О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №310
гр.Пловдив,
14.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд, четиринадесети граждански състав в закрито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ:Радослав Радев Иван Анастасов
като
разгледа ч.гр.д.№101/2020 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производство по чл.83, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от В.М. Б. с ЕГН: ********** против определение №13885 от 11.12.2019 г. по гр.д.№18962/2019 г. на ПРС, 2 гр.с., с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от ДТ за производството пред ПРС. Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението и се иска неговата отмяна и уважаване на подадената молба. Представя ППИ по ИД1056/2013 г. на ЧСИ П.Илиев, ППИ по ИД №752/2018 г. на ЧСИК.Павлов, ПДИ по ИД №497 на ЧСИ П.Илиев и съобщение по ИД №175 на ЧСИ М.Обретенова.
В ЧЖ ищцата излага оплаквания, че определението на РС е незаконосъобразно, тъй като не може да се формира извод за липса на предпоставки за освобождаване от заплащане на ДТ въз онова на предположение за принципна възможност да се реализират доходи; недопустимо е работоспособната възраст и липсата на здравословни проблеми да се отчитат като обстоятелства, които подобряват материалното състояние на молителя, тъй като не могат да обосноват извода за наличие на достатъчно средства за заплащане на дължимата ДТ, а само с оглед на притежаваните към момента на подаване на молбата средства, цитира практика на ВКС – О.№686/12.01.2014 г. по ч.гр.д.№7091/2014 г.
РС е приел, че искането за освобождаване от ДТ по делото е неоснователно, тъй като ищцата е в трудоспособна възраст, прекратила е ТПО по взаимно съгласие, притежава недвижим имот, живее сама, няма непълнолетни низходящи, на които да дължи издръжка.
Съгласно чл.83, ал.2 ГПК по молбата за освобождаване
съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото
състояние, удостоверено с ДСИС, семейното положение, здравословното състояние,
трудовата заетост, възрастта и други.
По направените доводи ПОС намира следното:
Материалният интерес на заведения от ищцата отрицателен установителен иск е 476,67 лв., видно от ИМ. Съгласно чл.1 от ТДТ се дължи минимална такса от 50 лв.
От представените по делото доказателства и представената декларация за материално и гр.състояние е видно, че семейството на молителката е едночленно, тъй като двете й деца са пълнолетни, декларирала е, че е безработна, че притежава апартамент с площ от 34,13 кв.м. и изба към него с площ от 4,30 кв.м. в гр.Пловдив, че няма други доходи и МПС.
По отношение на здравословното състояние, трудовата заетост и възрастта: Молителката е здрава, млада и трудоспособна; От приложените по делото справки е видно следното: от справка от НАП-Пловдив и заповед от 25.10.2019 г. от „Радея“ООД е видно, че тр.договор с Б. е прекратен по взаимно съгласие, считано от 28.10.2019 г.; От представените ПДИ, 2 бр. ППИ и съобщение по ИД е видно, че срещу нея в качеството й на наследник на починалия Б. Ц. З. са заведени ИД за припадащата й се част от задълженията на длъжника. От ППИ по ИД №1056/2013 г. на ЧСИ П.Илиев е видно, че осев декларираното, молителката притежава и 1/15 ид.ч. от ПИ в м.***“ в землището на ** , целият от 6.000 дка, 1/15 ид.ч. от ПИ в м.“**“ в землището на ** , целият от 4.399 дка, 1/15 ид.ч. от ПИ в м.**“ в землището на ** , целият от 3,701 дка.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че молбата за освобождаване от ДТ и разноски е неоснователна -не е налице основание за освобождаването й от внасяне на ДТ, тъй като за да се уважи молбата, чл.83,ал.2 ГПК изисква да са налице в кумулативен план: лицето и неговото семейство да получават доходи под минималните, да нямат движими вещи и недвижимо имущество, които изисквания в настоящия случай не са налице, тъй като молителката притежава недвижими имоти, както е посочено по-горе; действително само по себе си обстоятелството, че ищцата е млада и трудоспособна и не страда от заболявания, които налагат нейно трудоустрояване, не обосновават наличие на достатъчно средства, но при съвкупната преценка с останалите показатели, както и невисоката дължима ДТ по делото, налагат извода, че няма никакви пречки ищцата да започне работа по ТПО и да реализира доходи, още повече при настоящата обстановка в страната за наличието на глад за работна ръка. Поради изложеното ПОС намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от В.М. Б. с ЕГН: ********** против определение №13885 от 11.12.2019 г. по гр.д.№18962/2019 г. на ПРС, 2 гр.с., с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от ДТ за производството пред ПРС. Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ