№ 538
гр. Видин, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галина В. Герасимова
при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело №
20251320100377 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша”,
ж.к. ”Малинова Долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, сграда
„Матрикс Тауър“ ,ет. 6, представлявано от Райна Иванова Миткова - Тодорова
- управител, против З. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че вземането е възникнало на основание
Договор за потребителски кредит № 720031233912, сключен на 02.11.2022г.
между „Ти Би Ай Банк" ЕАД и З. М. Т..
Кредиторът „Ти Би Ай Банк" ЕАД е одобрил и предоставил на
ответника парична сума в размер на 1092,60 лева /хиляда деветдесет и два
лева и 60 стотинки/, от които 700 лева за потребителски нужди и 392,60 лева
— размер на застрахователната премия по сключена застраховка, съгласно
Сертификат № 17200312339122022, със застраховател „Кардиф
Животозастраховане", клон България и „Кардиф Общо застраховане", клон
България.
Сумата на кредита е предоставена по сметка с IBAN:
1
BG03TBIB93101200044902 в „Ти Би Ай Банк" ЕАД на името на
кредитополучателя, съгласно чл. 7.2.1. от договора, посочена в чл. 11.2 и като
сметка, по която кредитът се връща.
Кредитополучателят е декларирал, подписвайки клаузата на чл. 7.2.1,
че желае да усвои отпусната на кредит сума по посочената банкова сметка.
Срокът на действие на договора е 26 /двадесет и шест/ месеца или е с
действие за периода от 15.01.2023г. до 15.02.2025г.
Кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит на
месечни вноски, определени по размер и падеж в погасителния план,
инкорпориран в договора, а именно на вноски в размер всяка от 64,12 лева,
представляващи сбора от главница и лихва, съгласно чл.11.2, които се дължат
на 15-то число от съответния месец. Размерът на годишния лихвен процент за
възнаградителна лихва е 41,05%, а при просрочие кредитополучателят дължи
законна лихва върху просрочената сума за периода на просрочие.
В исковата молба се сочи, че освен размера на лихвения процент, в
договора — чл.9.1 -9.4 се съдържат и условията и реда на начисляването им.
В чл. 10 е посочен размера, начина на формиране и допусканията, при
които е изчислен Годишният процент на разходите, като към датата на
сключване на договора за кредит същият възлиза на 43,34 %.
Прието е, че ГПР е изчислен при отчитане на следните допускания: за
начална дата на изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на
договора; договорът ще остане в сила за цЕ.я първоначален уговорен срок,
като страните изпълняват точно задълженията си по него; приема се че
годината има 360 дни, 12 месеца, всеки от които е с 30 дни, независимо дали
годината е високосна; приема се че лихвеният процент и други разходи по
кредита /ако има такива/ са неизменяеми спрямо техния първоначален размер.
В чл. 10 от договора за кредит е посочена и общо дължимата сума по
договора за кредит, изчислена при допускане, че кредита бъде погасен при
първоначално уговорените условия — 1666,96 лева.
Сочи се, че съгласно чл. 20.1. кредитополучателят може да се откаже от
договора, при условията на този текст, с писмено предизвестие в 14-дневен
срок от подписването му. Твърди се, че кредитополучателят не е уведомил
Банката, че се отказва от сключения договор. Отказ не е направен. Сумата на
2
кредита е усвоена и използвана, съгласно цЕ.те на договора, но е останала
непогасена. Кредитополучателят е приел всички клаузи на договора, които са
му били предоставени предварително като Стандартен Европейски Формуляр,
за предоставяне на информация от „Ти Би Ай Банк" ЕАД, съгласил се е с тях и
е приел да изпълни своята част от договора за кредит, съгласно уговореното.
Сочи се, че съгласно чл. 25.5. кредиторът може да прехвърли правата
си по договора за кредит по всяко време на трето лице.
Твърди се, че на 25.04.2024г. по силата на Договор за продажба на
вземания кредиторът „Ти Би Ай Банк" ЕАД е прехвърлил на „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД портфейл от вземания, индивидуализирани в Приложение
№ 1 към договора, както и вземането си към З. М. Т.. Прехвърленото вземане
към ответника З. М. Т. е посочено детайлно на страница № 80, под референтен
номер № 3555 в Приложение № 1, с посочени номер на договор, три имена и
размер на вземането към датата на цесията. Длъжникът е уведомен за
извършената цесия съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД с уведомлението, приложено към
исковата молба.
Твърди се, че след датата на цесията плащания не са правени, за което е
представена Служебна бележка, изх. № 25 -СБКД/13.01.2025г.
Сочи се, че крайният срок за погасяване на потребителския кредит е
15.02.2025г.
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано при
РС-Видин на 05.08.2024г. ищцовото дружество е претендирало вземане за
главница в размер на 699,51 лева и 560,86 лева за възнаградителна лихва. Тези
суми представляват сбор от падежиралите и непогасени вноски по главницата
и лихвата за период от 15.01.2023г. до 15.07.2024г.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми:
- 699,51 лв. – главница, дължима по Договор за потребителски кредит
№ 720031233912 от 02.11.2022г., представляваща сбора на непогасени вноски
за главница за периода от 15.01.2023г. до 15.07.2024г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 05.08.2024 г. до окончателно изплащане
на сумата;
3
- 560,86 лв. – възнаградителна лихва за периода от 15.01.2023г. до
15.07.2024г. вкл.
Претендира се присъждане на направените разноски по исковото и по
заповедното производство.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от
ГПК, в който оспорва предявените искове като неоснователни по основание и
по размер.
Ответникът твърди, че представеният с исковата молба Договор за
потребителски кредит № 720031233912 от 02.11.2022г. е недействителен
поради наличието на неравноправни клаузи в същия и поради противоречието
му с императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит.
Сочи се, че договорната лихва, която се претендира въз основа на
договора се изчислява върху двете суми, формиращи общия размер на
предоставения кредит – сумата от 700 лв., предоставена директно по сметка на
кредитополучателя и 392,60лв., предоставена в кредит за заплащане на
задължение на кредитополучателя за застрахователна премия по застраховка
Защита на кредита и сметките.
Твърди се, че при подписване на договора ответницата е нямала
достатъчна яснота относно това с каква сума в действителност ще разполага,
какво ще върне и каква точно главница ще олихвява кредиторът. Така З. М. Т.
е била лишена от възможност да прецени икономическите последици от
сключването на договора за кредит. Независимо, че в договора й е дадено
право на избор дали да сключи или не застраховка, то тази застраховка
изначално е инкорпорирана в договорното правоотношение. Съответно, без да
й се даде възможност в качеството й на потребител да прецени дали да сключи
застраховка с избрано от самата нея застрахователно дружество, кредиторът
още при сключване на договора й е възложил заплащане на сумата от 392.60
лева под формата на застрахователна премия, без при това да я калкулира в
ГПР. Тази застрахователна премия е станала част от главницата и също се
олихвява, наред с реално усвоената сума на заема. Следователно, според
ответницата, застрахователната премия реално не представлява отделна
услуга, а е част от цялостното споразумение и следва да бъде включена в ГПР.
Ответницата твърди, че не е имала възможност да се запознае нито с
условията на застраховката, предлагана от Ти Би Ай Банк преди сключването
4
на договора, нито да избере застрахователно дружество, различно от това,
използвано от банката. При това положение, на основание процесния договор
за потребителски кредит изначално й е вменено задължение да заплаща към
месечните вноски и застрахователни премии, поради което клаузата, съгласно
която ответницата следва да заплати застрахователна премия, представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 10 от ЗЗП.
Ответницата сочи, че механизмът на сключване на договора е, че на нея
са били изпратени като пакет документи, както индивидуалния договор, така
и този със застраховател, при това едностранно определен от "Ти Би Ай Банк".
Поддържа, че клаузата за застраховка не е уговорена индивидуално и вменява
допълнителни задължителни плащания на икономически по-слабата страна в
правоотношението, видно и от датата и часа на подписване на документи.
Обстоятелството, че представеният по делото договор за кредит и
приложенията към същия, общо 6 документа, са потвърдени от ответницата на
02.11.2021г. в един и същи час и минута- 12.29 ч., сочат, че на ответницата не
са били предоставени предварително Стандартния европейски формуляр,
Общите условия по застраховката живот и декларациите към нея и към
договора за кредит, за да може тя да се запознае с тях и да се съгласи или не с
приемането им, каквото изискване се съдържа в чл. 11, ал. 2 от ЗПК.
Ответницата сочи, в случая претендираното вземане произтича от
договор, по който кредитополучателят е физическо лице, което ползва кредита
извън рамките на своята търговска или професионална дейност, поради което
има качеството на потребител по смисъла на Закона за защита на потребитЕ.те
и се ползва от защита относно неравноправните клаузи в договора. Съгласно
чл. 7.2.2 от приложения към исковата молба договор, в случаите, когато
потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се
присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от
кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита,
представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните
застраховки), се превежда от кредитора директно по банковата сметка на
съответния застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния
застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си
нареждане и съгласие с подписването на договора. Ответницата сочи, че в
договора за кредит формално са посочени общия размер на кредита и общата
сума, дължима от потребителя, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗПК, но
5
никъде в договора по ясен и разбираем за потребителя начин не е посочено, че
сумите за застраховки ще бъдат включени в погасителните вноски и ще се
олихвяват с посочения в договора годишен лихвен процент в размер на 41,05
%, в пряко противоречие с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът
да съдържа условията за прилагане на лихвения процент по кредита, като не е
конкретизирано върху кои точно суми ще се начислява възнаградителната
лихва, което препятства възможността на потребителя ефективно и
обосновано да прецени какви биха били икономически последици за него във
връзка с конкретното кредитно правоотношение. Стойността на
застраховките, като част от месечната вноска по кредита, не е оповестена като
разход в тежест на кредитополучателя и не става ясно дали е отразена като
разход при формиране на оповестения ГПР от 43,34 %. Ответницата поддържа,
че клаузата на чл. 7.2.2 от договора е неравноправна, тъй като същата не е
индивидуално уговорена. Действайки като застрахователен посредник, "Ти Би
Ай Банк" АД не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя и
правото да получи застрахователната премия е на застрахователя съгласно чл.
313 от КЗ. При настъпване на застрахователното събитие "Ти Би Ай Банк" АД,
като трето правоимащо лице по договора за застраховка, има право да получи
застрахователното обезщетение, но не и да търси реално изпълнение на
вноските по премията. Включването на вноските за застраховка към
главницата по кредита, не легитимират банката като титуляр на това вземане
спрямо кредитополучателя. Ответницата поддържа, че клаузата за заплащане
на застраховки е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е
уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера
на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка.
Съобразявайки свързаността с договора за кредит и договорката да се
разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, е налице и
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в
размера на ГПР.
Ответницата сочи, че неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПК представляват такива,
винаги води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам и до
недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
6
10 ЗПК. Поддържа се, че договорът за потребителски кредит е недействителен
на основание чл. 22, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Сочи се, че в договора е посочен ГПР в размер на 43,34 %, като
формално изискването за посочване се явява изпълнено. Твърди се, че липсва
допълнителна информация относно начина на формирането на посочения
процент на разходите, както и какво е взето предвид при формирането му.
Оставят неясни компонентите, които са взети предвид при формирането на
годишното оскъпяване на заема. Също така, ако към ГПР бъде включена и
застрахователната премия, неговият размер ще надвиши пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения, който е и максималният допустим
съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
На следващо място, ответницата сочи, че е сключен договор за
застраховка на кредитополучателя, при сключването на който договор "Ти Би
Ай БАНК" ЕАД действа като застрахователен посредник. Твърди, че не е ясно
каква част от застрахователната премия по договора за застраховка между З.
М. Т. и "Кардиф Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо
застраховане, Клон България" е получена от "Ти Би Ай БАНК" ЕАД като
възнаграждение за дейността му като застрахователен посредник, доколкото
това възнаграждение на кредитора за дейността му като застрахователен
посредник представлява косвен разход за кредитополучателя, който следва да
бъде включен в годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
Ответницата сочи, че съгласно разпоредбите на чл. 11, т. 11 и т. 12 ЗПК
договорът за потребителски кредит следва да съдържа погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за цЕ.те на погасяването. Твърди, че инкорпорираният в договора за
кредит погасителен план не отговаря на условията на договора, поради което
на практика договорът за потребителски кредит не съдържа погасителен план.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.
Независимо от това, доколкото недействителността на договора за кредит не
влече като своя последица недействителност и на сключения въз основа на
7
него застрахователен договор, то ответницата иска от съда да вземе предвид,
че на 09.11.2023г. в резултат на новооткрито туморно образувание в главата на
същата е извършена спешна неврохирургична операция, след която същата е
трайно нетрудоспособна, поради което към настоящия момент са й
определени 95 % ТНР- с чужда помощ. Твърди, че е налице застрахователен
риск, обхванат от сключената застраховка в полза на кредитора, поради което
неоснователно се претендират от ищцовото дружество суми директно от
ответницата.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е
съдебно-счетоводна експертиза, приложено е ч.гр.д. № 1891/2024 г. по описа
на РС - Видин.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното:
В резултат на подадено от страна на ищеца заявление по чл. 410 от ГПК
е образувано ч.гр. д. № 1891/2024 г. по описа на РС - Видин, по което на
07.08.2024 г., срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 1034/07.08.2024 г. за следните суми: 699.51 лева
– главница, 560.86 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.01.2023 г. до
15.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението 05.08.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумите 25.21
лева - разноски за платена държавна такса и 240.00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Срещу заповедта по чл. 410 от ГПК е подадено възражение от
длъжника и на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок. Искът е предявен в едномесечния срок
съгласно чл. 415, ал. 4 от ГПК, поради което се явява допустим.
Представен е договор за потребителски кредит № 720031233912 от
02.11.2022 г. сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД като кредитор и З. М. Т.
като кредитополучател. Съгласно чл. 7.1 размерът на кредита е 700.00 лева и
Застраховка защита на кредита и сметките - 392.60 лева – размер на
застрахователна премия по сключена застраховка със застраховател „Кардиф
Животозастраховане“, клон България и „Кардиф Общо застраховане“ клон
България. Общият размер на кредита е 1092.60 лева. ГПР към датата на
сключване на договора е 43.34 %, лихвеният процент, с който се олихвява
предоставения кредит е 41.05 %.
8
Съгласно чл. 11.1 от условията по сключения договор ответникът е
следвало да погасява задълженията си като прави месечни погасителни
вноски съгласно погасителния план към договора. Първата погасителна
вноска е била на 15.01.2023 г. в размер на 64.12 лева, а последната погасителна
вноска е била с падеж 15.02.2025 г. в размер на 63.96 лева. Общо е следвало да
се направят 26 бр. погасителни вноски, от които 25 бр. по 64.12 лева и 1 бр.
погасителна вноска от 63.96 лева, на обща стойност от 1666.96 лева. Кредитът
е усвоен на 02.11.2022 г., когато е открита сметка на ответника, по която
сметка е преведена сумата в размер на 1092.60 лева.
От представения по делото препис-извлечение от откритата сметка на
ответника, в която е отразено движението за периода от 02.11.2022 г. до
17.01.2025 г. /лист 18 от делото/, е видно, че сумата по предоставения кредит е
усвоена изцяло в размер на 1092.60 лева на 02.11.2022 г.
В чл. 7, ал. 2 от Договора е посочено, че средствата по кредита се
превеждат от кредитора на потребителя в срок от 3 работни дни, считано от
датата на сключване на договора по сметка на потребителя, открита в „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД и посочена в чл. 11.2 от договора. Кредитът се счита за усвоен
от момента, в който средствата постъпят по сметката на потребителя. В
случаите когато потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се
присъедини към застрахователните програми средствата се превеждат от
кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава
изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.
В настоящия случай ответникът е пожелал да сключи застраховка
„Защита на кредита“ и „Защита на сметките“. Видно от чл. 13 на заявлението
– декларация за установяване на договорни отношения /лист 10 - 11 от
делото/, кредитополучателят е пожелал да сключи горецитираните
застраховки. Съгласно чл. 19 от Договора за потребителски кредит при
сключването на процесния договор потребителят не е длъжен да сключва
застраховки. По свое желание и по собствено усмотрение потребителят може
да сключи някоя от предлаганите застраховки или да се присъедини към някоя
от застрахователните програми, без това да е задължително условие за
сключване на договора.
Общото крайно задължение по Договора /чл. 10 от Договора/ възлиза
на 1666.96 лева.
По делото е допуснато и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява, че няма направени погасителни вноски от
ответника нито на цедента, нито на цесионера. Вещото лице е посочило, че
кредитът е усвоен с направен превод по сметка на ответника на 02.11.2022 г.
Посочило е, че дължимите от ответника суми по кредита са в общ размер на
9
1260.37 лева, от които: 699.51 лева главница и 560.86 лева възнаградителна
лихва за периода от 15.01.2023 г. до 15.07.2024 г.
Съдът кредитира изготвеното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза като обективно и компетентно.
На основание сключен Договор за прехвърляне на парични вземания
/цесия/ от 25.04.2024 г. и приложенията към него между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД
и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, задължението на З. М. Т., произтичащо от
Договор за потребителски кредит № 720031233912 от 02.11.2022 г. е било
изкупено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. По силата на договора и на основание
чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит, включително
вземанията, претендирани в настоящото производство, става ищеца.
Длъжникът е уведомен за извършената цесия съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД с
уведомлението, приложено към исковата молба.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
От представените писмени доказателства и съдебно-счетоводната
експертиза е видно, че между ответника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е възникнало
облигационно правоотношение по силата на сключен между тях договор за
потребителски кредит, като съгласно чл. 7 т. 2. 1 от договора кредиторът е
превел средствата по кредита в размер на 1092.60 лв. по сметка на ответницата
на 02.11.2022 г.
Договорът е сключен по реда на ЗПФУР и е оформен съгласно
разпоредбите на чл. 3, във връзка с чл. 2 ЗЕДЕУУ. Със сключването на
договора е депозирано и Заявление – декларация съгласие за установяване на
договорни отношения и по този ред и втора декларация, с която
кредитополучателят е предоставил лични данни, декларирал е необходимите
за сключване на договора обстоятелства и е предоставил съгласие, вкл. и с
подписването на Стандартния Европейски Формуляр, всички изявления и
документи между страните, съставящи кредитното правоотношение да се
извършват чрез средства за комуникация от разстояние – в случая чрез
приложения за мобилен телефон. С оглед гореизложеното е налице валидно
кредитно правоотношение.
Във връзка с изложеното се налага извод, че „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е
изпълнило задължението си по договора, предоставяйки процесната сума,
която ответникът се е задължил да върне, ведно с дължимите лихви съобразно
обективирания в договора погасителен план.
От заключението на допусната съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ответницата не е извършвала погашения по кредита.
На основание сключен Договор за прехвърляне на парични вземания
10
/цесия/ от 25.04.2024 г. и приложенията към него между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД
и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, задължението на З. М. Т., произтичащо от
Договор за потребителски кредит № 720031233912 от 02.11.2022 г. е било
изкупено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. По силата на договора и на основание
чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит, включително
вземанията, претендирани в настоящото производство, става ищеца.
Длъжникът е уведомен за извършената цесия съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД с
уведомлението, приложено към исковата молба.
По възражението на ответника досежно неравноправността на
клаузата, касаеща сключените застраховки по договора за кредит:
Видно от чл. 13 на заявлението – декларация, подадена от ответницата,
същата е пожелала да сключи горецитираните застраховки в общ размер на
392.60 лева. Съгласно чл. 19 от Договора за потребителски кредит при
сключването на процесния договор потребителят не е длъжен да сключва
застраховки. По свое желание и по собствено усмотрение потребителят може
да сключи някоя от предлаганите застраховки или да се присъедини към някоя
от застрахователните програми, без това да е задължително условие за
сключване на договора. Заявлението – декларация и Договора за кредит са
подписани от ответницата, като това обстоятелство не е оспорено в законовия
срок, поради което съдът приема, че именно ответницата е подписала същите
и се е съгласила да сключи процесните застраховки, както и Договора за
кредит.
По отношение възраженията на ответника за неравноправно
договаряне, преценени като такива по чл. 143, т. 5, 9 и 18 ЗПК, касателно
клаузите на чл. 7, т. 1, чл. 9, чл. 10, чл. 15 и чл. 16 от договора, съдът приема
следното:
В чл. 9 от договора страните са уговорили фиксиран годишен лихвен
процент от 41.05 %. В цитираната клауза на договора е посочено, че лихвата се
изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер
на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. Така
уговореното в достатъчна степен позволява на кредитополучателя да прецени
икономическите последици от кредита, още повече, че същият търсейки
финансиране от специализиран в тази дейност търговец, несъмнено е изявил
готовност да заплати и лихва като цена на получената финансова услуга.
Действително размерът на договорната лихва не е незначителен, но
отчитайки, че годишният процент на разходите е под установения максимум в
чл. 19, ал. 4 ЗПК, не може да се приеме, че същият е несъответен на
11
справедливата печалба.
Съгласно чл. 19 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита за
потребителя изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, като в него не се включват разходите, които
потребителят дължи при неизпълнение на договора.
Застраховките, които ответницата сама е пожелала да сключи, не
представляват общ разход по кредита, поради което не следва да се включват в
годишния процент на разходите.
В чл. 9.4, чл. 11.1, чл. 15 и чл. 16 е предвидено, че при допусната забава,
кредитополучателят ще дължи лихва за забава.
В текста на чл. 9.1 ясно и недвусмислено е посочено, че размерът на
законната лихва се определя с Постановление на МС. Това е и обичайно
дължимото обезщетение при неизпълнение на задължения по договорите, като
в пълно съответствие на императивно предвиденото такова в чл. 33, ал. 2 ЗПК.
Ето защо и не може да бъде споделен доводът на процесуалния представител
на ответника, че горепосочените клаузите на договора са нищожни.
С оглед горното, съдът намира, че не е налице неравноправно
договаряне и клаузите, предвиждащи задължение на кредитополучателят да
заплаща конкретно уговореното договорно възнаграждение, включително и
върху кредитираната застрахователна премия и лихва за забава при просрочие
на задълженията му валидно обвързват страните.
С оглед на горното, съдът счита, че са налице основанията за
претендиране на търсените суми по договора, които не са били платени от
длъжника и за които е настъпила изискуемостта, поради което предявените
искове следва да бъдат уважени, като се приеме за установено, че ответницата
дължи следните суми:
- 699,51 лв. – главница, дължима по Договор за потребителски кредит
№ 720031233912 от 02.11.2022 г., представляваща сбора на непогасени вноски
за главница за периода от 15.01.2023 г. до 15.07.2024 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
12
издаване на заповед за изпълнение – 05.08.2024 г. до окончателно изплащане
на сумата;
- 560,86 лв. – възнаградителна лихва за периода от 15.01.2023г. до
15.07.2024г. вкл.
Основателно се явява и искането за установяване на дължимост на
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда до
окончателното погасяване.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на
делото ответницата следва да понесе отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
Ответницата следва да заплати на ищцовото дружество направените
разноски по настоящото производство в общ размер на 614.79 лева /74.79 лева
- платена държавна такса, 180.00 лева - възнаграждение за вещо лице и 360.00
– адвокатско възнаграждение/ съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
С оглед изхода на делото ответницата следва да заплати на ищцовото
дружество разноските по заповедното производство в общ размер на 265.21
лева /25.21 лева – държавна такса и 240.00 лева – адвокатско възнаграждение/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. М. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. ********, че дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Витоша”, ж.к. ”Малинова Долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6,
сграда „Матрикс Тауър“ ,ет. 6, следните суми:
- 699.51 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит
№ 720031233912 от 02.11.2022 г., представляваща сбора на непогасени вноски
за главница за периода от 15.01.2023 г. до 15.07.2024 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 05.08.2024 г. до окончателно изплащане
на сумата;
- 560.86 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.01.2023г. до
13
15.07.2024г. вкл.
ОСЪЖДА З. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ******** да заплати
на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Витоша”, ж.к. ”Малинова Долина”, ул. „Рачо
Петков – Казанджията” № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“, ет. 6, направените в
настоящето производство разноски в общ размер на 614.79 лева /74.79 лева -
платена държавна такса, 180.00 лева - възнаграждение за вещо лице и 360.00 –
адвокатско възнаграждение/.
ОСЪЖДА З. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ******** да заплати
на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Витоша”, ж.к. ”Малинова Долина”, ул. „Рачо
Петков – Казанджията” № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“, ет. 6, направените
разноски в заповедното производство по ч.гр.д № 1891/2024 г. по описа на РС
– Видин, в общ размер на 265.21 лева /25.21 лева – държавна такса и 240.00
лева – адвокатско възнаграждение/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в
двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането му в сила
да се приложи препис по ч.гр.д. № 1891/2024 г. по описа на РС - Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
14