “Инспекция по труда” са приели, че е налице нарушение на чл. 146, ал. 1 от КТ, което е било осъществено на 23.09.2018 година. Резултатите от извършената проверка са отразени в Протокол Изх. № ПР1905244 от 27.02.2019 г., като въз основа на него на 01.03.2019 г., в присъствието на управителя на дружеството работодател, е бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 07-000975, който е бил връчен на управителя след неговото съставяне. Въз основа на акта и на останалите приложени материали по административно - наказателната преписка, на 27.03.2019 година Директора на Дирекция „ИТ” Габрово е издал и посоченото наказателно постановление, което е предмет на обжалване по настоящето дело. Чрез него административно-наказателната отговорност на „Дидона 13” ЕООД Габрово е ангажирана за нарушение, описанието на свързаните с което обстоятелства напълно възпроизвежда отразеното в съставения акт.

При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна :

От разписката в екземпляра от НП, приложен на л. 41 от делото, е видно, че то е било получено от управителя на дружеството жалбоподател на 13.05.2019 година. Според датата на щемпела върху приложения на л. 44 пощенски плик жалбата е била изпратена до наказващия орган на 20.05.2019 г., или на последния ден от определеният с чл. 59 от ЗАНН седем дневен срок, започнал (съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ този за получаване на препис от него. С оглед на това и поради обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на направеното искане за отмяна на издаденото постановление.

Констатациите във връзка с наличието на  нарушение са основани на писмени материали, посочени в съставения АУАН № 07-000975, от които тези, които имат съществено значение за него, са: справка Изх. № 166 от 21.02.2019 година, форма за явяване/неявяване на работа за месец септември 2018 г. и Заповед № 012, издадена на 31.08.2018 година от управителя на „Дидона 13” ЕООД Габрово във връзка с установяване на сумирано отчитане на работното време за служителите в дружеството през периода 01.09.2018 г. – 30.09.2018 г., какъвто е бил посочения в акта и НП Т.И.М. от град Габрово. Макар и да е включен към писмените материали, протокола за проверка с Изх. № ПР1905244 от 27.02.2019 г. не може да се отчита като източник на доказателства във връзка с нарушението, тъй като той съдържа единствено констатации по отношение на него и на останалите приети за извършени нарушения, които са направени от служителите на Дирекция „ИТ” Габрово въз основа на данните, съдържащи се в посочените по-горе доказателствени източници. Казаното важи за идентификационната карта и извлечението от търговския регистър, които също не разкриват данни от значение за обстоятелствата, спадащи към състава на самото нарушение.

От констатациите в съставеният акт, които се явяват дословно възпроизведени в атакуваното наказателно постановление, е видно, че в същите липсват данни за съответните часове извънреден труд, отработени от служителя Т.М. през всеки един от дванадесетте месеца на цялата 2018 година. Информацията за тях е отразена в справка с Изх. № 166 от 21.02.2019 г., приложена на л. 28, която сочи, че: през месец януари 2018 г. той е отработил общо 22 дни и има 12 часа извънреден труд; през месец февруари 2018 г. – 15 работни дни и 20 часа извънреден труд; през месец март 2018 г. – 21 работни дни и 16 часа извънреден труд; през месец април 2018 г. – 19 работни дни и 16 часа извънреден труд; през месец май 2018 г. – 20 работни дни и 24 часа извънреден труд; през месец юни 2018 г. – 21 работни дни и 12 часа извънреден труд; през месец юли 2018 г. – 22 работни дни и 28 часа извънреден труд; през месец август 2018 г. – 23 работни дни и 14 часа извънреден труд; през месец септември 2018 г. – 18 работни дни и 62 часа извънреден труд; през месец октомври 2018 г. – 23 работни дни и 10 часа извънреден труд; през месец ноември 2018 г. – 22 работни дни и 12 часа извънреден труд и през месец декември 2018 г. – 18 работни и 56 часа извънреден труд. Освен информация за часовете общо положен извънреден труд от този служител през всеки един от отделните месеци на календарната 2018 г., констатациите в акта и НП не съдържат информация за: конкретните дни от месец септември 2018 година, в които Маринов е бил на работа, както и за продължителността на видовете смени (дневна или нощна), в които е полагал труд на тях. Тази информация е отразена в приложена на л. 30 таблица за отчитане явяването/неявяването на лицето на работа за този месец, като от нея е видно, че през месец септември Маринов е бил на работа, както следва: на 02.09.2018 г. – 12 часа дневна смяна; на 03.09.2018 г. – 6 часа, без да е упоменато дали те са дневен или нощен труд; на 04.09.2018 година – 12 часа нощна смяна; на 06.09.2018 г. – 12 часа дневна смяна; на 08.09.2018 г. – 12 часа нощна смяна; на 10.09.2018 г. – 12 часа дневна смяна; на 11.09.2018 г. - 6 часа, без да е упоменато дали те са дневен или нощен труд; на 12.09.2018 г. – 13 часа нощна смяна; 15.09.2018 г. – 12 часа дневна смяна; 17.09.2018 г. – 12 часа дневна смяна; 18.09.2018 г. – 12 часа нощта смяна; 20.09.2018 г. – 12 часа дневна смяна; 21.09.2018 г. – 12 часа нощна смяна; 23.09.2018 г. – 12 часа дневна смяна; 24.09.2018 г. – 12 часа нощна смяна; 26.09.2018 г. – 12 часа дневна смяна; 27.09.2018 г. – 12 часа нощна смяна; 29.09.2018 г. – 12 часа дневна смяна и 30.09.2018 г. – 12 часа нощна смяна.

След като подложи на преценка съдържанието на акта и това на НП, съдът намери, че отразените в тях фактически констатации не налагат извод за наличието на извършено нарушение с квалификация по чл. 146, ал. 1 от КТ. Те не съдържат необходимата информация за конкретните часове извънреден труд, отработени от служителя Т.М. през всеки един месец на цялата календарна 2018 година, както и за общото количество на този труд – 142 часа, отнасящо се за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли и август от нея. Данните за общото количество на отработените часове извънреден труд през посочените месеци и тези за часовете от него, отработени до датата 22.09.2018 година включително, се явяват от съществено значение за правните заключения, които биха могли да бъдат формирани от наказващия орган по отношение на самото нарушение, тъй като единствено с оглед на тях е възможно да се прецени дали сбора между тези, отработени през първите осем месеца и часовете извънреден труд, положени от Маринов през периода 01.09.2018 г. - 22.09.2018 година, е надвишил законово предвидения максимум 150 часа, установен в нормата на чл. 146, ал. 1 от КТ, и ако да – кога точно е станало това. Тъй като посочената информация липсва, а направените от страна на наказващия орган изводи е възможно да се основават единствено на отразеното в акта и НП, то само въз основа на съдържащите се в тях констатации не може да се счита за установено (от фактическа и правна страна) както че количеството извънреден труд е било надхвърлено, така и че на 23.09.2018 година Маринов действително е положил такъв вид труд в повече от допустимото. Във вида, в който се явява възпроизведена в тях, описателната част на акта и НП на практика не съдържа изискващото се по закон описание именно на онези обстоятелства, при които нарушението е било извършено. С оглед на това акта и наказателното постановление следва да бъдат оценени като незаконосъобразни, тъй като нито един от тях не притежават реквизити, които са безспорно задължителни съобразно предвиденото в чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Едновременно с изложеното следва да се има предвид, че съществуващото описание в акта и наказателното постановление съдържа и взаимно изключващи се твърдения, тъй като констатацията, че работодателя е допуснал лицето да положи през календарната 2018 година извънреден труд в размер на 282 часа при максимална продължителност на този вид труд от 150 часа за една календарна година, противоречи на датата – 23.09.2018 г., вписана като такава за извършване на нарушението. Вътрешната противоречивост във връзка с описаните по-горе обстоятелства също сочи за слабост при извършване на действията, свързани със съставяне на акта и издаване на НП, тъй като води до неясноти дали дружеството е санкционирано поради това, че е допуснало Маринов да положи извънреден труд през цялата календарна 2018 г. общо в размер на 282 часа, или че е допуснало същото лице да положи подобен труд в размер, който на 23.09.2018 година е надхвърлил установения такъв в чл. 146, ал. 1 КТ от 150 часа. Това също има значение за наказателната отговорност, която следва да се реализира за самото нарушение, която би могла да бъде ангажирана в по-голям или в по-малък обем именно с оглед на двете различни възможности, които произтичат от съществуващото описание в акта и НП.

Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 1 предложение 3-то от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 07-000975, издадено на 27.03.2019 г. от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Габрово към ИА “ГИТ”, с което за нарушение по чл. 146, ал. 1 от КТ на „ДИДОНА 13” ЕООД, със седалище и адрес на управление град Габрово, ул. „Турски дол” № 13, ЕИК *********, в качеството на работодател е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в РАЗМЕР на сумата от 1500 (хиляда и петстотин лева) – на осн. чл.414 ал.1 от КТ, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр.Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ : ..............................