№ 697
гр. Б., 13.05.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Б., осемнадесети
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: М. Николова
при секретаря Г.
С., като разгледа докладваното от съдията Николова административно дело № 198
по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба на „Вера Проперти“ ООД, ЕИК: ***, представлявано от управителя Й.Р.,
със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул. „Шейново“ №2, ет.1, ап. 1, чрез
адв. Е.И. *** срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-02000220001892-091-001/ 06.10.2020
г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по
приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 242/29.12.2020 година
на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Б. при ЦУ
на НАП, с който на жалбоподателя са определени допълнителни задължения за корпоративен
данък за периода от 01.01.2013 год. до 31.12.2013 год. в размер на
7 084.94 лева главница и 4 683.16 лева лихви за просрочие и за
периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. в размер на 3 155.96 лева главница и 483.95 лева лихва за просрочие,
както и задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС за периода от
01.10.2018г. до 31.10.2018г. в размер на 29 337.45 лева главница и 5 615.31
лева лихва за просрочие /всичко в общ размер на 50 360.77 лева/.
В жалбата се
релевират възражения, че РА е необоснован и немотивиран, постановен при
съществени нарушения на административно-производствените правила и принципи на
данъчния процес, необоснован и недоказан, издаден при съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че
административният орган не се е произнесъл по възраженията, депозирани в жалбата
му за нарушения при връчването на РА, за това, че не са уважени многократно
отправените от него искания за изготвяне на независима оценъчна експертиза за
определяне на справедлива пазарна цена на недвижимите имоти, предмет на
сделките, за това, че не са изпълнение указания на директора на ОДОП в
отменително решение № 52/23.03.2020 г. против предходно издадения РА на
дружеството. Жалбоподателят оспорва
определената в хода на ревизията обща пазарна цена на продадените от него 28
броя апартаменти, като сочи, че тя не е съобразена с наличието на учредени
ипотеки върху тях, с етапа на тяхната завършеност - „груб строеж“,
себестойността им по счетоводни данни и данъчните им оценки. Освен това намира,
че от страна на административния орган не е използвана за сравнение
неконтролирана сделка по смисъла на легалната дефиниция в §1, т.2 от ДР на Наредба № Н-9 от 14.08.2006г., каквото е
изискването на същата наредба за прилагане на метода на сравнимите
неконтролирани цени. Счита, че не е доказано наличието на предпоставки за
прилагане на чл.16, ал.1 от ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат на
„Вера Проперти“ ООД, респективно за определяне на допълнителните задължения на
дружеството за корпоративен данък. Твърди, че е изтекъл погасителният давностен
срок за установяване на задълженията за корпоративен данък за 2013г. Оспорва като
неоснователен и отказа на административния орган да приспадне натрупаната
данъчна загуба за минали години при определяне на финансовия резултат за 2018г.
Счита, че неправилно с РА е определен ДДС в размер на 29 337.45 лева, тъй
като е прехвърлена собствеността върху 6 броя апартаменти, които не са нови по
смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗДДС, поради което е приложима разпоредбата на
чл.45, ал.3 от ЗДДС. Освен това сочи, че доколкото извършената сделка е даване
вместо изпълнение за погасяване на чужд дълг, „Вера Проперти“ ООД не е получило
никакви парични средства, но намалило собствените си дълготрайни материални
активи, чиято балансова стойност е в размер на 115 107.63 лева, а реална
пазарна цена – 22 000 евро, съгласно приемо-предавателен протокол,
подписан от дружеството и ипотекарния кредитор, който не е взет предвид като доказателство
от административния орган. Счита, че евентуално дължимият ДДС следва да се
определи върху пазарната оценка на апартаментите, а не върху размера на
предоставения паричен заем. Искането е за отмяна на РА като незаконосъобразен.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от процесуален представител, който
поддържа жалбата и ангажира доказателства – съдебно-почеркова и комплексна съдебно-оценъчна и
съдебно-счетоводна експертизи. Претендира присъждане на
направените по делото разноски в общ размер на 3455 /три хиляди четиристотин
петдесет и пет/ лева, съгласно представен списък. Релевира възражение за
прекомерност на размера на претендираното от ответника юрисконсултско
възнаграждение в случай, че съдът приеме, че делото не с фактическа и правна
сложност.
Ответната
страна - директор на дирекция „ОДОП” - гр. Б. при ЦУ на НАП, редовно уведомен, се представлява от
юрисконсулт, който оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й.
Изразява становище, че обжалваният ревизионен акт и потвърждаващото го решение
са правилни и законосъобразни. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1579
/хиляда петстотин седемдесет и девет/ лева и прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Депозира писмена защита.
Административен
съд - Б., като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото
доказателства и закона намира следното:
Ревизионният
акт е издаден във връзка с решение № 52/23.03.2020 г. на директора на дирекция „ОДОП”
гр.Б., с което е отменен ревизионен акт с № Р-02000219003430-091-001/18.12.2019г.
(л.122), с който е приключила предходно извършена ревизия на „Вера Проперти“
ООД с обхват корпоративен данък и данък добавена стойност и преписката е върната
на основание чл.155, ал.2 и ал.4 от ДОПК, като са дадени указания, които да бъдат
изпълнени при новата ревизия.
Производството
по издаване на оспорвания РА е започнало въз основа на заповед за възлагане на
ревизия (ЗВР) № Р-02000220001892-020-001/ 01.04.2020г. (л.251), изменена със
Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р-02000220001892-020-002/08.07.2020
год. (л.174).
След
завършване на ревизията и в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК,
резултатите от същата са обективирани в ревизионен доклад (РД) № Р-02000220001892-092-001/31.08.2020г.
(л.101-113), неразделна част от РА. Ревизираното дружество е подало възражение
срещу РД с вх. № ИТ-00-7679/23.09.2020 год. (л.93).
След
преценка на извършените при ревизията действия, на установените факти и обстоятелства
и приемайки за неоснователно подаденото възражение срещу ревизионния доклад
органът възложил ревизията и ръководителят на ревизията са постановили
процесния РА № Р-02000220001892-091-001/06.10.2020 година. Ревизионният акт е
връчен на 12.10.2020 год. по електронен път, видно от наличното по делото
удостоверение за извършено връчване по електронен път (л.89). Същият е оспорен
по административен ред с жалба с вх.№ ИТ-00-8617/23.10.2020г. (л.78) и
потвърден от директора на дирекция „ОДОП” – Б. с решение № 242/29.12.2020 год.
Решението е връчено на 05.01.2021 година по
електронен път, видно от наличното по делото удостоверение за извършено
връчване по електронен път (л.23), а жалбата, адресирана до Административен съд
- Б., чрез дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Б. при ЦУ на
НАП е депозирана на 15.01.2021 год.
При така установеното се налагат следните фактически
и правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, съдът намира същата за
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
От приложените към административната преписка
доказателства и съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът приема,
че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание
чл.119, ал.2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113
от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК, и съдържа
всеки един от реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК.
Възраженията на жалбоподателя за допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила са
неоснователни. Съществени са само тези процесуални нарушения, които ако не бяха
допуснати, биха довели до различно разрешаване на поставения пред административния
орган въпрос. В случая такива не са налице. Действително не са изпълнени всички
указания, дадени от директора на дирекция „ОДОП“ в решението, с което
преписката е върната за извършване на нова ревизия. В решение № 242/29.12.2020
година на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Б.
при ЦУ на НАП също е посочено, че тези указания са изпълнени частично. В
случая, обаче, не е било необходимо събирането на допълнителни доказателства за
извършени продажби на аналогични недвижими имоти от други дружества в същия
регион със същите или подобни характеристики. Това е така, тъй като за да установи,
че през 2013г. ревизираното дружество е продало 28 броя недвижими имоти по цени
по-ниски от пазарните, ревизиращият екип е извършил съпоставка между техните
продажни цени и продажните цени по други три сделки за покупко - продажба на
недвижими имоти, находящи се в същата сграда - жилищна сграда за сезонно
ползване с кафе-бар и лекарски кабинет „Амбър Бййч“, к.к. „Слънчев Бряг“, при еднаква степен на завършеност -
груб строеж, в какъвто смисъл са и твърденията в жалбата, които сделки
са изповядани при еднакви условия през една и съща година, между независими
търговци и поради това представляват съпоставими некотролирани сделки по
смисъла на легалната дефиниция, установена в §1, т.2 от ДР на Наредба № Н-9 от
14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на
пазарните цени. Предвид обстоятелството, че жалбоподателят и неговите контрагенти
не са били свързани лица, не е било необходимо издирването на други
неконтролирани сделки за покупко-продажба на аналогични имоти в същия регион,
извършени от други дружества, които да послужат за сравнителни аналози. Изводът
на органа по приходите за наличие на предпоставките по чл.16, ал.1 от ЗКПО е
обоснован чрез метода на сравнимите неконтролирани цени, установен в чл.18,
ал.1 от §1, т.2 на Наредба № Н-9 от 14.08.2006г., който съгласно чл.2 от
Наредбата е приложим за определяне на пазарни цени както по сделки между
свързани лица, така и за сделки между несвързани лица в предвидените от закон
случаи.
В настоящото производство по искане на
жалбоподателя е допусната и извършена комплексна съдебно-оценъчна и
съдебно-счетоводна експертиза и по този начин той е реализирал в пълнота
правото си да се защити срещу констатациите на органа по приходите като оспори и
определената в хода на ревизията пазарна оценка на имотите. Ето защо, липсата
на произнасяне в РА срещу възражението, че не е възложена експертиза за
определяне на пазарната им цена в хода на ревизията не е процесуално нарушение
от категорията на съществените и не обуславя отмяна на РА на самостоятелно
основание.
В хода на ревизионното производство са
установени следните факти, относими към определените задължения за корпоративен
данък за 2013 година:
„Вера Проперти“ ООД е вписало промяна в капитала
и приемане на съдружник „А Енд Е Къмпани“ ООД на 07.10.2011 год. Вписаното
увеличение на капитала на дружеството е в резултат на извършена апортна вноска
от новия съдружник на 54 бр. апартаменти на стойност 750 000 лева.
За периода от 01.01.2013 год. до 31.12.2013
год. ревизираното дружество е извършило продажба на придобитите с апортната
вноска от „А Енд Е Къмпани“ ООД 34 бр. апартаменти, в жилищна сграда за сезонно
ползване с кафе-бар и лекарски кабинет „Амбър бийч“, к.к. „Слънчев бряг“,
община Н., описани в таблица на стр.4, 5 и 6 от РД. Органът по приходите е
установил, че през годината по апартаментите са извършени довършителни работи и
обзавеждане, чрез възлагане на изпълнител. За 2013 година дружеството е отчело
приходи от дейността в общ размер на 235 112,48 лева, от които 206 551,82 лева
приходи от продажба на 34 броя апартаменти, осчетоводени по кредита на
счетоводна с/ка 701 Приходи от продажба на продукция и 28 560,66 лева приходи
от продажба на мебели и обзавеждане отразени по кредита на сч. с/ка 702 Приходи
от продажба на мебели за обзавеждане (л.149, л.150). Стойността на
довършителните СМР са в размер на 250 989.59 лева, като същите са
заприходени по дебита на сметка 303 Готова продукция – по тази счетоводна
сметка се отчита стойността на придобитите апартаменти в довършителен етап. За
отчетната година дружеството е изписало готова продукция по кредита на
счетоводна с/ка 303 Продукция в размер на 831 783,58 лева (л.150) и е отчело
загуба в размер на 650 302,54 лева.
При анализ на представената от задълженото
лице аналитична справка за продадените апартаменти, ревизията е установила, че
28-те апартамента са продадени на занижени цени, които са в пъти по-малки от
тяхната себестойност, като информацията е представена в таблица на стр.7 до
стр.9 от констативната част на РД.
Съгласно НА № 170, том XVI, с рег.№ 15853,
дело 307/05.11.2013г. на Нотариус, вписан под № 208 в регистъра на НК „Вера
Проперти“ ООД е извършило продажба на 24 броя самостоятелни обекта, находящи се
в к-с Амбър бийч по плана на к.к.Слънчев бряг, общ.Н., чиято обща продажна цена
е 41666,67 лева, а данъчна оценка е 651 228,60 лева. Съгласно НА №
101/08.10.2013г., том XV, с рег.№ 14637, дело 2867/08.10.2013г. на Нотариус,
вписан под № 208 в регистъра на НК дружеството е извършило продажба на
самостоятелен обект - апартамент A IV - 02, находящ се в к-с Амбър бийч по
плана на к.к.Слънчев бряг, общ.Н., чиято продажна цена е 9779,15 лева, а
данъчна оценка е 29 653,40 лева. Съгласно НА № 150, том XVI, с рег.№ 15735,
дело 3108/01.11.2013г. на Нотариус, вписан под № 208 в регистъра на НК дружеството
е извършило продажба на самостоятелен обект - апартамент A I-03, находящ се в
к-с Амбър бийч по плана на к.к.Слънчев бряг, общ.Н., чиято продажна цена е
3333,33 лева, а данъчната оценка е 22424,50 лева. Съгласно НА № 148, том XVI,
рег.№ 15732, дело 3106/01.11.2013г. на Нотариус, вписан под № 208 в регистъра
на НК дружеството е извършило продажба на самостоятелен обект - апартамент A I
- 05, находящ се в к-с Амбър бийч по плана на к.к.Слънчев бряг, общ. Н., чиято
продажната цена е в размер на 2500 лева, а данъчна оценка е 18663,80 лева.
Съгласно НА № 151, том XVI, с рег.№ 15738, дело 3109/01.11.2013г. на Нотариус,
вписан под № 208 в регистъра на НК дружеството е извършило продажба на
самостоятелен обект - апартамент A I - 07, находящ се в к-с Амбър бийч по плана
на к.к.Слънчев бряг, общ. Н., чиято продажна цена е 2500,00 лева, а данъчна
оценка е 18572,80 лева. С оглед на така установените факти органът по приходите
е направил извод, че от продажбата на тези 28 недвижими имота, дружеството е
реализирало загуба общо в размер на 647 487,40 лв.
Предвид установеното, ревизиращият екип е направил
извода, че сделките с недвижимите имоти са сключени при условия, чието
изпълнение води до отклонение от данъчното облагане, поради което данъчният
финансов резултат на дружеството следва да се определи по правилата на чл.16,
ал.1 от ЗКПО.
За установяване пазарните цени на продадените
28 бр. недвижими имоти, органът по приходите е сравнил цените по изповядани от
самото задължено лице сделки с нотариални актове в период най-близък до този, в
който са извършени посочените по-горе продажби и по следните фактури за
продажба, издадени от ревизираното лице: № 31/10.07.2013 г. (л.146) за доставка
на апартамент с площ 36.74 кв.м и с пълно заличена ипотека на стойност 22 180
лева; № 32/10.07.2013 г. (л.146-гръб) за доставка на апартамент с площ 36.74
кв.м и с пълно заличена ипотека на стойност 22 180 лева и фактура с №
36/19.08.2013г. (л.147) за доставка на апартамент с площ 36.54 кв.м и с
частично заличена ипотека на стойност 14 616 лева. Изхождайки от съдържащата се
във фактурите информация, ревизиращият орган е изчислил средната продажна цена
на един квадратен метър площ в размер на 536 лева, която е приложил към площта
на спорните недвижими имоти и е определил пазарната цена на всеки един от
недвижимите имоти. Определените пазарни цени за всеки един от продадените
апартаменти са представени в табличен вид от стр.10 до стр.12 от констативната
част на РД и е установено, че общата пазарна цена на продадените 28 бр.
апартаменти възлиза на 781 680,96 лв. След като е приспаднал отчетените от
ревизираното дружество приходи от продажби на 28 броя апартаменти в размер на
59779.15 лева, ревизиращият орган е установил, че от него не са отчетени
приходи в размер на 721901.81 лева. Предвид установеното и на основание чл.78
във връзка с чл.16, ал.1 от ЗКПО органът по приходите е увеличил счетоводния
финансов резултат с тази сума и е установил положителен данъчен финансов
резултат за 2013 год. на „Вера Проперти“ ООД в размер на 70 849,35 лв.,
съответно задължение за корпоративен данък в размер на 7 084,94 лв. за отчетната
година, а на основание чл.175 от ДОПК, във вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесения
в срок корпоративен данък е определена и лихва в размер на 4612.30 лева към
датата на изготвяне на РД.
По делото е безспорно установено, че страните
по процесните сделки за покупко-продажба на 28 броя недвижими имоти не са свързани
лица по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ДОПК.
Спорът между
страните се свежда до това дали са налице предпоставките за корекция на
финансовия резултата на жалбоподателя за 2013 година по реда на чл.16, ал.1 от ЗКПО и относно размера на определената от органа по приходите пазарната оценка
на имотите, предмет на сделките за покупко-продажба, които дружеството-жалбоподател
е изповядало през тази година.
Съгласно норма на чл.16, ал.1 от ЗКПО, когато една или
повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия,
чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчният финансов
резултат се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни
условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчният финансов
резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка от съответния
вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но
която не води до отклонение от данъчно облагане.
Съгласно разпоредбата на § 1, т.14 ДР ЗКПО, „пазарна
цена” е цената по смисъла на §1, т.8 ДР ДОПК, а именно сумата без данъка върху
добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за
идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са
свързани. Методите за определянето й са регламентирани в § 1, т.10 ДР ДОПК.
Начинът за прилагане на методите са определени в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г.
за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.
Видно от констатациите в РД методът, използван в хода
на ревизията за определяне на пазарната цена е този на сравнимите
неконтролирани цени между независими търговци, чиято правна регламентация е в разпоредбите
на чл.8 и чл.18, от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за
прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Според чл.8, ал.1 от
Наредбата, методът на сравнимите неконтролирани цени се прилага, когато е
налице сходство в характеристиката на продукта или услугата - предмет на
контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка, осъществени между
свързани лица и същия вид сделки между независими лица, като определянето на
обичайните пазарни цени се извършва чрез анализиране и сравняване на цените и
условията на сделките между свързаните лица и същия вид сделки между независими
търговци. За да се приложи този метод следва да има сходство в характеристиките
на сделките - предмет на контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка,
каквото в случая е налице. Всички сделки с недвижимите имоти /и на
съпоставимите и на контролираните/ са в една и съща сграда, недвижимите имоти
са със сходни характеристики относно степен на завършеност, период на изповядване
на сделките, изградена инфраструктура и т.н.
По изложените съображения, съдът намира, че правилно
ревизиращият екип е приел, че се касае за сделки, сключени при условия, чието
изпълнение води до отклонение от данъчното облагане, поради което е приложил
разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗКПО, предприемайки действия с цел установяване
на данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от
съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически
резултат.
Жалбоподателят оспорва размера на определените в
ревизионното производство пазарни оценки като основното му възражение е, че
органът по приходите не ги е съобразил с факта, че продадените имоти през 2013 год.
са били ипотекирани към момента на тяхната продажба, което е обусловило и
значително занижената продажна цена, срещу която е прехвърлено правото на
собственост. За целта по негово искане бе допусната от съда и извършена комплексна
съдебно-оценъчна и съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът
кредитира като обосновано, обективно и компетентно изготвено. Вещото лице,
използвайки сравнителен метод, е определило пазарна стойност на всеки от
продадените от жалбоподателя 28 броя апартаменти през 2013 год., общо в размер
на 782 636 лева. При прилагане на метода, като пазарни аналози от вещото
лице са ползвани извършените от дружеството - жалбоподател шест сделки за
покупко-продажби на самостоятелни обекти в същата сграда за същия период
2013г., цитирани на стр.4 от Ревизионен доклад № Р-02000220001892-092-001/ 31.08.2020
г., документирани със следните фактури: № 25/11.03.2013г. - 47380 лв. - 75.65
кв.м., № 26/11.03.2013г. - 19417лв. - 34.56 кв.м., № 28/28.06.2013г. - 21000
лв. - 36.52 кв.м., № 31/11.07.2013г. - 22180 лв. -36.74 кв.м., №
32/11.07.2013г. -22180 лв. - 36.74 кв.м. и № 36/19.08.2013г. - 14616 лв. - 36.54
кв.м., на обща стойност 146773 лева.
При
прилагане на този метод вещото лице е извършило съпоставка между продажните
цени на 28 броя недвижими имоти, с които се е разпоредило дружеството - жалбоподател
през 2013г. и посочените шест пазарни аналози, т.е. по алгоритъма си методът е
аналогичен с използвания от органа по приходите метод на сравнимите неконтролирани цени между независими
търговци, установен в чл.18, ал.1 от §1, т.2 на Наредба № Н-9 от 14.08.2006г. В
този смисъл е и даденото разяснение от вещото лице П. в съдебно заседание. Идентични
са и три от използваните от вещото лице пазарните аналози, а останалите три, също
представляват съпоставими неконтролируеми сделки и в тяхната съвкупност те са
достатъчни, за да бъде извършено необходимото в случая сравнение и за да бъде
определена пазарната цена. Определената от вещото лице средна
пазарна цена на квадратен метър е 571.66 лева. При определяне на пазарната
стойност на всеки един от имоти вещото лице е използвало корекционни
коефициенти, отразяващи тяхната площ и наличието на вещни тежести - ипотеки, за
което е извършена справка в имотния регистър.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен
състав намира за неоснователни релевираните от процесуалния представител на жалбоподателя
възражения, че заключението на експертизата е непълно и неточно.
Съдът установи, че при извършване на експертизата
вещото лице е използвало сравнителни аналози на извършените продажби, които се доближават
максимално до процесните обекти, посредством използваните корекционни
коефициенти, като няма спор, че получените резултати на средната единична
пазарна стойност на степен за завършеност „груб строеж“ по заключението е
сходна на тази определена в хода на ревизионното производство.
Като неоснователно съдът преценява и възражението на
жалбоподателя, че задължението му за корпоративен данък за 2013г. и лихва е
погасено по давност. Редът за погасяване по давност на публичните вземания е
уреден в разпоредбата на чл.171 ал.1 и ал.2 от ДОПК (5-годишен давностен срок
или на 10-годишния абсолютен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение). В
случая, данъкът е бил дължим до 31.03.2014г., съгласно разпоредбата на чл.93,
ал.1 от ЗКПО в приложимата редакция, като 5-годишният давностен срок за това
задължение е започнал да тече на 01.01.2015г. и към датата на образуване на
ревизионното производство - 31.05.2019г. с издаването на заповед за възлагане
на ревизия № Р- 02000219003430-020-001/31.05.2019 г. все още не е бил изтекъл. Съгласно
трайната и непротиворечива практика на Върховен административен съд по
отношение на подобни случаи, когато един РА е отменен и преписката е върната за
извършване на нова ревизия, това представлява едно производство, което не е прекъснато.
В случая намира приложение и чл.172, ал.1, т.4 от ДОПК, където е посочено, че
давността спира и когато актът се обжалва. Ето защо, възражението на
жалбоподателя, че ревизионното производство е започнало на 07.04.2020 г.,
когато му е била връчена заповед за възлагане на ревизия с №
Р-02000220001892-020-001/01.04.2020г. правилно е прието за неоснователно от
директора на дирекция ОДОП
- Б..
По изложените по-горе съображения и като съобрази заключението
по приетата комплексна съдебно-оценъчна и съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира, че финансовият
резултат на жалбоподателя за 2013 год. следва да бъде преобразуван на основание
чл.16, ал.1 от ЗКПО в посока намаление със сумата от 722 856 лева (разликата между определената от експертизата пазарна цена и
продажната такава, отчетена в
счетоводството като приходи от продажба – 782 636 лева – 59 779.15
лева), както и със сумата в размер на 4589.39 лева, представляваща, съгласно
заключението, отчетената данъчна загуба от жалбоподателя в годишната данъчна
декларация за 2012 год., която данъчно
задълженото лице има право да пренася през следващите 5 години до изчерпването
й. В резултат на така извършената корекция на счетоводния финансов резултат на
„Вера Проперти“ ООД за 2013 година, експертизата е установила за внасяне
корпоративен данък в размер на 6 721,41 лева, върху който, на
основание чл. 175 от ДОПК във
вр.чл.1 от ЗЛДТДПДВ във вр.чл.9 от ЗКПО се дължи лихва за просрочие, изчислена от
съда към датата на издаване на РА в размер на 4448.47 лева. Това налага отмяна
на РА като незаконосъобразен, в частта, с която на дружеството-жалбоподател е
определено задължение за корпоративен данък за 2013 година за размера над
6 721.41 лева, а именно за сумата от 363.53 лева (7084.94 лева - 6721.41
лева), както и в частта, в която е определена лихва за просрочие за размера над
4448.47 лева, а именно за сумата от 234.69 лева ( 4683.16 лева - 4448.47 лева).
Относно
определените задължения за ДДС за данъчен период м. октомври 2018 г. в хода на
ревизията са установени следните факти:
С Нотариален
акт № 83/25.10.2018 г., том XVI, с рег.№ 16293, дело 2494/25.10.2018г. на
Нотариус, вписан под № 208 в регистъра на НК (л.246-248) „Вера Проперти“ ООД е
прехвърлило собствеността на шест ипотекирани недвижими имота на Н.В. при
условията на „даване, вместо изпълнение“. Прехвърлянето на тези имоти е било
извършено вместо изпълнение на парично задължение на „А енд Е къмпани“ ЕООД в
размер на 90 000 евро по договор за паричен заем, който това дружество е
сключило с Н.В. на 26.08.2009 година (л.239-241), чието изпълнение е обезпечено
с вписана договорна ипотека, изповядана с НА № 116/2009 г. Съгласно т. 3 от НА
страните по договора за даване вместо изпълнение са се споразумели, че с
прехвърлянето на имотите се погасява цялото парично задължение на „А енд Е
къмпани“ ЕООД към Н.В. в размер на 90 000 евро, ведно с наказателната
лихва, съгласно договор за заем с обезпечение чрез залог от 26.08.2019 г, и
левовата равностойност по сделката в размер на 176 024,70 лв. (л.245-гръб). Посочената
сума е била отчетена от дружеството на приход, като е кредитирана счетоводна
сметка 709 Други приходи, и е обявен с ГДД за 2018 год., но не е начислен
следващия се ДДС, като задълженото лице се е позовало на нормата на чл.45, ал.3
от ЗДДС в дадени от него писмени обяснения в предходната ревизия, приобщени
като доказателства в процесното ревизионно производство, твърдейки, че сделката
касае части от сграда, които не са нови. Като разход е посочена балансовата
стойност на апартаментите в размер на 115 107.63 лева, сумата е отчетена
по дебита на сметка 3031 – апартаменти в довършителен етап.
В хода на
ревизията е установено също, че строежът на жилищната сграда е започнал с
издаването на разрешение за строеж № 211/21.12.2007 г. от Община Н.- „Жилищна
сграда за сезонно ползване с кафе-бар и лекарски кабинет и външни „ВиК връзки“
в к.к.„Слънчев бряг“, общ.Н., УПИ IV-153 в кв.6101 ПИ51500.506.278.1, строеж -
пета категория.
На
14.05.2009 г. е издаден акт за приемане на конструкцията /Акт обр. 14/ и на
това основание Община Н.е издала Констативен протокол по чл.181 от ЗУТ на
04.03.2010 г., че сградата е изградена в груб строеж. На 07.02.2019 год. е
издаден Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа /Акт
обр. 15/, с който е приет строеж: „Жилищна сграда за сезонно ползване с
кафе-бар и лекарски кабинет и външни ВиК връзки“ в к.к. „Слънчев бряг“, общ. Н.,
УПИ IV-153 в кв.6101 ПИ51500.506.278,1. Жилищната сграда е била въведена в
експлоатация на 10.10.2019 г., за което Община Н.е издала Удостоверение №
203/10.10.2019 г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Жилищна сграда за
сезонно ползване с кафе-бар и лекарски кабинет“ (л.44-46).
С оглед така
установените факти, ревизиращият екип е достигнал до извода, че се касае за
прехвърляне на части от нови сгради по смисъла на § 1, т.5 от ДР на ЗДДС и на
основание чл. 45, ал. 5 от ЗДДС „Вера Проперти“ ООД дължи ДДС в размер на 29
337,45 лв., определен като включен в стойността на сделката в размер на 176 024.70
лева, отчетени от дружеството по сметка 709 – Други приходи, ведно с лихва за
просрочие в размер на 5 615.31 лева.
Съгласно разпоредбата
на чл.45,
ал.3 от ЗДДС, на която се е позовало дружеството - жалбоподател,
освободена доставка е и доставката на сгради или на части от тях, които не са
нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и
прехвърлянето на други вещни права върху тях.
По аргумент за противното от чл.45, ал.3 от ЗДДС, във връзка с чл.12, ал.1 от ЗДДС доставката на сгради или на части от тях,
които имат характеристиката на „нови сгради“ е облагаема доставка.
В §1, т.5
от ДР на ЗДДС е установена легална дефиниция на понятието нови сгради, съгласно
която това са сградите, които към датата, на която данъкът за
доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност „груб строеж”, или за
които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са
изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешение за
ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията.
Данните по
делото безспорно сочат, че недвижимите имоти, предмет на изповядания от
дружеството-жалбоподател договор с Нотариален акт № 83/25.10.2018 г., том XVI,
с рег.№ 16293, дело 2494/25.10.2018г. на Нотариус, вписан под № 208 в регистъра
на НК(л.246-248) са части от нови сгради по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗДДС, тъй
като към датата на разпореждането с тях те са били в степен на завършеност -
груб строеж и тъй като удостоверението за въвеждане в експлоатация на сградата
е с дата на издаване – 10.10.2019 год., поради което извода на органа по
приходите, че не е налице освободена доставка по смисъла на чл.45, ал.3 от ЗДДС
са правилни и обосновани.
За
установяване степента на завършеност на обектите съдът съобрази и представения
от жалбоподателя приемо-предавателен протокол от 25.10.2018 год. (л.270 и
следв.), подписан от Йелена Руманцева за „Вера Проперти“ ООД и от Н.В., чиито
подписи бяха потвърдени от вещото лице Щ.Н., извършил допуснатата по делото
съдебно - почеркова експертиза /л.292 - 301/. Заключението на вещото лице,
изготвило съдебно - почерковата експертиза не е оспорено от страните, като
съдът го кредитира
като обосновано, обективно и компетентно изготвено.
По
изложените съображения съдът намира, че правилно органът по приходите е приел
на основание чл.67, ал.2 от ЗДДС, че посочената сделка, сключена при условията
на даване вместо изпълнение на парично задължение на „А енд Е Къмпани“ЕООД в
размер на 90000 евро е с включен ДДС и на основание чл.82, ал.1 и чл.86, ал.1
във вр.чл.45, ал.5 от ЗДДС е определил дължимия от жалбоподателя ДДС, съгласно
чл.67, ал.2 от ЗДДС в размер на 29 337.45 лева (176 024.70: 1.2 =
29 337.45 лева).
Доставка
на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС е прехвърлянето на правото на собственост
или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на
разпореждане със стоката като собственик.
Съгласно
чл.25, ал.1 от ЗДДС данъчно събитие по
смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно
задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на
стоки по чл.16. Съгласно чл.25, ал. 2 от ЗДДС
данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на
собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на
разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е
извършена. Съгласно чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС на датата на възникване на
данъчното събитие по ал.2, 3 и 4: данъкът по този закон става изискуем за
облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли,
независимо дали реално е получено плащане по доставките.
Анализът
на горните разпоредби налага извода, че липсата на получено плащане по
процесната сделка, осъществена при условията на даване вместо изпълнение, е
ирелевантно за дължимостта на ДДС по сделката, за което от значение е
единствено факта, че е прехвърлено правото на собственост върху недвижимите
имоти и че това разпореждане с правото на собственост е вместо изпълнението на дълг
на съдружник в дружеството - жалбоподател и не е безвъзмездно, още повече, че
стойността на сделката е счетоводно отразена от жалбоподателя по сметка 709
„Други приходи“, което е доказателство, че дружеството е имало икономическа
изгода от сделката.
Вярно е,
че договорът за „даване вместо изпълнение” е непосредствено свързан с договора
за заем, тъй като това ново съглашение има за цел погасяване на възникналото от
договора за заем облигационно отношение, но, доколкото е налице прехвърляне на
правото на собственост, т.е. доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС, следва да се приеме, че на основание чл.25, ал.2 от същия закон е възникнало данъчно събитие, поради което и
на основание чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС данъкът е станал изискуем.
Данъчната
основа на доставката се определя по правилата на чл.26 от ЗДДС. Съгласно чл.26,
ал.1 ЗДДС данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се
начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е
облагаема, или освободена. Съобразно чл.26, ал.2 от ЗДДС, в същата редакция,
данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва
възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с
доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки,
без данъка по този закон.
В
конкретния случай, прехвърленото право на собственост върху имотите е при
условие даване вместо изпълнение
по смисъла на чл.65 от ЗЗД. Ето защо, дължимата сума поради неизпълнение на
паричното задължение на „А енд Е къмпани“ ЕООД по договора за паричен заем в
размер на 90 000 евро или 176 024.70 лева, се явява всъщност цена за
прехвърлените недвижими имоти и правилно органът по приходите е начислил
дължимия от дружеството жалбоподател ДДС като включен в обявената стойност на
сделката.
Неоснователно
е и релевираното от жалбоподателя възражение при условия на евентуалност, че
ДДС по тази сделка е следвало да бъде начислен върху пазарните цени на апартаментите.
В случая не
е налице хипотезата по чл.26, ал.7 от ЗДДС, която предвижда, че когато
възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без
страните да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от
доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при
придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос
– на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване
на предоставената услуга, а когато данъчната основа нe може да се определи по
този ред, данъчната основа е пазарната цена.
Особените
случаи при определяне на данъчната основа са посочени в чл.27 от ЗДДС, като в
ал.3 на цитираната разпоредба се сочи, че данъчната основа е пазарната цена при
доставка между свързани лица при наличие на три особени хипотези, като в случая
нито една от тях не е налице.
Данните по
делото сочат, че не е налице и хипотезата на доставка на стоки по смисъла на
чл.6, ал.3, т.2, във вр. § 1, т.8 от ДР на ЗДДС, поради което не са налице и
предпоставките за приложение на чл.27, ал.1 от ЗДДС, която предвижда, че
данъчната основа на доставка на стоки по чл.6, ал.3, определена към началото на
месеца, в който е отделена или предоставена стоката, е данъчната основа при
придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос - на
данъчната основа при вноса, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния
икономически живот на стоката, а когато данъчната основа не може да се определи
по този ред, данъчната основа е пазарната цена.
По
изложените съображения съдът намира, че жалбата срещу РА в частта, с която са
установени задължения за ДДС за периода м. октомври 2018 год., следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Относно
определените задължения за корпоративен данък за 2018 год.
При
определяне на данъчния финансов резултат по ЗКПО за 2018 год., органът по
приходите се е съобразил с факта, че „Вера Проперти“ ООД е включило сумата на
определения ДДС в размера на приходите и с размера на същия от 29 337,45 лв. е
намалило счетоводния финансов резултат при неговото преобразуване.
За
отчетната 2018 год. органът по приходите е установил, че дружеството е
декларирало положителен счетоводен финансов резултат в размер на 60 897,07 лв.
За тази финансова година е пренесло загуба от минали години в размер на 60
897,07 лв. и е установило данъчен финансов резултат от 0,00 лв. и съответно не
е определено задължение за корпоративен данък.
Предвид
направената от ревизиращия орган констатация за 2013 г., в резултат на която е
елиминирана декларираната от задълженото лице загуба от 651 052,46 лв. и е
установен положителен данъчен финансов резултат в размер на 70 849,35 лв., за
2018 г. ревизията не е признала пренасяне на загуби от минали години и е установила
данъчен финансов резултат в размер на 31 559,62 лв., за който се следва
корпоративен данък в размер на 3 155,96 лв.
Върху
допълнително установените задължения са определени и съответните лихви за
просрочие на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ.
С оглед
направените по-горе изводи за дължимия от жалбоподателя корпоративен данък за
2013г. и данък добавена стойност за 2018г. и като съобрази заключението на комплексната
съдебно-оценъчна и съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира, че финансовият
резултат на дружеството жалбоподател за 2018г. следва да бъде намален на
основание чл.78 от ЗКПО с дължимия от него ДДС в размер на 29 337.45 лева
и с отчетената от дружеството жалбоподател данъчна загуба от 2014г. до 2017г. в
размер общо на 382.49 лева., съгласно първия вариант на преобразуване на
финансовия резултат, представен в заключението на експертизата.
В резултат
на извършената корекция на счетоводния финансов резултат на „Вера Проперти“ ООД
за 2018 г., данъчният финансов резултат на дружеството е в размер на
31 177.13 лева, а дължимият от дружеството корпоративен данък за 2018г. е
в размер на 3117,71 лева. Върху тази
сума на
основание чл. 175 от ДОПК във
вр.чл.1 от ЗЛДТДПДВ във вр.чл.9 от ЗКПО се дължи лихва за просрочие, изчислена
към датата на издаване на РА в размер на 480.69 лева. Това налага отмяна на РА
като незаконосъобразен, в частта, с която на дружеството жалбоподател е
определено задължение за корпоративен данък за 2018г. за размера над 3117.71
лева, а именно за сумата от 38.25 лева (3 155.96 лева – 3 117.71 лева),
както и в частта, в която е определена лихва за просрочие за размера над 480.69
лева, а именно за сумата от 3.26 лева (483.95 лева - 480.69 лева).
Предвид на
всичко изложено по-горе, се налага извод, че съдът следва да отмени ревизионен
акт /РА/ № Р-02000220001892-091-001/06.10.2020 год., издаден от началник
сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на
ревизията, потвърден с решение № 242/29.12.2020 година на директор на дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ Б. при ЦУ на НАП, в частта му, с която на „Вера Проперти“ ООД, ЕИК: ***,
представлявано от управителя Й.Р., със седалище и адрес на управление: гр.Б.,
ул. „Шейново“ №2, ет.1, ап. 1, са определени задължение за корпоративен данък за 2013 година за
размера над 6 721.41 лева, а именно за сумата от 363.53 лева (7084.94 лева
- 6721.41 лева), както и в частта, в която е определена лихва за просрочие за
размера над 4448.47 лева, а именно за сумата от 234.69 лева ( 4683.16 лева -
4448.47 лева). Съдът следва да отмени РА и в
частта му, с която на „Вера Проперти“ ООД, ЕИК: ***, представлявано
от управителя Й.Р., със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул. „Шейново“
№2, ет.1, ап. 1, са определени задължение
за корпоративен данък за 2018 година за размера над 3117,71
лева, а именно за сумата от 38.25
лева (3 155.96 лева – 3 117.71 лева), както и в частта, в която е
определена лихва за просрочие за размера над 480.69 лева, а именно за сумата от
3.26 лева (483.95 лева - 480.69 лева).
Едновременно с това, съдът следва да отхвърли жалбата
срещу ревизионен акт /РА/ № Р-02000220001892-091-001/06.10.2020
год., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по
приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 242/29.12.2020
година на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Б.
при ЦУ на НАП, в останалата му част, с която са
установени задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС за периода от
01.10.2018г. до 31.10.2018г. в размер на 29 337.45 лева главница и
5 615.31 лева лихва за просрочие.
По делото
всяка от страните е поискала своевременно присъждане на разноски. Съобразно
разпоредбата на чл.161, ал.1 от ДОПК и изхода на спора разноски се дължат и на двете страни в
производството в съотношение
98.73 % за ответника и 1.27 % за жалбоподателя, с оглед отхвърлената част от
претенцията. Съдът,
съобразно предмета и сложността на делото, както и разпоредбите на Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не
намира за основателни направените от двете страни възражения за прекомерност на
претендираните адвокатско, респ. юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят е представил по делото списък
с разноски, видно от който такива са направени, както следва: 50 лева държавна
такса, 1455 лева разноски за експертизи и 1950 лева адвокатско възнаграждение,
или всичко 3455 лева. Следователно, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 43.88 лева /четиридесет и три лева и
осемдесет и осем стотинки - 1.27% от поисканата сума/. В
полза на ответника следва да бъдат присъдени 98.73% от претендираното от процесуалния
му представител юрисконсултско възнаграждение в размер на 1579 /хиляда петстотин седемдесет и девет/
лева,
а именно 1558.95 лева /хиляда
петстотин петдесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки/.
Воден от
горното и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Б.,
осемнадесети състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт /РА/ №Р-02000220001892-091-001/06.10.2020 год., издаден от началник сектор,
възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията,
потвърден с решение № 242/29.12.2020 година на директор на дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ Б. при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА МУ, с която на „Вера Проперти“ ООД, ЕИК: ***,
представлявано от управителя Й.Р., със седалище и адрес на управление: гр.Б.,
ул. „Шейново“ №2, ет.1, ап. 1, са определени задължение за корпоративен данък за 2013 година за
размера над 6 721.41 лева, а именно за сумата от 363.53 лева (7084.94 лева
- 6721.41 лева), както и в частта, в която е определена лихва за просрочие за
размера над 4448.47 лева, а именно за сумата от 234.69 лева ( 4683.16 лева -
4448.47 лева), както и В
ЧАСТТА МУ, с която на „Вера Проперти“ ООД, ЕИК: ***, представлявано
от управителя Й.Р., със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул. „Шейново“
№2, ет.1, ап. 1, са определени задължение
за корпоративен данък за 2018 година за размера над 3117,71
лева, а именно за сумата от 38.25
лева (3 155.96 лева – 3 117.71 лева), както и в частта, в която е
определена лихва за просрочие за размера над 480.69 лева, а именно за сумата от
3.26 лева (483.95 лева - 480.69 лева).
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Вера
Проперти“ ООД, ЕИК: ***, представлявано от управителя Й.Р., със седалище и
адрес на управление: гр.Б., ул. „Шейново“ №2, ет.1, ап. 1, срещу Ревизионен акт /РА/ №
Р-02000220001892-091-001/06.10.2020 год., издаден от началник сектор, възложил
ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден
с решение № 242/29.12.2020 година на директор на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Б. при ЦУ на НАП, в останалата му част.
ОСЪЖДА Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) Б. при ЦУ на НАП да
заплати на „Вера Проперти“ ООД, ЕИК: ***, представлявано от управителя Й.Р.,
със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул. „Шейново“ №2, ет.1, ап. 1,
разноски по делото в размер на 43.88
лева /четиридесет и три лева и осемдесет и осем стотинки/.
ОСЪЖДА „Вера
Проперти“ ООД, ЕИК: ***, представлявано от управителя Й.Р., със седалище и
адрес на управление: гр.Б., ул. „Шейново“ №2, ет.1, ап. 1, да заплати на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) Б. при ЦУ на НАП
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1558.95 лева /хиляда петстотин петдесет и осем лева и
деветдесет и пет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен
срок от съобщаването на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: