ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 142
гр. Силистра, 10.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на десети март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно
гражданско дело № 20233400500057 по описа за 2023 година
Производство по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК
********* - цесионер, против Разпореждане № 36/17.01.2023г. по ч.гр.д. 580/2022г. по описа
на PC - Тутракан, с което съдът е отхвърлил изцяло заявлението с вх.№ 5484/22.12.2022 на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* - цесионер, за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу срещу М. И. А. с ЕГН
**********, за главница 4144,20 лева, договорна лихва 3044,65 лева за периода 15.07.2021-
09.12.2022, обезщетение за забава 689,52 лева за периода от 16.07.2021г. до датата на
подаване на заявлението в съда и законна лихва от 21.12.2022г. до изплащане на
задължението, дължими по договор за кредит PLUS-18479064/25.03.2021, сключен с „Бнп
париба пърсънъл файненс С.А., клон България“ КЧТ с ЕИК *********- цедент.
За да постанови обжалвания акт районният съд е приел, че е налице обоснована
вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в потребителския договор и е в
противоречие с безспорния характер на производството. Този извод на заповедния съд е
обусловен от установената от него невъзможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора, което съдът приел, че следва от
неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - вменяващ задължение на кредитодателя да
посочи годишния процент на разходите. Съдът приел още, че посочването на ГПР с голяма
разлика от действителния размер се приравнява на липсващ ГПР, което го мотивирало да
приеме, че е налице хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.
За да установи коментираните обстоятелства първоинстанционният съд пресметнал с
нарочен интернеткалкулатор за ГПР, на Министерството на икономиката разработен от
Европейската комисия, установил, че при зададените от заявителя параметри ГПР по
процесният договор почти съвпада с този изчислен от съда. Констатирал също, че в тези
разходи заявителят не е включил договорената между страните по договора застрахователна
премия, която според условията на застраховката се изчислява на месечна база като 0,593%
от размера на кредита, по 24,90 лева месечно или общо за всичките 60 месеца на договора в
размер на 1494 лева, която сума не е включена в определения ГПР. Заповедният съдия
1
приема, че този допълнителен разход е бил известен на кредитодателя, след като същият е
действал и като кредитен посредник, и като ползващо се лице от застраховката. В този
смисъл и предвид на това, че реалния ГПР, спазвайки тези изисквания, е 46,50%, и макар да
не е над ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съдът приел, че установената разлика се
явява значителна спрямо посочения размер на ГПР в договора, което го мотивирало да
приравни на липсващ ГПР.
Заповедният съд приел, че съгласно чл. 22 от ЗПК, в този случай кредитът е
недействителен, а съгласно чл. 23 от ЗПК, потребителят следва да върне само чистата
стойност на заема. Приел още, че след като заявителят не представя изисканата от съда в
процедура по чл.101 от ГПК, справка за извършените погасителни плащания, то съдът не би
могъл да приложи чл. 23 от ЗПК, и да присъди остатъкът от чистия кредит след приспадане
на направените плащания, тъй като не е ясно колко точно са те.
Според жалбоподателя застрахователната премия не следва да бъде включена в ГПР,
тъй като сключването на застрахователния договор не е предпоставка за отпускане на
кредита. Представителят на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД намира, че посочените
от съда обстоятелства са въпрос по същество и биха били обсъдени при евентуален исков
процес по предявен иск по чл. 422 от ГПК.
Моли за отмяна на разпореждането, като вместо него се постанови издаване на заповед
за изпълнение относно всички заявени вземания.
Въззивният съдебен състав счита жалбата за допустима, но неоснователна, споделя
основните мотиви на заповедния съд и препраща към тях по реда на чл. 272 от ГПК, като
има предвид и следното:
Застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в
ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на
договора на основание чл. 22 от ЗПК - така и Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС
по гр. д. № 578/2022 г., III г. о. - относимо и за процесния случай, доводите, в което е
излишно да се преповтарят. Определеният в процесния договор ГПР е 33,34%, но без да са
включени разходите за застрахователна премия, и при положение, че включването им в ГПР
води до превишаване на общия размер на ГПР, който макар и под максимално допустимия
размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то е налице въвеждане в заблуждение на кредитополучателя –
потребител за действителните стойности на кредитното правоотношение.
Посоченото обуславя последицата на чл. 23 от ЗПК, и съответно заявителят има право
да получи само чистата стойност на кредита. В конкретния случай обаче процесуалното
поведение на заявителя е препятствало съда да уважи заявлението поне за чистата стойност
на заема, от който се е възползвал длъжника.
В заключение, поради достигане до идентични на първата инстанция правни изводи,
въззивният съд намира, че разпореждането следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 36/17.01.2023г. постановено по ч.гр.д. 580/2022г. по
описа на PC - Тутракан.
Определението не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3