Р Е
Ш Е Н
И Е № 90
гр. София, 20.10.2016
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в публично заседание на тринадесети
септември две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Магдалена Букина и в присъствието на
прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 6 по описа за 2016 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
„О.Б.Б.” АД, ЕИК . е предявила срещу
„Б.” ЕООД, ЕИК ., „Б.” ЕООД, ЕИК и П.Д.Д.
***, с ЕГН ********** иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422,
ал.1 от ГПК – за установяване на съществуването на вземането на ищеца към
ответниците в размер на 882 649.45 евро, от които :
- 676 000 евро – просрочена главница по договор за
кредитна линия от 14.12.2006 год., изменен и допълнен с анекс № 1 от 23.01.2007 год., анекс № 2 от
20.09.2007 год., анекс № 3/19.08.2008 год., анекс № 4/25.03.2009 год. и анекс №
5/31.08.2009 год. и
- 206 649.45 евро – наказателни лихви по горния
договор, дължими за периода от 04.04.2014 год. до 07.10.2015 год.,
ведно със ведно със законната лихва върху главницата
от 676 000 евро, считано от 08.10.2015 год. до окончателното й заплащане,
дължимо солидарно от кредитополучателя по договора „Б.” ЕООД, съдлъжника „Б.”
ЕООД и поръчителя П.Д.Д., за което вземане е издадена заповед за изпълнение в
производството по ч.гр.д. № 741/2015 г. на PC – Ихтиман.
Претендират
се и направените по делото разноски, вкл. и произнасяне с нарочен диспозитив на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с т.12 от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на
ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. по дължимостта на разноските, направени от
ищеца в заповедното производство по ч.гр.д. № 741/2015 год. на РС – Ихтиман,
възлизащи на 60 950.93 лева.
Ищецът твърди, че между него и ответника „Б.” ЕООД бил
сключен договор за кредитна линия от 14.12.2006 год., по силата на който банката предоставила на кредитополучателя
ползването на кредит за оборотни средства в размер до 700 000 евро.
Договорено било дългът по кредита да
се олихвява с EURIBOR плюс надбавка от 4.75 % пункта годишно (чл. 4, ал.1 от
договора); дължимите лихви, включително лихвите за просрочие, да се начисляват
ежемесечно на 30-ия ден от съответния месец; ползването на суми от кредита да
се извършва съгласно сроковете и лимитите по чл.3, ал.1 от договора. Съгласно
чл.1, ал.4 от договора срокът му на действие бил до 14.12.2007 год., като била
уговорена възможността да бъде удължен за следващи два поредни едногодишни
периода. Кредитът се е усвоявал чрез разплащателна сметка IBAN ***, водена на
името на кредитополучателя при ищеца. При забава на плащането на главницата
и/или лихвите банката е следвало да олихвява просрочените суми с наказателна
лихва (неустойка), включваща договорения лихвен процент и наказателна надбавка
в размер на 5 пункта годишно до окончателното изплащане на просрочената сума
(чл.12, ал.1 и ал.2 от Общите условия към договора).
С анекс № 1 от 23.01.2007 год. към
договора било уговорено, че кредитът се предоставя освен за оборотни средства и
за погасяване на дълга по действаща кредитна линия, предоставена на
кредитополучателя с договор за банков кредит от 24.03.2005 год.
С анекс № 2 от 20.09.2007 год. е
влязла в сила опцията за подновяване ползването и издължаването на кредита за
следващ едногодишен период, като кредитополучателят се е задължил да издължи
кредита в нов краен срок до 14.12.2008 год. (т. I и т. II от анекс № 2 от
20.09.2007 год.).
С анекс № 3/19.08.2008 год. е влязла
в сила опцията за подновяване ползването и издължаването на кредита с още
дванадесет месеца, като кредитополучателят се е задължил да издължи кредита в
нов краен срок до 14.12.2009 год. (т. I и т. II от анекс № 3 от 19.08.2008
год.).
С анекс № 4/25.03.2009 г. страните
са уговорили промяна на лихвените условия по кредита, като дългът по кредита е
започнал да се олихвява с базисен лихвен процент за евро на „ОББ” АД плюс
надбавка от 3.75 % пункта годишно.
С анекс № 5/31.08.2009 год. бил
променен режима на предоставения банков кредит по договора за кредитна линия от
14.12.2006 год. – от кредитна линия в оборотен кредит, като кредитополучателят
е следвало да издължава кредита съгласно нов погасителен план, при нов краен
срок за издължаване – 14.03.2013 год. (т. I и т. II от анекс № 5 от 31.08.2009
год.).
Твърди се, че с допълнително
споразумение № 6/15.11.2012 год. ответникът „Б.” ЕООД встъпил като съдлъжник по
договора, сключен с кредитополучателя „Б.” ЕООД. С горното споразумение било
констатирано, че към датата на сключването му текущият непогасен дълг по
кредита възлизал на 839 897.32 евро (§ 9). Удължен бил и крайният срок за
погасяване на кредита – до 14.11.2015 год. съгласно приложен погасителен план.
С допълнително споразумение № 7/15.12.2012 год.
страните са допълнили § 17 от допълнителното споразумение № 6/15.11.2012 год.
относно начина на погасяване на задълженията по кредита след заплащане на сума
в размер на 350 000 евро.
Твърди се, че с договор за
поръчителство от 31.08.2009 год., изменен и допълнен с допълнително
споразумение № 1/15.11.2012 год. поръчителите П.Д.Д. и Д.Л. Д. се задължили
солидарно с главния длъжник „Б.” ЕООД за изпълнението на задълженията му,
произтичащи от договора за кредитна линия от 14.12.2006 год.
Твърди се, че кредитът е бил изцяло
усвоен, но кредитополучателят не изпълнил задължението си за погасяване на
кредита съгласно договорения погасителен план. Просрочието за периода от
14.07.2013 год. до 04.04.2014 год. включително, общо 265 календарни дни, е
включвало 17 броя неплатени вноски по главница, лихва и текуща наказателна
лихва, което и на осн. чл.14 от Общите условия към договора за кредит довело до
автоматичната му предсрочна изискуемост – с просрочие на погасителна вноска
(главница и/или лихви) по кредита с повече от 90 дни.
Поради горното и преди подаване на
заявлението по чл.417 ГПК ищецът обявил дължимите суми по договора за банков
кредит от 14.12.2006 год. за изцяло предсрочно изискуеми, считано от 04.04.2014
год.
Твърди се, че за горното
съдлъжниците и поръчителят Д. били уведомени надлежно с препоръчани писма,
както следва –
- „Б.” ЕООД – с нотариална покана,
връчена на 17.08.2015 год.;
- „Б.” ЕООД – с нотариална покана, връчена на
17.08.2015 год., както и чрез управителя му по ЗОЗ – с уведомление, връчено на
31.07.2015 год.;
- П.Д.Д. – с нотариална покана, връчена на 29.07.2015
год.
Твърди се, че с решение № 90/06.07.2015 год. по т.д. №
172/2014 год. на СОС съдът е отхвърлил предявения от ищеца срещу настоящите
ответници иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК,
основан на същите незаплатени кредитни задължения, като е приел, че към момента
на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК изявлението на банката за обявяване
на вземането й за предсрочно изискуемо не е било съобщено на ответниците.
Решението – в отхвърлителната му част за просрочени главница, лихви и такси,
дължими за периода 14.07.2013 год. – 09.04.2014 год. /в общ размер на
72 866.71 евро/, е било обжалвано и до настоящия момент не е влязло в
сила. В останалата му отхвърлителна част – за суми в общ размер на 676 000
евро, решението не е обжалвано и е влязло в сила, поради което се сочи, че не
са налице пречки за повторно подаване на заявление по чл.417 от ГПК за
вземанията на банката в тази част, основани на нови обстоятелства – в случая на
повторно уведомяване на кредитополучателя, съдлъжника и поръчителя за обявената
предсрочна изискуемост на кредита.
Твърди
се, че на 08.10.2015 год. ищецът подал до РС – Ихтиман ново заявление по
чл.417, т.2 от ГПК за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу ответниците, като по ч.гр.д. № 741/2015 год. на същия
съд му били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от
09.10.2015 год. за претендираните суми в общ размер на 676 000 евро.
Твърди се, че срещу издадената заповед за изпълнение
били подадени възражения на 06.11.2015 год. от ответниците „Б.” ЕООД, „Б.” ЕООД
и П.Д.Д., за което ищецът бил уведомен на 12.12.2015 год. Настоящият иск е
предявен на 11.01.2016 год. – в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са
връчени на ответниците „Б.” ЕООД и „Б.” ЕООД на 21.01.2016 год. с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като до изтичане на срока по чл.367, ал.1 от ГПК същите не
са подали писмен отговор на исковата молба.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са
връчени на ответника П.Д.Д., като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал
писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил иска по чл.124, ал.1 във
вр. с чл.422, ал.1 от ГПК като неоснователен, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основава и е направил възражения срещу тях. С
отговора ответникът Д. е направил и възражения за : 1. наличие на две висящи
съдебни производства, образувани по едни и същи искове на ищеца „О.Б.Б.” АД –
настоящото и т.д. № 172/2014 год. на СОС; 2. за отпадането на отговорността му
като поръчител поради наличието на хипотезата
на чл.147, ал.1 от ЗЗД – поради бездействието на кредитора да предяви против
длъжника – кредитополучател иск в шестмесечния срок от падежа на вземането си.
Горните доводи се поддържат и с писмената защита на ответника, представена в
срока по чл.375, ал.2 от ГПК, определен от съда.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът с допълнителната
искова молба е пояснил и допълнил първоначалната. По възражението на ответника Д.
по чл.147 от ЗЗД навежда доводи, че срокът по чл.147 ЗЗД е започнал да тече от
датата на надлежното уведомяване на кредитополучателя с връчената му на
17.08.2015 год. нотариална покана, поради което не е изтекъл към момента на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.
Софийски окръжен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на
страните, приема за установено следното :
Видно от представения с исковата молба договор за
кредитна линия от 14.12.2006 год., сключен между „О.Б.Б.” АД и „Б.” ЕООД, със
същия банката е предоставила на кредитополучателя ползването на кредит за
оборотни средства в размер до 700 000 евро. Договорено било дългът по кредита
да се олихвява с EURIBOR плюс надбавка от 4.75 % пункта годишно (чл. 4, ал.1 от
договора); дължимите лихви, включително лихвите за просрочие, да се начисляват
ежемесечно на 30-ия ден от съответния месец; ползването на суми от кредита да
се извършва съгласно сроковете и лимитите по чл.3, ал.1 от договора. Съгласно
чл.1, ал.4 от договора срокът му на действие бил до 14.12.2007 год., като била
уговорена възможността да бъде удължен за следващи два поредни едногодишни
периода. Кредитът се е усвоявал чрез разплащателна сметка IBAN ***, водена на
името на кредитополучателя при ищеца. При забава на плащането на главницата
и/или лихвите банката е следвало да олихвява просрочените суми с наказателна
лихва (неустойка), включваща договорения лихвен процент и наказателна надбавка
в размер на 5 пункта годишно до окончателното изплащане на просрочената сума
(чл.12, ал.1 и ал.2 от Общите условия към договора).
Съгласно чл.14 от Общите условия на
банката, приложими към процесния договор за кредит, при просрочие на
погасителна вноска /главница и/или лихви/ по договора с повече от 90 дни
кредитът е ставал автоматично предсрочно изискуем без необходимост от нарочно
волеизявление на банката.
С анекс № 1 от 23.01.2007 год. към
договора било уговорено, че кредитът се предоставя освен за оборотни средства и
за погасяване на дълга по действаща кредитна линия, предоставена на
кредитополучателя с договор за банков кредит от 24.03.2005 год.
С анекс № 2 от 20.09.2007 год. е
влязла в сила опцията за подновяване ползването и издължаването на кредита за
следващ едногодишен период, като кредитополучателят се е задължил да издължи кредита
в нов краен срок до 14.12.2008 год. (т. I и т. II от анекс № 2 от 20.09.2007
год.).
С анекс № 3/19.08.2008 год. е влязла
в сила опцията за подновяване ползването и издължаването на кредита с още
дванадесет месеца, като кредитополучателят се е задължил да издължи кредита в
нов краен срок до 14.12.2009 год. (т. I и т. II от анекс № 3 от 19.08.2008
год.).
С анекс № 4/25.03.2009 год. страните
са уговорили промяна на лихвените условия по кредита, като дългът по кредита е
започнал да се олихвява с базисен лихвен процент за евро на „ОББ” АД плюс
надбавка от 3.75 % пункта годишно.
С анекс № 5/31.08.2009 год. бил
променен режима на предоставения банков кредит по договора за кредитна линия от
14.12.2006 год. – от кредитна линия в оборотен кредит, като кредитополучателят
е следвало да издължава кредита съгласно нов погасителният план, при нов краен
срок за издължаване – 14.03.2013 год. (т. I и т. II от анекс № 5 от 31.08.2009
год.).
С допълнително споразумение №
6/15.11.2012 год. ответникът „Б.” ЕООД встъпил като съдлъжник по договора,
сключен с кредитополучателя „Б.” ЕООД. С горното споразумение било
констатирано, че към датата на сключването му текущият непогасен дълг по
кредита възлизал на 839 897.32 евро (§9). Удължен бил и крайният срок за
погасяване на кредита – до 14.11.2015 год. съгласно приложен погасителен план.
С допълнително споразумение № 7/15.12.2012 год.
страните са допълнили §17 от допълнителното споразумение № 6/15.11.2012 год.
относно начина на погасяване на задълженията по кредита след заплащане на сума
в размер на 350 000 евро.
С договор за поръчителство от 31.08.2009 год., изменен
и допълнен с допълнително споразумение № 1/15.11.2012 год. поръчителите П.Д.Д.
и Д.Л. Д. се задължили солидарно с главния длъжник „Б.” ЕООД за изпълнението на
задълженията му, произтичащи от договора за кредитна линия от 14.12.2006 год.
Видно от представените с исковата молба заверени
преписи от уведомление изх. № 201-976/22.07.2015 год., ведно с разписка № 30 за
връчена нотариална покана, уведомление изх. № 201-977/22.07.2015 год.,
уведомление изх. № 201-980/22.07.2015 год., ведно с разписка № 29 за връчена
нотариална покана; уведомление изх. № 201-979/22.07.2015 год., ведно с разписка
без номер от 29.07.2015 год. за връчена нотариална покана, уведомление изх. №
201-978/22.07.2015 год., ведно с разписка № 7 за връчена нотариална покана,
всички изходящи от „О.Б.Б.” АД, отправени до „Б.” ЕООД, „Б.” ЕООД, до Д.Л. Д. и
до П.Д.Д., същите удостоверяват изявлението на банката за настъпилата
предсрочна изискуемост на процесния кредит, считано от 04.04.2014 год. Просрочието
за периода от 14.07.2013 год. до 04.04.2014 год. включително, общо 265
календарни дни, е включвало 17 броя неплатени вноски по главница, лихва и
текуща наказателна лихва, което и на осн. чл.14 от Общите условия към договора
за кредит довело до автоматичната му предсрочна изискуемост – с просрочие на
погасителна вноска (главница и/или лихви) по кредита с повече от 90 дни.
За горното съдлъжниците и поръчителят П.Д. са били
уведомени, както следва –
- „Б.” ЕООД – с нотариална покана,
връчена на 17.08.2015 год.;
- „Б.” ЕООД – с нотариална покана, връчена на
17.08.2015 год., както и чрез управителя му по ЗОЗ – с уведомление, връчено на
31.07.2015 год.;
- П.Д.Д. – с нотариална покана, връчена на 29.07.2015
год.
Уведомленията до страните предхождат подаване на заявлението
по чл.417 ГПК на настоящия ищец по ч.гр.д. № 741/2015 г. по описа на PC –
Ихтиман /вх. № 3627/08.10.2015 год./
Видно от представеното решение № 90/06.07.2015 год. по
т.д. № 172/2014 год. на СОС, съдът е отхвърлил предявения от ищеца срещу
настоящите ответници иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1
от ГПК, основан на същите незаплатени кредитни задължения, като е приел, че към
момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК по предходното ч.гр.д. №
298/2014 год. на РС – Ихтиман изявлението на банката за обявяване на вземането
й за предсрочно изискуемо не е било съобщено на ответниците. Решението – в
отхвърлителната му част за просрочени главница, лихви и такси, дължими за
периода 14.07.2013 год. – 09.04.2014 год. /в общ размер на 72 866.71
евро/, е било обжалвано и до настоящия момент не е влязло в сила. В останалата
му отхвърлителна част – за суми в общ размер на 676 000 евро, решението не
е обжалвано и е влязло в сила.
Въз
основа на извлечение по сметки /изх. № 201-1327/08.10.2015 год. на „ОББ” АД/,
ищецът повторно със заявление вх. № 3627/08.10.2015 год. по описа на РС – Ихтиман е искал издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.417 от ГПК срещу кредитополучателя, съдлъжника и поръчителите по
договора за кредит, като в производството по ч.гр.д. № 741/2015 год. на същия
съд му били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от
09.10.2015 год. срещу кредитополучателя по договора „Б.” ЕООД, съдлъжника „Б.”
ЕООД и поръчителя П.Д.Д. за солидарно заплащане на претендираните суми в общ
размер 882 649.45 евро, от които :
- 676 000 евро – просрочена главница по договор за
кредитна линия от 14.12.2006 год., изменен и допълнен с анекс № 1 от 23.01.2007 год., анекс № 2 от
20.09.2007 год., анекс № 3/19.08.2008 год., анекс № 4/25.03.2009 год. и анекс №
5/31.08.2009 год. и
- 206 649.45 евро – наказателни лихви по горния
договор, дължими за периода от 04.04.2014 год. до 07.10.2015 год.,
ведно със ведно със законната лихва върху главницата
от 676 000 евро, считано от 08.10.2015 год. до окончателното й заплащане.
Срещу издадената заповед за изпълнение на 06.11.2015
год. – в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, били подадени възражения от ответниците
„Б.” ЕООД, „Б.” ЕООД и П.Д.Д.. По реда на чл.415, ал.1 от ГПК РС – Ихтиман е
указал на настоящия ищец, че в едномесечен срок може да предяви иск за
установяване на вземането си по договора за кредит, за което ищецът бил уведомен
на 12.12.2015 год. Настоящият иск е
предявен на 11.01.2016 год. – в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
От заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като
обективно, обосновано и пълно, се установява, че кредитът по договора за
кредитна линия от 14.12.2006 год. и анексите към него е бил изцяло усвоен от
кредитополучателя на части в периода от
21.12.2006 год. до 26.03.2007 год.; към датата на подаване на заявлението пред
РС – Ихтиман, 08.10.2015 год., кредитополучателят е бил в забава в плащането на
вноските по договора, продължила повече от 90 дни; към същия момент дължимите
суми – главница и лихви, са били в размер, съответстващ на соченото в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в настоящата искова молба – 676
000 евро – просрочена главница и 206 649.45 евро – наказателни лихви за
периода от 04.04.2014 год. до 07.10.2015 год.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Предявеният
иск с правно основание чл.124, ал.1 във
вр. с чл.422, ал.1 от ГПК е допустим – същият е предявен в срока по чл.415,
ал.1 от ГПК от заявителя в производството по чл.417 от ГПК пред районния съд
срещу кредитополучателя, съдлъжника и поръчителя по договора за банков кредит,
възразили в срока по чл.414, ал.2 от ГПК срещу заповедта за изпълнение.
Възражението на ответника П.Д. за недопустимост на
настоящото производство поради пречките, визирани в чл.126, ал.1 от ГПК, е
неоснователно. Предметът на настоящото производство и това на предходното дело
в СОС, водено между същите страни – т.д. № 172/2014 год. на СОС, е различен.
Макар действително произхода на вземането на ищеца, претендирано в заповедните
производства по ч.гр.д. № 298/2014 г. по описа на PC – Ихтиман и ч.гр.д. №
741/2015 г. по описа на PC – Ихтиман, да е един и същ – договорът за кредитна
линия от 14.12.2006 год., изменен и допълнен с
анекс № 1 от 23.01.2007 год., анекс № 2 от 20.09.2007 год., анекс №
3/19.08.2008 год., анекс № 4/25.03.2009 год. и анекс № 5/31.08.2009 год., то
обстоятелствата, на които се основават двата иска по чл.422 от ГПК в двете
съдебни производства, както и петитумите на исковете, са различни. В първото
производство, това по т.д. № 172/2014 год. на СОС, искът е отхвърлен с влязло в
сила решение за частта от главницата по кредита за непадежираните до момента на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК вноски /общо за 676 000 евро/; съгл.
цитираната и от ищеца практика на ВКС по чл.290 от ГПК /решение №
139/05.11.2014 год. по т.д. № 57/2012 год./ в този случай няма пречка ищецът
повторно да заяви както в заповедно, така и впоследствие в исково производство
по чл.422 от ГПК същите суми, ако твърди, че междувременно тяхната изискуемост
вече е настъпила – както е в настоящия случай.
Разгледан
по същество, искът е доказан по основание.
В доказателствена тежест на
ищеца в настоящото производство бе установяването на твърдяното с и.м. възникнало между него и ответниците облигационно
правоотношение с източник договор за кредитна линия от 14.12.2006 год., изменен
и допълнен с анекс № 1 от 23.01.2007
год., анекс № 2 от 20.09.2007 год., анекс № 3/19.08.2008 год., анекс №
4/25.03.2009 год. и анекс № 5/31.08.2009 год., по който кредитът е бил изцяло
усвоен от кредитополучателя и част от него е останал неиздължен на падежа.
Горното не е спорно между страните, а и бе установено по несъмнен начин както
от представените по делото писмени доказателства така и от заключението по
назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Съобразно приетото в т.18 на Тълкувателно решение №
4/2014 год. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора, при настъпване на определени
обстоятелства, или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на
кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Предмет на спора по установителния иск по чл.422 от ГПК е вземането, основано на представения документ – извлечението от
счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в
който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му.
Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост,
не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
предявеното основание /решение № 420/11.02.2015 год. на ВКС по гр. д. №
3079/2014 год., IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
Основанието на иска се обуславя от обстоятелствата,
въз основа на които страната твърди защитимо с упражняването му свое субективно
право и тези обстоятелства по иска с правно основание чл.422
от ГПК са обстоятелствата по сключен и обявен за предсрочно
изискуем договор за кредит, респ. изискуемо вземане на ищеца – кредитодател
спрямо солидарно задължените ответници, на основание договора. Нарочното
волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока в хипотезата на
постигната между страните по договор за банков кредит предварителна уговорка за
предсрочна изискуемост на целия кредит при определените в договорените клаузи
условия, следва да е достигнало до знанието на длъжниците, за да бъде уважен
иск по чл.422 от ГПК при заявена предсрочна изискуемост на кредита като
основание за предявяване на иска.
Установяването на горния главен за спора факт –
уведомяването на ответниците за настъпилата предсрочна изискуемост на процесния
кредит преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, бе
проведено при условията на пълно доказване от ищеца. От друга страна, съдът
намира за неоснователно въведеното възражение от ответника П.Д., основано на
разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗЗД. Срокът по чл.147, ал. 1 ЗЗД е краен и
преклузивен. С изтичането му не се погасява възможността за принудително
изпълнение, а се прекратява самото поръчителство. В хипотезата на чл.60, ал.2
от ЗКИ начало на срока поставя настъпването на предсрочната изискуемост.
Изтичането на срока по чл.147, ал. от 1 ЗЗД към датата на подаване на
заявлението е абсолютно основание за отхвърлянето му. В случая обаче срокът е
спазен – банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем
на 04.04.2014 год., като за горното е уведомила надлежно кредитополучателя,
съдлъжника и поръчителите в периода между 29.07.2015 год. /П.Д.Д./ и 17.08.2015
год. /„Б.” ЕООД и „Б.” ЕООД/, докато заявлението по чл.417 от ГПК пред РС –
Ихтиман за издаване на заповед за незабавно изпълнение е подадено на 08.10.2015
год.
Отговорността на поръчителя по договор за кредит,
обезпечен с поръчителство, се погасява, ако към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК е
изтекъл 6-месечният срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД, чийто начален момент се
определя от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако към
този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на
преимуществото на срока (така решение № 40/17.06.2015 год. на ВКС по т.д. №
601/2014 год., I т.о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
Установените по делото факти сочат, че в случая
волеизявлението на банката до кредитополучателя, съдлъжника и поръчителите по
договора за банков кредит, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до тях съответно в края на м. юли и началото на м. август 2015 год.,
а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е подадено
пред РС – гр. Ихтиман на 08.10.2015 год. (по което е образувано ч.гр.д. № 741/2015
год. по описа на този съд). Следователно към дата 08.10.2015 год. не е изтекъл
6-месечният срок по чл.147, ал. 1 от ГПК, изчислен по посочения по – горе
начин, поради което отговорността на поръчителите по процесния договор за
кредит, обезпечен с поръчителство, не се е погасила.
В обобщение на изложеното и тъй като ответниците не
установиха плащане на претендираните суми, съдът следва да признае за
установено по отношение на последните съществуването на вземането на ищеца в общ
размер на 882 649.45 евро, от които 676 000 евро – просрочена главница по
договора за кредитна линия и анексите към него и 206 649.45 евро –
наказателни лихви по договора, дължими за периода от 04.04.2014 год. до
07.10.2015 год., ведно със ведно със законната лихва върху главницата от 676
000 евро, считано от 08.10.2015 год. до окончателното й заплащане, дължимо
солидарно от кредитополучателя „Б.” ЕООД, съдлъжника „Б.” ЕООД и поръчителя П.Д.Д.,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. №
741/2015 г. на PC – Ихтиман.
По
отношение на разноските :
В хода на настоящото производство
ищецът е направил разноски в размер на 34 926.25 лева, от които
34 526.25 лева – внесена държавна такса и 400 лева – внесен депозит за
възнаграждение на в.л. по ССЕ. Тъй като ищецът е ЮЛ и е представляван по делото
от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК адвокатско
възнаграждение, определено съобр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 52 319.37
лева /при исков интерес от 1 726 312.27 лева/. С оглед на горното и
на осн. чл.78, ал.1 и 8 от ГПК ответниците
следва да се осъдят да заплатят на ищеца сумата от 87 245.62 лева,
съставляваща направените в цялост по делото разноски и възнаграждение за
представителство от юрисконсулт.
На ищеца следва да се присъдят
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с т.12
от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. и
направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 741/2015 год. на РС –
Ихтиман разноски в общ размер на 60 950.93 лева, от които 34 526.25 лева – внесена
държавна такса и 26 424.68 лева – адвокатско възнаграждение за
представителство от юрисконсулт, определено съобр. чл.7, ал.5 във вр. с ал.2,
т.4 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.124, ал.1 във
вр. с чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на „Б.”
ЕООД, ЕИК ., „Б.” ЕООД, ЕИК . и П.Д.Д. ***, с ЕГН **********, съществуването на
вземането на „О.Б.Б.” АД, ЕИК . в размер на 882 649.45 евро /осемстотин осемдесет и две хиляди шестстотин
четиридесет и девет евро и четиридесет и пет евроцента/, от които :
- 676 000 евро – просрочена главница по договор за
кредитна линия от 14.12.2006 год., изменен и допълнен с анекс № 1 от 23.01.2007 год., анекс № 2 от
20.09.2007 год., анекс № 3/19.08.2008 год., анекс № 4/25.03.2009 год. и анекс №
5/31.08.2009 год. и
- 206 649.45 евро – наказателни лихви по горния
договор, дължими за периода от 04.04.2014 год. до 07.10.2015 год.,
ведно със ведно със законната лихва върху главницата
от 676 000 евро, считано от 08.10.2015 год. до окончателното й заплащане,
дължимо солидарно от кредитополучателя по договора „Б.” ЕООД, съдлъжника „Б.”
ЕООД и поръчителя П.Д.Д., за което вземане е издадена заповед за изпълнение в
производството по ч.гр.д. № 741/2015 г. на PC – Ихтиман.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с т.12 от ТР №
4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. „Б.” ЕООД, ЕИК .,
„Б.” ЕООД, ЕИК . и П.Д.Д. ***, с ЕГН ********** да заплатят на „О.Б.Б.” АД, ЕИК
. сумата от 148 196.55 лева /сто
четиридесет и осем хиляди сто деветдесет и шест лв. и петдесет и пет ст./,
съставляваща направени разноски в настоящото производство и в заповедното
производство по ч.гр.д. № 741/2015 г. на PC – Ихтиман.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :