Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 75 26.07.2019 година град Омуртаг

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд Омуртаг

на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ПЕТРОВА

Секретар Диянка Константинова

като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 433 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване следните искове: 1/ установителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 422 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 240 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД за сумата от 898.08 лева, 2/ установителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 422 ГПК във вр. с чл. 11, т. 9 от ЗПК във вр. с чл. 79 ЗЗД за сумата от 404.79 лева и 3/ установителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 422 ГПК във вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК и във вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 45.58 лева. В условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на предявените установителни искове, се предявяват и осъдителни искове за сумите, които са предмет на предявените установителни искове.

Ищецът БНП „П. П. Ф. С.А., Ф., рег. № ********* чрез БНП „П. П. Ф. С.А., клон Б., със седалище и адрес на управление: ***, БУЛСТАТ *****, със законен представител Д. Д., действащ чрез пълномощника си ю. к. Ц.Х.С., твърди в исковата молба, че при сключване на Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер ****-********, ответникът дал съгласието си за това освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат от Б. и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта M.. Сочи, че на 23.03.2016 г. ответникът активирал предоставената му от ищеца кредитна карта **** – ******** с максимален кредитен лимит от 1 000 лв. Според ищеца върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения ГЛП, а съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит за кредитополучателя възниквало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, която била променлива величина съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Твърди се, че ответникът преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.09.2016 г., когато било последното му плащане по нея, като балансът по същата бил в размер на минус 1 302.87 лева. Последното довело до блокиране на картата от кредитора. Въпреки поканите за плащане на задължението ответникът не платил същото. Във връзка с неизпълненото договорно задължение на ответника на основание чл. 410 ГПК ищецът заявил и получил заповед за изпълнение срещу него, но поради наличие на предпоставката на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК се наложило установяване на вземанията по исков ред. Ето защо с предявените искове ищецът претендира установяване на следните вземания срещу ответника: за сумата от 898.08 лева, представляваща задължение за неплатена главница по договор за револвиращ потребителски кредит, за сумата от 404.79 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.09.2016 г., до 10.11.2017 г., и за сумата от 45.58 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2018 г. – датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното заплащане на сумата. В условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на предявените установителни искове поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на ЗИ, се предявяват и осъдителни искове за следните суми: за сумата от 898.08 лева, представляваща задължение за неплатена главница по договор за револвиращ потребителски кредит, за сумата от 404.79 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.09.2016 г., до 10.11.2017 г., и за сумата от 45.58 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г. Претендира се осъждане на ответника да заплати деловодните разноски, направени по настоящото дело и по заповедното производство съобразно депозиран списък на разноските № 3.

Ответникът Г.Х.М., с постоянен адрес:***, е приет за редовно уведомен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК и на същия е назначен особен представител – адв. В.А. от ТАК, която в отговора си оспорва исковете като недоказани и заявява, че ответникът не е бил надлежно уведомен за просрочване на задължението му и за прекратяване на договора за кредит. В с. з. изразява становище за уважаване на предявените искове в размерите, изчислени в експертното заключение по делото.

По допустимостта на исковете - предявените искове са положителни установителни, като предпоставка за тяхната допустимост е наличието на реализирано заповедно производство с издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 198/2018 г. на ОмРС въз основа на подадено на 31.05.2018 г. заявление от кредитора. Поради наличие на хипотезата по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е указано на кредитора да предяви установителни искове за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Исковете са предявени в законоустановения едномесечен срок и са допустими.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Със Заповед № 601 от 19.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ЧГД № 198/2018 г. на ОмРС, е разпоредено ответникът по настоящото дело да заплати на ищеца по същото следните суми: сумата от 898.08 лева, представляваща задължение за главница по договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта M., сумата от 404.79 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.09.2016 г., до 10.11.2017 г., сумата от 45.58 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 31.05.2018 г. – датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 76.97 лева, представляваща направени разноски по делото за платена държавна такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 26.97 лева и минималното юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.

По делото е приет заверен от ищцовата страна препис на договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ****-********, сключен на 24.04.2015 г. между страните по делото съответно в качествата им на кредитор за ищеца и кредитополучател за ответника. По силата на този договор кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 7000 лева, който следва да се погаси на 60 погасителни вноски според погасителен план, инкорпориран в съдържанието на договора, уговорени са ГПР и лихвен процент. В договора освен изложение на условията по договора за кредит/основния потребителски такъв/, е налице и раздел, озаглавен „Отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта“. Според разпоредбите в този раздел кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10000 лева и ще издаде и достави картата на кредитополучателя след проучване на изпълнението на задълженията на последния по договора за кредит. Изрично е посочено, че издаването на кредитната карта при всички случаи ще бъде не по-късно от 18 месеца от първата погасителна вноска по кредита и ако в този срок не бъде издадена кредитна карта, настоящият раздел не произвежда действие и ефект между страните. Изрично е посочено, че всички задължения, произтичащи от този документ и свързани с ползването на кредитна карта, ще възникнат само след активирането от кредитополучателя на издадената кредитна карта по съобщения на кредитополучателя от кредитора начин. Договорено е, че кредитният лимит, който представлява револвиращ потребителски кредит, предоставен от кредитора на кредитополучателя за ползване посредством кредитната карта, се определя едностранно от кредитора и ще бъде съобщен на кредитополучателя. В посочения раздел е визирано, че договорът за револвиращ потребителски кредит е безсрочен. Предвидени са задължението на кредитополучателя да заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит за срока на ползване на този лимит. Фиксирано е задължението на кредитора да изготвя и изпраща до кредитополучателя месечни извлечения за състоянието на задълженията поне веднъж годишно. Предвидено е правото на кредитора да блокира издадената кредитна карта при неплащане на една или повече месечни вноски. Посочено е изрично, че кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на кредитополучателя с документ – приложение, неразделна част от договора, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата по активиране на картата, а задълженията на кредитополучателя за плащания по картата възникват след активирането и използването й в съответствие с този договор и приложенията към него. Сключеният между страните договор за потребителски кредит е подписан от същите като подписите им са положени на 24.04.2015 г. на всяка страница от договора. Следователно договорът е породил действие за страните и относно анализираните по-горе клаузи и договорни условия. Депозираното по делото Приложение към договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ****-******** **** - ********, сключен на 24.04.2015 г., съдържа условията за отпуснат револвиращ потребителски кредит в размер на 1000 лева и за издаване и ползване на кредитна карта М. от кредитора на кредитополучателя по договора. Това приложение, в което са описани условията за ползване на кредитния лимит и начините за погасяването му, не носи подписа на кредитополучателя, а е подписано единствено от лице, заемащо длъжност „търговски директор“ в дружеството – кредитор. Ищцовата страна не е представила доказателства, установяващи издаването, изпращането и получаването на кредитната карта от ответника и нейното активиране. С оглед договореното в условията за предоставяне на револвиращ кредит, че такъв ще бъде предоставен на кредитополучателя в по-късен момент след проучване на изпълнението на неговите договорни задължения, т. е. на изправността му като платец, то с оглед доказване настъпването на този отложен във времето факт, следва да е налице документ, подписан от кредитополучателя. Единствено с подпис, положен от кредитополучателя на специален документ, може да се установи, че същият е приел доставената му от кредитора кредитна карта, както и самото сключване на договора за револвиращ потребителски кредит. Обвързването на факта на възникване на всички задължения на кредитополучателя, произтичащи от договора за револвиращ кредит и свързани с ползването на кредитна карта, с активирането от кредитополучателя на издадената кредитна карта, води до извода, че недоказването на факта, че ищецът е предоставил именно на кредитополучателя такава карта, която е активирана от този кредитополучател, а не от друго лице, води до липса на възникнали за ответника задължения за погасяване на усвоени суми при ползването на кредитната карта. С направения по делото доклад по чл. 140 ГПК и извършеното в рамките на същия разпределение на доказателствената тежест е указано на ищеца, че следва да установи съществуването на претендираните от него вземания по основание и размер като докаже конкретните факти, представляващи основание за възникване на тези вземания, както и основанието за начисляването им в посочените размери. Въпреки това доказателства относно основанието за възникване на претендираните вземания не са депозирани. По делото е налице заверено копие на куриерска разписка за връчване на плик с документи по договор, изпратени от ищеца до ответника, като връчването е станало на 22.03.2016 г., но тази разписка не доказва, че на вписаната дата ответникът е получил кредитната карта и съответния документ с нея.

Въз основа на установените факти съдът прави следните правни изводи:

От единствения подписан и от двете страни по делото документ – договора за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ****-******** следва, че страните са сключили само договора за потребителски кредит за предоставяне на сумата от 7000 лева. Докато относно другите два финансови продукта – револвиращия кредит и кредитната карта, в подписания от двете страни договор е налице само договорена възможност и право на кредитора да предостави на кредитополучателя кредитна карта с кредитен лимит до 10000 лева, като дори не е фиксиран и конкретния размер на този кредитен лимит, който след преценка на изпълнение договорните задължения на кредитополучателя кредиторът би отпуснал на същия. Липсата на подписан от двете страни документ, от който следва, че кредиторът предоставя на кредитополучателя кредитна карта с фиксиран кредитен лимит, води единствено до извода за липса на възникнало валидно облигационно отношение между страните по делото, по силата на което е предоставен револвиращ потребителски кредит на ответника и свързаната с него кредитна карта. По делото липсват и косвени доказателства за възникването на това правоотношение като издадени и изпратени до кредитополучателя месечни извлечения за състоянието на задълженията, както и за извършено от кредитора съобщаване на кредитополучателя за одобрения кредитен лимит. Следователно по делото не са налице доказателства както за възникването на правоотношение по договор за револвиращ кредит между страните, така и за неговото изпълнение от тези страни. А съгласно сключения между страните договор за кредит задължения за кредитополучателя по обслужване на револвиращ кредит ще възникват само след издаване, предоставяне и активиране от същия на кредитна карта, свързана с револвиращ кредит. При липса на доказан юридически факт на възникване на правоотношение по револвиращ кредит между страните, съдът приема, че за ответника не са възникнали задължения по погасяване на суми за главница, договорни и мораторни лихви, каквито претендира ищеца с предявените установителни искове. Ето защо и същите следва да бъдат отхвърлени изцяло.

По предявените от ищеца в условията на евентуалност осъдителни искове за същите суми и за периодите – предмет на всеки един от установителните искове съдът излага следните съображения: трите евентуално предявени осъдителни иска се базират на същите фактически основания за възникване на претендираните вземания, поради което и тяхната правна квалификация е идентична с тази на главните с разликата, че последните са установителни: 1/ искът за главницата е с правно основание чл. 9 ЗПК вр. с чл. 240 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД за сумата от 898.08 лева, 2/ искът за договорната лихва е по чл. 11, т. 9 от ЗПК във вр. с чл. 79 ЗЗД за сумата от 404.79 лева и 3/ искът за мораторната лихва е по чл. 33, ал. 1 ЗПК и във вр. с чл. 86 ЗЗД. Независимо от избраната форма на защита – установителна или осъдителна искова защита, основанието на направените претенции е абсолютно едно и също – сключения между страните договор, от който произтичат техните права и задължения. Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането, и позоваването на същата не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. В този смисъл е даденото задължително тълкуване в ТР № 8/2019 г. по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Предсрочната изискуемост като подвид на изискуемостта е възможност на кредитора да иска изпълнение на задължението, а не представлява основание за възникване на това задължение, каквото всъщност е сключения между страните договор. Ето защо в конкретния случай основанията за предявяване на установителните и евентуалните осъдителни искове са напълно идентични. Само въвеждането на друго основание за възникване на вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, е предпоставка за съединяване на осъдителен иск при условията на евентуалност с предявения по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск, а когато заявеният спорен предмет е един и същ, налице е недопустимо съединяване на исковете – в т. см. е Решение № 135/26.09.2018 г. по т. д. № 230/2017 г. ІІ т. о. на ВКС. Ето защо въпреки отхвърлянето на предявените установителни искове не следва настоящият състав да пристъпва към разглеждане на предявените в условията на евентуалност осъдителни искове. До този извод съдът стига и при съобразяване на изтъкнатото от ищеца в ИМ основание за евентуалното предявяване на осъдителните искове, а именно: в случай, че установителните искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. От изложените по-горе мотиви става ясно, че установителните искове се отхвърлят не поради посоченото съображение, а заради липсата на доказателства за възникнало валидно облигационно отношение между страните по договора с предмет: предоставяне на револвиращ потребителски кредит и на кредитна карта. А липсата на такова правоотношение неминуемо би довела и до извода за неоснователност на осъдителните искове, предявени на същото основание. Ето защо съдът не намира за налични процесуалните предпоставки за разглеждане на евентуално предявените осъдителни искове и същите следва да се оставят без разглеждане.

С оглед отхвърлянето на предявените искове и при съобразяване на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, съгласно която заплатените от ищеца деловодни разноски се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, съдът прецени като неоснователна и претенцията на ищеца за присъждане на сторените от него разноски по настоящото дело. При отхвърлянето на предявените искове не са дължими от ответника и сторените от ищеца в заповедното производство разноски по ЧГД № 198/2018 г. на ОмРС.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от БНП „П. П. Ф. С.А., Ф., рег. № ********* чрез БНП „П. П. Ф. С.А., клон Б., със седалище и адрес на управление: ***, БУЛСТАТ *****, със законен представител Д. Д., действащ чрез пълномощника си ю. к. Ц.Х.С., против Г.Х.М., с постоянен адрес:***, с ЕГН **********, установителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 422 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 240 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД за сумата от 898.08 лева, представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ****-********, сключен на 24.04.2015 г., ведно със законната лихва от 31.05.2018 г. - датата на подаване на заявлението в районен съд, до окончателното изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от БНП „П. П. Ф. С.А., Ф., рег. № ********* чрез БНП „П. П. Ф. С.А., клон Б., със седалище и адрес на управление: ***, БУЛСТАТ *****, със законен представител Д. Д., действащ чрез пълномощника си ю. к. Ц.Х.С., против Г.Х.М., с постоянен адрес:***, с ЕГН **********, установителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 422 ГПК във вр. с чл. 11, т. 9 от ЗПК във вр. с чл. 79 ЗЗД за сумата от 404.79 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.09.2016 г. до 10.11.2017 г.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от БНП „П. П. Ф. С.А., Ф., рег. № ********* чрез БНП „П. П. Ф. С.А., клон Б., със седалище и адрес на управление: ***, БУЛСТАТ *****, със законен представител Д. Д., действащ чрез пълномощника си ю. к. Ц.Х.С., против Г.Х.М., с постоянен адрес:***, с ЕГН **********, установителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 422 ГПК във вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК и във вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 45.58 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимата главница за периода от за периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Т. в двуседмичен срок от обявяването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Анета Петрова