РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№. 1116
гр. Пловдив, 16 юни 2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на деветнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и участието на прокурора ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н. дело № 893 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
І.
За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл. 63, ал.
1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
2. Образувано е по касационна жалба, предявена от „РОСИ-М“
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Младежка”
№ 12, вх. А, ет. 1, ап. 1, представлявано от управителя С. Г. Т., чрез пълномощника си адвокат К., против
Решение № 201/24.01.2022 г. на Районен съд - Пловдив, ХХІІІ н.с., постановено
по АНД № 4812 по описа на същия съд за 2021 г., потвърждаващо Наказателно
постановление (НП) № 576592–F606149/11.05.2021 г. на Директора на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на дружеството, на основание чл. 179,
ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лв., за извършено
нарушение по чл. 125, ал. 5, вр. чл. 125, ал. 1 от ЗДДС. Със същото решение
дружеството е осъдено да заплати на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП гр. Пловдив сумата от 120 лв., представляваща направените разноски по
делото.
Поддържаните
касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални
нарушения. Иска се обжалваното решение и процесното НП да бъдат отменени. Претендира
се присъждане на разноските по делото, съгласно представен списък.
3. Ответникът по касационната жалба - ТД на НАП гр. Пловдив,
чрез процесуалния си представител, в отговор на касационната жалба счита същата
за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател
адвокатско възнаграждение.
4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна
прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.
ІІ.
За допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба,
предявена от „РОСИ-М“ ЕООД против НП № 576592–F606149/11.05.2021 г. на
Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив.
Обжалваното
НП е издадено въз основа на АУАН № F606149 от 17.03.2021 г., съставен от Н. И.
Г. – инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив. Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното:
При
извършена служебна проверка в ТД на НАП гр. Пловдив на 16.02.2021 г., е
установено, че „РОСИ-М“ ЕООД, с ЕИК ***, регистрирано по ЗДДС лице, не е
спазило установения в закона срок за подаване на справка-декларация по смисъла
на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП гр. Пловдив за данъчен период 01.01.2021 г. – 31.01.2021
г. до 15.02.2021 г. включително.
В АУАН е
посочено още, че справката-декларация е подадена в ТД на НАП гр. Пловдив на 10.03.2021
г. по електронен път с вх. № 16004599042/10.03.2021 г., с което е нарушен
съставът на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, във вр. с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която е възприета и възпроизведена в спорното НП, в което е посочено, че
нарушението е извършено за първи път, както и че, за да се определи
административното наказание, са взети предвид тежестта на нарушението, всички
смекчаващи и утежняващи обстоятелства и е констатирано, че не са налице
предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
7. За да потвърди наказателното постановление, районният съд
е приел, че от обективна страна е осъществено административно нарушение,
изразяващо се в нарушение на разпоредбите на чл. 125, ал. 5 във връзка с чл.
125, ал. 1 от ЗДДС, както и че наказателното постановление е издадено при
спазване на процесуалните правила и при пълно изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая.
Районният
съд е изследвал възможността за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, като в тази връзка
е констатирал, че не са налице обстоятелства, които да обуславят маловажност на
случая.
ІV. За правото:
8. Така
постановеното решение е неправилно.
9. Настоящият
съдебен състав споделя установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и преценката, че нарушението се установява по безспорен начин от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Решаващият съд обаче не е
съобразил, че процесното деяние следва да се квалифицира като маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
За маловажен случай на административно нарушение по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН следва да се приеме това административно нарушение,
което, с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН).
10. Настоящият
случай е именно такъв като макар и формално да е осъществен съставът на
административно нарушение, с оглед наличието на множество смекчаващи отговорността
обстоятелства, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Действително, справката-декларация
по чл. 125 от ЗДДС за данъчен период м.01.2021 г. не е подадена до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася (в случая до 15.02.2021
г. вкл. - понеделник). Същата
обаче, е подадена на 10.03.2021 г., т.е. с двадесет и три дни закъснение и то
по инициатива на задълженото лице. На практика, с подаване на обсъжданата
справка-декларация, макар и със закъснение, задълженото лице не е препятствало
по никакъв начин разчитането си с бюджета. Нещо повече, дължимият
„ДДС за внасяне“ за процесния данъчен период в размер на 426,34 лв. е внесен в
срока по чл. 89, ал. 1 във връзка с чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. Тези обстоятелства, преценени в своята
съвкупност, и с оглед обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път,
както и с оглед липсата на данни за
извършени от дружеството други нарушения на фискалната дисциплина, обосновават
извод, че в случая е налице маловажен случай на административно нарушение по
чл. 125, ал. 5 във връзка с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.
При това положение, налагането на имуществена
санкция, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка
спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.
11. Следва да
се посочи, че административнонаказващият орган е игнорирал задължението си за
индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на
конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай, каза се,
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива
нарушения и очевидно е маловажен случай на нарушение по чл. 125, ал. 5 във връзка с чл. 125,
ал. 1 от ЗДДС. Като не го е квалифицирал като такова, административнонаказващият
орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички
предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
12. Изложеното до тук, не е
съобразено от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното в
настоящото производство решение, поради което въпросният съдебен акт се явява
неправилен и като такъв ще следва да бъде отменен. Това има за последица и
отмяна на оспореното НП.
13. За пълнота на изложеното е необходимо да се добави още следното:
Разпоредбата на чл. 3 от ЗАНН, предвижда, че за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по
време на извършването му (ал. 1), съответно, ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага
се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя (ал. 2)
Цитираният законов текст съотнесен към конкретния
случай, налага да се приеме, че нарушителят не следва да бъде предупреден със
съдебното решение (че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание), доколкото нормата на чл. 63, ал. 2, т. 2 приложима
във връзка с чл. 63, ал. 4 от ЗАНН (ДВ бр. бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.), която предвижда това правомощие на съда при отмяна на
наказателното постановление в хипотезата на маловажен случай на административно
нарушение, от една страна, към датата на извършване на нарушението не е била в
сила, а от друга страна, се явява по-неблагоприятна за нарушителя по смисъл на ал.
2 на чл. 3 от ЗАНН.
V. За разноските:
14. На касационния жалбоподател се дължи присъждане на сторените
в производството разноски, като преди да се произнесе по техния размер, съдът
следва да обсъди направеното от ответника по касация възражение за
прекомерност.
По
делото са представени доказателства за договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. пред ПРС и 400 лв. пред ПАС (общо 1 000 лв.), съответно с представения списък за
разноски се претендират такива в общ размер на 900 лв. Съгласно разпоредбата на
чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В конкретния
случай се касае за наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., съответно
минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от цитираната
по-горе наредба, е в размер на 300 лв., поради което при съобразяване на
фактическата и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав намира, че
претендираното адвокатско възнаграждение в сочените размери – 600 лв. за първа
инстанция и 400 лв. за касационната, се явява прекомерно и на основание чл.
63д, ал. 2 от ЗАНН, на касационния жалбоподател следва да се присъди адвокатско
възнаграждение от по 300 лв. за всяка съдебна инстанция, или общо в размер на
600 лв.
Така
мотивиран, Пловдивският административен съд, ХІХ състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 201 от 24.01.2022
г. на Районен съд гр. Пловдив, постановено по АНД № 4812 по описа на същия съд
за 2021 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 576592–F606149/11.05.2021
г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „РОСИ-М“
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Младежка”
№ 12, вх. А, ет. 1, ап. 1, представлявано от управителя С. Г. Т., на основание
чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 500 лв., за извършено нарушение на чл. 125, ал. 5 във
връзка с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр.
София да заплати на „РОСИ-М“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. “Младежка” № 12, вх. А, ет. 1, ап. 1, представлявано
от управителя С. Г. Т., сумата в размер на 600 лв., представляваща сторените
разноски за двете съдебни инстанции.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.