Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 18.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на втори декември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 2629 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова
молба, депозирана от „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н „Слатина“, ул. „Мария Атанасова“ № 5, представлявано заедно от
всеки двама управители Р. И.и К.М., чрез адв. Х. Х. от САК, съдебен адрес гр.
София, р-н „Лозенец“, бул. „Христо Смирненски“ № 11, ет.6, против „Профи Дизел–3“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. Кюстендил, ул. „Еделвайс“ № 12,
представлявано от В. Н.В..
В исковата
молба се сочи, че между страните по делото бил сключен Договор №
88013/21.03.2018 г., по силата на който ищецът извършвал куриерски услуги за
доставка на пратки.
За
всяка от доставените пратки била издавана електронна фактура по см. на чл. 3 от
ЗЕДЕП, удостоверяващи пратката, размера на дължимата цена, както и срока за
нейното плащане.
При
съобразяване с изискванията на ЗЕДЕП и ЗДДС издадените от ищцовото дружество
фактури представлявали електронни данъчни и счетоводни документи, подписани с
електронен подпис и удостоверявали извършването на услугите и размера на
дължимите суми. Същите били издадени посредством системата за обмен на
електронни документи и електронни фактури – http://www.efaktura.bg/,
предоставяна от „Борика Банксервиз“ АД, ЕИК *********.
Към
момента на депозиране на исковата молба, падежът на всяка от фактурите бил
настъпил и вземанията на ищцовото дружество към ответника били изискуеми и
ликвидни.
Задължението
на ответника към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК било, както следва: по
Фактура № **********/22.10.2018 г. с падеж на 06.11.2018 г. – 123.06 лева
(фактурата била издадена за 269,78 лева, по която постъпило частично плащане от
длъжника в размер на 146,72 лева); по Фактура № **********/29.10.2018 г. с
падеж на 13.11.2018 г. – 263.03 лева; по
Фактура № **********/31.10.2018 г. с падеж на 15.11.2018 г. - 402,23 лева; по
Фактура № **********/12.11.2018 г. с падеж
на 27.11.2018 г – 317,11 лева; по Фактура № **********/19.11.2018 г. с
падеж на 04.12.2018 г. – 284.08 лева; по Фактура № **********/26.11.2018 г. с
падеж на 11.12.2018 г. – 136.80 лева; по Фактура № **********/30.11.2018 г. с
падеж на 15.12.2018г. – 1059.02 лева и по Фактура № **********/10.12.2018 г. с
падеж на 25.12.2018 г. – 1009.72 лева.
На
28.11.2019 г., след образуване на заповедното производство, ответникът извършил
плащане на сумата в размер на 1000,00 лева, като погасил частично задължението
си и към настоящия момент останали дължими 2568,05 лева.
Ето защо се поддържа искане за признаване на установено в отношенията между страните, че „Профи Дизел – 3“
ЕООД, ЕИК: *********, гр. Кюстендил, ул. „Еделвайс“ № 12, представлявано от В.
Н. В., има задължения към „Ди Ейч Ел Експрес
България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н „Слатина“, ул. „Мария Атанасова“ № 5, в размер на 2568,05 лева, представляваща непогасена главница
по Договор № 88013/21.03.2018г., ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и
направените в хода на заповедното производство разноски, както и тези в
настоящото такова.
Обстоятелства, от които
произтичат възраженията на ответника:
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е
депозирала писмен отговор. Навежда доводи за допустимост и частична
основателност на заявената претенция. Ответникът не спори, че страните се
намирали помежду си в търговски взаимоотношения, към които било относимо
представеното от ищцовото дружество последно сключено споразумение, но без да
се представи и Приложение № 2 към него, в което били договорени конкретните
условия и параметри по договора.
При
приемането на всяка пратка на ответника се издавала товарителница с посочено в
нея тегло. Дни по-късно, ищецът издавал и електронна фактура, в която освен
цената били посочени още и номера на товарителницата и теглото на пратката.
Години наред търговските отношения между страните били нормални, но от м. юни
2018 г. ответната страна забелязала разминаване между теглото на пратките,
посочено в товарителницата и фактурираното тегло. Ето защо в края на 2018 г.
ответникът прекратил отношенията си с ищеца.
Фактурираното
тегло на пратките било по-голямо от това, посочено в товарителниците.
Така,
с Фактура № ********** била фактурирана пратка с тегло 17 кг., а съгласно
товарителница № **********, теглото й било 12 кг; с Фактура № ********** била
фактурирана пратка с тегло 29 кг, а съгласно товарителница № **********,
теглото й било 5 кг.; с Фактура № ********** била фактурирана пратка с тегло 21
кг., а съгласно товарителница № **********, теглото й било 12 кг.; с Фактура №
********** била фактурирана пратка с тегло 18 кг., а съгласно товарителница №
**********, теглото й било 12 кг.; с Фактура № ********** били фактурирани две
пратки, първата от които била с тегло 35 кг, а съгласно товарителница №
**********, теглото й било 22 кг., а втората пратка била фактурирана с тегло 25
кг, но и нейното тегло било по-малко; с Фактура № ********** били фактурирани
пет пратки, първите две от които били с тегло от по 13 кг, а петата била с
тегло от 18,50 кг, а съгласно товарителница №********** и товарителница №
**********, теглото на всяка една от пратките било по 12 кг.
Ето
защо ответното дружество не дължало на ищеца сума в претендирания размер.
Платената частично сума от 1000,00 лева на 28.11.2019 г., била резултат от
постигнато между страните споразумение, като се очаквало такова да се сключи и
за остатъка от дължимата сума, но това не се случило.
В хода на
съдебното дирене
процесуалният представител на ищеца поддържа депозираната искова молба по
съображенията в нея.
Ответната страна оспорва исковата молба по
съображенията в отговора към нея.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не
спорят, че са били в облигационни отношения по силата на
сключен Договор № 88013/21.03.2018 г. за куриерски услуги и доставка на пратки.
С
Приложение № 2 към него са прецизирани транзитни времена и ценови зони, като е
отразено, че при изпращане на леки пратки, чието обемно тегло надвишава
реалното й такова, теглото на пратката ще се изчислява според пространството,
което заема в превозното средство по стандартен IATA метод. Посочен е и начинът на изчисляване на
обемното тегло, както и цените за извършваните услуги.
Представени
са и Общите условия за взаимоотношенията с потребители на куриерски услуги на „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД. В т. 5 от тях се сочи, че цената на
пратката се изчислява върху по-голямото от реалното или обемното тегло, като
„Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД има право да претегля и измерва повторно
всяка пратка, за да получи потвърждение на изчисленията. Липсват указания
обаче, за процедура при разминаване в теглото при повторното претегляне.
Приложени са и
процесните фактури №№ **********/22.10.2018 г., № **********/29.10.2018
г., № **********/31.10.2018 г., № **********/12.11.2018 г., №
**********/19.11.2018 г. № **********/26.11.2018 г., № **********/30.11.2018 г.
и № **********/10.12.2018 г., придружени с описание на пратките, за които е
отразено задължението. Същите не са оспорени от ответника, който не е оспорил и
твърдението, че част от сумите, дължими за тях – 1000 лв., са заплатени след
образуване на заповедното производство.
От приетото по делото заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесните фактури са
осчетоводени надлежно в счетоводството на ищцовото дружество. В счетоводството
на ответното дружество била отразена единствено фактура №**********/29.10.2018
г. на стойност 236,03 лв. Вещото лице е отразило и дължимата сума по фактури и
товарителници.
Прието е и заключение, изготвено от същото вещото
лице, според което е установен размера на задължението на база реално извършено
измерване на пратките.
В представеното и прието допълнително
заключение на посочения експерт е дадено заключение за размера на задълженията
с оглед реално измереното тегло в офиса на ищеца при приемането на пратките, и
с оглед отчетеното от автоматична теглилка в офиса в София реално тегло.
По делото е прието и ч.гр.д. № 2304/2019 г., от
материалите по което е видно, че същото е образувано по заявление на настоящия
ищец, за издаване на заповед и изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.
410 от ГПК, за сумите, предмет на установяване в настоящото производство. По
делото е издадена заповед № 1149/15.11.2019 г., като в срока по чл. 414 от ГПК
длъжникът е депозирал възражение. Това обстоятелство е съобщено на заявителя,
настоящ ищец, който в срока по чл. 415 от ГПК е депозирал искова молба по реда
на чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.
При така установените фактически обстоятелства по делото,
съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта: Предявени
са специални установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК вр. чл. 415
от ГПК, с предмет установяване съществуването на част от вземането,
заявено по реда на чл. 410 ГПК.
При извършената самостоятелна преценка за
посочените предпоставки за допустимост на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК,
с оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК, съдът констатира, че е налице издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. №2304/2019 г. Издадената заповед е за парично вземане в размер на 3568,05 лева,
представляващи главница по издадени електронни фактури за извършени куриерски
услуги за доставка на пратки, както следва: 123,06 лева, остатъчна непогасена
главница, дължима на основание издадена електронна ф-ра № **********/22.10.2008
г.; 236,03 лева, непогасена главница, дължима на основание издадена електронна
ф-ра № **********/29.10.2018 г.; 402,23 лева, непогасена главница, дължима на
основание издадена електронна ф-ра № **********/31.10.2018 г.; 317,11 лева
непогасена главница, дължима на основание издадена електронна ф-ра №
**********/12.11.2018 г.; 284,08 лева непогасена главница, дължима на основание
издадена електронна ф-ра № **********/19.11.2018г.; 136,80 лева непогасена
главница, дължима на основание издадена електронна ф-ра № ********** от
26.11.2018 г.; 1059,02 лева непогасена главница, дължима на основание издадена
електронна ф-ра № ********** от 30.11.2018 г. и 1009,72 лева непогасена
главница, дължима на основание издадена електронна ф-ра № ********** от
10.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението -
12.11.2019 г. до окончателното изплащане на задълженията, както и сторените
деловодни разноски – 71,36 лева внесена държавна такса и 420,00 лева адвокатско
възнаграждение.
Твърди се, че след
образуването на заповедното производство е била заплатена сума в размер на 1000
лв. Поради това претенцията, предмет на делото, е в общ размер на 2568,05 лева, представляваща непогасена главница по Договор
№ 88013/21.03.2018г., за същите фактури, ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на задължението.
В двуседмичен срок от връчването на
заповедта от длъжника е депозирано възражение по чл. 414 ГПК,
като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск за съществуване на
вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което предявеният иск се
възприема за допустим.
По основателността: Предявени са искове с
правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал.1 ТЗ.
Разпоредбата на чл.
79, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или
да иска обезщетение за неизпълнение.
Според нормата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, приложима по арг. от разп. на чл. 276, ал.
3 от ТЗ, доколкото страните по делото са търговци по см. на чл. 1 от ТЗ,
купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите,
които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
По общо правило предметът на делото в
производството по чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК се определя от твърденията на
ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за
което е издадена заповедта за незабавно изпълнение.
В случая се твърди, че предмет на установяване
е сумата в размер на 2568,05
лева, представляваща
непогасена главница по Договор № 88013/21.03.2018г., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, доколкото част от сумата,
претендирана със заявлението и за която е била издадена заповед за изпълнение е
била платена от ответника – 1000 лв.
От анализа на твърдяното от ищеца
правоотношение и събраните по делото доказателства, съдът приема, че между
страните е бил сключен договор за предоставяне на куриерски и транспортни
услуги, обективиран в подписан от тях документ, описан по-горе. В изпълнение на
договора и по конкретно възлагане от ответника, ищецът е предоставил такива услуги,
като са издадени и фактури с №№ **********/22.10.2018 г., №
**********/29.10.2018 г., № **********/31.10.2018 г., № **********/12.11.2018
г., № **********/19.11.2018 г. № **********/26.11.2018 г., №
**********/30.11.2018 г. и № **********/10.12.2018 г. Електронните фактури са електронен документ по смисъла на чл. 3 от Закона
за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП) и са електронен
еквивалент на хартиената фактура. В приложения към тях са
описани и товарителниците, датите на доставки, видовете услуги, получателя,
дестинацията, начислените такси и отстъпки, теглото на всяка пратка и общата
дължима сума.
Спорът между страните е
само досежно теглото на пратките, които са приети и фактурирани.
В заключението на вещото лице М. В. по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесните фактури са
осчетоводени надлежно в счетоводството на ищцовото дружество. В счетоводството
на ответното дружество била отразена единствено фактура №**********/29.10.2018
г. на стойност 236,03 лв. Вещото лице е отразило и дължимата сума по фактури и
товарителници.
Досежно осчетоводената Фактура
№**********/29.10.2018 г. на стойност 236,03 лв. следва да се
приеме, че е налице признание на ответния търговец за неговото задължение по
договора в този размер – така Решение № 96/26.11.2009г. по т.д. № 380/2009 г.
на ВКС, I т.о., Решение № 42/19.04.2010г. по т.д. № 593/2009г. на ВКС, II т.о.,
Решение № 166/26.10.2010г. по т.д. № 991/2009г. на ВКС, II т.о. и Решение №
23/7.02.2011г. по т.д. № 588/2010г. на ВКС, II т.о. постановени по реда на чл.290 ГПК и
представляващи задължителна за съдилищата практика на ВКС, съгласно
разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК.
Останалите
фактури №№
**********/22.10.2018 г., № **********/31.10.2018 г., № **********/12.11.2018
г., № **********/19.11.2018 г. № **********/26.11.2018 г., №
**********/30.11.2018 г. и № **********/10.12.2018 г., не са били осчетоводени
при ответния търговец. В приложенията към тях обаче, надлежно са описани
приложимите товарителници, които пък са били представени по делото от ответната
страна. Същите
съдържат информация за датата на предаване на пратката,
направление, както и за декларираните от ответника и измерените от служители на
ищеца размери на пратките, в т.ч. тегло. Следователно представените разпечатки
представляват частен удостоверителен документ, доколкото са вещ,
върху която с писмени знаци е материализирано изявление, което свидетелства за
определени факти. Неподписаното писмено изявление също е документ, но не се
ползва с формална доказателствена сила, т.е. не е обвързващо досежно
авторството. Неподписаният документ представлява годно доказателство за
установяване на удостоверените в него факти, ако не бъде оспорена верността му
и не бъдат представени опровергаващи го доказателства. В случая
доказателствената стойност на представените товарителници, които още повече са
били издадени от ищеца, не е била оспорена. Не са били представени разпечатки
от автоматизираната система на ищеца, с която е извършвано повторно претегляне,
за да се изчисли дължимата цена на услугата по по-голямото, сочено от ищеца във
самите фактури, тегло и с оглед възможността, предвидена в чл. 5 от ОУ. Ако
подобни контролни проверки са извършвани, не може да се установи дали това е
ставало за всички пратки или само за някои от тях, респ. кога и от кой, и какво
точно е установено като разлика. В този смисъл изводите на вещото лице за
автоматизирано претегляне на всички пратки не могат да се вземат предвид, т.к.
почиват на данни, предоставени му само от ищеца. Липсват каквито да било
доказателства, които да сочат различно от посоченото в товарителниците тегло. Действително
в клаузата по т. 54 от ОУ се предвижда възможност за проверка на пратките, но
липсва разписана възможност за повторно претегляне и начисляване на задължения
по едностранно измерено от ищеца тегло. Противното означава клиентът да е в пълна
неизвестност за задълженията си до получаването на фактура, както и възможност
на вписване на тегло единствено по преценка на куриерската фирма, което не
кореспондира с указанията на закона и добрите търговски практики. Интересът, който се
реализира чрез правната връзка между доставчика и потребителя на услугата, сочи желание да бъде получено определено количество услуги срещу задължението да бъде заплатена определена цена. Този предмет на
отношението обуславя и равнопоставеността на страните по него, който принцип в случая е нарушен с оглед едностранното
завишаване на теглото на приетите пратки, без знанието и уведомяването на
другата страна.
Липсва спор досежно
приложимите цени за извършените услуги.
Поради това съдът приема,
че реално дължима е сумата от 2291,62 лв., изчислена на база съответното тегло
на пратките и зоната, в която попада дестинацията, съгласно заключението на
вещото лице М. В. с вх. № 10376/01.06.2020 г., което се възприема с доверие
като обективно и пълно. От тази сума следва да се приспадне заплатената такава
от 146,70 и 1000 лв., по което установено от експерта обстоятелство, страните
не са възразявали. Или претенцията е основателна за сумата от 1144,90 лв. За
прецизност ще се посочи, че грешка в изчисленията на вещото лице не е
установена, както смята процесуалният представител на ответника. Той е оспорвал
единствено товарителници 7065, 9394 и 8200, при което вещото лице е пояснило,
че т.к. дестинациите са едни и същи, килограмите също, то и сумата също е 176,64
лв.
По делото няма данни за извършено плащане
на посочената сума.
При така установено наличие на договорна
връзка, съдът намира предявеният иск за наличие на вземане по Договор № 88013/21.03.2018 г., за доказан както по
основание, така и по размер именно за посочената сума от 1144,90 лв., поради
което същият следва да се уважи до този размер, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, като в останалата част до пълния предявен размер от 2568,05 лева, ще бъде оставен без уважение, като
неоснователен и недоказан.
По
разноските по делото:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на
спора, на ищеца следва да присъдят и сторените в настоящото производство
деловодни разноски, съгласно приложения списък в общ размер на 412,99 лв. При условията на чл. 78 ал. 3 от ГПК на
ответното дружество също се следват разноски в размер на 415,63 лв.
Доколкото исковата претенция е
свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение
издадена в заповедното производство по ч.гр.д. № 324/2015 г., вкл. и разноските
за него, с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив по това искане, включително и когато не изменя разноските
по издадената заповед за изпълнение. Поради което и с оглед изхода от делото,
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в заповедното
производство разноски в размер на 219,06 лв. Няма данни ответникът да е сторил
разноски в това производство, заради което такива не следва произнасяне за това
Насрещните вземания за разноски не могат да бъдат
компенсирани, поради липса на искане в т.см.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Профи
Дизел – 3“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. Кюстендил, ул. „Еделвайс“ № 12, представлявано
от В. Н.В., има задължения към „Ди Ейч Ел Експрес
България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н „Слатина“, ул. „Мария Атанасова“ № 5, в размер на 1144,90 лева
(хиляда сто четиридесет и четири лева и деветдесет стотинки), представляваща непогасена главница
по Договор № 88013/21.03.2018 г., ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
12.11.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, като за разликата до
пълния предявен размер от 2568,05 лева, ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията, като неоснователна и недоказана, за които
суми е била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК в хода на заповедното производство по ч.гр.д. №2304/2019 г. на КРС.
ОСЪЖДА „Профи Дизел – 3“ ЕООД, ЕИК: *********, гр.
Кюстендил, ул. „Еделвайс“ № 12, представлявано от В. Н. В., да заплати на „Ди Ейч Ел Експрес
България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище
и адрес на управление гр. София, р-н „Слатина“, ул. „Мария Атанасова“ № 5, сумата в сумата от 412,99 лв. (четиристотин и дванадесет лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща деловодни разноски в настоящото производство, както и
сумата от 219,06 лв. (двеста и
деветнадесет лева и нула шест стотинки), сторени разноски в хода на заповедното
производство по ч.гр.д. №2304/2019 г. на КРС.
ОСЪЖДА „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище
и адрес на управление гр. София, р-н „Слатина“, ул. „Мария Атанасова“ № 5,
да заплати на „Профи Дизел –
3“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. Кюстендил, ул. „Еделвайс“ № 12, представлявано от
В. Н.В., сумата в сумата от 415,63 лв. (четиристотин и петнадесет лева и шестдесет и три стотинки), представляваща деловодни разноски в настоящото производство
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд - Кюстендил.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизането на решението в законна сила препис от него да се
изпрати на заповедния съд.
СЪДИЯ при Районен съд – Кюстендил: _______________