№ 12651
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110154311 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за
установяване на вземане при издадена заповед за изпълнение при
подадено възражение)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
274306/04.10.2023 г., от Д. И. П., ЕГН ********** с адрес в гр.Бяла,
общ.Бяла, обл.Русе, ул."........ срещу Б. С. Б. с ЕГН: **********, гр. София,
ж.к. ............. с която е предявен положителен установителен иск с правна
квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 вр. чл.538 ТЗ, с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сума
от 5000.00 лева, представляваща безусловно и неотменяемо задължение по
Запис на заповед от 01.01.2021 г., лично подписана от ответника и
задължение по Джиро от 14.12.2022 г., с което Запис на заповед от 01.01.2021
г. е джиросана в полза на ищеца, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК (20.10.2022 г.) до окончателното
изплащане на вземате, за която сума има издадена заповед за изпълнение №
34596/01.12.2022 г. по гр.д. № 61142/2022 г. по описа на СРС.
В исковата молба са изложени твърдение, че ответникът Б. С. Б., ЕГН:
********** на 01.01.2021 г. в гр.София е подписал лично Запис на заповед
(без разноски и без протест) в полза на Б Й П. с ЕГН: **********,
притежаващ Л.К. № ......... от 16.08.2011 г., издадена от МВР - Русе, с която се
е задължил безусловно и неотменимо да заплати на Б Й П. с ЕГН: **********
1
сумата в размер на 5 000,00лв. (пет хиляди лева).
В началото на м. октомври 2022 г. Б Й П. с ЕГН: ********** е дължал
същата сума пари в размер на 5 000,00лв., която той е имал да взема от
ответника Б. С. Б., и тъй като Б П. не разполагаше с пари към него момент,
същият предложил и да му джироса, респ. прехвърли вземането си за
посочената сума от 5 000,00лв. от ответника на ищеца, с което встъпих в
правата на Б Й П. с ЕГН: ********** срещу длъжника Б. С. Б. с ЕГН:
********** по Записа на заповед от 01.01. 2021 г. за сумата от 5 000,00лв (пет
хиляди лева).
Твърди че Записа на заповед от 01.01. 2021 г., е издадена съгласно
изискванията на закона за нейното издаване и е подписана лично от
ответника Б. С. Б. с ЕГН: **********.
Твърди също, че Джиро от 14.10.2022 г., с което Записа на заповед от
01.01. 2021 г. е джиросана в полза на ищеца и отговаря на изискванията на
закона и е действителна както по своето съдържание, така и от формална
гледна точка.
Предвид на това, след като ответника Б. С. Б. с ЕГН: ********** се е
задължил безусловно и неотменимо да заплати сумата от 5 000,00лв (пет
хиляди лева), то същия следва да я дължи при това със законната лихва,
считано от датата на предявяване на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на претендираната сума
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът счита иска за неоснователен.
Признава, че се познава с ответника. Признава и джирото. Оспорва да е
подписвал запис на заповед. Оспорва истинността й – подписът да е положен
от него, нито имената да са изписани от него. Твърди, че в самият документ
са сгрешени номерът на личната му карта и ЕГН. Твърди, че е подал жалба до
прокуратурата.
С определение № 46132/29.12.2023 г. материалите по частното дело са
разшити и съхранени в касата на съда, с оглед обоснованото предположение
за изчезване на документи. Направено е копие от частното гражданско дело
пред РС – Бяла ч. гр. д. № 827/2022 г., което е пришито към настоящото дело
(л.26-31 от делото).
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се явява лично и чрез адв.
Т.. Поддържа иска моли да бъде уважен. Претендира разноски. В лично
обяснение, ищецът твърди, че не знае процесната запис на какво основание е
издадена и не знае какви са договореностите между ответника като издател и
Б П. като джирант, първоначален кредитор. Твърди, че запис на заповед му е
прехвърлена чрез джиро.
С допълнителна молба с вх. № 104277/29.03.2024 г. ищецът излага
правни съображения по основателността на иска. Твърди, че отговорността на
ответника в настоящото му производство е ангажирана като авалист, като
2
същият носи солидарна отговорност с издателя на заповедта. Цитира правна
доктрина за поръчителството и авалата. Позовава се на чл.485, ал.2 ТЗ,
съгласно която разпоредба задължението на поръчителя е действително и
когато главното задължение е недействително. Позовава се на чл. 461 ТЗ.
Твърди, че установеният в хода на производството порок – неавтентичност на
подпис, представлява порок във волята на издателя, а не в порок във формата
на ефектите. Позовава се съдебна практика.
В писмени бележки ищецът твърди, че процесната запис на заповед
съдържа всички реквизити по чл.535 ТЗ. Излага правни съображения за това
какво представлява запис на заповед. Твърди, че ответникът не се позовава на
каузална сделка, поради което не следва да се разглежда от настоящия състав.
Твърди, че ищецът няма отношение между евентуалното наличие на каузална
сделка между ответника, като издател, и Б П. като кредитор, първоначален.
Твърди, че има данни, че подписът да е положен от ответника, тъй като
ръкописно е изписано неговото име. Твърди, че е ирелевантно дали цифрите
от личната карта са сгрешени или не. Твърди, че подписът, който не е
подписан от ответника не прави процесната запис на заповед недействителна.
Твърди, че житейски необосновано е ответникът да попълва саморъчно
неговите данни, а подписът да не е положен от него. Моли да се уважи иска.
Претендира разноски.
В о.с.з. ответникът се явява лично и чрез адв. Г.. Поддържат отговора на
исковата молба. Претендират разноски. Моли да се отхвърли исковата
претенция. В лично обяснение ответникът твърди, че Б П. играел комар и
имал много дългове към потребителски кредити и банки. Твърди, че лично му
дал назаем 300.00 лева. Твърди, че никога не се е подписал на запис на
заповед. Сочи, че като е ходил на гости при Б П. същият му представил тесте
със записи на заповеди. Твърди, че Б П. не му е дал 5 000 лева назаем, тъй
като същият е нямал от къде да ги вземе. Твърди, свръхзадлъжнялост на Б П.
– поемателя на записа на заповед. Сочи, че данните му – лична карта номер е
сгрешена в процесната запис на заповед.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 46131/29.12.2023 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото вече от съда и произнесено (л.26-32 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
3
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
Между страните не се спори за запис на заповед с посоченото в нея
съдържание, както и че същата е джиросана от Б Й П. (джирант) на ответника
Д. И. П. (джирартар). Спорно остава дали тази запис на заповед е
действителна, истинска, т.е. оспорва се авторството на издателя (л.4 от
делото).
На първо място, по делото липсва възражение за каузална сделка,
направено от ответника в срока по чл.131 ГПК, поради което съдът не
разглежда евентуалното наличие на такава сделка (т.17 от ТР 4/18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС).
Съгласно задължителните указания, дадени в т.11а от ТР 4/18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС , съдът разглежда оспорванията,
дадени във възражението по чл.414 ГПК. В процесния случай ответникът
оспорва да е подписал заповедта, т.е. да се е задължил. Твърди, че данните му
са сгрешени. Същите възражения са въведени и в отговора на исковата молба.
Запис на заповед е едностранна абстрактна сделка, с която издателят
(акцептант) се задължава безусловно и неотменимо да заплати определена
сума на кредитора (поемател, ремитент). Не така стоят нещата при
менителницата, при която едно лице (издател) нарежда на друго лице (платец)
да плати определена сума на трето лице (кредитор). Платецът придобива това
качество само ако приеме менителницата. Затова при запис на заповед нямаме
предявяване за приемане. Запис на заповед, т.к. е издадена от платеца, не е
необходимо да бъде предявен за приемане, освен в случаите по чл.538, ал. 2
ТЗ. Предявяване на запис на заповед е необходимо само ако вземането става
изискуемо на определен срок след предявяване. Такъв не е процесният
случай. Видно от представеният запис на заповед, падежът за плащане на него
е при предявяване. Следователно изискуемостта не е на определен срок, след
предявяване, поради което чл.538, ал.2 ТЗ не е приложим.
Съгласно т.3 от ТР 1/28.12.2005 г. по тълк. дело № 1/2004 г. на ОСТК
на ВКС, което съгласно т.4а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на
4
ОСГТК на ВКС, не е загубило актуалност, предявяване за плащане на запис
на заповед не е необходимо, тъй като кредиторът може да се снабди с
изпълнителен лист.
За да бъде уважен искът, т.е. записът на заповед да породи действие,
същият трябва да бъде действителен, трябва да бъде сключен в писмена
форма, както и да съдържа реквизитите на чл. 535 от Търговския закон
(Решение № 6211 от 1.08.2012 г. на СГС по гр. д. № 3732/2006 г., Решение
№ 39 от 26.02.2018 г. на ОС - Ловеч по гр. д. № 211/2017 г.)
Първо, по делото е прието заключението на съдебно-графологична
експертиза (СГрЕ), по повод оспорване на ответника, че подписът не е негов.
Съдът напълно кредитира заключението като пълно, обосновано и изготвено
от компетентно лице. Заключението се допълва и със събраните гласни
доказателствени средства – разпит на свид. Софрони Б. и удостоверението от
МВР (л.58 – 63 от делото).
От заключението се установи, че ръкописният текст и цифрите в
процесната заповед са положени от ответника Б. С. Б.. Но подписът, посочен
при издател върху лицевата страна на процесната заповед не е положен от
същото лице, което е написало ръкописния текст и цифрите. Установи се, че
цифровият текст на записа е поставен в различно време от словесния текст.
От така направените отговори, съдът направи доказателствен извод, че
подписът, положен в процесната заповед при издателя, не е положен от
ответника.
На последния ред от заповедта е написано „Име и подпис: Б. Б. и параф
със символи, който не се чете“. От така представения запис се установява, че
има специално място за име и подпис. Следователно, в процесната заповед
страните са се договорили, че имената и подписът имат отделно значение. В
този смисъл полагането на параф – подпис със символи, отделно от
изписването на имената има смисъл на подпис по чл. 535, ал.1 т.7 ТЗ. Ето
защо не може да се приеме, че ръкописното изписване на имената на издателя
представлява негов подпис. Отделното място и посочване за подпис е
равнозначно на подпис със символи, а не такъв с имена. От така представения
запис не може да се установи, че изписването на имената представлява
подпис, тъй като същите са изписани при мястото за имена, а не на място за
подпис. Обстоятелството, че е положен подпис след текста също не води до
извод, че е налице полагане на подпис за издател. Подписът изразява
съгласието на автора с изявлението, което е материализирано в документа,
поради което той следва да е положен на мястото, от което е видно това – в
случая - след изявлението за издател. В този смисъл Решение № 3104 от
23.05.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 3584/2023 г. Ето защо, след като липсва
подпис (подписът не е положен от ответника като издател), съдът приема, че
процесната заповед е недействителна, поради липса на форма – липсва
реквизита по чл.535, т.7 ТЗ. Същата не е автентична.
В допълнение, приложимото право по формата на запис на заповед е
5
мястото на съставянето й, поради което е приложим българския ТЗ
(стълкновителна норма чл.564 ТЗ). Съгласно чл.535, т.7 ТЗ се изиска подпис
на издателя. Следователно за форма на сделката следва да е положен подпис.
Разпоредбата следва да се тълкува стриктно, доколкото законодателят не е
предвидил друг вариант за подпис – полагане на трите имена. Ако беше така,
законодателят щеше изрично да ги предвиди при сключване на сделката и
формата за действителност. Така в охранителните производства, напр. при
съставянето на нотариален акт, задължително се изписват трите имена и
подпис на лицето – чл. 580, т.6 ГПК. Неизписването на трите имена води до
нищожност на нотариални акт, поради липса на форма. Следователно
законодателят работи с термините за подпис (параф – съчетание от символи)
и три имена. Доколкото чл.535 т.7 ТЗ използва думата подпис, то следва да се
тълкува само като параф. Ето защо не може да се приеме, че изписването на
собственоръчно на имена представлява подпис. Същото щеше да бъде
валидно, ако мястото на издаване на запис на заповед е в САЩ или Монако,
където според техния ТЗ, подписът представлява собственоръчно изписване
на три имена. Но същото не е приложимо в България.
На следващо място, от представеното удостоверение от МВР се
установи, че ответникът има ЕГН ********** и лична карта номер към
01.01.2021 г. . (л.102 от делото). В исковата молба е посочен ЕГН
**********. От представеният запис на заповед се установи, че за издател е
посочено Б. С. Б. с ЕГН ...... и л.к. № .............. Като доказателствен извод
съдът направи, че идентификационните данни на издателя тотално се
разминават от регистрите на МВР, които съдът напълно кредитира. Налице е
пълно несъответствие с идентификационните данни между ответника,
посочен като издател, и посочените такива в записа. Съгласно Решение №
174 от 12.04.2005 г. на ВКС по д. № 431/2004 г., ТК, II о., докладчик
председателят М Б ако не е налице един от задължителните реквизити на
запис на заповед - точната индивидуализация на издателя, заповедта е
недействителна. След като данните не съвпадат с официалните такива, съдът
приема и че на това основание, процесната заповед е недействителна.
Трето, от експертизата се установи, че идентификационните данни са
написани в различно време от другия ръкописен текст в заповедта (л.58 – 63
от делото). Това е косвено доказателство, което следва да се тълкува в
съвкупност с останалите доказателства по делото – друга част от
експертизата, удостоверение от МВР и свидетелските показания.
Четвърто, по делото е разпитан свид. Софрони Б.. Съдът напълно
кредитира свидетелките показания като обективни, пълни и безпристрастни.
Същите представляват косвено доказателствено средство, което се подкрепя
от събраните по делото други доказателства и интерпретирайки в тяхната
съвкупност, може да се направи извод, че процесната запис на заповед не е
издадена от ответника. От показанията се установи, че на 01.01.2021 г.
ответникът се е намирал в с Медковец, Русенско. Същото е житейски
обосновано и логично, тъй като ответникът не е от София и е празнувал
6
коледните и новогодишни празници при своето семейство. Тогава той е бил
на 22 години. При това положение няма как процесната заповед да е издадена
в София, който град е посочен като място на издаване. След като ответникът
не се е намирал в София на процесната дата, следва, че мястото на издаване
на отговаря на действителността, поради което съдът приема, че липсва
такова място. Съгласно чл.536, ал.3 ТЗ липсва и местожителство на
ответника, за да се приеме, че е място на издаване.
При тези две доказателства, съдът направи извод, че процесната запис
на заповед не е годна, за да породи съществуване на вземането. По веригата
от косвени и преки доказателства съдът направи достатъчно обоснован извод,
че заповедта не изхожда от ответника. Има достатъчно доказателства, от
които да се направи извод, че същата е манипулирана. Подписът не е положен
от ответника, идентификационните му данни са различни и не отговарят на
неговата самоличност, текстът на тези идентификационни данни е положен по
различно време от останалия ръкописен текст и ответникът не се е намирал в
гр. София, за да състави процесната заповед. Липсва реквизита по чл. 535, т.6
ТЗ – място на издаване.
С оглед изложеното, при извършената проверка за редовност от външна
страна на процесния запис на заповед настоящият съдебен състав констатира,
че същият не отговаря на формалното изискване на чл. 535, т. 7 ТЗ /липсва
подпис на издател/, поради което същият е недействителен /арг. от чл. 536, ал.
1 ТЗ/. Доколкото експертизата установи, че положеният подпис не е от
издателя, съдът приема, че процесната запис на заповед не е годен обект на
породи задължение, доколкото не е спазена предвидената от закона форма –
наличие на подпис. Същото се отнася и за мястото на издаване.
Реквизитът "подпис на издателя", посочен в чл. 535, т. 7 ТЗ, е сред
задължителните реквизити на записа на заповед. Съгласно разпоредбата на
чл. 536, ал. 1 ТЗ документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени
в чл. 535 ТЗ, не е запис на заповед, освен случаите, определени в ал. 2, 3 и 4.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че не е налице редовен от
външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение, тъй като липсва
подпис за издател. В този смисъл е Решение № 3104 от 23.05.2024 г. на СГС
по в. гр. д. № 3584/2023 г. и Решение № 2786 от 16.06.2009 г. на СГС по гр.
д. № 3443/2008 г., ГО, II-Д възз. с-в.
Съдържанието, което следва да има записът на заповед, като ценна
книга, е строго формално, изрично посочено в закона - чл. 535 ТЗ - и
отсъствието на всеки от изброените реквизити го прави нищожен, поради
липса на форма. Ето защо при липса на подпис, процесният запис на заповед е
нищожна, поради липса на форма. (Решение № 158 от 5.03.2004 г. на ВКС
по гр. д. № 1059/2003 г., ТК, докладчик съдията Росица Ковачева,
Определение № 632 от 27.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 229/2010 г., I т. о.,
ТК, докладчик съдията Дария Проданова).
След като не съществува главното вземане между издателя и първия
7
кредитор – джирант, то не съществува вземането между издателя, посочен
като ответник и джирартаря – ищец. Последният не е придобил права,
доколкото първоначалната сделка е нищжна, поради липса на форма – чл.26,
ал.1 вр. чл.535, т.7 ГПК (ТР 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 на ОСГТК
на ВКС). Следователно искът е неоснователен. Ищецът не успя да докаже, че
процесният документ е годен от външна страна.
При това положение, следва да се отхвърли изцяло предявения
положителен установителен иск с правна квалификация чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.1 вр. чл.538 ТЗ, от Д. И. П., ЕГН ********** с адрес в гр.Бяла,
общ.Бяла, обл.Русе, ул."........ срещу Б. С. Б. с ЕГН: **********, гр. София,
ж.к. ............. с който да бъде признато за установено, че Б. С. Б. с ЕГН:
********** дължи на Д. И. П., ЕГН ********** сумата от 5000.00 лева (пет
хиляди), представляваща безусловно и неотменяемо задължение по Запис на
заповед от 01.01.2021 г., лично подписана от ответника и задължение по
Джиро от 14.12.2022 г., с което Запис на заповед от 01.01.2021 г. е джиросана
в полза на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК (20.10.2022 г.) до окончателното изплащане на
вземате, за която сума има издадена заповед за изпълнение №
34596/01.12.2022 г. по гр.д. № 61142/2022 г. по описа на СРС, като
неоснователен и недоказан.
По възраженията на ищеца
Не основателни са възраженията на ищеца, обективирани в молба с вх.
№ 104277/29.03.2024 г. Искът е основан на запис на заповед между издателя и
поемателя – кредитор. Цитираната от него съдебна практика и разпоредби се
отнасят за задълженията на авалиста. Авалат имам в случай, когато трето
лице, наред с издателя са задължава да отговаря солидарно към поемателя. В
случая такава хипотеза нямаме по процесното дело. (л.66-68 от делото).
Неоснователно е възражението на ищеца, обективирано в писмените
бележки, че собственоръчно написаното име следва да се тълкува като
подпис. Както посочи по-горе съдът, процесната заповед има отделни графи
за имена и за подпис и при положен параф като подпис, не следва да се счита,
че посоченото изписване на име е подпис. Такава воля на страните не може да
се изведе и не е ясно дали именно изписаните имена са положени като
подпис, а не като имена на издателя. Второ, подписът по чл.535, т.7 ТЗ не
следва да се тълкува като изписване на имена. Това е така, тъй като
българското право използва термина подпис, а не имена. От друга страна, ако
законодателят е искал да въведе, че имената са подпис на лицето и е
задължителен реквизити, следваше да бъде написано, така както е по чл.580,
т.8 ГПК при съставянето на нотариалните актове като форма за
действителност на сделката. Такова не е направено в ТЗ. Трето, изписаните
имена са две, а не три, което е налице непълна идентификация на издателя,
което съгласно Решение № 174 от 12.04.2005 г. на ВКС по д. № 431/2004 г.,
ТК, II о., докладчик председателят М Б опорочава формата на формалната
8
сделка.
По отношение на останалите писмени доказателствени средства и
доказателства, както и по повод личните обяснения на страните, съдът не ги
обсъжда, тъй като са неотносими към предмета на делото, освен
коментираните по-горе отделни части.
По разноските
С оглед изхода на спора, ответникът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство.
Ответникът представя списък по чл.80 ГПК, съгласно който претендира
1000.00 лева за адвокатско възнаграждение по настоящото дело и 500.00 лева
по заповедното дело (л.104 от делото).
За тези разходи ответникът представя доказателства за тяхното
извършване – чл.3 и чл.4 от представения договор за правна помощ (л.105 от
делото). Ответникът не представя доказателства за възнаграждение в размер
на 250.00 лева за всяко съдебно заседание, поради което не следва да бъде
признат този разход. Същият не се и претендира със списъка по чл.80 ГПК. В
този смисъл т.1-2 от ТР 6/06.11.2013 г. по тълк. д. 6/2012 на ОСГТК на
ВКС.
Ето защо Д. И. П., ЕГН ********** с адрес в гр.Бяла, общ.Бяла,
обл.Русе, ул."........ следва да бъде осъден да заплати на Б. С. Б. с ЕГН:
**********, гр. София, ж.к. ............... сумата в размер на 500.00 лева
(петстотин лева), представляващи разноски по ч. гр. д. № 61142/2022 г. по
описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Д. И. П., ЕГН ********** с адрес в гр.Бяла, общ.Бяла, обл.Русе,
ул."........ следва да бъде осъден да заплати на Б. С. Б. с ЕГН: **********, гр.
София, ж.к. ............... сумата в размер на 1500.00 лева (хиляда и петстотин
лева), представляващи разноски по гр. д. № 54311/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло положителен установителен иск с правна
квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 вр. чл.538 ТЗ, предявен от Д. И.
П., ЕГН ********** с адрес в гр. Бяла, общ. Бяла, обл. Русе, ул. "..............
срещу Б. С. Б. с ЕГН: **********, гр. София, ж.к. ............. с който да бъде
признато за установено, че Б. С. Б. с ЕГН: ********** дължи на Д. И. П.,
ЕГН ********** сумата от 5000.00 лева (пет хиляди), представляваща
безусловно и неотменяемо задължение по Запис на заповед от 01.01.2021 г.,
9
лично подписана от ответника и задължение по Джиро от 14.12.2022 г., с
което Запис на заповед от 01.01.2021 г. е джиросана в полза на ищеца, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК
(20.10.2022 г.) до окончателното изплащане на вземате, за която сума има
издадена заповед за изпълнение № 34596/01.12.2022 г. по ч. гр. д. №
61142/2022 г. по описа на СРС, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д. И. П., ЕГН ********** с адрес в гр. Бяла, общ. Бяла, обл.
Русе, ул. ".............. да заплати на Б. С. Б. с ЕГН: **********, гр. София, ж.к.
............... сумата в размер на 500.00 лева (петстотин лева), представляващи
разноски по ч. гр. д. № 61142/2022 г. по описа на СРС, на основание чл.78,
ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Д. И. П., ЕГН ********** с адрес в гр.Бяла, общ.Бяла,
обл.Русе, ул."........ да заплати на Б. С. Б. с ЕГН: **********, гр. София, ж.к.
............... сумата в размер на 1500.00 лева (хиляда и петстотин лева),
представляващи разноски по гр. д. № 54311/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10