№ 156
гр. Н., 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20213620100357 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК с
установителна претенция на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, с цена на иска от 157, 12 лв., като
молбата е предявена по реда на чл.422, ал.1 от ГПК от страна на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, 1404, район Триадица, бул.
„България“ №81, вх.В, ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц. – *** и пълномощник по делото адв.
В.Г., съд. адрес: гр. София, бул. „България“ №81, вх.В, ет.8, ап.22, против ответника С. Р. Б.,
с ЕГН **********, с настоящ адрес:гр. Н., обл. Ш., ул. ***.
В исковата молба ищцовата страна твърди, че предявява иска, като се легитимира като
ищец с договор за цесия от *** г., сключен между нея и „С.Г.Груп“ ООД, което дружество
било цесионер по договор за цесия от *** г., с прехвърлител на вземането „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД. Между кредитора „БТК“ ЕАД и ответника на *** г.
бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***,
с който абонатът добавил за ползване мобилен номер с избран тарифен план Smart L, с
месечна абонаментна такса от 23, 99 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца. Въз основа на договора
за далекосъобщителни услуги били издадени фактури: №*** г., за период на потребление
*** г. – *** г. на стойност 133, 13 лв. с ДДС; №*** от *** г. за период на потребление *** г.
– *** г. на стойност 23, 99 лв. с ДДС; №*** от *** г. за период на потребление *** г. – *** г.
на стойност 1, 88 лв. и крайна фактура №*** г. с начислена лихва за забавено плащане 1, 94
лв. и неустойка, която ищцовата страна в настоящото производство не претендира. Също
така ищцовата страна изрично в исковата молба заявява, че не претендира и сума от 96, 96
лв., представляваща дължими суми за съобщителни услуги. Неплащането в срок на сумите
по горепосочените фактури обусловило правото на оператора да прекрати едностранно
1
договора, по силата на чл.50 от ОУ във вр. с чл.43, т.1. След прекратяването операторът
издал крайната фактура №*** г. с начислена обща сума за плащане, от която предмет на
исковата молба е сумата от 157, 12 лв., главница за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по горепосочения договор Датата на деактивация на абонамента
била *** г.
Ищецът заявява, че договорите за цесия породили своите правните последици между
страните. Ищецът, освен качеството на цесионер, действал и като пълномощник на цедента
по повод уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Към
исковата молба ищецът приложил уведомление за двете цесии, подписано от законния
представител на „С.Г.Груп“ ООД, с което се уведомил длъжника от името на мобилния
оператор за цесията от *** г. и като цедент от *** г. Ищецът подал заявление по чл.410 от
ГПК и в РС-Н. било образувано ч.гр.д. №*** г., по което ищцовата страна Била уведомена,
че може да предяви иск за установяване на вземането си. Така се появил правният интерес
на ищеца да предяви настоящия установителен иск, с който моли съдът да признае за
установено, че ответникът дължи сумата от 157, 12 лв. - главница за потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги по горепосочения договор. Моли ответникът да
бъде осъден да заплати направените разноски в заповедното и настоящото производство.
Съдебните книжа са връчени на ответника и му е указан законовия срок за отговор по
иска. В срока за отговор такъв не е постъпил. Ответникът не е направил изявления, не е
посочил доказателства, не е направил искания.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото от страна на ищеца в заверени копия са представени следните документи:
месечни сметки №*** от *** г.; №*** от *** г.; №*** от *** г.; №*** от *** г. и №*** от
*** г.; общи условия на договора между БТК АД и абонатите на услуги, продоставяни чрез
обществената фиксирана електронна мрежа на дружеството; договор за прехвърляне на
вземания от *** г. между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД; Договор *** от *** г. между
„БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД; извлечение от приложение №1 към договора за цесия от ***
г. по отношение на ответника; уведомление за цесия; пълномощни; потвърждение за
прехвърляне на вземания; Приложено е по делото и ч.гр.д. №*** г. по описа на РС – Н., към
което са приложени в заварени копия заявление/договор №***.
От така представените по делото документи съдът счита за безспорно установено
наличието на договорни отношения между страните по делото по повод предоставени от
„БТК“ ЕАД на ответника електронни съобщителни услуги. Видно е, че на *** г. страните са
сключили споразумение, с което е договорено ответникът да ползва далекосъобщителна
услуга с клиентски номер ***, с избран тарифен план Smart L, с месечна абонаментна такса
от 23, 99 лв. с ДДС. Срокът на договора е 24 месеца, като датата на изтичане на този срок е
*** г. Посочено е в споразумението, че в случай на прекратяването му преди изтичане на
срока, по искане или вина на абоната, включително и при неплащане на дължими суми, той
да дължи неустойка, като максималният й размер не може да надвишава трикратния размер
2
на месечните абонаменти за услугите, без отстъпка. Абонатът и настоящ ответник се е
съгласил, след изтичане на този минимален 24 месечен срок, ако не е отправил писмено 30
дневно предизвестие за прекратяване на споразумението, то да продължи при същите
условия, като след това то може да се прекрати с 30 дневно писмено предизвестие, без да се
дължат неустойки. Ответникът е подписал и декларация, с която е декларирал, че е запознат
и приема Общите условия на БТК за електронни съобщителни услуги за абонатите на
електронни съобщителни услуги.
За периода от месец септември 2017 г. до ноември 2017 г. ответникът ползвал услуги,
съгласно договора, които не заплатил. За въпросния период от страна на „БТК“ ЕАД са
издадени горепосочените месечни сметки, на обща стойност 252, 20 лв. Изрично ищцовата
страна е заявила, че от тази сума претендира от ответника само сумата от 157, 12 лв. –
главница, представляваща потребена и везаплатена далекосъобщителна услуга, без
включена неустойка и обезщетения.
С договор за цесия от *** г., сключен между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, като цедент и „С.Г.Груп“ ООД, като цесионер, цедентът се е задължил
периодично да прехвърля на цесионера вземания, произтичащи от договори, описани в
приложение №1 срещу определена цена, като е прехвърлено и вземането спрямо ответника.
След това с договор за цесия от *** г. „С.Г.Груп“ ООД е прехвърлило вземания на
настоящия ищец, описани в Приложение №1 към договора за цесия, сред които и вземането
спрямо ответника. Цесионерите и по двата договора са се задължили да уведомят
длъжниците, чиито вземания се прехвърлят за факта на цесиите.
Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно от представените по делото
доказателства. Въз основа на тях съдът счита, че се налагат следните правни изводи: Без
съмнение ответникът и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД са били в
договорни отношение по повод ползвани от ответника електронни съобщителни услуги. По
този договор от страна на ответника е налице неизпълнение, доколкото той не е извършил
плащания на ползвани услуги за периода от месец септември до месец ноември 2017 г. на
стойност 157, 12 лв. Въпросната претенция и размера съдът приема за доказани безспорно
от писмените доказателства по делото, които не са оспорени, както и не е оспорано самото
задължение. Предвид това съдът счита, че претенцията е основателна и доказана. Ищцовата
страна е заявила в исковата молба, че договорът е прекратен, но този факт е без значение в
случая, тъй като с исковата молба не се претендира неустойка при прекратяване на договор
по вина на ответника, а се претендира незаплатена услуга, предоставена на ответника в
периода на дейдствие на договора. Ето защо заявените обстоятелства относно
прекратяването на договора, съдът счита, че не следва да обсъжда.
Също така съдът счита за доказан факта на договорите за цесия. Същите са породили
своите правни последици между страните. В случая ищецът е действал и като пълномощник
на цедента по повод уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.
Приложено е уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на
„С.Г.Груп“ ООД, с което се уведомява ответника от името на мобилния оператор за цесията
3
от *** г. и като цедент от *** г. Затова съдът приема, че настоящият ищец е придобил
правата върху претендираните вземания. Относно уведомяването на ответника за
извършената цесия следва да се има предвид следното: Няма данни уведомлението,
изпратено от ответника да е било получено от него. Съгласно трайно установената съдебна
практика, обаче цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към
исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на
спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото,
с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление,
приложено към исковата молба на цесионера и връчено му, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. В случая уведомлението е
направено от цесионера, като пълномощник на продавача на вземането, но това не
съставлява пречка, тъй като предишният кредитор има право да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник и това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното и приемайки предявената претенция за основателна и
доказана, съдът счита, че следва да признае за установено, че ответника дължи на ищцовата
страна сумата общо от 157, 12 лв., представляваща главница за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги за периода месец септември 2017 г. – месец ноември 2017 г. Не е
претендирана мораторна лихва, нито законна лихва, считано от подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателното плащане.
По отношение на разноските: При този изход на делото на ищцовото дружество следва
да се присъдят направените разноски в заповедното производство, съразмерно предявената
преденция. Така от общо направени в заповедното производство 205 лв., съразмено
установителната претенция се дължат разноски от 98, 40 лв. на ищеца следва да се присъдят
и направените разноски в настоящото установително производство разноски от 25 лв.
държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. Р. Б. , с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
Н., обл. Ш., ул. *** ДЪЛЖИ на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК205680303, със седалище и адрес на
управление – гр. София, район Триадица, бул. „България“ №81, вх. В, ет.8, представлявано
от Ю.Б.Ц. и пълномощник по делото адв. В.Г. от АК-София, съд. адрес:гр. София, бул.
“България“ №81, вх.В, ет.8, ап.22 сумата от 157, 12 лв. /сто петдесет и седем лева и
дванадесет стотинки/, представляваща главница за потребени и незаплатени
4
далекосъобщителни услуги за периода месец септември 2017 г. – месец ноември 2017 г. по
договор от 12.08.2015 г., сключено между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
и С. Р. Б..
ОСЪЖДА С. Р. Б. , с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Н., обл. Ш., ул. *** да
заплати на„ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК205680303, със седалище и адрес на управление – гр.
София, район Триадица, бул. „България“ №81, вх. В, ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц. и
пълномощник по делото адв. В.Г. от АК-София,съд. адрес: гр. София, бул. “България“ №81,
вх.В, ет.8, ап.22, направените по настоящото дело разноски от 25 лв. /двадесет и пет лева/ -
държавна такса и 180 лв. /сто и осемдесет лева/ адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. Р. Б. , с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Н., обл. Ш., ул. *** да
заплати на„ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК205680303, със седалище и адрес на управление – гр.
София, район Триадица, бул. „България“ №81, вх. В, ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц. и
пълномощник по делото адв. В.Г. от АК-София,съд. адрес: гр. София, бул. “България“ №81,
вх.В, ет.8, ап.22, направените разноски по ч.гр.д. №*** г. по описа на РС – Н. от 98, 40 лв.
/деветдесет и осем лева и четиридесет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5