Присъда по дело №336/2024 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 12
Дата: 27 май 2024 г. (в сила от 12 юни 2024 г.)
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20245620200336
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 май 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 12
гр. Свиленград, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
и прокурора Д. Ил. С.
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Наказателно дело от общ
характер № 20245620200336 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
І. ПРИЗНАВА подсъдимата З. С. Р. с ЕГН: ********** , родена на
************** г. в град Свиленград, обл. Хасково, българка, българска
гражданка, с постоянен адрес – гр.*************, с начално образование,
неомъжена, безработна, осъждана
за ВИНОВНА в това, че:
В периода от месец ноември 2023 г. до месец април 2024 г.,
включително в град Свиленград, област Хасково, след като е била осъдена с
Решение №37/08.03.2018 по гражданско дело №795/2017г. по описа на РС
Свиленград,влязло в сила на 27.03.2018год., изменено с Решение №
127/21.07.2022 год. по гражданско дело № 299/2022 год. по описа на Районен
съд гр. Свиленград ,влязло в сила на 09.08.2022г. , да издържа свои
низходящи - сина си * И.ов К., роден на ************* г. и сина си * И.ов К.,
роден на ********** г., чрез техния баща и законен представител И. К. К. от
гр. Свиленград, съзнателно не е изпълнила това свое задължение в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 6 /шест/ месечни вноски по 200 лева
месечно всяка от тях ,за детето * И.ов К. -6 /шест/ месечни вноски по 200 лева
месечно и за детето * И.ов К.-6 /шест/ месечни вноски по 200 лева месечно,
или всичко общо дължима сума за издръжка в размер на 2400,00лева, като
деянието е извършено повторно - след като е осъдена с влязла в сила присъда
1
за друго такова престъпление с Присъда №23/17.10.2023 г. на РС-
Свиленград постановена по НОХД №445/2023 г. по описа на РС-Свиленград,
влязла в сила на 02.11.2023г. - престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. с ал. 1 вр.
с чл. 28, ал. 1 от НК
поради което и на основание чл. 183, ал. 4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 1
от НК вр.с чл.54,ал.1 от НК я ОСЪЖДА на наказание „ПРОБАЦИЯ”, при
следните пробационни мерки: „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО
НАСТОЯЩ АДРЕС” за срок от 9 месеца с периодичност 2 пъти седмично и
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ” за срок от 9 месеца, както и наказание „ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ“.

На основание чл. 205, ал. 1 от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА наказанието
„ПРОБАЦИЯ” да се изпълни по настоящия адрес на подсъдимата З. С. Р. -
град Любимец, ул.„Сакар” № 16, област Хасково.

На основание чл. 239 от ЗИНЗС наказанието „ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ“,да се изпълни чрез обявяване съдържанието на съдебния акт
на видно място в Община Любимец.

Присъдата подлежи на жалба и протест в 15 - дневен срок, считано от
днес пред Окръжен съд - Хасково.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към ПРИСЪДА по НОХД №336/2024 година на
Районен съд – ******
С Обвинителен акт по Бързо производство №****** година по
описа на РУ - ******, пр.преписка с вх.№******година по описа на Районна
прокуратура – Хасково,ТО ******, Десислава Садова –Прокурор повдига
обвинение на:
З.С.Р. с ЕГН: ********** , родена на ****** г. в град ******,
обл. Хасково, българка, българска гражданка, с постоянен адрес – *********,
с начално образование, неомъжена, безработна, осъждана, за това, че: В
периода от месец *********., включително в град ******, област Хасково,
след като е била осъдена с Решение №****** по гражданско дело №******г.
по описа на РС ******,влязло в сила на ******год., изменено с Решение №
127/21.07.2022 год. по гражданско дело № ******/2022 год. по описа на
Районен съд гр. ****** ,влязло в сила на ******г. , да издържа свои
низходящи - сина си К.И.К., роден на ****** г. и сина си Р.И.К., роден на
********* г., чрез техния баща и законен представител И.К.К. от гр. ******,
съзнателно не е изпълнила това свое задължение в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 6 /шест/ месечни вноски по 200 лева месечно всяка
от тях ,за детето К.И.К. -6 /шест/ месечни вноски по 200 лева месечно и за
детето Р.И.К.-6 /шест/ месечни вноски по 200 лева месечно, или всичко общо
дължима сума за издръжка в размер на 2400,00лева, като деянието е
извършено повторно - след като е осъдена с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление с Присъда №****** г. на РС- ****** постановена по
НОХД №****** г. по описа на РС-******, влязла в сила на ******г. -
престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 1 от НК .
В съдебно заседание подсъдимата З.С.Р. и защитникът й адв.М.С.
заявяват,че подс. З.С.Р. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на Обвинителния акт, като дават съгласието си в хода
на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище за
липса на процесуални пречки делото да бъде разгледано по реда на глава
ХХVІІ от НПК /чл.371,т.2/– съкратено съдебно следствие.
На основание чл.372,ал.1 от НПК съдът разясни правата на
подсъдимият по чл.371 от НПК и го уведоми,че съответните доказателства от
досъдебното производство и направеното от него самопризнание по
чл.371,т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата.
Подсъдимата З.С.Р. заяви, че разбира в какво е обвинена и че признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
е съгласна да не се събират доказателства за тези факти.
На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе
предвид, че самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, с Определение обяви, че ще ползва
1
самопризнанието й, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на Обвинителния акт.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така както е
предявено с обвинителния акт, като счита същото за безспорно и категорично
доказано, досежно извършването на престъпното деяние в съставомерните му
обективни и субективни признаци, както и неговото авторство, при изцяло
потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства. Излагат се
аргументи, обвързани с правен анализ на доказателствените средства в кръга
на тези чието кредитиране се претендира, извън подложените на критика за
недостоверност и опровергаване от останалите.Съобразно която
интерпретация и в съвкупна преценка на доказателствата се поддържа довод
за доказаност на обвинителната теза, формират се изводи за обективните
факти на извършеното от подсъдимата срещу пострадалите деца,по начина
описан в обвинителния акт, неговия субект и наличието на умисъл, поради
което прокурорът пледира за признаването на подсъдимата за виновна в
извършването на престъплението описано в обвинителния акт и осъждането
й, като и бъде наложено предвидените в чл.183,ал.4 НК наказания, които да се
индивидуализират при условията на чл.54,ал.1 от НК. Представителя на РП
Хасково,ТО ****** предлага на съда на подсъдимата да бъде наложено
наказание Пробация,като визира две конкретни мерки и размерите им и в
условията на кумулативност и наказание Обществено порицание.
По същество адв.М.С. пледира на подсъдимата да бъде наложено
наказание при предпоставките на чл.54 от НК ,а именно Пробация в размера
близък до претендирания от представителя на прокуратурата ,както и
кумулативно предвиденото наказание Обществено порицание,като излага
подробни съображения в тази насока.
Подсъдимата З.С.Р., се придържа се към становището на защитника си
по същество . В правото си на последна дума, същият изразява съжаление за
сторенето.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното:
Подсъдимата З.С.Р. заживяла на семейни начала, без сключен
граждански брак със свидетеля И.К.К. в края на ****** г. в къщата на
родителите му - в град ******, обл.Хасково.
От съвместното им съжителство се родили синовете им К.И.К., роден
на ****** год. и Р.И.К., роден на ********* год.
След като св. И.К. и подс. З.С.Р. били във фактическо съжителство
около 6 години, отношенията им се влошили и те се разделили.
След раздялата им малолетните К.К. и Р.К. останали да заживеят в дома
на баща им - св. И.К. в гр.******, на ул. ******.
Подс. З.С.Р. не полагала грижи за отглеждането на децата си и плащала
някакви парични средства, необходими за тяхното отглеждане.
2
Предвид тези обстоятелства на ****** година св. И.К.К. подал
граждански иск до Районен съд гр. ******, с който искал съдът да му
предостави упражняването на родителските права върху малолетните деца, да
определи режима на лични отношения с тях, както и това подс. З.С.Р. да бъде
осъдена да им изплаща месечна издръжка.
С Решение № ****** г., постановено по гражданско дело № ****** год.
по описа на Районен съд гр. ******, упражняването на родителските права
върху малолетните К.К. и Р.К. били предоставени на баща им - св. И.К., а
подс. З.С.Р. била осъдена да издържа своите низходящи - сина си К.И.К.,
роден на ****** г. и сина си Р.И.К., роден на 02.06.2016 г., като им изплаща
месечна издръжка в размер на 127,50 лева за всяко едно от децата, чрез
техния баща и законен представител – св. И.К., считано от датата на подаване
на исковата молба /****** г./, до настъпването на законна причина за
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска от падежа. Решението на съда влязло в сила на ****** година.
След като подс. З.С.Р. била осъдена да заплаща месечна издръжка за
малолетните си деца К.К. и Р.К., тя не била изплатила нито една месечна
издръжка. И тъй като подсъдимата не изплащала дължимата от нея
издръжка на св. И.К., като баща и законен представител на двете деца,
същият на 14.01.2021 година подал жалба до РП-Хасково, ТО-******, като
било образувано настоящото бързо производство срещу З.С.Р. за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В хода на образуваното наказателно производство било установено, че
за периода от месец октомври 2018 год. до ноември 2019 год. с присъда
№19/2020 г. постановена по НОХД №****** г. по описа на РС-******, подс.
З.С.Р. била призната за виновна, че след като е била осъдена със Съдебно
решение №****** г. по гр. дело №****** година по описа на Районен съд гр.
******, влязло в сила на ****** година да издържа свои низходящи –
синовете си К.И.К., роден на ****** г. и Р.И.К., роден на ********* г.,
съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 14 месечни вноски по 127,50 лв. месечно за всяко
едно от децата си, като общата дължима сума за издръжката възлизала на
3570,00 лева.
На подс. З.С.Р. не било наложено наказание на основание чл. 183,
ал.3, вр. с ал.1 от НК, защото до приключване на производството пред РС-
******, подсъдимата платила дължимата сума за издръжка на децата си.
След постановяване на Присъдата на РС-******, подс. З.С.Р. отново не
плащала дължимата издръжка за децата си.
В хода на разследването било установено от изготвената справка с изх.
№ ****** г. на Съдебно-изпълнителна служба при РС-******, че в СИС при
РС-****** има образувано изпълнително дело № ****** г. срещу З.С.Р. и
издаден изпълнителен лист № ********* г., издаден по гражданско дело №
****** г. по описа на РС-******. По това изпълнително дело нямало
3
изплатени никакви суми за издръжката на децата от длъжника - подс. З.С.Р.
на взискателя по делото – св. И.К., по сметка на държавния съдебен
изпълнител.
В последствие на ****** год. св. И.К. подал искова молба до Районен
съд гр. ******, с който искал съдът да измени определената за децата К.К. и
Р.К. месечна издръжка в размер на 127,50 лева за всяко едно от тях на 200,00
лева за всеки.
С Решение № ****** г., постановено по гражданско дело №
************ год. по описа на Районен съд гр. ******, месечната издръжка
определена с Решение № ****** г., постановено по гражданско дело №
****** год. по описа на Районен съд гр. ******, дължима от подс. З.С.Р. за
децата К.К. и Р.К. била изменена от 127,50 лева за всяко едно от тях на
200,00 лева за всяко едно от децата, чрез техния баща и законен представител
– св. И.К., считано от датата на подаване на исковата молба /****** г./, до
настъпването на законна причина за изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа. Решението на съда
влязло в сила на ****** година.
В хода на разследването е приобщена справка за съдимост за подс.
З.С.Р., от която е видно, че същата е многократно осъждана за неплащане на
издръжка, като с Присъда №23/17.10.2023 г. на РС-******, влязла в сила на
******г. по НОХД №****** г. по описа на РС-****** е била осъдена за
извършено от нея престъпления по чл.183, ал.4 вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК
/за периода ноември 2021 г. до юли 2022г. вкл., защото съзнателно не
изпълнила задължението си да издържа свои низходящи, след като е била
осъдена с влязла в сила присъда, като й е наложено наказание "Пробация".
След осъждането на подс. З.С.Р. по горецитираното НОХД същата
продължила да не заплаща дължимата издръжка и за периода месец
*********. включително възлизаща на 2400,00 лева,поради което бащата
отново подал жалба в полицията срещу подсъдимата за неплащане на
дължимите месечни издръжки за двете му деца.
Разпитана в хода на досъдебното производство подс. З.С.Р. се признава
за виновна, по предявеното и обвинение и дава кратки обяснения, като
твърди, че била финансово затруднена и съжалява че не е изпълнила
задължението си.
Видно от приложената Справка за съдимост подсъдимата е осъждана
общо три пъти и трите за извършени престъпления по чл.183 от НК,като по
първото осъждане с Присъда №****** г. постановена по НОХД №****** г.
по описа на РС-******, подс. З.С.Р. била призната за виновна, че след като е
била осъдена със Съдебно решение №****** г. по гр. дело №****** година
по описа на Районен съд гр. ******, влязло в сила на ****** година да
издържа свои низходящи – синовете си К.И.К., роден на ****** г. и Р.И.К.,
роден на ********* г., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно 14 месечни вноски по 127,50 лв.
4
месечно за всяко едно от децата си, като общата дължима сума за издръжката
възлизала на 3570,00 лева,като на основание чл. 183, ал.3, вр. с ал.1 от НК не
е било наложено наказание,тъй като подсъдимата платила дължимата сума за
издръжка на децата си до приключване на съдебното дирене пред
първоинстанционния съд. Последното осъждане –с Присъда №****** г.
постановена по НОХД №******г. по описа на РС-****** е призната за
виновна,в това че:
в периода от месец ноември 2021 година до месец юли 2022 година,
включително, в град ******, област Хасково, след като е била осъдена с
влязло в сила на ****** година Решение № ****** година по гражданско
дело № ****** година по описа на Районен съд - ****** да издържа свои
низходящи - сина си К.И.К., роден на ****** година и сина си Р.И.К., роден
на ********* година, съзнателно не е изпълнила това свое задължение в
размер на повече от 2 месечни вноски, а именно: 9 месечни вноски по 127.50
лв. месечно за детето К.И.К. и 9 месечни вноски по 127.50 лв. месечно за
детето Р.И.К., всички на обща стойност 2 295 лв. и
в периода от месец август 2022 година до месец юли 2023 година,
включително, в град ******, област Хасково , след като е била осъдена с
влязло в сила на ****** година Решение № ****** година по гражданско
дело № ************ по описа за 2022 година на Районен съд - ****** за
изменение на определената с Решение № ****** г одина по гражданско дело
№ ****** година по описа на Районен съд - ****** месечна издръжка от
127.50 лв. на 200 лв. за всяко дете , да издържа свои низходящи - сина си
К.И.К., роден на ****** г одина и сина си Р.И.К., роден на ********* година,
съзнателно не е изпълнила това свое задължение си в размер на повече от 2
месечни вноски, а именно: 12 месечни вноски по 200 лв. месечно за детето
К.И.К. и 12 месечни вноски по 200 лв. месечно за детето Р.И.К., всички на
обща стойност 4 800 лв.,
или всичко общо дължима сума за издръжка 7 095 лв., като деянието е
извършено повторно - след като е осъдена за престъпление по чл. 183, ал. 1 от
НК с влязла в сила на 22.10.2021 година Присъда № 8/06.10.2021 година по
НОХД № 751/2021 година по описа на Районен съд - ****** - престъпление
по чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1 от НК, поради което и на основание
чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1, вр.чл. 54, вр.чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2,
вр.чл. 42б, ал. 1 и чл. 52 от НК ,съдът я осъдил на наказание „ПРОБАЦИЯ”
със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от 9 (девет) месеца с периодичност на явяването 2 (два) пъти
седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за
срок от 9 (девет) месеца и на наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”.
На основание чл. 205, ал. 1 от ЗИНЗС, е постановено наказанието
„ПРОБАЦИЯ” да се изпълни по настоящия адрес на подсъдимия З.С.Р. - град
Любимец, ул.„Сакар” № 16, област Хасково.
На основание чл. 239 от ЗИНЗС е постановено наказанието
5
„ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ” да се изпълни, чрез обявяване на Присъдата
на видно място, на сградата на Община - Любимец.
Видно от приложената характеристика на подс. З.С.Р. за същата има
криминална регистрация във връзка с горепосочените осъждания по чл.183 от
НК .
По делото е приложена ДСМПИС на З.С.Р.,видно от която същият е
неомъжена,но има още две малолетни деца, не получава месечно трудово
възнаграждение и не притежава движими вещи или недвижими вещи,както и
МПС-ва .
От писмо от НОИ,ТП Хасково се установява,че подсъдимата няма
подадено заявление и изплатена пенсия,няма изплатено парично обезщетение
за безработица и няма изплатени парични обезщетения за временна
неработоспособност.
Приложена е и справка по персонална партида на физическо лице за
периода от 01.01.2023г. до 24.04.2024г., видно от която няма отбелязвания на
името на подсъдимата за притежавано недвижимо имущество,фирми,наеми и
ренти.
С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно
производство, самата фактическа обстановка, както и извършеното
престъпление от страна на подсъдимият се доказа по безспорен и категоричен
начин от всички събрани и приобщени по делото писмени и гласни
доказателства,които съдът кредитира,като логични,последователни, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи се помежду си. При анализа на
събраните доказателства обсъдени поотделно и в съвкупност и въз основа на
които съдът постанови присъдата, които съдът възприе като
непротиворечиви и логични : Жалба от св.И.К.К.;Решение № ****** г. по
гр.дело № ****** г. на РС-******;Присъда по НОХД №751/2021г. по описа на
РС ******; Решение № 127/21.07.2022 год. по гражданско дело №
******/2022 год. по описа на Районен съд гр. ****** ,влязло в сила на
******г. Присъда по НОХД №******г. по описа на РС ****** Удостоверения
за раждане на двете деца на подсъдимата и свидетеля Кирилов;Справка за
съдимост,ведно с бюлетин към нея;Писма от ДСИ при РС ******; писмо от
НОИ,ТП Хасково;,офис Хасково; справка по персонална партида на
физическо лице за периода от 01.01.2023г. до 24.04.2024г , характеристична
справка,Декларация за семейно и материално положение и т.н.
За достоверни по своето съдържание се цениха от съдебния състав и
писмените доказателства, представляващи и писмени доказателствени
средства материализиращи извършените процесуално –следствени действия.
Последните са съставени съобразно изискванията на НПК и имат
необходимото съдържание и реквизити. Те не се оспориха от която и да е от
страните, поради което съдът ги кредитира относно фактите възпроизведени в
тях, респ. валидно удостоверяващи извършените процесуални действия от
разследващия орган.
6
От формираната обща доказателствена съвкупност на гласните
източници, съдебният състав кредитира при изграждането на фактическите си
изводи, свидетелските показания на разпитаните по делото свидетел – И.К.К.,
които са напълно безпротиворечиви и логично структурирани,
последователни, с ясна конкретика за фактите, изчерпателни и правдиво
звучащи, така също и в пълна корелация помежду си и с писмените
доказателствени източници, като не се опровергават по какъвто и да е начин
при съотнасянето им едни с др. Свидетелят възпроизвежда обстоятелства,
възприети от него лично и непосредствено, същевременно липсват и
индиции за неговата предубеденост или заинтересованост от изхода на
делото, поради което не са налице основания за критика на показанията му,
като достоверен източник на информация. По своя доказателествен ефект,
същите са пряко относими и допринасят за изясняването на фактите от
предмета на доказване, свързани с извършването на деянието, времето и
мястото на осъществяването му, неговия механизъм и предмета на същото,
както и авторството му.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да
налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното
от страна на подсъдимият признание относно всички релевантни факти по
обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на
Присъдата.
Всички доказателства и доказателствени средства в своята съвкупност
установяват по категоричен начин времето, мястото и начина на извършване
на престъплението, както и авторството на подсъдимият. Показанията на
свидетеля са непротиворечиви и се покриват напълно с фактическата
обстановка, такава каквато е описана в обвинителния акт. Свидетеля съдът
намира за незаинтересован и непредубедени свидетел, като показанията му
съдът кредитира изцяло.
Следва да се отбележи,че подсъдимата се признава за виновена и
признава всички изложени факти и обстоятелства в обвинителния акт ,като в
съдебно заседение изразява съжаление за случилото се. Кореспонденцията на
така направеното от подсъдимата признание на тази част от инкриминираната
фактология със заявеното от свидетеля, окончателно потвърждава извода за
доказаност на инкриминираното противозаконно неплащане на месечна
издръжка за двете й деца за периода посочен в обвинителния акт,
осъществено от подсъдимата /така както е посочено в обвинителния акт/ и
липсата на необходимост от подробна аргументация относно
7
доказателствената обезпеченост на този фактически сегмент от подложените
на доказване събития.
Съобразявайки събраните доказателства по делото и вземайки впредвид
реда по който премина съдебното следствие ,съдът прие че деянието
осъществено от подсъдимата по начина описан в обвинителният акт и се
доказа по безспорен и категоричен начин .
Писмените доказателствени средства, не се оспориха от която и да е от
страните, досежното тяхната истинност и по съдържание. Тези от тях,
представляващи и доказателствени средства, възпроизвеждащи извършените
процесуално –следствени действия от разследващ орган, са и годни такива,
изготвени са по правилата на НПК и имат необходимите реквизити и
съдържание. Доколкото не се констатират и недостатъци от външна страна, в
последните и др. приложени документи, съдът ги кредитира за достоверни по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, относими към
предмета на доказване.
Кореспонденцията на така направеното от подсъдимата признание в хода
на ДП на тази част от инкриминираната фактология със заявеното от
свидетеля, окончателно потвърждава извода за доказаност на
инкриминираното бездействия от страна на подсъдимата относно
неплащането на издръжка в посочения в обв.акт период спрямо двете й
деца/така както е посочено в обвинителния акт/ и липсата на необходимост от
подробна аргументация относно доказателствената обезпеченост на този
фактически сегмент от подложените на доказване събития.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да
налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства
се формираха фактическите и правни изводи относно времето, мястото и
изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване,
както и авторството му.
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до
единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимата
З.С.Р. е осъществила състава на престъплението по чл.183, ал.4 вр с ал.1
вр с чл.28,ал.1 от НК.
Подсъдимата З.С.Р. с ЕГН: ********** , родена на ****** г. в град
******, обл. Хасково, българка, българска гражданка, с постоянен адрес –
*********, с начално образование, неомъжена, безработна, осъждана.
Обект на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК са обществени отношения,
свързани с престъпленията против брака и семейството, засягащи
8
задължението на посочените от закона лица да доставят средства на
нуждаещите се. Издръжката цели да задоволи ежедневните нужди на лицата,
които са неработоспособни и не могат да се издържат от личните си
имущества. Ето защо издръжката е изискуема през течението на целия месец,
за който тя се отнася. Това е така, защото издръжката служи за задоволяване
на бъдещи нужди на лицето, в полза на което тя е присъдена. За да се държи
наказателно отговорно дадено лице по чл. 183, ал. 1 НК за неплащане на
издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, е необходимо
то да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила на
осъдителното решение съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в
размер за два или повече месеца.Съгласно СК, родителите са длъжни да дават
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази
издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите.
За съставомерността на деянието следва да се отчита периода след
влизане в сила на съдебното решение, респ. че съставомерно е неплащането
на месечните вноски за издръжка за времето след влизането в сила на
съдебния акт, а забавеното плащане на издръжка за минало време т.е. преди
влизане в сила на съдебния акт не съставлява престъпление по чл.183 ал.1 от
НК, а в конкретния случай и по друг текст от НК.
Няма спор, че Решение №****** по гражданско дело №******г. по описа
на РС ******, по силата на която възникват тези задължения е влязло в сила
на ******год., и е изменено с Решение № 127/21.07.2022 год. по гражданско
дело № ******/2022 год. по описа на Районен съд гр. ****** ,влязло в сила на
******г.
Наказателна отговорност за неплащане на издръжка обаче се носи само
при неизпълнение на това задължение /в размер на две или повече месечни
вноски/ само за периода от време след влизане в сила на съдебния акт, от
които произтича задължението, а не и за минало време.
Съдебната практика наистина е последователна по отношение на
становището, че наказателна отговорност се носи за неплащане на издръжка
само за напред и то от влизане в сила на съдебния акт, по силата на който
възниква задължението за плащане на издръжка. В този смисъл е както и
практиката на ВКС от последните години – като напр. решение № 111 от
4.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 434/2016 г., III н. о., НК, според което „От този
момент /влизането в сила на решението за присъждане на издръжка/ в
наказателно-правен аспект е правно значимо поведението на осъдения,
защото при умишлено проявено бездействие към задължението да изплаща
присъдените алиментни задължения при повече от две месечни вноски, той
осъществява и от обективна страна престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от
НК“, така и по-старата съдебна практика на ВС – като напр. решение № 484
от 16.Х.1980 г. по н. д. № 486/80 г., I н. о., според което „За да се държи
наказателно отговорно дадено лице по чл. 183, ал. 1 НК за неплащане на
9
издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, е необходимо
то да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила на
осъдителното решение съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в
размер за два или повече месеца. За неплатената издръжка за времето, преди
да има влязло в сила решение, лицето не носи наказателна отговорност, а
само гражданска такава“.
Анализът на така установените факти, сочи за безспорно доказано
осъществяването от страна на подсъдимата на престъпление по чл.183,ал.1
НК, в неговите съвкупни съставомерни признаци – обективни и субективни.
И това е така, т.к. доказа се, че в периода от месец *********.,
включително в град ******, област Хасково, след като е била осъдена с
Решение №****** по гражданско дело №******г. по описа на РС
******,влязло в сила на ******год., изменено с Решение № 127/21.07.2022
год. по гражданско дело № ******/2022 год. по описа на Районен съд гр.
****** ,влязло в сила на ******г. , да издържа свои низходящи - сина си
К.И.К., роден на ****** г. и сина си Р.И.К., роден на ********* г., чрез
техния баща и законен представител И.К.К. от гр. ******, съзнателно не е
изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 6 /шест/ месечни вноски по 200 лева месечно всяка от тях ,за детето
К.И.К. -6 /шест/ месечни вноски по 200 лева месечно и за детето Р.И.К.-6
/шест/ месечни вноски по 200 лева месечно, или всичко общо дължима сума
за издръжка в размер на 2400,00лева.
Доказани по делото, с преки доказателства и надлежните
доказателствени средства, са релевантните фактите: произходът на децата -
низходящи на подс. З.С.Р. и осъждането й с влязло в сила Решение №******
по гражданско дело №******г. по описа на РС ******,влязло в сила на
******год., изменено с Решение № 127/21.07.2022 год. по гражданско дело
№ ******/2022 год. по описа на Районен съд гр. ****** ,влязло в сила на
******гг, да издържа своите низходящи – синовете си- К.И.К., роден на
****** г. и сина си Р.И.К., роден на *********г. , респективно да заплаща
месечна издръжка на двете си деца и, в конкретно определен размер, а
именно от по 200.00 лева месечно за всяко едно от тях, както и
неизпълнението на това й задължение, за повече от две месечни вноски.
Така установеният период на нейното бездействие, обхваща времето
от месец *********., включително, като подсъдимата е неизправен длъжник
за общо от по 6-месечни вноски за паричната издръжка на двете си деца/
К.И.К. и Р.И.К. / , която е осъдена да плаща, тъй като упражняването на
родителските права и непосредствени грижи за отглеждането им, са
предоставени,респ. поети от др. родител (бащата).
До тези основни обективни признаци се свеждат и предвидените в
престъпния състав на чл.183,ал.1 НК, които безспорно в настоящия казус са
налице и са доказани – постановен е съдебен акт за присъждане на
ежемесечна издръжка, както и неплатени повече от две вноски от същата.
10
Това престъпление, осъществено през посочения по-горе период, подс.
З.С.Р. е извършила при условията на „повторност“ по смисъла на на чл. 28,
ал.1 от НК - след като е била осъдена за друго такова престъпление с Присъда
№****** г. на РС- ****** постановена по НОХД №****** г. по описа на РС-
******, влязла в сила на ******г /за престъпление по чл. 183, ал. 4 във вр. с
ал. 1, във вр. с чл. 28, ал.1 от НК/, което е видно от приложените справки за
съдимост на Бюро за съдимост при РС-******.
Това е така, тъй като това деяние, подс. ЗОЯ СТОЯНОВА
РУМЕНОВА е осъществила в 5-годишния срок по смисъла на чл. 30, ал. 1 от
НК от осъждането й по Присъда №****** г. на РС- ****** постановена по
НОХД №****** г. по описа на РС-******, влязла в сила на ******г, при
което й са били наложени наказания „Пробация“ и „Обществено порицание“.
Съгласно приложената актуална справка за съдимост на подс. ЗОЯ
СТОЯНОВА РУМЕНОВА, за наложеното й наказание „Пробация“ няма
данни да е било изтърпяно,тъй като е започнало изпълнението му на
*********г.
С оглед на така изложеното, видно е, че не са изтекли 5 години от
изтърпяване на наказанието, наложено по предишната присъда - Присъда
№****** г. на РС- ****** постановена по НОХД №****** г. по описа на РС-
******, влязла в сила на ******г. - за същото престъпление /деяние по чл.
183, ал. 1 от НК/, извършено при условията на повторност, съгласно чл. 28,
ал.1 НК, поради което настоящата престъпна дейност на подсъдимата /от
месец ноември 2023 г. до месец април 2024 г., включително/ се явява
осъществена в условията на повторност, съгласно разпоредбата на чл. 28, ал.
1 от НК ,доколкото деянието, предмет на настоящия обвинителен акт е
извършено преди изтичането на 5-годишния срок посочен в чл. 30, ал.1 от
НК.
Не са налице факти, от които да се направи извод за настъпила промяна
в обстоятелствата или настъпила обективна невъзможност от страна на
подсъдимата да заплаща присъдената издръжка. Същата е в трудоспособна
възраст, следователно и няма пречки да реализира доходи от трудово или др.
правоотношение. Липсата на имущество, като източник на доходи, както и
обстоятелството, че същата е била безработна в определен период от време,
не я освобождава от задължението като родител да издържа ненавършилите
си пълнолетие деца, с оглед обективния, безусловен характер на това
задължение. Следва да се отбележи ,че факта че подсъдимата не е работила
за периода, не е релавантен за наказателното производство, доколкото при
наличието на подобни обективни пречки, има специален ред, по който следва
то да се установи и с изричен съдебен акт, което предполага да е инициирала
гражданско производство за прекратяване на присъдената издръжката или
нейното намаляване. С тези съображения и съдът приема, отсъствие на
обективни обстоятелства, които да са попречили на подсъдимата да изпълни
задължението си и да плати издръжката на своите низходящи , след като е
11
била осъдена да плаща такава със съдебен акт.
До приключване на съдебното дирене пред настоящият съдебен състав
от страна на подсъдимата не се ангажираха писмени доказателства за
заплащане от нейна страна на дължимата сума предмет на обвинението .
Доказани са авторството на деянието,времето и мястото на извършването
му- гр.******, където се дължи действието за престиране на носимото
парично задължение за издръжка, според местоживеенето на детето.
Като пълнолетно вменяемо лице подс. ЗОЯ СТОЯНОВА РУМЕНОВА
е годен субект на престъплението.
От субективна страна: налице е умисъл, като форма на вината.
Бездействието на подсъдимата и неизпълнението на задължението й за
издръжка е напълно съзнателно. Деянието е извършено виновно, при пряк
умисъл с цялостно изразени волеви и интелектуален момент, при съзнаване
неговия общественоопасен характер, както и последиците – обществено
опасни. Подс. ЗОЯ СТОЯНОВА РУМЕНОВА е имала знание за
дължимостта на издръжката на своите деца – низходящи, съгласно съдебното
решение за присъждането й,както и съдебното решение относно изменение
размер, което й е било известно, знаела е и точният размер на тази издръжка,
че се дължи ежемесечно, както и периодът за който не е внесла вноските,
разбирала е и характера /неотменимостта и периодичност с месечно
престиране на суми/ на задължението си. Въпреки това напълно осъзнато е
бездействала за прякото им изпълнение, чрез плащане, поради това от волева
страна, безспорно е предвиждала сигурното и възможно настъпване на
престъпния резултат-вредните последици, обхващащи ежемесечните
издръжки, от които е било лишено децата й и тъй като и последните са били
предвиждани от нея, инидициран е прекият й умисъл за извършване на
престъплението.
Причина за извършване на деянието от подсъдимата е липсата на
отговорност и чувство за родителски дълг.
Поради изложеното съдът призна подсъдимата за виновна в извършено
престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
Относно наказанието:
При определяне на вида и размера на наказанието за престъплението, за
което подсъдимата бе призната за виновна, съдът взе предвид степента на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Констатира се ,че подъсдимата не е полагала труд през целия
инкриминиран период от време ,без основателна причина, извън ,че към
настоящият момент има още две малолетни деца ,за които по закон следва да
издържа. Като смегчаващи вината на подс. обстоятелства следва да се
приемат оказаното съдействие при воденото разследване. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства следва да се ценят обремененото съдебно
12
минало, дължимостта на издръжка по отношение на две малолетни и лица и
нейния размер, които определят една по-висока степен на укоримост на самия
деец.
Обсъдените обстоятелства не обуславят извод за наличие на
многобройни или изключително смегчаващо обстоятелства и определеляне на
наказанието при условията на чл. 55, ал. 1 от НК.
Съставът на чл. 183, ал. 4 от НК предвижда алтернативно две наказания
– "лишаване от свобода" за срок до две години или пробация.
Тук е мястото да се отбележи, че процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК не
обвързва съда единствено с налагане на наказание лишаване от свобода и не
препятства възможността за провеждане на съкратено съдебно следствие при
признаване на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и за
престъпления, наказуеми с предвидените в Особената част на НК наказания
по чл. 37, ал. 1, т. 2 - т. 11, независимо дали са основни или в условията на
кумулативност или алтернативност с лишаването от свобода. В хипотезите на
предвидени като алтернатива на лишаването от свобода по-леки по вид
наказания, признанието на фактите може да се обсъжда на плоскостта на чл.
57, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 2 от НК и да обуслови налагане на по-лекото
наказание, като най-подходящо. Този подход също обезпечава справедлива
компенсация на подсъдимия, който е признал изложените в обстоятелствената
част на обвинителния акт факти и се е отказал от разглеждане на делото по
общия ред. Адекватната оценка на цялостния комплекс от смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства налага заключение за превес на отгечаващите
обстоятелства, дефиниращи по-висока степен на обществена опасност на
дееца и извършеното от него деяние.
В конкретния случай за престъплението по чл. 183, ал. 4 от НК целите
на чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати и с наказание, определено при
условията на чл. 57, ал. 1, вр. чл. 54 от НК по по -леката алтернатива от
лишаването от свобода, а именно – пробация около малко над минималния
предвиден от закона размер. Затова и съдът наложи наказание малко над
минималния размер на предвиденото наказание пробация, а именно: 1.
"Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 9 месеца и
определена периодичност на явяване и подписване от два пъти седмично и 2.
"Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 9
месеца ,което наказание на основание чл. 205, ал. 1 от ЗИНЗС да се изпълни
по настоящия адрес на подсъдимата.
Съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание "Обществено
порицание", което да се изпълни, чрез обявяване на присъдата на видно място
в Община Любимец.
Така наложеното наказание по вид, размер и начин на изтърпяване,
съдът прецени за необходимо и достатъчно, с оглед личността на
подсъдимия и неговата възраст, за да бъдат постигнати целите на
наказателната репресия,дефинирани в чл.36 НК с изискванията на
13
специалната и генерална превенция, обуславящи и адекватността на
наказанието, с необходимото положително въздействие върху съзнанието му
и за неговото превъзпитание към спазването на закона. Наложеното
наказание по убеждение на съдебния състав кореспондира и с принципите на
справедливостта, и е съответно с тежестта на извършеното. С налагането му
се удовлетворява и принципа за общопредупредителния ефект на наказанието
за останалите членове на обществото, но преди всичко с не го би се
въздействало за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.................................


14
Съобщи за изтекли лични данни