№ 206
гр. София, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христинка Колева
Членове:Ралица Манолова
Мирослав С.
като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20211100603797 по описа за 2021 година
като изслуша доклaдваното от съдия Колева в.н.о.х.д.№ 3797 по описа на съда за
2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 09.12.2019г., постановена по НЧХД № 2833/2019г. по описа на СРС,
наказателно отделение, 97-ми състав съдът е признал подсъдимия А.С. Ж., за невиновен в
това, че на 01.01.2016г. около 20,30 часа в гр.София чрез удар с юмрук в областта на лицето
е причинил на Г. Д.У. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на левия клепач и
околоочната област, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал изцяло по
подигнатото обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Съдът е отхвърлил предявеният от Г. Д.У. против подсъдимият А.С. Ж. граждански
иск за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000,00 лева.
Съдът е осъдил Г. Д.У. да заплати на А.С. Ж. направените по делото разноски в
размер на 500,00 лева.
Против така постановената първоинстанционна присъда е постъпила жалба от
частния тъжител Г.У., чрез адв.И.С., в която са изложени доводи, че същата е неправилна и
в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли присъдата да бъде отменена и
съдът постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото
обвинение и уважи предявения граждански иск. Претендира направени по делото разноски.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция повереникът на частния тъжител,
адв.В.И. счита, че са налице основания присъдата на СРС да бъде отменена и моли съдът да
постанови ново решение, с което да признае подсъдимия А.Ж. за виновен, да му наложи
закона наказание и уважи предявеният граждански иск. Счита, че първоинстанционният съд
1
е възприел погрешно фактическата обстановка, кредитирайки единствено показанията на
свидетеля А.С., които е приел за подробни и логични, а всъщност са в противоречие с
писмените доказателства по делото, останали необсъдени в решението на СРС. Поддържа,
че в изготвена докладна записка служител от МВР е записал, че на мястото е пристигнало
лице, което е било установено, като А.Ж. и баща на М.Ж.. Моли съдът да отмени
първоинстанционното съдебно решение и постанови с ново, с което да признае подсъдимия
за виновен, да му наложи наказание и уважи предявеният граждански иск.
В съдебно заседание защитата на подсъдимия А.Ж., адв.Р.Х. моли
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Поддържа, че правилно СРС е отчел всички съставомерни факти и основно относно
настъпилия инцидент и законосъобразно е кредитирал показанията на свидетеля А.С., тъй
като той е единственият пряк очевидец на инцидента. Твърди, че подсъдимият е отишъл при
него и заедно са отишли да помогнат на момичетата, които дълго време са стояли на
студеното. Счита, че инцидентът е станал, когато ядосаният таксиметров шофьор е искал да
ги отстрани от автомобила си, като посегнал с две ръце към подсъдимия и тогава той му
отбил удара с ръката си. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна правилна. Претендира направени разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, III-ти въззивен
състав, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и сам
служебно провери атакувания съдебен акт намира за установено следното:
Разглеждането на делото от настоящата инстанция е повторно.
С присъда от 13.11.2017 година, постановена по НЧХД № 7624/2017г. по описа на
СРС, наказателно отделение, 6-ти състав съдът е признал подсъдимия А.С. Ж., за виновен в
това, че на 01.01.2016г. около 20,30 часа в гр.София чрез удар с юмрук в областта на лицето
е причинил на Г. Д.У. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на левия клепач и
околоочната област, като пострадалият Г. Д.У. отвърнал веднага на А.С. Ж.- нанесъл му
удар към тялото посредством главата и ръцете си, с което му причинил също такава телесна
повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на
основание чл.130, ал.3 от НК освободил и двата от наказание.
Съдът е осъдил подсъдимият А.С. Ж. да заплати на Г. Д.У. сумата от 500,00 лева-
обезщетение за причинени неимуществен вреди.
С решение от 11.02.2019г., постановено по ВНЧХД № 4102/2018г. по описа на СГС,
НО, I-ви въззивен състав съдът е отменил пръвоинстанционна присъда и е върнал делото за
ново разглеждане от друг състав на съда.
От фактическа страна СРС е приел, че на 01.01.2016г.с след 20,00 часа на
кръстовището на ул.“Народно хоро“ и бул.”Монтевидео”, в ж.к.“ Овча купел” станала
катастрофа между кола, управлявана от дъщерята на подсъдимия А.Ж.- М.Ж. и
таксиметровата кола с водач частния тъжител Г.У.. В резултат на сблъсъка автомобилът се
завъртял, ударил се забил в стълб, получил повреди отзад и имал счупени стъкла.
Свидетелката М.Ж. се обадила на баща си, за да му каже какво се е случило, а частния
тъжител, който бил от ударения автомобил, спрял полицейски патрул. Свидетелите О.П. и
К.К., полицейски служители видели, че има пострадали, казали на всички да изчакат КАТ и
се прибрали в дежурната кола, която била спряна от другата страна на бул.“Монтевидео”.
След около 10 минути подсъдимият пристигнал на местопроизшествието и тъй като било
много студено, свидетелят А.С. поискал от него да помоли шофьора на таксито момичетата
от катастрофиралата кола да влязат вътре на топло, защото той вече веднъж разговарял, но
нямало резултат. Подсъдимият А.Ж. отишъл при частния тъжител заедно със свидетеля А.С.
2
и застанал до вратата на водача. Почукали на стъклото му, шофьорът излязъл с
думите:“Какви сте вие, какво искате”. Двамата по-възрастни мъже започнали да се
разправят, да ръкомахат, а частният тъжител посегнал срещу подсъдимия да го удари.
Тогава последният отбил ръцете с дясната си ръка, за да се предпази и го ударил в левия
клепач и околоочната област.
В резултат на удара тъжителят Г.У. получил кръвонасядане на клепачите на лявото
око и кръвонасядане и локална болезненост по лявата скулова- очна област, претърпял
болка и страдание.
Във възззивното производство в качеството на свидетели са разпитани А.С. и В.М..
Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства- факта на
извършване на деянието, авторството, субективната страна на деянието, конкретното
своебразие на обстоятелствата, при които е извършено- фактическата обстановка, е
прецизно изяснена от първоинстанционния съд. Тези факти са установени по категоричен
начин, поради което и въззивната инстанция ги приема за напълно доказани.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и
задълбочен анализ на събраните по делото доказателства: обясненията на подсъдимия А.Ж.,
показанията на свидетелите О.П., К.К., Т.П., И.П., А. С., съдебно медицинско удостоверение,
извлечение от амбулаторна книга, заключение на съдебно- медицинска експертиза, справка
съдимост на подсъдимия, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства,
съдържащи се в кориците на делото.
От приложената по делото справка за съдимост съдът е приел за установено, че
подсъдимият А.С. Ж. е осъждан.
На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е
заключил, че осъщественото от подсъдимият А.С. Ж. не съставлява престъпление и не е
общественоопасно, а е осъществено при условията на неизбежна отбрана. Установява се от
събраните по делото доказателства, че на инкриминираната дата при възникналия скандал
частният тъжител е бил агресивен, тръгнал е с ръце към подсъдимия, за да го удари.
Действията на частния тъжител са създали реална опасност за увреждане на личността на
подсъдимия и засягане на неговите права и ги характеризира като непосредствено
нападение, прекратено от подсъдимия с отбиването, хващането на ръцете на нападателя.
Законосъобразно и правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая липсва
несъответствие между защитата и характера и опасността на нападението и се касае до
засягане на едни и същи обществени отношения, свързани с личната безопасност и здраве от
страна на подсъдимия и частния тъжител.
Настоящият съдебен състав намери за неоснователно възражението на повереника на
частния тъжител, че първоинстанционният съд е кредитирал единствено показанията на
свидетеля А. С.. В мотивите към постановената присъда съдът е изложил доводи, защо
кредитира показанията на свидетелите О.П. и К.К. и е констатирал вътрешни противоречия
от една страна и противоречие с показанията на свидетеля А. С., от друга страна. Съдът е
изложил и доводи, че показанията на свидетеля Т.П. съдържат вътрешни противоречия и са
в противоречие с показанията му, дадени пред друг състав на съда и приобщени по реда на
чл.281 от НПК.
При извършената на основание чл.313, ал.1 от НПК служебна проверка на
правилността на присъдата въззивният съд не констатира основания за нейното отменяне
или изменяне или непълнота на доказателствата.
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 09.12.2019г., постановена по н.ч.х.д.№ 2833/2019г.,
по описа на СРС, НО, 97- ми състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4