Р Е Ш Е Н И Е
№ 212
28.10.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Николай Трендафилов при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 682 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна морска“ към Агенция „Митници“ (понастоящем Териториална
дирекция „Митница Бургас“), подадена чрез процесуален представител, срещу
Решение №8/31.05.2021г., постановено по АНД № 221/2021г. по описа на Районен
съд – Свиленград, в частта му , с която е изменено Наказателно постановление
№189/2021 от 10.03.2021г. в частта му пункт II.
В касационната жалба се твърди, че атакуваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно в частта му, с която било изменена т.II от Наказателно постановление №189/2021 от 10.03.2021г. на Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“, с която на Р.С.П. била наложена глоба в размер на 11 858 лева, като същата била намалена на 960.08 лева. Счита се, че районният съд неправилно приел, че меродавна за стойността на предмета на нарушение била фактурата, представена от жалбоподателката на много късен етап, в първото по съдебно заседание. Ако лицето разполагало с фактура към датата на извършване на нарушението – 15.01.2021г., следвало да декларира стоките и да представи фактурата пред митническите служители към момента на извършване на митническата проверка. Също така след извършена справка чрез офицер на FRONTEX от Ф. Р. Г. на ГКПП „Капитан Андреево“, която била приета като доказателство по делото, за фирмата, издала фактурата ставало ясно, че същата била регистрирана в Търговския регистър на Федералната Република и била с предмет на дейност транспорт, търговия с благородни метали и електроника, със среден годишен оборот 400 000 евро и едва ли фирма с такъв капацитет реално щяла да се занимава с продажба на мобилни телефони на такива символични цени. Нелогично било обяснението за закупуването на телефоните в гр.София. Същото било явна защитна версия на нарушителя и не следвало да бъде кредитирано. Цената на мобилните телефони била нелогична и житейски и търговски необоснована. Посочва се, че с цел да обоснове решението си, съдът стъпил на тезата, че сключване на договора с мобилния оператор цената можело да бъде нулева, но в случая страна по сделката не бил мобилен оператор, нито ставало въпрос за единична бройка телефон. На следващо място, районният съд неправилно приел заключението на вещото лице в частта на признаването на фактурата и неправилно не кредитирал същото в частта, в която била посочената действителната пазарна стойност в България за един брой телефон - 225 лева. При тази цена стойността на всички 55 бр. мобилни телефони била 14 025 лева, като тя била по-висока от тази, определена със становището на митническите органи и взета предвид от административнонаказващия орган при определяне размера на наказанието. Счита се, че доказателствата по делото били преценени превратно от решаващия съд, който не разкрил обективната истина, не изяснил релевантни за спорното право факти и доказателства, като превратно тълкувал тези, които поставил за обсъждане и базирал решението си на предположения. Изтъква се, че към момента на установяване на административното нарушение и в хода на административно-наказателното производство не били представени никакви документи. Такива били представени в хода на съдебния процес, като съдът ги кредитирал, без да постави на обсъждане всички други факти и обстоятелства по случая.
Моли се Наказателно постановление №189/2021 от 10.03.2021г., в частта му по т.II да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Изложените съображение в касационната жалба се преповтарят в писмени бележки.
Ответникът - Р.С.П., в писмени отговор и становище, подадено чрез пълномощник, навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото съгласно представен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково излага съображения в насока основателност на жалбата, съответно незаконосъобразност на решението на РС – Свиленград в оспорената му част.
Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 189/2021 от 10.03.2021г. на Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска”, Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване” – Централно митническо управление при Агенция „Митници”, в частта, с която от Р.С.П., на основание чл.233, ал.6 от Закона за митниците (ЗМ) били отнети в полза на Държавата 55 броя смарт телефони (пункт І), и изменил същото НП в частта, с която на Р.С.П. за нарушение на чл.233, ал.1 от ЗМ е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 11 858 лв., като намалил размера на наказанието от 11 858 лева на 960.08 лева (пункт II).
За да постанови решението си районният съд приел, че актът за установяване на административно нарушение и НП са законосъобразни от формална и процесуалноправна страна. Не били допуснати процесуални нарушения в производството по издаването им, спазени били изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН при съставянето на АУАН и издаването на санкционния акт. Посочените актове били издадени от компетентни органи и при спазени срокове по чл.34, ал.1, изр. второ и ал.3 от ЗАНН. Не били допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура. На следващо място, НП било правилно и обосновано, като от събраните по делото доказателства се доказало описаното в него административно нарушение, което било и правилно правно квалифицирано. За безспорен съдът приел факта, че на 15.01.2021г. през МП „Капитан Андреево”, при излизането си от страната за Република Турция Р.С.П. направила опит да пренесе през държавната граница и да изнесе от страната стоки с търговски характер – смарт телефони, без знанието и разрешението на митническите органи, с което осъществила състава на нарушението „митническа контрабанда“ по смисъла на чл.233, ал.1 от ЗМ. Поради това основателно и правилно била ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето и направените изводи от административнонаказващия орган били законосъобразни. Съдът изложил и мотиви относно липсата на основания за определяне на случая, като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
По отношение размера на наложеното наказание въззивният съд приел, че същият следва да е 960.08 лева, а не 11 858 лева, тъй като стойността следвало да се определи съгласно § 1, т.38 от ДР на ЗМ и по реда на чл.70 – 73 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, т.е. на базата на пазарната цена на стоките, респ. на договорната стойност. В случая следвало да се вземе предвид договорената и действително платената цена на стоката, съгласно представената по делото фактура, чието съдържание не се опровергало от представените от АНО доказателства. Като база за определяне на стойността следвало да се вземе предвид именно тази фактура, макар и да била с доста по-ниска единична стойност на стоките. Посочил, че не кредитира Становището на митническите органи за стойността на стоките, предмет на нарушението.
Настоящата инстанция намира атакуваното решение в оспорената му част за неправилно .
Административно – наказателната отговорност на касационният ответник е ангажирана на основание чл.233,ал.1 от ЗМ. Цитираната норма предвижда наказване за митническа контрабанда на всяко административно-наказателно отговорно лице, което пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, с налагане на наказание глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките.
Не е спорно по делото, че на посочените в АУАН и НП дата и място Р.С.П. е направила опит да пренесе през държавната граница на Република България стоки - смарт телефони без знанието и разрешението на митническите органи. Съобразно правилно установената от съда фактическа обстановка, телефоните с марка Xiaomi Redmi, общо 55 бр., са били установени в личният багаж на санкционираното лице, при извършената му проверка на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси“ на път от Република България за Република Турция, т.е. мобилните апарати са били предназначени за износ.
В този случай, видно от съдържанието на цитираната разпоредба на чл.233, ал.1 от ЗМ, от значение за определяне размера на наказанието е стойността на стоките. Легално определение на понятието“стойност на стоки при износ“ е дадено в § 1, т.38 от ДР на Закона за митниците и това за целите на административно – наказателното производство е 1. цената на стоката при продажбата за износ франко българска граница или ако такава продажба не е налице – 2. пазарната цена на стоката без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока между лица, които не са свързани, с включени в нея съпътстващи разходи, като комисиона, опаковане, транспорт, застраховка, и други разходи, пряко свързани с доставката до българска граница.
При цитираната законодателна уредба, според настоящият съдебен състав неправилно въззивният съд е приел, че стойността на стоките е посочената в представената в хода на съдебното производство фактура с № 2021/0177 от 07.01.2021г. от 490.88 евро, равняващи се на 960.08 лева.
Нормите на чл.70-чл.73 от Регламент № 952/2013г. на Европейския парламент и на съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на митнически кодекс на съюза, в случая не са приложими. В същите са посочени методите за определяне митническата стойност във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки. Митническата стойност е относима към размера на налаганото наказание за осъществено административно нарушение по чл.233, ал.1 от ЗМ, само в случаите касаещи внос на стоки на територията на Република България. В конкретният случай, безспорно е установено, че това обстоятелство не е налице, като целта е била стоките да се изнесат от страната.
За да е налице първата хипотеза на § 1, т.38 от ДР на Закона за митниците следователно е необходимо да са налице надлежни доказателства удостоверяващи действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ, т.е. цената която купувачът трябва действително да плати в полза на продавача при износа, който в случая е с местоназначение извън митническата територия на Европейският съюз.
Такива доказателства по делото не са налице. Това е така, тъй като фактурата(в случай, че се кредитира като годно писмено доказателство) е съставена за целите на вноса на мобилните устройства в Република България, а не за целите на износа и не удостоверява стойността на продажбата им за износ извън страната. При липса на доказателства удостоверяващи стойността на процесните телефони по реда на хипотеза първа от § 1, т.38 от ДР на Закона за митниците(т.е продажба на стоките на лице находящо се извън територията на страна респ. и стойността на същата) е следвало тази стойност да се определи по реда на хипотеза 2-ра от същата разпоредба, а именно, като се вземе предвид пазарната цена на телефоните, без ДДС и акциз, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока между лица, които не са свързани, но с включени в нея съпътстващи разходи. Видно от изготвеното по делото експертно заключение, определена по посочения начин стойността на 55 бр. телефони Xiaomi Redmi при износ от България възлиза на 11 687.50 лева и именно в този размер е следвало да бъде определено и индивидуализирано наложеното на санкционираното лице наказание. С наказателното постановление е определен по-висок размер на наложеното административно наказание, който е бил съобразен от АНО въз основа на изготвено от митническите органи становище. Същото не е обосновано, опровергава се от приетото по делото заключение на вещото лице и в този смисъл същото правилно не е кредитирано от съда. Съответно, правилно районният съд е преценил, че следва да измени наложеното на наказаното лице наказание, но неправилно го е индивидуализирал. Съобразно изложеното по-горе е следвало съдът да намали размера на глобата към посочения в т.2, вариант 2 от експертното заключение. Като не е достигнал до този извод, а вместо това е изменил НП № 189/2021 от 10.03.2021г. на Началника на отдел“МРР Южна морска“ ГД“МРР“ЦМУ при Агенция Митници, в частта му по пункт II, намалявайки същото на 960.08 лева, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо това следва да бъде постановено ново такова по същество на спора, с което се измени процесното НП в частта му по пункт II, като се намали размера на наложеното на Р.С.П. административно наказание“Глоба“ от 11 858.00 лева на 11 687.50 лева.
Само за пълнота на изложението настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че не кредитира с доверие процесната фактура. Последната обективира продажба на стоки осъществена между санкционираното лице, в качеството й на купувач и юридическо лице със седалище гр. М., Република Г., в качеството му на продавач. Датата на осъществяване на тази продажба според обективираното в документа е 07.01.2021г., т.е. следва да се приеме, че след тази дата Р.П. е притежавала документ за закупуване на мобилните устройства. Същевременно, видно е от показанията на свидетеля С., който е имал преки и непосредствени впечатления от поведението на наказаното лице, че при извършването на проверката последната е заявила, че няма фактура, с която да докаже, притежанието на телефоните, но че „може да намери“ такава. Отделно от това според процесната фактура продавач е немско дружество и доколкото в нея не е посочено, че е съставена в България, то следва да се приеме и че телефоните са закупени от Германия. Същевременно, от показанията на св.А., се установява че на практика стоките са придобити от „лице Иван от гр.София“. Преценени поотделно и в тяхната съвкупност посочените обстоятелства водят на извода, че фактурата, която по принцип представлява частен документ и не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, е съставена само за целите на съдебното производство.
Предвид гореизложеното решението в оспорената му част, макар и валидно и допустимо следва да бъде отменено като неправилно, вместо което следва да бъде изменен санкционният акт в частта му по пункт II, като се намали размера на наложеното административно наказание“Глоба“ от 11 858.00 лева на 11 687.50 лева.
При този изход на спора следва
да бъде уважено искането на касатора за присъждане на разноски, а именно:
юрисконсултско възнаграждение, в минималния предвиден размер от 80.00 лева, с
оглед разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ, вр. с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Хасково
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №8/31.05.2021г., постановено по АНД № 221/2021г. по описа на Районен съд – Свиленград, в частта му, с която е изменено Наказателно постановление №189/2021 от 10.03.2021г. в частта му по пункт II, като вместо това
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №189/2021 от 10.03.2021г. на Началника на отдел“МРР Южна морска“ ГД“МРР“, ЦМУ при Агенция Митници, в частта му по пункт II, с която на Р.С.П., с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл.233, ал.1 от ЗМ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 11 858.00 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административното наказание“Глоба“ от 11 858.00 лева на 11 687.50 лева.
ОСЪЖДА Р.С.П., с ЕГН ********** *** да заплати на Агенция Митници направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.