Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 215
гр.Габрово,31.10.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Габровски
окръжен съд в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г. КОСЕВА
при
секретаря В. Григорова, с участие на прокурора............., като разгледа
докладваното от съдия Косева гр.д.№33 по описа за 2017 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно осн.
чл. 170 ЗЗД.
В исковата
молба на Н. М.К.- К., подадена чрез пълномощника й адв. К. С. от АК- В. Търново, се излага, че на основание чл. 170 от ЗЗД следва да се
прогласи недействителността на учредяването и вписването на ипотека, извършена
с Нотариален акт № 247, том ІІ, Нотариално дело № 353/2000 година, тъй като в
ипотечния договор съществувала неизвестност за личността на солидарните
длъжници на обезпеченото вземане и на договора за заем, във връзка с който се
учредява ипотеката. Това е поддържано и в молбата от 18.04.2016 година на л.163
от делото. Излага се, че ищцата не знаела кое задължение се обезпечава с
учредената ипотека, защото нямало посочен конкретен договор за кредит, по който
да е съдлъжник при условията на солидарност. Не били описани срокът за
погасяване и начинът на погасяване на дълга. Не бил подписан от ищцата
погасителен план, упоменат в т. 1 от нотариалния акт. При тези обстоятелства не
можело да има валидна воля като учредителен акт за ипотека поради
неизвестността на длъжниците и тъждеството на обезпеченото вземане.
Ищцата не знаела каква точно сума ще обезпечава с ипотеката и може ли тя като
длъжник да я върне, защото нямало срок и вноски, които следва да се плащат.
Кооперацията не отпуснала уговорената по подготвения договор сума в качеството
й на заемодател. Вместо това между
Кооперацията, като заемодател и М.К.,
като заемател, бил сключил друг договор №337/2000г. за отпускане на целеви заем, но и по този
договор Кооперацията фактически не предоставила на заемополучателя уговорената
сума. Променена била целта на договора – не за закупуване на техника и
инвентар. Тъй като действителната воля на заемателя била предоговаряне на стар
кредит за закупуване на техника и инвентар и такава била действителната воля на
страните, видно от молбата на К. от 23.11.2001г., интересът на Н.К. и И.К. от участие в
договарянето отпаднал след неподписване на договора, по който били страни. С
анекс от 14.12.2001г. към договор №337/2000г.
Кооперацията и М. К. се съгласили, че целта на кредитирането е закупуване на техника и
инвентар и вземането ще бъде обезпечено само чрез особен залог на комбайн, а
учредената договорна ипотека ще бъде заличена. Следователно договорът за
учредяване на договорна ипотека бил сключен без реално задължение, тъй като сумата,
която Кооперацията следвало да
предостави на М.К., Н.К. и И.К., изобщо не била отпусната. Нотариалният акт за
учредяване на ипотека не съдържал данни кой договор за заем обезпечава и как
знаят страните дължимата сума и начина на плащане. Ищцата не била страна по
Договор № 337/18.12.2000 година. В нотариалния акт не била посочена датата, на
която е сключен договора и всичко това правило учредяването на ипотеката
недействително, тъй като създавало неяснота относно обезпеченото вземане и неговото
основание по смисъла на чл. 170 от ЗЗД. Неяснота имало и относно длъжника, защо
ищцата и И.К. фигурирали не само като
ипотекарни, но и като солидарни длъжници, без да са страна по Договор №
337/18.12.2000 година.
Претендирано
е на осн. чл. 170 ЗЗД да се прогласи недействителността на учредяването и
вписването на ипотеката, извършено с Нотариален акт № 247, том ІІ, Нотариално
дело № 353/2000 година на нотариус Р.М., № * от Нотариалната камара, тъй като
в ипотечния договор съществува неизвестност за личността на солидарните
длъжници, на обезпеченото вземане и на договора за заем.
Ответната
страна в подробен отговор на л. 83 от делото прави възражения за недопустимост
на иска, за нередовност на исковата молба и възражения по същество за
неоснователност на иска.
Тъй
като Апелативен съд – Велико Търново е посочил, че искът е допустим (за което
са налице три определения, с които се отменя прекратяването на делото от ВТОС),
то същият ще бъде разгледан. Досежно нередовността на исковата молба на
ищцовата страна е даден срок за отстраняване и с молба на л. 163 на делото тя е
посочила, че изправя нередовностите. В настоящото производство претенцията на
ищцата ще се разгледа въз основа на посоченото от нея в исковата молба и в молбата за изправяне на нередовности.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от представените по делото
доказателства, на 22.12.2000г., с нот акт № 274 на нотариус Р.М. - № * с район-
района на РС- В. Търново, ищцата Н.К. и
нейната сестра И.К. са учредили в полза на ответната кооперация ипотека върху
свой собствен недвижим имот, намиращ се в гр. В. Търново и подробно описан в акта,
за обезпечаване вземанията на Кооперацията за главница, лихви и разноски,
произтичащи от договора за кредит описан в т.1 на нотариалният акт. Подписването
на този нотариален акт не е спорно между страните. Съгласно него "Взаимноспомагателна
земеделска и кредитна асоциация на частни стопани Съгласие- 96"- Ловеч /от
2008г. със седалище в гр. В. Търново/ е отпуснала на М.К. / баща на сестрите/ кредит
в размер на 33 000 лв., със срок на издължаване-20.12.2003г.,при подробно
посочена годишна лихва и наказателна
лихва. Посочено е, че получаването на сумата и условията на погасяване, се
извършва съгласно договора за кредит и погасителния план. Ищцата и сестра и са
договорили, че като ипотекарни длъжници носят солидарна отговорност. Представен
е договор за кредит от 18.12.2000г. между кооперацията и М.К., с предмет
33 000 лв. и целта за която се тегли- засаждане на лозе. Договорено е
средствата да се изтеглят наведнъж, дължими лихви, както и че ще бъде обезпечен
с договорна ипотека върху апартамент в гр. В. Търново, *** /апартамента съвпада
с този по договора за ипотека/. Представен е и разходен касов ордер №
522/29.12.2000г. за изплащане на сумата от Кооперацията на кредитополучателя М.К.,
чийто подпис не е оспорен. Представена е история на заема от която се
установява, че е усвоен на 29.12.00г. и са направени три вноски по него / на
20.07.01г.-300 лв., на 01.08.01г.- 1500 лв. и на 20.09.01г.- 300 лв./.
По настоящото дело Н.К. твърди и
поддържа с исковата молба и уточнението към нея, че на осн. чл.170 ЗЗД следва да се прогласи недействителността на учредяването и
вписването на ипотеката, извършено с Нотариален акт № 247, том ІІ, Нотариално
дело № 353/2000 година на нотариус Р.М., № * от Нотариалната камара, тъй като
в ипотечния договор съществувала неизвестност за личността на
солидарните длъжници, на обезпеченото вземане и на договора за заем.
Съгласно чл. 170 ЗЗД учредяването
на ипотека е недействително, ако в ипотечния договор съществува неизвестност за
личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за тъждеството на имота
и на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се учредява
ипотека. Твърденията за неизвестност
за личността на солидарните длъжници, на обезпеченото вземане и на договора за
заем са неоснователни:
В нотариалният акт ясно е
посочено, че Кооперацията отпуска кредит на длъжника М.К., и че за
обезпечаването му /главница, лихви и разноски/ ищцата и сестра й учредяват в
полза на кооперацията ипотека върху свой собствен имот. Пределно ясно е, че сестрите
са ипотекарни длъжници, обезпечили чуждо задължение, като са договорили да са
солидарно отговорни за него. Налице е и яснота относно обезпеченото вземане на
кооперацията. Вземането е индивидуализирано като са посочени страните, размера,
юридическия факт от който произтича, лихви и др. Характеристиките на вземането
напълно съвпадат с тези на представения договор за кредит от 18.12.2000г.,
сключен между кооперацията и М. К.. Ищцата не получава сумата по договора, не
изплаща вноските съгласно погасителният план, а се е задължила да обезпечи
вземането на кредитора за чуждо задължение, което е описано в договора за
ипотека и сключения договор за заем. Задължението е конкретно и ясно, посочена
е сумата на кредита, краен срок на издължаването й, лихви, с което ипотекарният длъжник се е съгласил, видно от подписа му върху нотариалният акт. Обстоятелството дали предназначението на кредита е било променено,
не променя факта, че вземането е обезпечено с ипотека върху имота на ищцата. Съгласно
чл. 174 ЗЗД ипотеката обезпечава вземането независимо от промените, които са
станали с него /което включва и промяна на предназначението на кредита/, като
изключения от този принцип не са предвидени.
Целта, която се е преследвала от
заемателя, е без значение за основанието на договора за ипотека. Видно от
представеният РКО №522/29.12.200г., сумата е предадена на кредитополучателя М.
К. - същият се е подписал за получаването й, подписа му не е оспорен. Обстоятелството, че е налице връщане на част
от сумата по кредита от страна на М. К. още веднъж потвърждава, че той я е получил. Следователно
ответната кооперация категорично е доказала предаването на сумата по кредита и
възражението на ищцата, че на М. К. не била
предоставена фактически сумата, е
неоснователно и опровергано от доказателствата по делото.
Неоснователно е възражението, че
с анекс, с който е променено предначението на отпуснатия на К. кредит, е
отпаднало и обезпечението на същия. Чл.179 ЗЗД предвижда особен ред за
заличаване на ипотеката, който в случая не е налице. Няма предоставено съгласие
на кредитора, дадено писмено с нотариална заверка на подписа, нито е налице
влязло в законна сила съдебно решение за заличаване на вписването. Докато не
бъде заличена по надлежния ред ипотеката произвежда своето правно действие.
Неоснователна е и претенцията да
се прогласи недействителност на вписването на ипотеката. Защо това вписване е
недействително не е изложено в исковата молба, въпреки, че същата е оставена
без движение. Вероятно според ищцовата страна недействителността на
учредяването и вписването на ипотеката е едно и също или едното следва другото.
Вписването на ипотеката обаче е само един от елементите от фактическия състав
по учредяването на ипотеката. То е различен юридически акт от самата ипотека и
съответно основанията за недействителност на ипотеката, на учредяването на
ипотеката като цяло и на вписването на ипотеката, са различни. Учредяването на
ипотеката е недействително при наличие на някои от посочените в чл. 170 от ЗЗД основания, а вписването на ипотеката е
нотариално действие, основанията за нищожност на което са регламентирани в чл. 472 от ГПК (отм.), респ. в чл. 576 от ГПК. В случая няма основания /а и твърдения в тази
насока/, за да се приеме, че е налице нищожност
на вписването на ипотеката.
По изложените съображения
исковете са неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.
Следва да се отбележи, че са
налице влезли в сила решения на съдилища, видно от които другата ипотекарна
длъжница И.К. /сестрата на Н.К./, е водила искове досежно процесната ипотека,
включително и такъв по чл. 26 ЗЗД и чл.
170 ЗЗД / със същите основания/- Р. №6/11.02.2010г. по гр.д.№1137/2009г. на
ВТОС, Р. 423/08.07.2014г. по гр.д.№1097/2011г. на Апелативен съд- Пловдив, Опр.
№509/26.06.2015г. по т.д.№3206/2014г. ВКС, както и по чл.97 ал.1 ГПК- Р.
№216/13.03.2006г. по гр.д.№1605/2004г. ВТРС, Р. 291/05.07.2007г.
гр.д.№558/2006г. ОС- В. Търново, Р. №643/05.10.2009г. по гр.д.№6184/2007г. ВКС,
Р. №142/21.05.2011г. по гр.д.№75/2010г. ВКС /приложени от л. 111 до л. 139 от
делото/, а М. К. също е водил искове против Кооперацията за взети решения на ОС.
Разноски:
С оглед изхода на делото на ищцата не се дължат разноски. Същата следва да бъде
осъдена да заплати на ответната кооперация направените по делото разноски в
размер на сумата 3 540 лева, представляващи адвокатско възнаграждение по
приложени договори за правна помощ на л. 90 и 240 / от делото на ВТОС/, в които
е посочено, че сумата е заплатена напълно и в брой. Съгласно ТР № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, т.1, когато в договора за правна помощ е вписан начин на плащане в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. Съдът счита за неоснователно направеното искане за
намаляване на адвокатският хонорар на представителя на Кооперацията, предвид
фактическата и правна сложност на делото. Освен това, видно от възнаграждението на адвоката на
ищцата, то също е в размер на 3 000
лева, следователно ищцовата страна също
е считала, че възнаграждението за правна защита и съдействие за делото следва
да е в такъв размер.
Водим
от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Н.М.К.- К. ЕГН: ***, със съдебен адрес: *** - адв. К.Г.С. от АК-
В. Търново, против Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани
"Съгласие-96", ЕИК110006102, със седалище и адрес на управление: гр.
Велико Търново 5000, ул. Възрожденска 2, със съдебен адрес:***- адв. М. Н. от АК- В. Търново, иск с правно осн.
чл.170 ЗЗД за недействителност на учредяването и вписването на ипотека,
извършена с Нотариален акт № 247, том ІІ, Нотариално дело № 353/2000 година на
нотариус Р.М., № * от Нотариалната камара, с район на действие - района на РС-
В. Търново, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н.М.К.- К. ЕГН: ***, със съдебен адрес: *** -
адв. К.Г.С. от АК- В. Търново, да заплати на
Взаимоспомагателна земеделска кредитна
асоциация на частни стопани "Съгласие-96", ЕИК110006102, със
седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново 5000, ул. Възрожденска 2 ,
със съдебен адрес:***- адв. М. Н. от АК-
В. Търново, сумата 3 540 лева /три
хиляди петстотин и четиридесет лева/, представляващи разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред ВТАС, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: