Решение по дело №201/2021 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 91
Дата: 28 април 2021 г. (в сила от 26 май 2021 г.)
Съдия: Милена Асенова Карагьозова
Дело: 20214120200201
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Горна Оряховица , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VII СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена А. Карагьозова
като разгледа докладваното от Милена А. Карагьозова Административно
наказателно дело № 20214120200201 по описа за 2021 година
Производството е по жалба на П. Н. П. против Наказателно
постановление /НП/ № 21-0268-000023 от 12.01.2021 г.на Началник Сектор
към ОДМВР В.Търново, РУ- гр.Горна Оряховица-К.К..
С горното наказателно постановление, издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение № 17/ 06.01.2021 год./бланков
номер 178319/, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено наказание
глоба в размер на 50лв. и лишаване от право за управление на МПС за срок от
един месец. Констатирано е, че на 21.10.2020г., около 08,50ч. на път първи
клас № 4/София -Варна/, км.136 в посока гр.Варна, жалб. П. Н. П. като
водач на МПС, управлявал автомобил “Пежо 307” с рег.№ ВТ ****ВР, като
при подаден сигнал за спиране на ППС за извършване на проверка от И. Й.
Ц.-инспектор в национално ТОЛ управление сектор контрол и
правоприлагане В.Търново, водачът не спрял, с което се сочи виновно да е
нарушил разпоредбата на чл.103 от ЗДвП.
Жалбоподателят в срок обжалва пред ГОРС горепосоченото
наказателно постановление. Моли същото да се отмени.Изтъква аргументи в
тази насока.
В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция,
1
жалбоподателят се явява и се представлява.Поддържа се жалбата.
Ответникът по жалбата не заема становище.
Горнооряховският районен съд, като прецени и обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните, както и доказателствата по делото приема
за установено следното:
На 21.10.2020г., около 08,50ч. жалбоподателят П. Н. П. се
придвижвал с автомобил “Пежо 307” с рег.№ ВТ ****ВР, пътувайки в
посока гр.Варна по път първи клас № 4/София -Варна/, км.136. Същият бил
забелязан от И. Й. Ц.-инспектор в национално ТОЛ управление сектор
контрол и правоприлагане В.Търново, както и от неговия колега П. Д. П.. Ц.
подал на водача сигнал за спиране със стоп палка по образец. Водачът
намалил скоростта на движение и спрял. Било му обяснено от св.Ц., че за
автомобила има винетка, но е объркана държавата и вместо България е
вписана държава Германия. Жалбоподателят представил копие от документ
за заплатена винетна такса. Свидетелят Ц. отразил в докладна записка, че
жалб.П. е отказал да предаде поискани му от контролните органи
документи/л.18/. Въз основа на това на 06.01.2021г. св.М. съставил АУАН №
17/ 06.01.2021 год./бланков номер 178319/ в присъствието на св.М.Г., който
жалб. П. Н. П. подписал/л.16/. На 12.01.21г. било издадено оспореното
НП/л.15 от делото/.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
В обжалваното НП е отразено извършено нарушение по чл.103 от
ЗДвП. Съгласно тази норма, сочена като нарушена, при подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е
длъжен да спре плавно 1/в най-дясната част на платното за движение или
2/на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания. Целта на законовата норма е чрез изпълнение
на задължението за спиране да се обезпечи извършването на контрол по
отношение на водача. От тълкуването на нормата става ясно, че водачът има
задължение да спре при подаден сигнал, уточнява се къде следва да се
осъществи това спиране/при две алтернативи/ и на трето място е
2
изискването да се изпълнят след спирането определени указания на
контролния орган. Субект на нарушението е лице с качеството водач по см.
на § 6, т. 25 пр.1 от ДР на ЗДвП. Съставът е на омисивно нарушение,
осъществявано чрез бездействие. Изпълнително деяние е отказът да се
изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
Съдържание на това задължение е обвързаността на водача на МПС да
изпълнява указанията на контролните органи. Жалб. П. Н. П. безспорно е
имал качеството водач, тъй като е управлявал МПС със съдържанието на
понятието "управление", прието от съдебната практика (вж. ППВС № 1 от
1983 г.). На същия е подаден сигнал за спиране. Отказвайки да спре
нарушителят би нарушил задължението си по чл. 103 от ЗДвП и би осуетил
извършването на проверка. В АУАН и НП е описано именно такова
поведение- „не спира на посоченото място….. при подаден сигнал“. Не са
описани други релевантни обстоятелства, свързани с поведението на водача
след спиране на превозното средство.
От данните по делото се установява по категоричен начин, че сигнал за
спиране е бил подаден, а водачът е спрял. В тази насока са свидетелските
показания на св.Ц. и П./СЗ 27.04.2021г.-л.39-40 от делото/. Доказано е по
безспорен начин , че водачът е спрял и по отношение на същия е извършена
проверка. Тоест не са спорни действията на водача по спиране, а по
изпълнение на дадени указания, за което липсват релевантни обстоятелства,
описани съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Подаването на сигнал за спиране е от категорията на конклудентните
административни актове, т. е. представлява "нареждане" по терминологията
на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като съдържанието на разпоредените
задължения е по чл. 103 от ЗДвП. На практика това задължение е изпълнено,
поради което административнонаказателното обвинение е недоказано.
Дадените от контролния орган указания са от съществено значение относно
преценката за осъществяване на нарушението по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, по
който текст е санкциониран жалбоподателя, но в наказателното
постановление не са описани обстоятелства, различни от разпореденото
спиране на водача. Необходима предпоставка за съставомерността на
нарушението е възприемането и изпълнението на сигнала за спиране,
респективно конкретно дадените указания.
3
Изискването на закона е във всеки конкретен случай да е доказана по
безспорен начин вината на нарушителя и при спазване на процедурата за
издаване на НП да се реализира административнонаказателната отговорност
на нарушителя, която предпоставка не е изпълнена.Изложеното мотивира
извод за отмяна на обжалваното НП.

Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 21-0268-000023 от
12.01.2021 г.на Началник Сектор към ОДМВР В.Търново, РУ- гр.Горна
Оряховица-К.К., издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение № 17/ 06.01.2021 год./бланков номер 178319/, с
коeто на П. Н. П. на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 50лв. и лишаване от право за управление на МПС
за срок от 1 месец, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Адм.съд-В.Търново в 14-дн. срок.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
4