Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 230
гр. Враца, 13.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, IV състав,
в публично заседание на 15.06.2020г. /петнадесети юни две хиляди и двадесета
година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм.
дело № 25 по описа на Административен съд - Враца за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 145 и сл. от АПК във връзка с
чл.118, ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на М.И.И. *** срещу Решение № 1012-06-94-4/16.12.2019г.
на Директора на ТП на НОИ – Враца, с което е оставено в сила разпореждане № **********/13.09.2019г.
на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Враца, с което на
основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО вр. чл. 10, ал. 2 от Наредба за
пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е изменена личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст, считано от 14.04.2019г. в размер на ** лева.
Според оспорващия,
решението на Директора на ТП на НОИ – Враца е неправилно и незаконосъобразно.
Сочи се, че неправилно не е признат като учителски стажа на жалбоподателката за
периода от 15.09.2000 г. до 15.09.2007 г., когато е заемала длъжността ** в СОУ
** гр. ***. Твърди се нарушение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК,
доколкото административният орган се е произнесъл без да са изяснени фактите и
обстоятелствата от значение за случая и да са обсъдени обясненията и
възраженията на заинтересованото лице. Иска се отмяна на оспореното решение и
връщане на преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган
със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, като се
претендира и присъждане на разноските по делото.
Ответникът - Директора на ТП на НОИ – Враца, чрез
процесуалния представител * Ц. Ц., изразява становище за неоснователност на
жалбата. Пледира същата да бъде оставена без уважение, респ. съдът да потвърди
решението на директора на ТП на НОИ - Враца като правилно и законосъобразно,
както и да присъди възнаграждение за юрисконсулт. Прави възражение за
прекомерност на претендираните от жалбоподателката разноски за адвокатско
възнаграждение.
Жалбата е редовна и допустима, отговаря на изискванията на
чл. 150 и чл. 151 от АПК и е подадена от заинтересовано лице – адресат на
административния акт. Видно от известие за доставяне, приложено на л. 29 от
делото, жалбоподателката е получила оспореното решение на 20.12.2019г., т.е.
жалбата с входящ в НОИ номер от 03.01.2020г. е подадена в 14 - дневния срок,
определен в чл. 118, ал. 1 от КСО.
Съобразявайки посочените от жалбоподателката основания, изразените
становища на страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед на
разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът
приема за установено следното:
По делото не е спорно, че със заявление № 2113-06-443 от 20.05.2019 г. до ТП на НОИ - Враца, М.И.И. е предявила искане за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
С разпореждане № **********/13.09.2019г., издадено от Ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО вр. чл. 10, ал. 2 от НПОС е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и
възраст, считано от 14.04.2019г. в размер на ** лева. Зачетен е осигурителен
стаж ** години ** месеца и ** дни от трета категория труд. При постановяване на
разпореждането е зачетен учителски осигурителен стаж от ** години ** месеца и **
дни.
Спорният период от 15.09.2000г. до 15.07.2007г. не е зачетен
за учителски стаж и на лицето не е начислена добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО.
През посочения период жалбоподателката е работила на
длъжност ** в ** гр. ***.
Съгласно писмо изх. № 2-936-160921 от 21.09.2016г. от
Директора на СОУ ** гр. *** до Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Враца, изпълняваната
от М.И.И. длъжност не е в групата на педагогическите специалисти в училище и
лицето не е изпълнявало пълна норма задължителна преподавателска работа (чл.
19, ал. 1 от НПОС).
Във връзка с подадена жалба от М.И.И. до Директора на ТП на
НОИ – Враца вх. № 1012-06-94/04.11.2019г. и сигнал от Началник на отдел
„Пенсии“ до Началник на сектор КР на ДОО, отдел КПК, при ТП на НОИ – Враца №
1012-06-94#1/06.11.2019г.
за проверка на осигурителен стаж, е извършена проверка по разходите на
държавното обществено осигуряване на СУ ** гр. ***, за което е съставен
констативен протокол № 1-2027/06.12.2019г. от старши инспектор по осигуряването
при ТП на НОИ – Враца. От съхраняваните при осигурителя документи е установено,
че за периода от 15.09.2000г. до 15.07.2007г. М.И.И. е работила на длъжност **
код по НКИД 1153 (икономическа дейност – образование), **. В разплащателните
ведомости фигурира във ведомост „педагогически персонал“, има начислявани
осигурителни вноски за „учителски пенсионен фонд, заплащани от работодателя“.
Данните в Регистъра на осигурените лица по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода
от 15.09.2000г. до 15.07.2007г. са подадени в съответствие с разплащателната
ведомост на СОУ ** гр. ***. При извършената проверка е установено, че
осигурителят не съхранява трудовото досие на лицето, както и други документи,
които да послужат за преценка дали е изпълнена пълната норма задължителна
преподавателска работа съгласно чл. 19, ал. 1 от НПОС.
За
изясняване на значимите за спора факти и обстоятелства по делото е допусната и
приета съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от
страните и съдът възприема като компетентно изготвено. В отговор на поставените
въпроси вещото лице е посочило, че за периода от 15.09.2000г. до
15.07.2007г., през който жалбоподателката е заемала длъжността ** в СОУ ** гр. ***,
е извършвала преподавателска дейност по икономически дисциплини – **. Съгласно утвърдените в началото на всяка
учебна година Списък – Образец 1, на М.И.И. са възложени учебни часове като
лекторски в размер на 72 часа за учебна година. На лицето е начислено
възнаграждение за преподавателска дейност по така възложените лекторски часове
над основната заплата за заеманата длъжност и е включено в общото трудово
възнаграждение за месеца. За периода от 15.09.2000г. до 01.02.2002г. М.И.И.
фигурира в изготвените разплащателни ведомости във ведомост „педагогически
персонал“ на длъжност **. Върху целия
осигурителен доход за целия педагогически персонал са начислени осигурителни
вноски за Учителски пенсионен фонд. За периода от 01.02.2002г. до 15.09.2007г.
лицето е осигурявано като * . В
месечните разчетно – платежни ведомости са начислени осигурителни вноски за
Учителски пенсионен фонд. Данните в Регистъра на осигурените лица по чл. 5, ал.
4, т. 1 от КСО са подадени в съответствие с разплащателната ведомост на СОУ **
гр. ***.
С оспореното решение № 1012-06-94-4/16.12.2019г. на
Директора на ТП на НОИ – Враца стажът на жалбоподателката за периода от
15.09.2000г. до 15.07.2007г. не е зачетен за учителски, тъй като ответникът е
приел, че не е налице изискването да е изпълнена пълната норма задължителна
преподавателска работа.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган – Директора на ТП на НОИ в кръга на неговите правомощия съгласно чл. 117,
ал. 3 от КСО.
При издаване на обжалваното решение е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 35 и
чл. 36 от АПК, според които административният орган е длъжен да изясни фактите
и обстоятелствата от значение за случая и да обсъди обясненията и възраженията
на заинтересованите граждани и организации, съответно да събере служебно
доказателства, които да провери и прецени.
В случая Директорът на ТП на НОИ не е предприел необходимите
мерки за изясняване на правнорелевантните факти и обстоятелства относно
изпълнение на пълната норма задължителна преподавателска работа, с което е
нарушил процесуалните си задължения, произтичащи от основните принципи в
административния процес, регламентирани в Глава
ІІ на Дял І на АПК. В мотивите към оспореното решение административният
орган не е посочил кога според него е налице изпълнение на пълната норма на
преподавателска заетост, в т.ч. какъв акт установява тази норма. Цитирана е
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от НПОС, съгласно която „за учителски стаж се
счита и осигурителният стаж на директорите и
заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили
пълната норма задължителна преподавателска работа“. Пълните
норми за задължителна преподавателска работа са тези, които са утвърдени с
нормативен акт за съответните длъжности в отделните видове и степени училища и
учебни и възпитателни заведения. В
оспореното решение административният орган декларативно е посочил, че
жалбоподателката не е изпълнила пълната норма преподавателска работа, но не е
посочил колко часа е тази норма за длъжността ** през периода 15.09.2000г. –
15.09.2007г. и какъв нормативен акт я установява. При положение, че съгласно
приложимото законодателство, нормите за задължителна преподавателска
работа се отнасят за педагогическия персонал, не са изложени мотиви
приема ли административният орган, че жалбоподателката е заемала длъжност,
включена към педагогическия или към непедагогическия персонал. След
като поставените въпроси не са обсъдени в оспореното решение, жалбоподателката
не може да проведе пълноценно доказване на обстоятелствата, при наличието на
които се приема, че пълната
норма задължителна преподавателска работа е изпълнена. Ето защо, решението се
явява ограничаващо правото ѝ на защита.
На следващо
място, с жалба вх. № 1012-06-94/04.11.2019г. жалбоподателката е оспорила пред
Директора на НОИ – Враца писмо изх. № 2-936-160921/21.09.2016г. на Директора на
СОУ ** гр. *** и е посочила, че е извършвала преподавателска работа по ** при
норма от 72 часа. Вместо да изпълни задължението си
по чл. 36 от АПК да събере служебно доказателства в тази насока, административният
орган се е задоволил да констатира в решението си, че при осигурителя не се
съхраняват доказателства, които да послужат за преценка изпълнила ли е
жалбоподателката пълната
норма задължителна преподавателска работа. В същото време вещото лице по
назначената в хода на съдебното производство счетоводна експертиза е извършило
проверка в счетоводството на осигурителя и е установило документи, включително
Списък – Образец 1, съгласно които жалбоподателката е имала преподавателска
заетост от 72 часа за учебна година. Естеството на тези часове не е обсъдено от
административния орган – включени ли са в нормата за задължителна
преподавателска работа или са възложени като лекторски часове над тази норма.
Като не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за
случая и не е събрал относимите доказателства, които да провери и прецени,
административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените
правила – на чл. 35 и чл. 36 от АПК - отменително основание по чл. 146,
т. 3 от АПК.
Предвид изложеното, оспореното решение като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се
изпрати на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по
тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
При този изход на делото на жалбоподателката следва да бъдат
присъдени направените разноски в размер на 600,00 лева, от които 250,00 лева за
възнаграждение на вещо лице по изготвената съдебно – счетоводна експертиза и
350,00 лева възнаграждение за един адвокат. От процесуалния представител на
ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Възражението е неоснователно. По делото е представен Договор за
правна защита и съдействие от 23.12.2019г. /л. 25/, от който се установява, че
оспорващият е договорил и заплатил в брой адвокатско възнаграждение в минимален
размер от 350,00 лв., предвиден в действащата към момента на договарянето и
плащането редакция на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, и на основание чл. 172 от АПК,
Административен съд - Враца,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 1012-06-94-4/16.12.2019г. на Директора на ТП на НОИ – Враца, с което е
оставено в сила разпореждане № **********/13.09.2019г. на Ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца, като незаконосъобразно.
ИЗПРАЩА преписката на Директора на ТП на НОИ - Враца за ново произнасяне
съобразно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Враца да заплати на М.И.И. *** направените
по делото разноски в размер на 600,00 /шестстотин/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание
чл. 138 АПК да се изпрати
препис от същото.
Административен съдия: