Р Е
Ш Е Н
И Е
№797
Бургас, 16/06/2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, двадесет
и шести състав, в открито заседание на девети юни, две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Златина
Бъчварова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Константин Григоров
2.Яна Колева
Секретар Г. Д.
Прокурор Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от съдия
Златина Бъчварова, касационно административнонаказателно дело номер 667 по
описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания/ЗАНН/, вр. чл.208 и сл. от Адмиистративнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на „Миленотис“ЕООД, ЕИК/Булстат
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. „Отец Паисий“ №
66, представлявано от М.И.П., против решение № 188 от 07.03.2022 г.,
постановено по административнонаказателно дело № 148/2022 г. по описа на Районен
съд Бургас/БРС/, с което е потвърдено наказателно постановление/НП/ № К21_27-
F583883/23.03.2021 г. на директора на дирекция „Контрол“, ТД НАП Бургас, с което за нарушение на чл.96, ал.1
от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във вр.чл.180, ал.2 с.з. и
на основание чл.180, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 8 408.42 /осем хиляди четиристотин и осем лева и
четиридесет и две стотинки/.
Касационният жалбоподател, редовно уведомен, не се
представлява. В жалбата твърди, че решението на районния съд е неправилно,
поради съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Излага
подробни съображения. Иска да се отмени, както и потвърденото с него
наказателно постановление. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът, редовно уведомен, не се представлява. Писмено е
изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Иска да се остави в
сила решението на районния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение
за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК,
от надлежна страна, е допустима.
Разгледана по същество е основателна, при следните
съображения :
С решение № 188 от 07.03.2022 г. по
административнонаказателно дело №148/2022 г., Районен съд Бургас е потвърдил
наказателно постановление/НП/ № К21_27- F583883/ 23.03.2021 г., с което за
нарушение по чл.96, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/,
във вр.чл.180, ал.2 с.з. и на основание чл.180, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС на „Миленотис“ЕООД,
ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул.
„Отец Паисий“ № 66, представлявано от М.И.П., е наложена имуществена санкция в
размер на 8 408.42/осем хиляди четиристотин и осем лева и четиридесет и две
стотинки/.
За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че
при съставяне на акта за установяване на административно нарушение/АУАН/ и
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Обосновал е извод, че нарушението, за което е санкционирано „Миленотис“ЕООД, е
безспорно установено от събраните по делото доказателства. Приел е, че същото е
правилно квалифицирано и че за извършването му законосъобразно е била
ангажирана отговорността на „Миленотис“ЕООД на посоченото в НП правно
основание.
Санкцията е наложена на „Миленотис“ЕООД за това, че при
извършена ревизия на дружеството са били констатирани обстоятелства за
приложение на чл.96, ал.10 ЗДДС и чл.102, ал.3, т.1 ЗДДС. В НП е посочено, че дружеството е следвало да подаде заявление за
регистрация на основание чл.96, ал.1 ЗДДС във вр.чл.96, ал.10 ЗДДС в периода от
01.01.2020 г. до 15.01.2020 г., но е регистрирано по ЗДДС, считано от
21.09.2020 г. Административнонаказващият орган/АНО/ като се е позовал на
нормата на чл.102, ал.3, т.1 ЗДДС е приел, че
„Миленотис“ЕООД дължи ДДС за извършените от него облагаеми доставки за
периода от изтичане на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за
регистрация до датата, на която лицето е регистрирано по ЗДДС, т.е. за периода
от 30.01.2020 г. до 20.09.2020 г. В АУАН и в НП е посочено, че облагаемият
оборот на дружеството за този период, съгласно разпоредбата на чл.96, ал.10 ЗДДС, е 97 016.61 лева. Същевременно е отразен реализираният оборот от
„Миленотис“ЕООД в размер на 50 450.43 лева за м.08.2020 г., въз основа на
който следва да се начисли ДДС на дружеството за извършените продажби в размер
на 8 408.81 лева. Наложената имуществена санкция на касатора е в размер на
така начисления ДДС - 8 408.81 лева
по реда на чл.86, ал.1 ЗДДС, а като правно основание за налагането на санкцията
е посочена разпоредбата на чл.180, ал.2 ЗДДС, във вр.чл.180, ал.1 ЗДДС.
В касационната жалба се твърди, че от
описанието на нарушението в АУАН и НП не става ясно за какво точно е
санкционирано „Миленотис“ЕООД - за това,
че не се е регистрирало по ЗДДС в срока по чл.96, ал.1 ЗДДС или за това, че е
не е начислило ДДС или за двете нарушения; като санкционна норма е посочена
единствено разпоредбата на чл.180, ал.2 ЗДДС, която не съдържа санкция; не
става ясно как е изчислен размерът на наложената санкция, с което е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. Изложени са доводи за нарушение
на чл.18 ЗАНН, както и че в АУАН и в НП не е посочена дата на извършване на
нарушението. Алтернативно се иска приложение на чл.180, ал.3 ДДС, предвиждаща по-нисък размер
на имуществената санкция за нарушение на чл.180, ал.1 ЗДДС, тъй като ДДС е бил
начислен от „Миленотис“ЕООД през м.12.2020 г.
Решението е валидно, допустимо, но
неправилно по следните съображения.
Основателно е възражението на касатора,
че от описанието на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП не става
ясно за какво точно нарушение е санкциониран, тъй като едновременно са изложени
фактически обстоятелства от състава на две различни нарушения - по чл.96, ал.1 ЗДДС/неподаване в срок на заявление за регистрация по ЗДДС/, за което е
приложима административнонаказателната разпоредба на чл.178 ЗДДС, от една
страна, а от друга нарушение по чл.86, ал.1 ЗДДС - неначислен ДДС от
„Миленотис“ЕООД, за което е приложима административнонаказателната разпоредба
на чл.180, ал.1 ЗДДС. Неясна е и правната квалификация на нарушението - чл.96, ал.1 ЗДДС, но във вр.чл.180, ал.2 ЗДДС. Същевременно с НП на дружеството е
наложена санкция на основание чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 ЗДДС в размер на ДДС,
начислен от АНО на основание чл.86, ал.1 ЗДДС само върху облагаемия оборот на
дружеството за м.08.2020 г., за който по делото са налице данни, че е начислен
от „Миленотис“ЕООД през м.12.2020 г./справка-декларация и дневник на продажбите,
л.20-21 от анд 148/2022 г., БРС/, а не върху облагаемия му оборот, съгласно
чл.96, ал.10 ЗДДС, за целия период от 30.01.2020 г. до 20.09.2020 г., който е в размер на 97 016.61 лева,
независимо, че АНО се е позовал на чл.102, ал.3, т.1 ЗДДС. Липсват
доказателства как, от какви доставки и на каква стойност е формиран посочения
облагаем оборот, което е пречка съдът да извърши проверка на констатираното. По
изложените съображения и независимо направената привръзката в НП между нормите
на чл.180, ал.2 и чл.180, ал.1 ЗДДС е останала неизяснена действителната воля
на административнонаказващия орган относно естеството на вмененото нарушение на
„Миленотис“ЕООД, относно реда за начисляването на ДДС и данъчната основа, върху
която е начислен данъка и определен размера на наложената имуществена санкция
на дружеството. В допълнение не е посочена дата на извършване на нарушението,
която е съществен елемент от обективната страна на състава на нарушението и
която поради неясното описание на нарушението не може да бъде извлечена по
тълкувателен път. Сочените пропуски са довели до нарушаване правото на защита
на санкционираното лице и препятстват съдебния контрол за законосъобразност на
НП.
Като е достигнал до изводи, различни от
изложените, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се
отмени, както и потвърденото с него наказателно постановление.
При този резултат и предвид направеното искане в полза на
касационния жалбоподател се следват направените пред двете инстанции разноски
общо в размер на 1 500.00/хиляда и петстотин/ лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК,
Административен съд Бургас, ХХVІ състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 188
от 07.03.2022 г., постановено по административнонаказателно дело № 148/2022 г.
по описа на Районен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление/НП/ № К21_27- F583883/
23.03.2021 г. на директора на дирекция „Контрол“, ТД НАП Бургас, с което за
нарушение по чл.96, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/,
във вр.чл.180, ал.2 с.з. и на основание чл.180, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС на „Миленотис“ЕООД,
ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул.
„Отец Паисий“ № 66, представлявано от М.И.П., е наложена имуществена санкция в размер на 8 408.42/осем
хиляди четиристотин и осем лева и четиридесет и две стотинки/.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите/НАП/ да заплати на „Миленотис“ЕООД,
ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул.
„Отец Паисий“ № 66, представлявано от М.И.П., разноски по делото в размер на 1500.00/хиляда
и петстотин/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: